Тринидад … без Тобаго

Лято, жега, море, плажове, Кариби... Крайно време беше да открием още една нова за нашия сайт държава :) Мария ще ни заведе до Тринидад и Тобаго, а това, което всички са забравили е, къде е живял литературният Робинзон Крузо :) Приятно четене:

Тринидад ... без Тобаго

Порт ъф Спейн...Порт ъф Спееййн...

Звучи романтично, по южняшки, някак Бет Мидлъровско. . Добре дошли в Тринидад! На пристанището ни очаква лек инструктаж – Движете се само в указаните посоки! Имам проблем с авторитетите и спазването на инструкции, бъг в ДНК- то ми, не подлежи на реконструкция. Мятам пренебрежителен поглед на момчетата на кокили, които се опитват да се заиграят с мен, минавам през сергиите с китайски джунджурии, каквито мога да видя навсякъде – от Кейптаун до Норвегия, и се потапям в палещия зной на ранната утрин. Хоп! – цъфтящо дърво, хоп! – хотелче, хоп – Червенодрешко, който ми се усмихва на първото кръстовище и ми посочва пътя. „Пътят” е огромен булевард, нещо като „Царя” с разни министерства, обществени сгради и не особено луксозни магазини, прорязан по средата от доста широка пешеходна алея. Снимам вляво, снимам вдясно, снимам Борсата – респект! и хоп! – поредните червенодрешковци! „Добър деееееен, как сте, моля насам!“ Пак ми е посочен „пътя".

Явно съм била доста руса него ден, за да схвана с такова закъснение ролята на червенодрешковците – при акостиране на круизен кораб, компанията наема местни хора, облича ги в униформи, за да са разпознаваеми както на тексасци, така и на ескимоси, и те помагат за насочването на туристите в правилната посока, с цел сигурност и безопасност. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Решавам да им пробвам рефлексите и правя две крачки надясно. – Не, не, мадам, екскюз ми, моля ви – по тази улица, наляво! :) Е, дооообре, щом казвате! Шмугвам се в квартал с безброй магазинчета, стоката отново и основно е китайска, но поне навсякъде климатикът работи. Пет минути навън, десет минути – вътре. Така се добирам до Центъра, парк, катедрала, друга църква и Палатата на правосъдието. На тротоара са наредени 5 – 6 камионетки със зарешетени прозорци и надпис – „Правосъдие за всеки“. Полицаите са с бронежилетки, вдъхват респект.

Слънцето прежуря, кварталните улички започват да ми дотежават с еднообразието си, но

следва изненада – библиотека,

и после – още една, и още една след нея – чисто нова. Брей! Приятно изненадана излизам отново на булеварда, „нашите” хора са там, вече поседнали, уморени, жегата наистина е стопяваща. Около 32 градуса на сянка, които ти се струват стотина след 2 часа на слънце. Другарчето ми е уморено, вече съжалява, че не ме послуша да отидем на плаж. Влачейки по едно крило, се отправяме обратно към кораба. И в този момент настъпва тихият ужас, разбирам какво е мираж. Вървиш, вървиш, а целта е пак на хоризонта и не се приближава изобщо. Причерняло ми е вече, мисля си за завещанието си, когато последните синапси отчитат близостта на огромно хотелище „Хайят". Този хотел се превръща в полузамъгленото ми съзнание в Спешна помощ. Дотътряме се до лоби – бара, устните сами изговарят „Водааа, много вода, и малко кафе, ако може!“

Поободрени, дошли малко на себе си, поръчваме

сметката. 138 долара.

Хлъцвам, преглъщам на сухо, иде ми да върна обратно водата в стъклената бутилка, но ме осенява идеята все пак да попитам, валути разни, знаете, може да са се объркали хората. – Да, госпожо, сметката ви е в източнокарибски долари. Превърнато в щатски е 12, 80. Благодаря ви! Заповядайте пак! :) И в този момент си представих средностатистическия, леко бедничък германски турист на Слънчев бряг и думите които щеше да чуе: – Разбира се, господине! Това е вашата сметка в евро. Беше ни приятно! Заповядайте пак! :) Та... историята беше за Порт ъф Спейн, столицата на Тринидад. Град като град – хора, къщи, салтанати, карибци, прималели от жега, гледайки с леко пренебрежение на нас обърканите туристи. Може би, защото Боб Марли звучи навсякъде, а, може би, защото си живеят живота без излишни кахъри? Тук, за разлика от доста други места, където съм изпадала в екстаз от екзотика и детинска възторженост, почувствах уважение. Респект и уважение.

На връщане разбрах, че купонът бил в Тобаго, плажовете и дайкиритата на корем – също. Така е, няма как да ти пренесат „Какао бийч” на „Раковски". Сувенирчета, бейзболна шапка с извезан националния флаг на козирката и але! – обратно на борда. Та, ако ходите по тези места, помнете – Тобаго! За да ми разкажете как е там времето:)) Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани със [geo_mashup_category_name map_cat="1181"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="1181" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="1181"]

Още снимки от Порт ъф Спейн (Тринидад и Тобаго):

Още пътеписи от близки места:

1. Куба – островът на радостта, музиката и бедността (2): Варадеро, Сиенфуегос, Тринидад и … плажове
2. Из Карибско (Караибско) море (1): Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада

Прочети цялата новина

Свързани новини: