Хищният роман на Марко Видойкович

„Бяла раздърпана тениска, несменяна последните шест дни и омазана с лютеница, сперма и вагинален секрет.”

Автор пънкар, червена корица, хищно заглавие, на жълт фон четем: „Най-продаваният роман от сръбски автор за последните две десетилетия”, което предизвиква толкова дразнещ скептицизъм, че дори те кара да си купиш книгата. Това са сръбските „Хищни нокти” на автора, чието име току поглеждаш по време на четенето и искаш да запомниш, а все ти се изплъзва – Марко Видойкович.

Върху основата на реални исторически събития – протестите срещу Слободан Милошевич през 96-та и 97-ма – романът надхвърля поголовно документалното и ни въвлича в един бърз, активен, циничен студентски живот – колкото реален, толкова и сюрреалистичен. Роман, в който се смееш и плачеш, умиляваш и отвращаваш през страница. Героят – революционер, пияница, простак, студент по право трети курс. Един малко пораснал Холдън Колфийлд, който кипи от недоволство, омраза, ярост, нежност и любов, и всичко се смесва и преплита в небивали изблици между глад, трева, луд секс, шествия и протести, побоища и паранормални видения.

В „Хищни нокти” неподправен език, далеч от превзетите евфемизми на литературното, се вихри в революцията на ненатруфени прости думи, кратки изречения, откровени до цинизъм сравнения. Преливането на разнежената чувствителност, изразена с груб език, леко напомня за Селинджъровия непрокопсан герой и неговата странна смесица от свръхпроницателност и свръхразговорност. Изчистеният стил не само се поглъща с лекота, но и се преглъща с приятен вкус. Конкретност без многословие във фонтани от необуздани, кипящи чувства, които извират ту в агресията, ту в сълзите на един противоречив, разхайтен революционер.

Между натуралната първичност на действията и описанията на Видойкович, току се прокрадват полудзен-будистки прозрения в лицето на свръхестествената Нада, която провижда всеобхватно необхватната човешка история. Всред цялата какофония от кървави разпри, съвкупителни маратони, мизерия и мръсотия последното, което очакваш да прочетеш, е перефразиран Екзюпери, но ето че и същественото, което е невидимо за очите, потича съвсем естествено във фееричната сюжетна линия. Философският елемент на книгата се изчерпва в границите на една страница с извода, че не съществува нищо неочаквано, а то „е само тъга или радост за случилото се.”

И като че ли всяко начинание преминава през етапи, които накрая превръщат организаторите в последната дупка на кавала. Страстта за радикални промени, която нахлува с гръм и трясък в началото, хората „с революция в косите, битка в очите и крясъци в душите”, въвлечени във вихъра на събитията, бързо откриват пошлата същност на живота. Всичко е просто една смешна претенция, за студента по право всички са лицемерни страхливци... „Лицемери”! Любимото определение на Холдън. Този недодялан герой, който никого и нищо не харесва, но въпреки това ни става толкова симпатичен в бунта си срещу фалшивостта на този свят. Порасналият му сръбски съмишленик в един огрубен и осъвременен вариант звучи също така недоволно.

С интензивната мощ на онзи бурен деветдесетарски дух, който променяше историята, Видойкович променя писането и едва ли има по-добро определение за него от „хищно” – амалгама от силата на революцията, романтиката на младежката наивност и халюцигенния магичен реализъм.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: