НАСА публикува нова порция снимки на астероида Веста направени от сондата Dawn .Снимките са направени на 23-24 юли , но са публикувани сега.

Пътен полицай спира монахиня за това, че шофира малката си стара кола прекалено бавно по магистралата. - Минималната позволена скорост тук е сто километра в час, сестро - казва той. - А вие карате с по-малко от четирийсет. Представлявате опасност за другите пътни превозни средства. - Съжалявам - отвърнала монахинята, - но видях много знаци, на които пише "четирийсет", а не "сто". - Това не е ограничението на скоростта - пояснил полицаят. - А номерът на магистралата. В този момент той погледнал на задната седалка и видял още две монахини, които треперели от страх. - Какво им е? - попитал полицаят. - Току-що идваме от магистрала двеста - отговорила сестрата. Усмихни се, България, и не приемай нещата прекалено буквално. Превозвачи настояват да се премахнат разголените билбордове от пътищата, защото разсейвали младите шофьори. Много по-удачно би било обаче да настояват да се запълнят дупките по и без това нищожно малкото магистрали на държавата или пък да се увеличи качеството...

Hasegawa Group към Института по технологии в Токио изобрети робот, който ще умее сам да взима решения, когато му се даде задача, която не е извършвал преди. Роботът използва технология, която се нарича SOINN /Self-Organising Incremental Neural Network/. Osamu Hasegawa е асоцииран професор в лабораторията и един от разработчиците на системата. В прессъобщение, касаещо изобретението, той заявява: „Към този момент, роботите, включително и индустриалните роботи, могат да извършват специфични задачи бързо и точно, но ако средата около тях се промени дори леко, те не могат да реагират на промяната“. Докато машината, създаден в лабораторията на професора, може. Когато изпадне в непозната ситуация, SOINN роботът използва предишния си опит, за да направи предположение как да процедира. Това се случва чрез „самоорганизиране на въведените данни, с които той разполага“. Ако изпадне в несъстояние да завърши задачата, роботът моли за помощ и може да бъде научен как да довърши започнатото. И след това запомня придобитите знания. От Hasegawa Group добавят, че системата също така ще позволява на робота да комуникира с други като него през интернет и така да търси информация как да продължи работата си.

Повечето новинарски издания днес съобщиха, че Европейският Съюз щял да санкционира България заради високите тарифи на мобилните оператори.

Това твърди дори авторитетният в моите очи Дневник.

За съжаление българските медии не обичат да цитират източниците си на информация, а аз съм свикнал да поглеждам първо там. Наложи се да се поровя малко, но най-сетне открих къде да пия от извора на истината.

По всичко личи, че като първоизточник на повечето материали е послужила статията на Euractiv, озаглавена EU to sanction Bulgaria over inflated mobile prices, която се позовава на парламентарното запитване на Андрей Ковачев от ГЕРБ към комисар Нели Крус (Neelie Kroes).

Хубавото на този материал е, че е сложил линковете към страницата на Европейския Парламент на добре видно място, позволяващо ни да прочетем и какво Крус отговаря, а именно че:

According to the Commission’s Termination Rates Recommendation, adopted in 2009, mobile termination rates (MTRs) have to be set by national regulatory authorities (NRAs) at a cost-efficient, symmetric level by 31 December 2012. Setting MTRs at the level of costs incurred by an efficient operator creates new competitive and investment opportunities in the relevant wholesale market and, ultimately, furthers consumer benefits in terms of affordable and innovative telecoms services.

The Commission monitors that NRAs’ measures are in line with the recommendation, principally by means of the EU?wide consultation mechanism set out in Articles 7 and 7a of the amended Framework Directive. In this context, the Commission will carefully assess the forthcoming market analysis the Honourable Member refers to.

Should the Bulgarian regulatory authority (CRC) propose a price regulation that does not follow the principles of the recommendation and does not address the competition problem identified in the mobile call termination markets, and thereby results in inappropriate MTR levels without proper justification, the Commission may use its powers under the aforementioned provisions of EC law. In this regard, the Commission may inter alia decide to issue comments or recommendations which the CRC is obliged to take into utmost account.

Лошото на материала е, че много силно преиначава думите на Крус, или някой разчита някъде заплахата от наказания?

Но най-лошо впечатление правят нашенските медии, които сякаш по папaгалски само повтарят без дори да погледнат в цитирания оригинал.

No related posts.

Аз съм роден за стачкоизменник. Не искам да стачкувам за цените на горивата. Не че не мога да се изтъпанча пред някоя камера с развят трикольор над колата. Аз наполовина да съм се подал от прозореца, а знамето ми да се вее, вей… Господи, каква Вела Пеева може да излезе от мен. „Горе на Балкана червено знаме, червено знаме, партизанското, хей. А под него лежи Вела Пеева, Вела Пеева, партизанката, хей”… Какви рими, какво чудо. „Хей” се римува с „хей”. Това и Орлин Орлинов не може го измисли. Той стигна в римуването си до Джойс, като му натресе мъжката рима „Боже мойС”… Ама си личи кой ги е възпитавал тези стачници. Заради това съм стачкоизменник. Щото съм на мнение, че поетите, които са написали ония нещица по-горе в текста, е трябвало да стачкуват, вместо да пишат. И ако те бяха стачкували, ние нямаше сега да се показваме наполовина от отворените прозорци на колите с развят над главите ни флаг и да се изживяваме като Вели Пееви. Много Вели Пееви. Представете си същата...

В американския щат Мисури беше въведена ограничителна мярка, която забранява на учителите да се сприятеляват с учениците си във Facebook, Twitter и други подобни социални сайтове и услуги в интернет. Това вече е незаконно. В същия щат на децата е забранено да си купуват запалки и пистолети с капси, информира Gizmodo. Законът, който забранява виртуалното приятелство между учители и ученици вече е подписан от губернатора Джей Никсън и влиза в сила от 28 август. До тази дата учителите трябва да изтрият от профилите си всички свои настоящи ученици и след това да не добавят нови, които влизат в тази категория. Все още съществува теоретичната възможност учителят да създаде своя страница във Facebook, която може да бъде харесвана от учениците, но директният достъп и онлайн комуникацията между ученици и учители вече е извън закона. На този етап не е ясно дали законът не противоречи на американската конституция и какви ще бъдат механизмите, по които ще се следи за спазването му. Авторите на закона имат за цел да защитят учениците от злонамерени преподаватели, които биха се възползвали онлайн от това, че са в по-силна позиция. Някои анализатори смятат, че е по-правилно тази сфера от комуникацията между ученици и учители да се определя не със закон, а просто чрез вътрешни правила в отделните учебни заведения.

Битката между технологичните гиганти Samsung и Apple се прехвърли на територията на Австралия. Това принуди Samsung да отложи дебюта на своя хитов таблет Galaxy Tab и австралийците ще трябва да почакат преди да имат възможност да се сдобият с устройството, информира Mashable. Съдебната сага между Apple и Samsung се води на международно ниво в съдилища на три континента. Доскоро дела се водеха само в Съединените щати и Южна Корея, но включването на Австралия разшири световния обхват на битката. Apple твърди, че в таблета Galaxy Tab неправомерно са използвани идеи и технологии, които са защитени с патент. От своя страна, Samsung води контрадела срещу компанията на Стив Джобс, твърдейки че обвиненията са несъстоятелни. От всичко това най-много губят ръководителите на Samsung, тъй като дистрибуцията на техния таблет е възпрепятствана, а до края на съдебните дела той може вече да не е актуален. Според данни, изнесени от Bloomberg Businessweek, в австралийския съд Apple твърди, че таблетът Galaxy Tab нарушава десет патента. Samsung са се съгласили да не продават Galaxy Tab 10.1 в Австралия преди да получат разрешението на съда. Таблетът се рекламира активно в страната от 20 юли насам и тази кампания е предизвикала Apple да предприеме съдебните мерки. Версията на таблета за австралийския пазар е различна от тази, която е предназначена за САЩ. Samsung ще предостави на Apple мостри от устройството седем дни преди да го пусне на пазара. Apple смята, че дизайнът на интерфейса в устройствата с Android, предлагани от Samsung и HTC, прилича твърде много на този в iOS.

В края на миналата седмица ви съобщихме за новата функция във Facebook, която позволява на потребителите да обявяват бременност, както и очаквана дата, за която е насрочено раждането. Дали обаче това не е лоша идея? Този въпрос си задават в информационния портал Gizmodo. Единият от редакторите там е имал неприятни преживявания във връзка със загубата на две бебета. Според него няма по-лошо нещо от това родителите да обявят във Facebook, че очакват дете. Добавянето на все още несъществуващ член на семейството към профилите на родителите може да се разглежда като предизвикване на съдбата. Това действие вероятно ще отключи вълна от поздравления на стените на родителите. По-суеверните хора не биха сметнали за уместно подобна новина да се споделя с толкова много хора, голяма част от които вероятно са само бегли познати на родителите. Ако нещо по време на бременността се обърка и нещата приключат неуспешно, родителите ще имат неприятната задача да извадят очакваното дете от списъка с членовете на семейството си. Най-доброто решение в случая е родителите да бъдат търпеливи и да не поставят каруцата пред коня. Вписването на неродени деца в списъка с членове на семейството определено е лоша идея, дори ако хората не са особено суеверни. Най-голямата социална мрежа е пълна с всякакви хора и не всички мислят само добро един на друг.

Докато четях „Разговор със Спиноза“ на Гоце Смилевски, няколко пъти очакванията и впечатленията ми се разминаха. Започнах книгата почти насила, беше може би четвъртата или петата, която трябваше да чета, и последната, която мислех, че ще ми достави удоволствие. Още на следващата сутрин нещата се преобърнаха – всяко друго четиво беше отложено, а аз четях тази – на работа, на лекции, в кафенето (помня, че я приключих в операта).

Всъщност я бях подценила доста първосигнално – надписът на корицата, който гласеше „роман-паяжина“, никак не ми вдъхна доверие. Някак си не допусках, че млад автор като Гоце Смилевски (само на 35 години), може да се справи с подобно предизвикателство. Е, както вече сигурно сте се досетили, останах приятно изненадана.

Романът е фикция, която може да се чете като биография. Структуриран е под формата на диалог между Спиноза и Аз-а, но Аз-ът в случая си ти. Там, където в репликите на Спиноза има обръщение, Гоце Смилевски е поставил многоточие. На това място той призовава читателя да изрече и напише собственото си име. Получава се една истинска паяжина, в която нишките плетеш и ти със своите въпроси, възражения и мнения. Когато майката на Спиноза умира през 1638 г., все едно беше моята, на Гоце Смилевски, на всеки човек, който някога е имал майка – това е, което прави авторът.

И да не познаваш философията на Барух Спиноза, няма значение. Дори и да я познаваш и да смяташ, че нямаш нищо общо с нея – наистина, просто няма значение. Този роман те прави съпричастен.

 

Въпреки, че совалките на NASA вече са официално пенсионирани, полетите на американски космически кораби до Международната космическа станция няма да спрат. Просто те няма да са държавни, а ще бъдат инициирани от частни компании, информира Space.com. През тази и следващата година са предвидени три полета на американски машини до станцията. Засега на тях няма да има астронавти и мисиите им ще бъдат основно транспортни. Частните кораби ще доставят оборудване, храна и други полезни материали, които са необходими на екипажа на МКС. В края на ноември калифорнийската компания SpaceX ще изстреля за втори тестов полет капсулата Dragon, която трябва да посети космическата станция. Ако всичко мине успешно, само няколко месеца по-късно, частният космически кораб ще достави първите полезни товари до МКС. NASA вече има договор със SpaceX за осъществяването на 12 полета до станцията, за които ще бъдат платени 1.6 милиарда долара. Компанията Orbital Sciences, която е базирана в щата Вирджиния, също готви своя капсула, наречена Cygnus. Работата трябва да приключи в началото на следващата година и през февруари капсулата ще бъде изстреляна към Международната космическа станция. В момента американската космонавтика е в криза и разчита основно на частни инициативи за поддържане на дейността си в близост до Земята.

Роден на 23 юли 1960 год. Професор по социална, етническа и политическа психология в СУ „Св.Климент Охридски”. Доктор по социология. Доктор на психологическите науки. Автор на седем книги и десетки научни студии и статии. Чете лекции по етническа, политическа, екзистенциална психология и психология на религиите. Баща на син и дъщеря. - Проф.Георгиев, изборите за президент и органи на местната власт чукат на вратата, и всякакви наблюдатели и анализатори гадаят накъде ще са насочени този път повратливите политически движения на доскорошните ви съпартийци от ДПС. Вие ги познавате добре и отблизо, какви са вашите прогнози? - Повече от очевидно е, че за местните избори ще бъде впрегнат целият партиен, а също така и сериозен финансов ресурс, за да се покаже, че в ДПС няма криза. Дори чувам, че във възлови областни центрове ще бъдат издигнати кметски кандидатури на хора от ръководството с цел максимална мобилизация. Впрочем, както го познавам, това може да бъде и ход на Ахмед Доган...

Последният от поредицата опозиционни „вотове” за недоверие на правителството щеше при всички положения да влезе в парламентарните протоколи като досадна и предварително осъдена на неуспех бюрократична подробност, ако цялостната картина в точно този момент от политическия живот на България не беше толкова нестандартна – да използвам и аз тая претенциозна дума. Какво й е на картината нестандартното ли? То е, че идващите три месеца и после двете години, които ще последват до следващите парламентарни избори ще бъдат не един от, а ще са най-съдбоносният период в посткомунистическия път на България. По-решаващ с последиците период даже в сравнение с месеците след 9 септември 1944-та. Поривът на нацията по онова време към демократично развитие беше наистина пресечен от болшевишката експанзия в края на Втората световна война, но не за дълго. Пораженията бяха много и огромни, ала все пак не се задържаха повече от половин век. А това, което родината ще бъде след 2014-та ще е завинаги. Е...

Уязвимост в електронната система, която контролира вратите в затворите може да позволи на хакери да освободят затворниците от техните килии. Това е установил изследователят Джон Страуч, който е участвал в проектирането на много защитни системи в различни американски затвори, съдилища и полицейски управления, информира Gizmodo. Подобни софтуерни проблеми, които могат да позволят нерегламентиран достъп до затворническите системи са били използвани за саботиране на центрофугите в иранската ядрена централа. За да се преодолеят защити от подобен характер най-често се използват модифицирани варианти на вируса Stuxnet. Джон Страуч планира да демонстрира работещ вариант на проект за пробив в американска затворническа система на хакерската конференция DefCon, която е планирана за тази седмица. Там ще има и разискване на потенциалните проблеми, които могат да бъдат предизвикани от подобни пробиви в сигурността. „Повечето хора не знаят как са проектирани защитните системи на затворите. Колко души подозират, че те са изградени на базата на същите принципи, използвани при хакнатите ядрени центрофуги на иранците?”, пита Джон Страуч. Електронните врати в американските затвори се управляват от миниатюрни компютри, подобни на тези в иранската ядрена централа. Ако някой хакер успее да поеме контрол над тях може да предизвика големи поразии.

Моят авер Венци показва как се прави мишка от хартия, има още много на блога му, а жена му прави уникални подаръци.

Днешният пътепис ще ни разкаже за живота в КНДР (Северна Корея). Приятно четене:  

Какво видях в КНДР

/Разказ на наш другар за посещението му в Корейската народно-демократична република през есента на 2008г./

От 19 септември до 4 октомври 2008г. имах възможността да посетя КНДР като представител на Кръжока по изучаване на идеите „Чучхе” в България. В КНДР завърших курс по тези идеи, като едновременно с това успях да разгледам страната и да се запозная с обществено-политическата обстановка и живота на обикновените хора. Местата, които видях и това, което чух, ме изуми, въпреки че много бях слушал и гледал за успехите на социалистическото строителство в тази малка страна. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Северна Корея е с територия по-малка от българската.

85% от територията ѝ е планинска. Населението е около 22 млн. КНДР се намира под постоянен военен, политически и икономически натиск от страна на САЩ и техните марионетки. Въпреки всички тези неблагоприятни условия, корейският народ под ръководството на Корейската трудова партия и Ким Чен Ир абсолютно самостоятелно, опирайки се на собствените сили, отстоява своята независимост и право на живот според разбиранията си, и извоюва следните успехи:

• гарантирано право на труд и на отдих за всички;
• абсолютно безплатни жилища за всички;
• общество без данъци;
• безплатно здравеопазване и образование;
• училище във всяко село;
• болница във всяко село.

КНДР е страната с най-много висши учебни заведения на глава от населението в света. Посетих Дома на учението, където трудещите се абсолютно безплатно се обучават съгласно своите интереси и наклонности в различни направления (информатика, музика, философия, чужди езици и др.). В Дома има множество просторни зали и съвременна техника на разположение на хората. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Пионери в КНДР"][/caption]

Посетих и пионерския дом,

в който децата абсолютно безплатно развиват своите способности в множество кръжоци. Обиколих и много музеи, икономически обекти и др. Срещнах се и разговарях с много хора. Навсякъде личеше подчертана бодрост и оптимизъм. Красиви монументални сгради, широки магистрали, чист въздух, много зеленина, чисти, нови предприятия, внушително селско стопанство. Хората са дисциплинирани и сериозни в работата, а също така – всеотдайни във веселието, открити, честни и горди с грандиозните плодове на труда си. Народът в КНДР наистина живее като сплотено семейство, изграждащо мощна социалистическа държава, която гарантира достоен и щастлив живот за всички. Народът твори благата със собствени сили и пак народът пълноценно се ползва от плодовете на труда си. В КНДР народните маси са истински господар на собствената си съдба. Не друг, а единствено народът решава как да живее своя живот. ЗАБЕЛЕЖКА: Във връзка с 60-годишнината от създаването на КНДР на нашия сайт бяха качени два видеоклипа – от военния парад и от народните празненства в Пхенян. Те могат да се гледат на адрес: http://septemvri23.com/Video/DPRK_60_parad.avi и http://septemvri23.com/Video/DPRK_60_naroden_praznik.avi Автор: Двадесет и трети септември Снимка: Димитър Тодоров – Домосед (от разказа му за КНДР) Снимката е с лиценз Всички права запазени! Други разкази свързани с КНДР – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Информация за пътешественици: КНДР
2. С мерцедес из Африка (4): Демократична република Конго
3. В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част първа
4. В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част втора
5. Пътуване до Северна Корея (КНДР) – съвети и препоръки
6. Орлова чука, където орли не видях
7. Из Карибско (Караибско) море (1): Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада
8. „Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина
9. През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част втора
10. Уранополи – портата на монашеската република Атон
11. През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част първа
12. Поздрави от Дубровник и …от Република Сръбска

Пръстът ми натиска копчето на дистанционното, за да се започне със следенето на поредните извънредни новини. Повечето са за Сирия, където вече над четири месеца политическата криза се задълбочава, а с нея и строховете, и разделението сред обществото.

Хама е един от любимите ми градове в Сирия. И със сигурност е един от най – хубавите, чиито вековни водни колела са отдавна символ на цяла Сирия. Днес, в един смисъл, градът също е символ – но за опозицията. От два дни насам световните агенции предават за действията на сирийската армия в град Хама, Дейр ез-Зор и някои по-малки селища. От началото на протестите, изискващи промени с политическо естество, това е най-голямата офанзива на армията с цел спиране на броженията, завладели страната. Според сирийски и чужди източници, загиналите само в Хама са над 100 души. Още 50 са жертвите в Дейр ез- Зор. Според сирийци, числото може да се окаже по-голямо, тъй като е невъзможно в момента да се уточни точния брой, заради атаките.

В това време, когато всички гледат какво се случва, трябва човек да има голяма фантазия, за да си представи какво чувства всеки един сириец или човек, свързан по някакъв начин с тази земя. Виждам, че по клубовете, където традиционно се събира арабската общност в София, единствените канали, който се гледат са новинарските, като според привържениците те са или Al Jazeera, или Al Arabiya, или Addounia TV (гледана главно от про-правителствено настроените сирийци). Ставащото в Хама е тема номер едно за всички приятели. Промените в Тунис или Египет останаха на заден план – всички погледи са насочени към Хама, Хомс и Дамаск.

Главното задължение на всяка армия е да защитава страната от чужда намеса – т.е. от инвазия, анексия, окупация. Значително по-рядко се намесват военните части, когато става дума за промяна в политическото статукво на държавния апарат. Тогава обикновено следва, както историята ни показва, а и Египет днес, опит за създаване на военна хунта, страната бива парализирана, а жертвите са значителни. Това, което виждаме днес в Сирия е неочаквано, дори за самите сирийци. Затова и повечето, които биват запитани за положението в страната, отговарят, че “всичко е наред, няма нищо там”. Може би чувство на невяра, смущение или срам? Нямам представа все още, но вярвам, че скоро ще разбера. При всички положения, независимо от опасностите, които едни протести могат да докарат на една власт в Близкия изток – например религиозна опозиция – онова, което става в Хама е недопустимо.

Впрочем, съществуването на религиозна опозиция срещу сирийските власти, е коз, който влиза в употреба. Когато посетих ливанския северен град Триполи, видях на самия център черните знамена на забранената екстремистка групировка Хизб ут – Тахрир (които заедно с “Мюсюлмански братя в Сирия” опитват да вземат властта от Хафез Асад през 1980-те години; тогава Хама отново е епицентър на репресии, но в значително по-големи мащаби). Именно от Триполи идва голямата опасност за умерената опозиция, онази, за която сирийският народ трябва да остане единен, независимо от възгледите и религията си. Когато между 25 и 27 юли беше саботиран пътнически влак, а ударена военна школа в Хомс и загинаха 20 войника, новините в Ливан посочиха, че е възможна връзка с Триполи, откъде се доставя оръжие за крайни фракции на територията на Сирия.

Оправдание ли е това за военна акция срещу невъоръжени протестиращи? Не и никога не трябва да е. В момента, в който стане, обществото трябва да се замисли какво става. Сигурен съм, че в самия държавен апарат сериозно премислят сегашните действия, които в едната си част са  лични решения на офицери в армията. Проблемът за липсата на координация и връзка между властта и армията се задълбочава. Лошото е, че заради подобни действия, може да се стигне до още по – сурови международни мерки (в момента Съветът за сигурност заседава, за да реши какво да предприеме срещу Сирия, което в никакъв случай не означава интервенция; Русия със сигурност ще гласува с вето при сценарии, включваш военна намеса).

В подобни времена, някои отговори на политическите въпроси могат да бъдат намерени на място, което често пренебрегваме – литературата. Има един разказ, писан по различно време, за различни събития, отново в Сирия и Ливан. “Развалените зъби” от Джубран, който той пише в началото на XX век, показва как трябва да бъдат направени реформите от властта:

“И в устата на човешкото общество има развалени зъби – болестта ги е разяла тъй, че е стигнала до костта на челюстта, ала човешкото общество не ги изважда, та да си отдъхне от болката, напротив – задоволява се да ги прочиства отвън и да запълва дупките им с лъскаво злато. 

Колко много са лекарите, които лекуват зъбите на човечеството с красива позлата и блестящи материали. И колко много са болните, които се предават на волята на тези лекари – реформатори, търпят болките, линеят и умират от болестта са измамени. 

Ала нацията, която се разболее и умре, не възкръсва отново, та да разкрие на обществото причините за духовните болести и същността на обществените недъзи, които водят нациите към отмиране, към изчезване.”

Асоциацията е учредена през юни 1998 г. като българското национално представителство на Transparency International и изцяло съобразява дейността си с основните принципи на коалицията. Transparency International (TI) е политичес...

С промяната на социалните нагласи и фокусът на известните марки се променя. Това е явно при най-бонбонената кукла на света – Барби. Вместо да говори постоянно за къщата си в Малибу и последния шопинг-маратон, любимката на момиченцата говори за своите професии. Барби всъщност е минала през повече от 125 “длъжности” и продължава да се развива постоянно – работното поприще вече не е просто предтекст за нов интересен костюм, а и начин малките момиченца да повярват, че всичко е възможно.

Кампанията “I Can Be” разказва историите на жени от 6 до 77 години, които споделят своите амбиции за живота и в каква степен са ги постигнали. Кампанията има за цел да покаже на момиченцата, че те могат да станат каквото си поискат: балерини или пожарникари. Отделните клипове разказват лични истории, с които се засилва чувството на реализъм. Ето и обобщаващото видео на кампанията:

Видеото не е единствената част кампанията. На поддомейна “Barbie – I Can Be” малките момиченца могат сами да изберат каква да е новата професия на Барби. Последните два резултата са водеща на новини и софтуерен инжeнер (GIRL GEEK POWER!!!) Сега пък тече конкурс с жокери кое ще е следващото амплоа на русата принцеса. Като цяло интерактивността е висока, така че потенциалните млади потребителки да се заинтересоват максимално от развитието на Барби.

Защо работи?

• Всичко остава насочено към момичетата на всякаква възраст, а Барби има силната репутация, необходима за достигане до тях.
• Преходът е в тон със социалните нагласи на еманципацията.
• Кампанията ще се хареса както на момиченцата, които всеки ден мислят за нова мечтана професия, така и на майките, които виждат в новия имидж на Барби начин да стимулират амбициите на децата си.
• Показването на истински истории дава много по-висока достоверност и стимулира по-силно припознаване в образите.

Няма подобни постове.

Съветът за сигурност на ООН заседава извънредно във връзка с продължаващите кървави репресии на сирийските власти срещу демонстранти в страната. Там се сбъдна „мечтата” на съвременните соцдиктатори „танковете да дойдат” – дойдоха и започнаха да стрелят срещу сънародниците си в град Хама. Китай, където танковете дойдоха и свършиха същата работа в Пекин в нощта на [...]

Винаги съм се чудила какво прави една научнопопулярна книга добра. От една страна тя не трябва да влиза в прекалено много технически подробности, така че да е разбираема за читателя. От друга обаче трябва да е подчертано научна, за да остави чувство на значимост. Освен това следва да има ясно дефинирана тема, за да не се превърне в сборник със забавни, но твърде често необосновани, любопитни факти. Накрая трябва да е така написана, че все пак да не прилича на учебник.

Не бях попадала на книга, така добре изпълняваща всяко едно от тези условия като „Кратка история на времето” на Стивън Хокинг. Рядко се среща толкова внимателно балансирана книга – защото, поне според мен, думата „баланс” в случая с научнопопулярната литература (а и с литературата въобще) е ключова. Вземи авторовото присъствие например – достатъчно, че да превърне книгата от учебник в своеобразна изповед на един пламенен ум, но без да го прави по надменен и високопарен начин.

Истинското предимство на „Кратка история на времето” пред много други книги от жанра обаче е в самата й конструкция. Хокинг започва с теорията на Аристотел, че Земята е кръгла. На базата на тази теория Клавдий Птолемей пък разработва модел за движение на небесните тела около Земята. Той обаче бил сложен и Коперник измисля по-просто обяснение – а именно, че не ние, а Слънцето е в центъра на всичко. След това Кеплер прави кръговите орбити на Коперник елипси за по-голямо съответствие с измерванията и т.н. Ясно се вижда как всяка теория се крепи на предишната и най-вече на нейните слабости. Напредъкът в науката се дължи на нестихващото ни желание да описваме все по-точно и по възможно най-прост и логичен начин ставащото около нас.

Хокинг обяснява и големите теории на ХХ век (някои от които негови) по абсолютно същия начин. Ако беше изложил още в началото на книгата съвременната теория за устройството на света, и петстотин страници с пояснения едва ли биха помогнали на „неукия” читател да я осъзнае. Вместо това той ни увлича във всяка нова идея, кара ни да й повярваме, да я усетим така, както и той и колегите му са я усетили преди години, само за да я замени със следваща, още по-добра.

„Кратка история на времето” не е просто научнопопулярна книга. Тя е разказ за любовта към знанието и за вечното търсене. Трябва да я четеш бавно и внимателно, за да я усетиш и осмислиш. И когато накрая я затвориш, ще си кажеш с усмивка „Не, това не е истината. Това е просто едно дяволски добро приближение.” Именно това прави книгата толкова страхотна.

Продукти за 4 порции:
1 тиквичка
8 яйца
200г твърдо сирене
1/2ч.л. сол
1/2ч.ч. брашно
1/2ч.ч. олио

Приготвяне:
Тиквичката се измива и почиства. Реже се на кръгове. Брашното и солта се объркват. Тиквичките се овалват в брашно. Взема се тиган с по- широко дъно. Кръгчетата тиквичка се пържат до златисто и от двете страни. Не бива да се препържват. Отгоре им се чукват яйцата. Когато белтъкът и жълтъкът стегнат, аламинутът е готов. В порция се поднасят по 2 яйца върху тиквички. Поръсват се с настъргано сирене. По желание може да се приготви допълнително млечен сос с нарязан на ситно копър и пресован чесън. Всеки си полива ястието.

Днес, когато обществото ни се разкъсва от безпътица, безпереспективност, отчаяние, егоизъм, консуматорство, чалга, корупция, престъпност, политически измами и нищета, македонски и тракийски българи са започнали възстановяването на историческата Вътрешна Македоно – Одринска Революционна Организация /ВМОРО/. Инициативата е възникнала заради нуждата от възкресяване на изконните национални идеали, които да бъдат морален и духовен коректив на българите в началото на 21 век. Идеалите за национално, териториално и културно обединение на българския народ, които бяха проиграни от т.нар. Велики сили и претърпяха крушение след Берлинския диктат 1878 г., са живи и ще останат вечно валидни в съзнанието на поколенията, заявяват реставраторите на ВМОРО. Договорът, сключен в Берлин преди 133 г., с който България бе разпокъсана цинично на 5 части, е една огромна грешка и единствената причина за всички последвали войни, кръвопролития и конфликти на Балканите и в Европа, чак до наши дни.

Завръщането към основата на съществуването ни са особено необходими днес, когато нацията е изпаднала в тежка и дълбока криза на ценностната система, демографското си оцеляване и без дългосрочна цел на развитие. Българската революционна организация за поправяне на историческата несправедливост на Берлинския диктат, все още не е изпълнила своята историческа мисия. Нейното естествено развитие бе насилствено прекъснато от комунистическия режим в Източна Европа и тази приемственост не е възстановена до днес. Появилите се политически партии в пост-комунистическите Р.Македония и Р.България не възстановяват оригиналните цели, идентичност, програма и дух на оригиналната ВМОРО. За съжаление, се наблюдават точно обратните процеси – на фалшифициране и недопустима, престъпна подмяна на историческите факти, извори и процеси – особено в политическата система на Р.Македония, където извращенията от юго-комунистическото минало са деволюирали в държавна идеология. Репресиите, терорът, грубото нарушаване на елементарни човешки права, дискриминацията, апартейдът и геноцидът над всеки, който дръзне да изяви българското си самосъзнание в тази държава са ежедневие, а всеки надигнал се глас за протест бива задушаван с кръв. Насилственото обезбългаряване на хилядолетни български земи /вкл. и самата територия на днешна България/ следва прогресивна последователност и странно защо не се санкционира от международните организации и институции, призвани да спазват хартата за правата на човека на ООН, Хелзинкския договор и европейските норми. Това положение, продължаващо десетилетия, не може повече да се понася от българския народ, който за последните 100 г. се е свил няколкократно, за сметка на своите съседи, в резултат на принудителни действия на външни сили и наложени принудително политически модели и диктатури.

Изправени пред точката на своя екзистенц-минимум и пред въпроса за физическото си оцеляване, българите са длъжни да положат всички усилия и да заявят ясно пред света, че са жертва на едни от най-големите политически престъпления на човечеството през последните 150 г. Тъй като това не се прави публично от нито едно българско правителство и нито една организация в България и зад граница, възкресената ВМОРО ще се заеме с тази нелека, но свята мисия.

В навечерието на 108 г. от избухването на Илинденско-Преображенското възстание на българите в Македония и Одринска Тракия, техни потомци се събраха в Странджа планина и положиха началото по възстановяването на организацията-майка. ВМОРО ще се ръководи от официално обнародваните първоначален Устав и Програма на Българските Македоно-Одрински Революционни комитети /БМОРК/, основани в гр. Ресен /дн. Р.Македония/. Тези правила се възприемат без никаква редакционна намеса, поради факта, че създадената тогава революционна организация не е изпълнила до сега предназначението, заради което е възникнала и следователно не е изчерпала нуждата от своето създаване и съществуване.

За да се предотвратят спекулациите, фалшификациите и подмяната на истинската идеологията за извоюване независимостта и свободата на насилствено отнетите български земи и население, потомци на българи от откъснатите предели на България, възстановяват днес оригиналната организация на своите деди. Лице на възстановената ВМОРО, както и неин официален говорител ще бъде Здравко Здравески от гр. Прилеп, Р.Македония, който понастоящем живее в гр. Бургас. Здравески е един от основателите на ВМРО в Македония след 1990 г. и е бил Председател на задграничните структури. Бил е близък с последния неоспорим Председател на организацията – Иван Михайлов, с когото се е съветвал в Рим. Съпругата му, Добрила, е роднина на съпругата на Михайлов и голяма революционерка - Менча Кърничева и е внучка на геройски загиналия през 1903 г. Крушевски войвода Георги Стоянов. От няколко месеца семейството, заедно с 3 от децата си, е потърсило убежище в България. Причината са тежки репресии наложени над тях и техните близки, заради българското им самосъзнание. Здравески е бивш командир на подразделение на Спец.частите за бързо реагиране в Македония – т.нар. „Лъвове” и „тигри”, с чин „капитан”. Здравко Здравески е в ръководството на българската организация РАДКО в Македония. В България семейството бе топло посрещнато и подпомогнато от Македонското културно братство „Тодор Александров” в Несебър и Община Бургас. Около българското семейство бързо се заформя широк кръг от македонски българи, които изповядват принципите на несъгласие с диктаторския режим на Никола Груевски и които ратуват за обединение на народите от двете страни на изкуствената граница.

В структурите на ВМОРО, заедно с македонските си братя, са се включили активно и тракийски българи, потомствено от Източна и Западна Тракия, споделящи единната историческа цел на организацията. Тяхното общо верую са предсмъртните думи на легендарния Странджански войвода от ВМОРО Георги Кондолов: „Дѣлото е свѣто! Проклети бѫдете, ако не продължите борбата..”

Реставраторите на ВМОРО заявяват, че има заявки за включване и на сънародници от Западните български покрайнини, предадени несправедливо на Сърбия след 1919 г. Организацията ще бъде ангажирана не само с неосъществените национални стремления за Македония и Беломорска Тракия, но и с каузата на всички българи в диаспора – Румъния, Бесарабия, Украйна, Русия, Банат, Албания, Косово и др., за да бъде техен застъпник за извоюване на основни права за самоизява, образование, език, религиозна независимост и културна идентичност. Личностите, които стоят в основата на инициативата, не желаят да разкриват самоличността си за сега. Ръководството декларира, че ВМОРО ще спазва Конституцията и законите на Р. България, но няма намерение да прави съдебна регистрация. Организацията ще се стреми да се придържа максимално близо до добродетелите, методите и начина на съществуване на своя исторически първообраз, който е наследник на мрежата, създадена от Апостола на Българската Свобода Васил Левски, благодарение на която бе възкресена от небитието Третата Българска Държава. Девизът на нововъзстановеното ВМОРО ще бъде историческото: „Свобода или Смъртъ”, като членовете възприемат и оригиналната клетва за посвещение, в нейния буквален вариант.

Заявки за членство могат да се отправят на e-mail: bmork.vmoro@gmail.com , като трябва да съдържат подробна автобиография, 1 цветна снимка, мотивационно писмо за членство и декларация, че кандидатът е запознат с Устава, Програмата и Клетвата на организацията. Последните могат да бъдат намерени от архив в библиотеките, или Интернет.

Милен Радев

Помни ли някой лятото на 2001? Дискотеката Dolphinarium на плажа в Тел Авив. Саид Нотари, палестинец, симпатизант на Хамас, се самовзривява сред тълпата от тийнейджъри и отнася 21 млади израелци в смъртта. Стотина са жестоко и за цял живот обезобразени.

В родното му село Саид е герой. Дърветата са украсени с негови портрети с динамитени шашки в ръка. Семейството му дава богато угощение за възхвала на джихадисткия подвиг на сина им, който в момента е в рая, защото е умрял заради аллах и се съвъкуплява с толкова девици, колкото желае. Пред къщата му се вият гирлянди от цветя във формата на бомба и на физиономията на Саид.

Бащата на Саид казва „Гордея се със сина си и няма да забравя подвига му до последния си ден. Такава смърт е по-добра от всяка друга, слава на аллах!“ А също „Моля се братята на Саид, приятелите му и други палестинци също така да пожертват живота си. Няма по-добър начин да покажеш любовта си към аллах…“

* * *

Лятото на 2011 е пред очите ни. В Осло и на островчето Утоя Анреш Беринг Бреивик, норвежец с психопатологични отклонения, болезнено ненавиждащ мюсюлманите, левичарите и мултикултуралистите изтребва безмилостно 77 свои сънародници.

Общността, от която произхожда убиецът, е ужасена и отвратена от злодейското му деяние. Религиозни водачи и обикновени вярващи го осъждат като престъпно и богохулно.

Баща му Йенс Бреивик, дава своето “единствено и последно интервю“ пред медиите. Той е „безкрайно тъжен“, отказва се от сина си, нарича го терорист и признава „В най-тежките си моменти мисля, че щеше да е по-добре ако той се беше самоубил вместо да отнеме живота на толкова хора“.

Тайванската компания Foxconn, която произвежда смартфони и компютри с марките Apple, Sony, Hewlett-Packard и Nokia в своите заводи в Китай, в течение на следващите три години ще замени един милион работници с роботи. Това беше обявено от главния изпълнителен директор на компанията Тери Гоу, съобщава агенция "Ройтерс". Агенцията отбелязва, че през последните месеци Foxconn е изправена пред вълна от самоубийства сред работниците във фабриките си. Именно това посочва като причина Гоу за увеличаването на броя на роботите, изпълняващи прости операции, в заводите на компанията. Анализаторите обаче виждат друга причина за предприемането на тази стъпка. "Ръстът на разходите за работна заплата е ключов фактор. През текущата година този показател е нараснал значително и не смятам, че през следващата година той ще спадне. Ако от Foxconn не направят това, ще им се наложи да преместят фабриките си в друга държава", заявява експертът от компанията Gartner Си Кей Лу. "Ройтерс" на свой ред отбелязва, че посочените причини са само едната страна на медала. Вълната от самоубийства, заляла страната, засегна големи компании като Foxconn, Honda и Toyota. Освен това, постоянните стачки и организираните от синдикатите протести срещу нечовешките условия на труд заставиха работодателите да увеличат заплатите на работещите в заводите служители. Ако това не се бе случило, компаниите можеха да станат обект на нападки от страна на различни правозащитни организации, коментира агенцията. Сега, изпълнявайки условията на служителите, работодателите се опитват да се измъкнат от тази история и да намалят производствените си разходи до предишните нива. В момента в заводите на Foxconn "се трудят" повече от 10 хиляди роботи; през следващата година техният брой ще нарасне до 300 хиляди, а в рамките на три години ще достигне един милион. Броят на хората, работещи в заводите на компанията в Китай, понастоящем е приблизително същият - 1,2 млн. души.

Обсъждахме "Одата на радостта", финала на бетовеновата "Девета симфония".
-Едно от любимите ми неща - каза Пух.
-И от моите също - отвърнах аз.
-А любимият ми момент е там, където пеят: "Слава тебе, Пух, Безстрашен Пух!"
-Но, Пух ...
-"Слава тебе, Пух!"
-Но те не ...
-"Безстрашен Мечо Пух!"
-Но в "Одата на радостта" нищо не се пее за мечета!
-Не се ли пее?
-Не.
-Защо?
-Защото навярно просто не са се сетили.
-Защо не са се сетили?
-Пух, нито Лудвиг ван Бетовен, нито автора на текста на хорала са мислили да съчиняват нещо за мечета.
-Наистина ли? Изглежда съм се объркал. Имах предвид Лудвиг ван Бърлоген.
-Пух, никакъв Лудвиг ван Бърлоген не е имало.
-Ван Бърлоген? Не го е имало?
-Не. И тези думи си измислил сам.
-Аз ли съм ги измислил?
-Да, ти!
-А аз се чудех, откъде са ми толкова познати - каза Пух.

из "Даото на Пух" от Бенджамин Хоф

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Калъф и портфейл в едно, но не обикновени, а с гарантиран от Twelve South стил – това е мотото на новия продукт BookBook, предназначен за iPhone 4. Ръчноизработеният кожен калъф има за цел не само да „приютява“ документите, парите и скъпия ви смартфон, но и да ги пази от недоброжелателни погледи, дегизирайки ги като... книга джобен формат.

Дизайнът предлага джобове в стил портфейл в лявата си част и слот за iPhone в дясната, като производителите посочват удобството на това най-важните ви принадлежности – телефонът, документите и валутата – да са на едно място. Вместо да взимате портфейла, телефона и ключовете си на излизане, вие ще взимате само BookBook и ключовете си,  изтъква представянето на продукта. Портфейл, който не изглежда като никой друг, и калъф, който различава вашия iPhone от останалите – несъмнено стилно и удобно за "скромната" цена от $59.99.

BookBook за iPhone не е първият такъв продукт на Twelve South – компанията предлага калъфи в същия стил и за MacBook Pro, MacBook Air и iPad.

Какво ще правим днес? Ами ще ходим на културно място, а още по-важното: изключително приятно и симпатично – Виена. Вали ще ни води до там :)

Приятно четене:

Хаотично в подредена Виена

Дойде и моят ред да пиша за Виена. Хващам се за думата ред – малко ми призлява напоследък от нея.

Виена била най-добрия град за живеене на 2010г., така твърдят разни проучвания. Това прочетох набързо, когато получих неочаквано предложение за пътуване до там в празничините  майски дни. То бива празници, бива, но тази година парламентаристите се постараха. Финансови възможности в момента на заминаването - почти нулеви.  Тръгнах на път в една от най-скъпите столици в Европа, според непотвърдени източници, с един аванс на заплатата и кредитна карта. И останалите спътници не разполагаха с никакви сериозни финанси – двама от тях току що бяха съкратени и нямаха никаква идея кога ще си намерят работа. Но желание за пътуване имаха. След тежък петъчен работен ден 4-ма ентусиасти се метнаха в колата и отпрашиха в посока Калотина. С удоволствие отбелязвам бързото преминаване на КПП-то, никакво ровене, само дежурни въпроси и "сречан пут". В наличност бяхме трима шофьори, двама от които със сериозен опит. Затова и нощното пътуване не ни се стори тежко, макар и след работен ден. В 1ч влязохме в Белград, където се разходихме за час два. Погледахме светлините на Сава и Келемегдан и поехме отново на път. За срам, тежкото трасе след Белград го предоставихме на новака в шофирането, ама нали трябва да се учи... Унгарската граница минахме сравнително бързо, заобиколени изцяло с български коли – идеята за Виена в 4-те почивни дни явно е била широко разпространена. Със слънцето се срещнахме вече във Виена. GPS-то взе да напътсва към избраното за нощувка място – хостел в центъра. Поради кратките срокове за организация резервирахме най-скапания възможен хостел в централната част на града, който можехме да си позволим (друг въобще не можехме май :) Няма да ви тормозя с детайли, но след престоя си там сериозно се замислих колко бързо остарявам... едно време не ми правеха впечатление битовите подробности...Не мога да се стърпя все пак да споделя, че втората вечер спахме в стая за четирима, в която за да се облече някой, останалите трима трябва да легнат по местата си, а именно - двуетажни легълЦА :).  Но голямото преимущество си остана  - бяхме настанени в централната част на близко пешеходно разстояние от голяма част от туристическите обекти, набелязани за посещение. Настаняването беше след 2 часа, затова спали недоспали се юрнахме да разглеждаме. От улицата на хостела се излизаше директно към музеите.

Да открия и аз топлата вода – Виена е културна столица.

Културна в много отношения. Всичко в нея е културно :). Отношението към гражданина е като към културен индивид – не електорат, не потребител, не говедо, а културна личност. Според моите кратки наблюдения в този град не са ти нужни особени усилия да живееш, работиш, учиш, еле оцеляваш. Всичко е удобно. Ако си с кола шофираш удобно, задръствания няма. Ако искаш велосипед – общината ти предоставя, при това за един час безплатно. Градски транспорт –организиран удобно и движещ се с немска точност. Парковете и обществените пространства около спирки и площади са подредени, почистени, поддържани... Даже не описвам красотата на парковете, фактът колко са подредени ме впечатли много повече. Ех, бедна моя хаотична балканска душа. А може би богата. Въпрос на гледна точка ;) .

Всички участници в пътното движение се държат културно.

Няма клаксони, няма свирещи спирачки. Чудя се вече от какво умират тук хората – нима от старост!!! А как оцеляват като туристи в по-южните държави?!... Ние преминавахме пешеходните пътеки на червено, когато няма автомобили, споходени от усилено мрънкане на чакащите още 5 минути зелен сигнал. Какво да се прави, навик...За колоездачите са направени широки алеи, успоредни с пешеходните и си е екстремно преживяване да стъпиш на такава :). Най-впечатляващо за мен в този град беше фактът, че всичко си е на мястото. И табелите указваха правилно посоките и обектите, към които указваха. И електронните табла на градския транспорт показваха точната минута на пристигане на превозното средство. И тези за работното време си отговаряха на работното време. То всичко им е наред на тези хора. Не им ли е скучно”?! И за какво си говорят по спирките на градския транспорт като няма кого да плюят?! Мисля, че не говорят. Да споделя – пътувахме малко семейно и разговорите ни от време на време бяха като в италианска фамилия – с полуприповдигнат тон :), който предизвикваше доста любопитни погледи у минаващите виенчани. Като цяло, по улиците се чуваха разговори на висок тон само на славянски езици :).

И чисто. Навсякъде много чисто. Стерилно някак.

Ето ви и пример – тича един младеж за метрото, в ръката с кисело мляко. Блъсна се и  млякото се изпльоска на пода. Младежа се наведе и започна да събира и забърсва киселото мляко..Не е истина просто...Страшни сме мърльовци ние. И всички тичат. Такива тренирани бабки не бях виждала досега. Хората наистина се грижат за здравето си. Колкото и да ме дразни подредения им начин на живот, не мога да не си призная колко ме впечатли този град.

Разходката ни този първи ден беше изцяло в центъра

- около музеите близнаци, кметството, Бургтеатър, Албертина. Съжалявам много, че не успяхме да влезем в операта, но имат фиксирани часове за тур-обиколките и не успяхме да ги уцелим. Следобеда ни беше зает с настаняваме и разправии в хостела. Запасихме се с храна от Била, дремнахме час, два и отново подхванахме централните улички. На площадите вечерта беше много оживено. Младежите тук явно имат навика да се събират на питие и раздумка в парковете и площадите. Последвахме примера им и ние на площада пред Св.Стефан. Заведения по моя джоб тук няма /не само на площада, а във Виена изобщо :)/. Само будките за прочутите наденички можех да си позволя в настоящия момент – хот дог с някакъв вид вурстче варира от 3,50 до 4,50Е. Бира не пия, но уважих шнапса. Не е зле :) Ама пък девет лева хот-дог! Какви заплати взимат тези...Докато съм още на темата с парите – билетче за транспорта е 1,80Е, закупено в транспортното средство от апарата – 2,20Е . Културните австрийци се самотаксуват. Никъде не ни провериха дали сме редовни пътници, но и не посмяхме да не бъдем. Има шанс,  значи,  да свикнем с правилата, Стойчо :) (Съгласен съм :) Мен ме проверих контрола в най-най-първото ми качване в S–Bahn-а – и нито (!!!) един път в последвалите към две години по-късно там – бел.Ст.)

Зелените поддържани паркове в центъра бяха първото нещо, което ме впечатли.

Един от Музеите "близнаци" и перфектно подрязаните храсти пред него :)

Малко причудливият Парламент

Статуята на Мария Терезия

 Статуя на Моцарт в Бурггартен

И Моцарт пие бира :)

Бургтеатър

Кметството. Осветлението мисля че е в чест на организирания на площада пред сградата концерт в подкрепа на HIV носителите.

Операта

Вторият ден започна отново с приподвидгнат тон по повод набелязаните обекти за посещение и различните вкусове и желания на четирима ни :). След като огласихме хубавичко квартала се разделихме на две. Едната половина хукна да разглежда музеите (купиха си някакъв много добър комбо-билет за 5 музея 25Е) Втората половинка

се отправихме към Сецесион.

Меракът ми бе породен от „Целувката”на Климт, но експозицията всъщност ме разочарова. Преживях го, благодарение на

Хофбург и Сиси

Музеят на Сиси е зареден с една такава особена атмосфера, наистина можеш да си представиш как тази забележителна жена като сянка се плъзва зад отсрещната врата. Че хората са я харесвали си личи по начина, по който е представен живота й, останах с впечатлението, че е буквално боготворена. На съпруга ѝ не се оказва особено въодушевено внимание. И ако е била поне малко свободолюбива, както я представят във филмите, сигурно й е било доста тежко да живее с всички нарми и правила на съвремието си :) Особено ме впечатли една малка зала, в която прожектираха филм за убийството й. Черните й дрехи, музиката като фон... Разходката ни продължи из всякакви Kirche – та/църкви/, площади и паркове.

Не пропуснахме и Белведере

Докато се разходим около фонтаните в парка му, се изпържих чудесно. Разхлаждане намерихме при паметника на Съветската армия. Високият фонтан пръскаше живителна хладинка доста встрани и направо си се изкъпахме под него, та...

Съветската армия наистина ни спаси този път :)

За сведение на някои български ентусиасти, паметника не е демонтиран, пребоядисан в „хамерикански” краски или запуснат. Като част от историята си стои, пък всеки да го приема както си желае...То вярно, ситуацията там е била по-различна от нашата... Да не задълбавам повече, факт, паметника там е красив, поддържан и приятно място за отмор.

И Св.Стефан успя

да се пребори за вниманието ми :). Строга, студена, но впечатляваща е катедралата, символ на Виена. Някак типична за града и хората в него, така както ги видях аз. Привечер  решихме да отидем до въртящата се кула, но се объркахме и така и не я открихме. Но разгледахме плажа на виенчани на Дунава и доста им се посмяхме. Редно си беше на нещо да се поприсмеем, макар  че в момента не съм сигурна на какво точно. Просто ни се видя смешен. Целият остатък на вечерта посветихме на

Пратера. Страхотни атракции има там

Прочутото Виенско колело ми се стори много мудно, но влакчето за сметка на това, ме накара половин час след това да не мога да вървя в права посока. Чудесно място за забавление си имат виенчани. Започнах  да завиждам сериозно.

 Сецесион

 

[singlepic id=10066 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=10064 w=320 h=240 float=left]

[singlepic id=10065 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=10079 w=320 h=240 float=left]

В разкошния Хофбург

Белведере

Може и само да ми се струва, но много от статуите на фонтани във Виена изобразяват агресивни сцени. Този падналия според мен яде здрав тупаник.

Паркът на Белведере

Паметник на Съветската армия

В центъра е пълно с карети, разхождащи туристите. За нещастие и аромата им е навсякъде :)

Щефансдом или Св.Стефан

 

Плажът на Дунава

В Пратера

[singlepic id=10082 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=10034 w=320 h=240 float=left]

След Пратера ни хрумна гениалната идея да разгледаме

улицата на червените фенери

Озовахме се там в доста късен час, но по витрините все още се излежаваха представителки на древната професия в скромно облекло. Снимки от тази улица нямам. Беше ми неудобно да ги снимам. Да вземат и у нас да измислят нещо такова, че вечер като засветят с тези фенерчета на околовръстния, все ме стряскат - решавам, че са полицаи. На тази улица видяхме ЕДИНСТВЕНИЯ си клошар във Виена за тридневния ни престой. Почти не се мяркаха шляещи се представители на ромското население (1,2бр. макс.). Не видях нито един амбулантен търговец, просяк или нещо подобно въобще. Как са решили проблема нямам представа (говоря за наши дни, не за генералното решение на един техен сънародник), но е факт.

Е, как да не е №1 за живеене този град! Даже нереално ми се струва, леко утопично...

Нощувката в друга част на хостела в стая два на два метра за четирима ме приземи чувствително. В коридора на хостела щъкаха китайки по гащи. Санитарните помещения бяха съществено нехигиенизирани. И Слава Богу! Че току виж ми хрумне да емигрирам, че да живея и аз като принцеса Сиси ... или просто като Човек...или като Робот...Това е първият град, който ме навежда на толкова философски размисли с основна тема „Къде сме ние?” , респективно – „Къде съм Аз?” На сутринта комплекса за малоценност беше вече в историята. Станах, с абсолютната увереност, че буците лед дето живеят тук  даже не изпитват щастие. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Но Виена беше запазила за капак най-голямата си съкровище, за да ме подразни –

двореца Шонбрун

За него оставихме последния ден, въпреки постоянните ми заплахи, че ако по някаква причина не успея да го видя в този последен ден, няма да си тръгнем от Виена, докато не го разгледам. За Шонбрун и цял ден е малко. А в този ден беше пълен с българи. Толкова българи на едно място не съм вярвала, че ще видя на 1000км от България. Купихме комбо-билети, включващи голямата обиколка на залите, градините на принца, Лабиринта и Глориет. Невероятен е двореца, наистина нямам думи да опиша красотата му. А градините! Стотици рози, подрязани по еднакъв начин, всяко храстче окопано и подрязано досущ като другото, дърветата, наклонени в желаната посока и подрязани като висок жив плет, чистите фонтанчета... Намерихме едно жабурнясало езеро и така му се зарадвахме! Ахааа, ето че и те нещо са оставили неподдържано! Ама не. То се използвало като развъдник за риби...рибоци колкото цяла ръка плуваха по дъното...

Фонтанът на Нептун

е едно от най-впечатляващите неща в градините на двореца. Като минеш от задната му страна на гърба на статуите има един  отвор, през който виждаш Шонбрун иззад завесата от стичаща се вода. Магия е!

И гледката от Глориет

е нещо незабравимо. Пред теб се простира цяла Виена и на преден план величествен се е разположил Шонбрун. В езерцето се къпят кротко патици. Единственото усещане тук за мен беше мир. По-релаксиращо действие и от масаж имаше това място. Не отминахме и лабиринтите, нищо че отдавна сме минали детска възраст :), потичахме напред – назад около перфектно подрязаниия жив плет, посмяме се на пеещите стъпки и пръскащия мост и с накуцване вече се запътихме към оранжериите.  Удивително местенце са те. Под всеки купол на Палмовата къща има пресъздадена различна климатична зона, със съответните обитатели от флората. Влизаш вътре – сауна. След две минути от дрехите ти започва да се стича вода, задъхваш се от влага. А зад съседната врата – сух климат, топло, ухае на цветята, които отвсякъде се протягат, чува се песен на птички...все едно си в някъде в джунглата или саваната, а не в центъра на модерна европейска столица. Има и пустиня, както и някои „местни” животинки, за щастие в терариуми :). Едва се отлепих от тук.

Шонбрун, Градините на принца. Нещо да кажете за симетрията?! :)

Шонбрун, поглед от Глориет

[singlepic id=10071 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=10074 w=320 h=240 float=left]

[singlepic id=10040 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=10036 w=320 h=240 float=left]

 Шонбрун, през водната завеса на фонтана Шонен Брунен

 В Палмовата къща

 

Да измрънкам за последно: Е прекалено много пък подредено тук!

Чакаше ни път и планувана нощувка в Будапеща.

Трима от нас вече я бяхме посетили, но всеки беше оставил по нещо за „следващия път”. Моето нещо – срам ме е да си призная – беше Св.Ищван! Предният път просто пропуснахме да влезем, не ми се и мисли заради какво /предпочетох да поспя на едно корабче по Дунава.../. Катедралата е много красива. А като се качиш на купола се открива невероятна гледка. Едва когато чух коментара на единствения в групата, посетил и Виена и Будапеща за първи път: „Личи си, че това е било провинция за империята”, осъзнах колко голяма е разликата между тях. Но за мен Будапеща има особен сантимент и си остава любимото ми местенце. Парламентът е още един пропуск, който обаче не успях да запълня и оставих за „следващия път”. Това си е повод за трето посещение. По препоръка на Стойчо се завряхме в Лабиринтите. Интересно място. Но тъмния тунел, малко преди изхода, не посмях да измина, стигнахме донякъде на светлината на телефоните и като първа бъзла се втурнах обратно, в главата ми само дълбоки пропасти се въртяха. Виж, от винeната чешма пих много смело :). Повозихме се на най-старата отсечка на метрото на континента, полежахме в парка зад Площада на героите, погостувахме на Анонимус, той си е все така, не е остарял човека ама хич! И денят отмина. [singlepic id=10076 w=320 h=240 float=center]

Св.Ищван

  Време беше за обратният път. Да се връщам отнякъде винаги ми е много тежко. Пътувахме почти цяла нощ. Отбивката за Ниш при Белград беше затворена. Полутахме се малко и открихме пътя. После ни валя. А след това карахме в ужасна мъгла. В 6 часа благополучно влязохме в София и се отправихме по работните места. Дали работих този ден,а? ;) Поздрави! Край Автор: Валя Пунчева Снимки: авторът Други разкази свързани с Виена] – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Моето пътуване до Виена
2. Виена – град като град: хора, къщи, салтанати…
3. Към Европа с влака (10): И като край: Виена
4. Пътешествие с Фори (4): От Венеция към Виена
5. Ще ти хареса – прилича на София:-) – една командировка до Виена
6. Виена
7. Из Австрия и Хърватска с кола – част 2: Виена
8. Моята предколедна разходка до Виена (3)
9. Из Австрия и Хърватска с кола – част 1: Пътят до Виена
10. Виена – три дни преди преди Европейското (2): Концерт на Джоуви
11. Из Австрия и Хърватска с кола (София-Виена-Залцбург-Загреб-София)
12. Виена – три дни преди преди Европейското (3)

Вчера (01.8.2011) стана ясно, че съдът е отменил предварителното изпълнение на заповедта за отнемане на лиценза на Лукойл. По този повод Ваньо Танов каза следното:

"Ще се възползваме от този седемдневен срок и ще обжалваме решението на втора инстанция. "Лукойл" е в положение, каквото е било преди днес. Има отмяна на решение от съда, което не е влязло в сила, тъй като производството е двуинстанционно и ще влезе в сила, когато се произнесе Върховният административен съд"

Представете си следната ситуация: идния петък Лукойл започва производство на акцизна стока без да има лиценз, тъй като не са изминали седем дни и положението е "каквото е било". Агенция Митници изпраща мобилна група, която протоколира нарушението. Същата вечер премиерът Борисов звъни на Танов и му казва примерно следното: "Обади ми се Вальо Нафтата, пак. В неговата фабрика са влезли, митничари ли са, полицаи ли са... събират телефони...Изтегли хората оттам, като съм обещал, че няма да гo закачам, няма да гo закачам".

Познато, нали? Случаят с решението за лиценза на Лукойл е абсолютно идентичен със случая с решението на съда за лиценза на покойния Мишо Бирата. Той е отнет със заповед на Агенция Митници, но съдът спира предварителното изпълнение на заповедта. В деня, в който Борисов се обажда на Танов и му нарежда да прекрати проверката, "Леденика" е хваната да произвежда бира без лиценз, защото не е изтекъл седемдневния срок за обжалване и решението на съда още не е влязло в сила.

Точната хронология на случая с Мишо Бирата е разгледана в материала озаглавен "За бирата по същество". За разлика от сегашния скандал с фабриката на Вальо Нафтата, затварянето на фабриката на Мишо Бирата през 2010 г. не е обществено значима тема и след обаждането на Бойко Борисов Агенция Митници услужливо не обжалва решението на съда. Сега обаче се кълнат, че щели да обжалват.

Каквото и да се случи с казуса "Лукойл" в идните дни, казусът "Леденика" продължава да виси като дамоклев меч над премиерския врат. В дело номер 1/11 на ВКП прокуратурата няма как да не посочи нарушител, колкото и да не и се иска.

Фактите са следните:

- фабриката на Мишо Бирата "Леденика" АД е работила в нарушение на закона преди 17-ти март 2010;
- нарушението е констатирано от мобилен екип на Агенция "Митници";
- в същия ден премиерът се е обадил на Танов и му е наредил да спре проверката;

В случая няма никакво значение дали записът на това обаждане на Борисов до Танов изтекъл в пресата е фалшифициран или не, защото премиерът сам си призна за натиска по време на парламентарния контрол на 14 януари:

"А въпросният Мишо, както вие го наричате Бирата, е председател на Федерацията по баскетбол. Не мога да кажа време, понеже аз съм откровен човек, президентът Първанов ми се обади, че митниците натискат по неправомерен начин председателя на Федерацията по баскетбол. (Ръкопляскания, силен смях и тропане по банките.) Да, и аз се надявам, че президентът няма да каже, че не е вярно. Толкоз! Затова казвам, че те имат апаратура и техника от разговорите да ни съберат приказките и да ги направят. Единственото, което съм искал от тях, е да действат по закон."

Също така няма никакво значение дали премиерът познава или не познава закона. Той може да си е мислил, че иска Танов и митниците да действат по закон, но с нареждането си да се спре проверката е направил обратното: попречил им е да изпълнят закона и самият той е престъпил закона като е възпрепятствал изпълнението му.

А той, Законът нали е един и същ за всички, за малки и големи? Точка. Или вместо точка, в прокуратурата ще отвъртят една запетая с едно чеховско "но" и ще се чудят как да заобиколят Закона с изсмукани от пръстите аргументи?

Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва, озари ни с лъча на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на Свободата и Правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята [...]