Любимци в новините: постоянни и променливи величини

На 6 август (19 август по стар стил) светата православна Църква чества едно от най-значимите евенгелски събития – явяването на Исус Христос в небесна слава пред тримата му ученици – Петър, Яков и Йоан.

Това събитие не е било случайно, а предварително намислено. То е имало за цел да предпази апостолите от тъгата и съмнението при вида на предстоящото Христово страдание в името на човешкия род за спасение от греховете, да укрепи и направи по-силна вярата им в Бога и да ги отвлече от земни помисли.

Празникът Преображение на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос е сред най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината. По време на празничното богослужение на този ден в православните храмове се пее:

На планината си се преобразил,
доколкото можеха Твоите ученици
да видят Твоята слава, Христе Боже,
та когато Те съзрат разпнат,
да уразумеят, прочее, волното Ти страдание
и да проповядват на света,
че Ти си сияние на Отца.

Скоро, след като Спасителят открива на учениците си, че Му предстои да бъде заловен, измъчван, убит и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях – Петър, Йоан и Яков, извежда ги на високата планина Тавор в Галилея и се преобразява пред тях.

Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци - Мойсей и Илия, които разговарят с Него за смъртта, която предстои да претърпи.

Докато разговарят, светъл облак ги осенява и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте”.

Сцената с Христовото преображение е описана сходно от трима от четиримата евангелисти:

Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36

И тримата евангелисти преди да предадат разказа за Преображението, говорят, че „има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт”, докато не видят Царството Божие. Тези думи освен, че насочват към времето на бъдещото Възкресение и Възнесение Христови имат връзка и с предстоящото Преображение, когато Христос се открива в Своята Божествена Слава.

Преображението е явяване на Сина при свидетелството на Отца и Св. Дух, то е поредното откровение, Троично разкриване на единия Бог. То е ярко свидетелство за догмата за двете природи съединени в Христа - човешката и Божествената. Това е събитието, което по думите на св. Йоан Златоуст става, за да ни се покаже „бъдещото преображение на нашето естество и Христовото бъдещо пришествие в Слава”.

Самото Преображение се състои не в някакво изменение на Божествената природа на Христос, а в явяването на Неговата Божественост в човешката природа. Св. Козма Маюмски и преп. Иустин Попович считат, че с Преображението Господне се преобразява и цялото човешко естество, така както Бог, ставайки човек е „преобразил” Божия образ на всеки човек, премахвайки от него остатъците от „първородния грях”.

Господ открил на учениците си онази светлина, която е невидима за човешкото око, но осезаема за само очите на вярата. Всеки човек може да почувства, че Бог е с него и че бива преобразяван по Негов образ. Светлината на вярата може да преобрази духовения облик на всекиго от нас и да го направи участник в Божественото естество, за да бъде приготвен за Царството небесно и блаженния живот.

Самото честване на Преображение в Църквата продължава 9 http://www.blogger.com/img/blank.gifдни - от 5 до 13 август и включва 1 ден - предпразничен, 1 ден - самия празник и 7 дни след празника. Отданието на празника е на 13 август. Богослужебните одежди в самия ден на празника са бели, като символизират Божествената нетварна светлина. Към една от особеностите на този голям празник можем да отнесем и факта, че на него Църквата е постановила да се извършва освещаване на плодовете. Това е древен обичай, предписание за който намираме в 3 правило на св. Апостоли и 28 правило на VІ Вселенски събор.

Един от най-интересните стенописи по българските земи, които илюстрират Пеображението на Господа е в храма "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско (на около 20 километра от Банско). Храмът е изграден през 1614 година, а Христос сякаш слиза от небето с нещо като ракета или поне така му изглежда на съвременния човек. Това не е уникален начин на изобряване на тази сцена от Евангелието. Още по темата може да се намери ТУК.

Сигурно се чули, че във Франция ни уважиха. От близо век тук викаме „мерси“, за да ги улесним. Щото сме любезни. Не е лесно да ги накараме да викат „благодаря“. А и е трудно да намерим повод да ни благодарят. Сега и те ни се отплащат с жест към българския език. “ Наредби за забрана [...]

Източник БГ Баскет

Наскоро премиерът се похвали с "перлата в инфраструктурната си корона", спортната красавица на София, зала "Армеец Арена". Строежът на залата, официални данни за която няма нито на сайта на спортното министерство, нито на сайта на Главболгарстрой (изпълнител на проекта), стартира с обещание на премиера, че цената ще бъде 90 милиона, а капацитетът ѝ ще бъде 16,500 места.

Версията за стойността на съоръжението и готовността на Главболгарстрой да строи дори без пари, услужливо е тиражирана от медиите (Дарик Финанс, Строй Медия).

В крайна сметка, това, което получаваме са сериозни основания за съмнение, че става дума за грандиозна злоупотреба, довела до това, новата зала "Армеец Арена" да има себестойност чувтсвително по-голяма от тази, на една от най-големите зали в света — белградската Арена, която има много по-голям капацитет от софийската и обхваща много по-широк спектър от спортове, които могат да бъдат практикувани в нея. А числата говорят сами за себе си:

Помниш ли хостела с отключената входна врата в Колерийн, Северна Ирландия? Когато се събудихме и се затътрихме надолу по стълбите, за да си приготвим закуска, в кухнята открихме ето това. Две колела, изминали разстоянието от Корк до Колерийн – близо 500 км. Собствениците им, баща и син от Англия, предприели предизвикателното пътешествие пет дни по-рано и им оставаха още три, за които щяха да се разходят по северния бряг и да се спуснат отново на юг, за да се качат на ферибота и да се върнат в Англия. Ние им разказахме какво сме видели по пътя, те пък ни посочиха по-впечатляващите маршрути из Ирландия. И въпреки че тръгнахме преди тях, не след дълго ги настигнахме по пътя към Бушмилс.

А самото градче се оказа съвсем малко. Достатъчно малко, за да ни спечели със зелените дворчета около къщите, с часовниковата кула в центъра и препълнените с хора улици. На едно от кръстовищата обаче се изправихме пред труден избор – дали да поемем по пътя към Великанската пътека, или да се отбием първо през старата дестилационна фабрика. Е…

За съжаление бяха затворили портите на производствените халета, за да подготвят следващата реколта от огнената напитка. Наложи се да се задоволим с няколко кадъра от разстояние, две или три въздишки по изпуснатата възможност и силна доза ентусиазъм, че все пак сме се насочили към едно легендарно и невероятно красиво място. Отново свихме в лявата лента и поехме към крайбрежието.

Очакваше ни паркинг с шест автомобила и усмихнат младеж, който ни насочи към касата. А след това с фотоапарати през рамо заизкачвахме хълма, налазен от стотици туристи. Все пак успяхме да изпреварим голяма част от групата новодошли, а докато крачехме към мястото, към което се бяхме запътили, се поддадохме съвсем съзнателно на въздействието на гледката – чистата и непокварена зеленина, стръмния бряг и тъмносините води на Ирландско море.

А когато стигнахме до Великанската пътека, просто замълчахме. Въпреки че сме изминали страшно много път в надграждане на това, което са имали предшествениците ни, все още смирено свеждаме глава пред природата. Защото силата й е невероятна.

Едно вулканично изригване, коренно променило този бряг преди 50 или 60 милиона години, дори и от дистанцията на времето не ни оставя безучастни. При изригването на лавата и сблъсъка й със студените води се образували базалтовите колони, известни като Великанската пътека (The Giant’s Causeway). В зависимост от скоростта, с която лавата е избликвала на повърхността, са се образували и различните по големина близо 40000 на брой базалтови блокове, повечето от които с почти идеална шестоъгълна форма.

Виждал съм много снимки на Великанската пътека. Докато се подготвяхме за пътуването до Ирландия и ровех за интересни места за посещаване, изгледах стотици. Мечтаех си как ще застана върху най-високата колона, залезът ще се къпе на ръба на хоризонта, а аз ще направя своите кадри. Е, когато веднъж стигнеш там, а залезът е твърде далече, не ти остава нищо друго освен невероятното усещане, че все пак си успял да видиш това неповторимо място през собствените си очи.

Вероятно броят на легендите за Великанската пътека е близък до този на каменните блокове. Едно обаче е сигурно – във всички участие взема великан – Фин Маккул. Тази, която аз успях да запомня, представя Фин като обиден от шотландския великан Финдал. За да му докаже силата си, Фин решил да направи мост през Ирландското море до Шотландия и да сплаши Финдал, затова започнал да хвърля каменни блокове в морето. Когато приключил обаче, бил толкова уморен, че променил леко плана си – престорил се на бебе. Когато Финдал видял моста, се засилил през морето и срещнал жената на Фин. Питал я къде е Фин, а тя само му посочила „сина си“, защото не била виждала Фин скоро. Погледнал Финдал завития през глава „малък“ великан и се уплашил. Не го упреквам. Ако синът на Фин бил толкова голям, колко ли огромен всъщност би бил самият Фин? Финдал хукнал през глава обратно по моста и с бързите си великански стъпки разрушил по-голямата част от моста, дело на Фин. Добре поне че е оставил нещо и за нас – това наистина невероятно красиво място.

Всъщност северното и западното крайбрежие на острова могат да спрат дъха на всеки. Набраздени са от красиви каменисти заливчета, каменни носове, на върха на които за някогашното си величие напомнят останките на непристъпни крепости.

Искаше ми се днес да стигнеш и до Атлантика, но няма да се справя. Очаквай продължението!

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

 

 

And Night 2 Night Reveals Knowledge:

 

 

One Of These Days These Boots Are  Gonna Walk All Over U:

 

Домашно куче скочило в дворен басейн, пълен с джибри за ракия и се напило до козирката. Тази веселе история си припомни перничанин по зловещ повод. Наскоро по новините показваха как абитуриент удавил баща си в бидон с джибри за ракия и човекът се сетил кък миналото лято спасил комшийско куче от смърт в заготовката за скоросмъртница.

Човекът и псето на съседите не се долюбвали особено, защото кучката била зла и шумна, а той все я гонел и ругаел. Независимо от така ярко изразените им взаимни чувства мъжът помогнал на кучето, когато то изпаднало в беда.

В един летен ден, по обяд перничанинът излязъл на двора си и се изненадал от множеството мокри стъпки по плочника. В двора му имало малък басейн, но от няколко дни той изсипал в него джибри, от което се канел да вари ракия в домашни условия. Приближил басейна и какво да види, вътре с вдигнати лапи като удавник тъжно гледало в него кучето на съседите. Той се приближил, хванал пострадалото псе и го изтеглил. То обаче търтило да бяга. Като не намерило възможен изход от двора отново се върнало обратно и пак цопнало в басейна. Този път било извадено по-бързо, но упражнението се повторило още веднъж. След третото спасяване бялата иначе кучка, цялата оваляна в гаден джибров цвят, да не уточняваме, точно какъв, успяла да се измъкне на улицата и да се отправи към дома си. Това обаче не било никак лесно, защото ходела на верев. От нагълтаното джибри кучето се напило и лъкатушейки намерило спасение в двора на своите стопани.

В затвора. Килията на автоджамбазите наблюдава с интерес концерт на цигулар-виртуоз. - Какво сте се зазяпали? - любопитства надзирателят. - Погледни, погледни - отговаря възторжено единият от крадците - Такива ловки пръсти, а да си губи времето с глупости... Усмихни се, България, много внимавай, когато караш колата си на сервиз, защото българската изобретателност и виртуозност нямат граници. Ловки автомонтьори са измислили как да крадат съдържанието на катализаторите, в който, както се оказа, имало платина. Така е устроен нашият български свят - това, което не ти го крадат апашите, ти го отмъкват доброжелателите.

3 час:

“БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ НА ОБЯВЯВАНЕТО НА ПАЛЕСТИНА”

Така бе представена новината за посещението на израелския премиер в България и Румъния от вестник Исраел Хайом по повод събранието на ООН през септември, относно провъзгласяването на палестинска държава.

Премиер министърът Бенямин Нетаняу се завърна снощи (новината е от 08.07) от кратко държавно посещение в Румъния и България. От него стана ясно, че двете държави няма да подкрепят провъзгласяването на палестинска държава по време на събранието на ООН през месец септември.

След като Нетаняу чу това от премиерът на Румъния Емил Бук, вчера той чу подобно успокояващо послание и от българския си колега Бойко Борисов.

„Напредваме стъпка по стъпка” сподели Нетаняху относно старанието си да убеди и други държави срещу едностранното палестинско обявяване на независимост. (Последното изречение мирише на евтина пропаганда, но такава е израелската преса – б. п.) „Намерих разбиране за това, че мир се гради по пътя на преговорите, а не чрез говорене и писане” добави той.

Настоящият израелски премиер не е посещавал България повече от 20 години. „Пристигнах тук като заместник външен министър през 1990, когато отношенията между двете ни държави още бяха в процес на изграждане. И когато се разхождам из „нашата махала”, аз чувствам, че нашата натурална връзка, тя е с балканските страни. С Гърция вече имаме много добри взаимоотношения, ще продължим да развиваме връзките си и с други държави от региона, между които са Румъния и България, които сега посещавам” каза Нетаняу пред български журналисти.

Борисов каза, че неговата страна има „много какво да учи от Израел. Би било добре да организираме съвместни действия относно правилната експлоатация и употреба на водата и водните ресурси”.

Междувременно палестинците (винаги така обобщаващо се пише в тукашните вестници, като разликата с речника от времето на нацистка Германия е само това, че тогава са писали „евреинът”, а сега се пише в мн.ч. – „палестинците” – Б.П.) продължават опитите си да достигнат обявяване (пише просто “обявяване”, дори не се споменава на какво и на кого – Б.П.) в ООН през септември. „Няма сблъсък между преговорите за мир и събранието на ООН за обявяването на палестинска независимост” съобщи вчера палестинският представител Саиб Арикат по време на срещата си във Вашингтон със съветника на президента Обама Денис Рос.

Преводът и текстът в скоби е на Самуел Йосифов. Той прати тази публикация до мен още преди две седмици, но поради проблемите ми с Интернет в Ливан, не можах да го пусна и бе публикуван в Индимедия. Благодаря на Самуел – тази публикация в израелската преса показва нагледна какво е избрало българското правителство по отношение на израелско-палестинския конфликт. 

без оправдания, без обяснения и без рецептите, пускам няколко непубликувани торти, които съм правила от началото на годината. тези от последните месец-два ще ги видите една по една, заедно с рецептите за едно новоизлюпено бебе: за Деси: за Петър: за един малък пират: за един джедай: за еднa малка госпожица: за Руми:

Понякога ударът по главата с тежък предмет помага на гражданската съвест. След леко подпомагане с тежък предмет, получаваме просветление и започваме чинно да си плащаме данъците, да вярваме безусловно на правителството и да даваме и последната си стотинка в името на държавния бюджет. Или поне така им се иска на управляващите. Явно унаследеното от крепостничество държавническо мислене предопределя начина, по който управляващите гледат на гражданите. Всъщност, вместо граждани те виждат поданици. Такива, които са виновни, преди да са сторили нещо, и трябва да бъдат наказвани превантивно. Спрямо това мислене са устроени и инситуциите. Надписите например из всички ведомства, са заповеднически : “не безпокойте” и “не правете” ви предупреждават от всяка врата. Дори, когато държавните или общинските учреждения ви предоставят услуги, за които се заплаща, вие пак сте виновни и всичко е изчислено така, че да ви е неудобно. Държавата гледа като на виновници дори и на хората, които стават...

Всички детски и тийнейджърски заглавия на Audio Bookshelf ще бъдат записвани, опаковани и разпространявани от AudioGO след сливането на двете компании, съобщи Publishers Weekly. В края на юли AudioGO, наследник на BBCAudiobooks America, оповести плановете си за купуването на незавсимия издател на аудиокниги Audio Bookshelf.

„Висококачествените продукти на Audio Bookshelf идеално съвпадат с нашата вече наложена издателска програма за детски и тийнейджърски книги. Забележителната им традиция да издават класика и бестселъри ще продължи и ще се доразвива заедно с нас, като част от тяхното семейство”, заяви Майк Деросие, генерален мениджър на AudioGO.

Под знака на новата поредица компанията планира да предложи повече заглавия и нови много издания. „Решени сме да превърнем този проект в най-добрата компания за детски аудиокниги в страната”, заявява Дейвид Дитман, издател в Audio Bookshelf, който ще се присъедини към екипа на AudioGO, за да помогне с по-плавното сливане на двете компании.

„Up a Road Slowly” от Ирен Хънт, „The Ghost's Grave” от Пег Керет, „Attack on Pearl Harbor” на Шели Танака и „Eagle Song” от Джоузеф Брюхак са сред първите планирани заглавия за есента на 2011 година.

Владимир Каролев е завършил магистратура по бизнес администрация в Канада. Работил е като асистент по МИО в Икономическия институт. Бил е мениджър и главен консултант в Кей Пи Ем Джи Баренц груп - България, консултирал е приватизацията на бирените, циментовите заводи, "Соди", "Девня", "Стинд", "Дружба" - Пловдив. От 1998 до 2000 г. е главен мениджър на постприватизационния фонд на ЕБВР. После създава Балканска консултантска компания. Той е общински съветник в СОС и кандидат за кмет на столицата, издигнат от НДСВ. - Г-н Каролев, като икономически експерт и общински съветник в СОС как ще коментирате парадокса общинските фирми в София, които са търговски дружества, че хем уж били на печалба, хем все са затънали в дългове? - Права сте, че това е парадокс. Става въпрос за предизборни счетоводни трикове, които управляващите правят. Например „Топлофикация” в София отчита подобрение на финансовото си състояние, но не казват от какво е настъпило това. Според мен се дължи на два...

Какво вече писахме, Владимир Путин е изключително популярен сред младите хора в Русия. Той присъства на всички медиини фронтове, включително и като герой в интернет игри. Последната от тях е Like Putin. В нея феновете му могат да карат лада, да гасят пожари, да неутрализират бандити, да управляват икономика, да помагат на пенсионерите … . [...]

Какво вече писахме, Владимир Путин е изключително популярен сред младите хора в Русия. Той присъства на всички медиини фронтове, включително и като герой в интернет игри. Последната от тях е Like Putin. В нея феновете му могат да карат лада, да гасят пожари, да неутрализират бандити, да управляват икономика, да помагат на пенсионерите … . [...]

Световната нощ на книгите ще премине от другата страна на океана през следващата 2012 година. Британската благотворителна инициатива, която на 5 март тази година раздаде 1 000 000 книги по случай Деня на книгата във Великобритания ще се проведе и в САЩ, като се променя и датата на провеждането - 23 април – Световния ден на книгата и авторското право. Целта на организаторите е да раздадат отново един милион книги в цялата страна и да превърнат Нощта на книгите в още по-голям празник за всички, които обичат да четат.

За изпълнителен директор на кампанията "Световна нощ на книгите" в Америка е избран Карл Ленърдс, който до сега заемаше поста вицепрезидент на маркетинговия отдел по продажби на дребно на HarperCollins. За решението си да приеме поста, Ленърдс казва: „Обичах всичко по време на работата си в Harper. Книгите, хората, всичко. Тъжно ми е да си тръгна, но не мога да изпусна шанса да съм част от едно толкова вълнуващо преживяване като Световната нощ на книгите в Америка. Имаме за основа страхотния успех на кампанията във Великобритания, но сме все още в началото на планирането на събитието тук.”

Създателят на Световната нощ на книгите Джейми Бинг пък изказва задоволствието си по повод разрастването на кампанията: „Винаги сме се надявали, че Световната нощ на книгите ще се превърне в световна инициатива, която да израстне до името си.”

Първата Световна нощ на книгите се състоя във Великобритания, където един милион книги бяха раздадени на територията на Обединенто кралство и Ирландия. В раздаването бяха включени 40 000 екземпляра на 25 различни книги, подбрани от редакторско жури. След тазгодишното събитие, The Bookseller оповести, че продажбите на заглавията, включени в кампанията, са се покачили значително.

Планирането и подготовката на Световната нощ на книгите в Америка все още е в начална фаз, но всеки може да вземе участие в организирането на английското събитие, като номинира любими свои заглавия за финалния избор от 25 книги на официалния сайт на кампанията. Избраните книги за Англия, одобрени от редакторския комитет с председател Трейси Шевалие, ще бъдат обявени на Панаира на книгата във Франкфурт, на 12-и октомври.

На 6-ти август 1991 година, което е преди 20 години World Wide Web става достъпна за обществото. Един от създателите ѝ е Тим Бърнърс-Лий, който тогава работи в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и заедно с други инженери създават първата уеб страница - urlhttp://info.cern.ch//url Тогава тя се е намирала на компютъра NeXT в ЦЕРН и е съдържала информация относно проекта WWW. Посетителите ѝ са могли да научат повече за HTML езика, за техническите детайли относно създаването на собствена страница и обяснения как да търсят информация. Естествено тогава не е изглеждала както сега, но през 1993-а година е изглеждалата така: Разбира се единствените хора, които са имали браузъри тогава са били Бърнърс-Лий и неговите колеги. Истинското глобално използване на мрежата започва през 1993-а година, когато е излязъл браузъра Mosaic. Година по-късно, Бърнърс-Лий основава консорциума World Wide Web с цел създаването на стандарти в Интернет пространството и по този начин различните сайтове да работят по един и същи начин. Бърнърс-Лий, който сега е на 56 години, все още е директор на консорциума, както и на още няколко позиции. Така, че нека честитим рожденият ден на световната мрежа, която промени живота ни коренно, а какво ще се случи през следващите 20 години е невъзможно да се каже, но със сигурност ни очакват интересни времена.

За огромно съжаление на феновете на Стиг Ларшон и неговия „Милениум”, четвърта книга няма да бъде пусната на пазара. Това става ясно от интервю на приятелката на автора Ева Габриелсон, в което тя заявява, че Ларшон не е написал достатъчно материал за още една книга преди смъртта си (през 2004 г), съобщава hollywoodreporter.com.

"Четвъртият роман е започнат", заявява Габриелсон пред Радио 4 на BBC. „Мисля, че са около 200 страници, съдейки по това, което видях по време на последната ни августовска ваканция, и това, което знаех за работата на Стиг през последните два месеца от живота му, но работата по-скоро не е достатъчно добре навързана. Стиг пишеше спонтанно, имаше навика да разработва епизоди, без да ги подрежда веднага – просто отделните сцени му харесваха. Не можеш да го наречеш роман.”

Габриелсон, която е въвлечена в спорове за наследство със семейството на Ларшон, е намеквала в миналото, че може би ще бъде издаден негов роман посмъртно. Въпреки това през януари Пол Богардс, издател на Ларшон и старши вицепрезидент по издателската дейност в издателска къща „Алфред А. Кнопф”, споделя за сайта WordandFilm.com: „На хоризонта не се задава нов том от Стиг Ларшон. Само наследниците му, в лицето на неговото семейство – баща му и брат му, могат да оторизират публикацията на четвърта книга, а те нямат подобно намерение в момента.”

Книгите на Ларшон не се радваха на успех преди смъртта му. По-късно те бяха филмирани в Швеция с участието на Нооми Рапас и Михаел Нукуист. А трите части на "Милениум" се превърнаха в световен бестселър и рекордьор.

Холивудската продукция по „Момичето, което си играеше с огъня” на Дейвид Финчър с участието на Дениъл Крейг и Руни Мара в главните роли ще се появи по кината на 21 декември.