Към Великанската пътека

Помниш ли хостела с отключената входна врата в Колерийн, Северна Ирландия? Когато се събудихме и се затътрихме надолу по стълбите, за да си приготвим закуска, в кухнята открихме ето това. Две колела, изминали разстоянието от Корк до Колерийн – близо 500 км. Собствениците им, баща и син от Англия, предприели предизвикателното пътешествие пет дни по-рано и им оставаха още три, за които щяха да се разходят по северния бряг и да се спуснат отново на юг, за да се качат на ферибота и да се върнат в Англия. Ние им разказахме какво сме видели по пътя, те пък ни посочиха по-впечатляващите маршрути из Ирландия. И въпреки че тръгнахме преди тях, не след дълго ги настигнахме по пътя към Бушмилс.

А самото градче се оказа съвсем малко. Достатъчно малко, за да ни спечели със зелените дворчета около къщите, с часовниковата кула в центъра и препълнените с хора улици. На едно от кръстовищата обаче се изправихме пред труден избор – дали да поемем по пътя към Великанската пътека, или да се отбием първо през старата дестилационна фабрика. Е…

За съжаление бяха затворили портите на производствените халета, за да подготвят следващата реколта от огнената напитка. Наложи се да се задоволим с няколко кадъра от разстояние, две или три въздишки по изпуснатата възможност и силна доза ентусиазъм, че все пак сме се насочили към едно легендарно и невероятно красиво място. Отново свихме в лявата лента и поехме към крайбрежието.

Очакваше ни паркинг с шест автомобила и усмихнат младеж, който ни насочи към касата. А след това с фотоапарати през рамо заизкачвахме хълма, налазен от стотици туристи. Все пак успяхме да изпреварим голяма част от групата новодошли, а докато крачехме към мястото, към което се бяхме запътили, се поддадохме съвсем съзнателно на въздействието на гледката – чистата и непокварена зеленина, стръмния бряг и тъмносините води на Ирландско море.

А когато стигнахме до Великанската пътека, просто замълчахме. Въпреки че сме изминали страшно много път в надграждане на това, което са имали предшествениците ни, все още смирено свеждаме глава пред природата. Защото силата й е невероятна.

Едно вулканично изригване, коренно променило този бряг преди 50 или 60 милиона години, дори и от дистанцията на времето не ни оставя безучастни. При изригването на лавата и сблъсъка й със студените води се образували базалтовите колони, известни като Великанската пътека (The Giant’s Causeway). В зависимост от скоростта, с която лавата е избликвала на повърхността, са се образували и различните по големина близо 40000 на брой базалтови блокове, повечето от които с почти идеална шестоъгълна форма.

Виждал съм много снимки на Великанската пътека. Докато се подготвяхме за пътуването до Ирландия и ровех за интересни места за посещаване, изгледах стотици. Мечтаех си как ще застана върху най-високата колона, залезът ще се къпе на ръба на хоризонта, а аз ще направя своите кадри. Е, когато веднъж стигнеш там, а залезът е твърде далече, не ти остава нищо друго освен невероятното усещане, че все пак си успял да видиш това неповторимо място през собствените си очи.

Вероятно броят на легендите за Великанската пътека е близък до този на каменните блокове. Едно обаче е сигурно – във всички участие взема великан – Фин Маккул. Тази, която аз успях да запомня, представя Фин като обиден от шотландския великан Финдал. За да му докаже силата си, Фин решил да направи мост през Ирландското море до Шотландия и да сплаши Финдал, затова започнал да хвърля каменни блокове в морето. Когато приключил обаче, бил толкова уморен, че променил леко плана си – престорил се на бебе. Когато Финдал видял моста, се засилил през морето и срещнал жената на Фин. Питал я къде е Фин, а тя само му посочила „сина си“, защото не била виждала Фин скоро. Погледнал Финдал завития през глава „малък“ великан и се уплашил. Не го упреквам. Ако синът на Фин бил толкова голям, колко ли огромен всъщност би бил самият Фин? Финдал хукнал през глава обратно по моста и с бързите си великански стъпки разрушил по-голямата част от моста, дело на Фин. Добре поне че е оставил нещо и за нас – това наистина невероятно красиво място.

Всъщност северното и западното крайбрежие на острова могат да спрат дъха на всеки. Набраздени са от красиви каменисти заливчета, каменни носове, на върха на които за някогашното си величие напомнят останките на непристъпни крепости.

Искаше ми се днес да стигнеш и до Атлантика, но няма да се справя. Очаквай продължението!

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: