"На малцинството, незачитащо закона, на престъпниците, които взеха каквото можаха, казвам следното: Ще ви проследим, ще ви намерим, ще ви обвиним, ще ви накажем. Ще платите за това, което направихте". (Дейвид Камерън)

Вече нищо няма да е същото. Няма да свети слънцето над сирийските хълмове, както преди. Нито сладките ще имат същия вкус. Нищо, вече нищо няма да е така, както го помним. Тестото на хляба, смесено с вкуса на кръвта, ще горчи в устите ни, за да ни кара да помним. Да не забравяме какво защитаваме [...]

© Милен Радев

От Русия, страната на победилата вертикална демокрация по чекистки, не спират да постъпват правни новини. И може ли да бъде другояче след като същата бе неотдавна цел на юридическата командировка на едно от светилата на българската правна мисъл и съдебно слово проф. Лазар Груев.

Плодотворното това гостуване стана повод с особено внимание да следим всяка нова тръпка (някой по-недобронамерен от нас ще каже „гърч”, но ние ще сгълчим начаса злословника) на руското правосъдие. Зер, председателят на Върховния български касационен съд не ще да е бил напразно път и трошил пари за да обсъжда не с кого да е, а с бащата (и майката) на днешната руска държава о.з. подполковник Путин „въпроси свързани с българската съдебна реформа”, както ни бяха осведомили медиите.

И така, днешната ведра и стимулираща надеждите за бърза и ефикасна съдебна реформа новина от Русия е, че най-после Московският градски съд е намерил цаката на един от най-непримиримите „правозащитници”  и заядливи адвокати Андрей Столбунов.

На този възбудител на правно неспокойствие, клатещ неуморно така грижливо построената от ленинградския екс-чекист властова вертикала Московският градски съд е предявил днес обвинение в клевета срещу министъра на транспорта на Московската област (и такова животно има в родината на слоновете!), някой си Кацива.

От Столбунов е взет подпис за „неотклонение от местожителството”, а съгласно обвинението по чл. 129 т.3 от прогресивния и струващ си да се изучи и от страна-членка на Евросъюза като България руски НК,  сега го заплашва глоба в от 100 000 до 300 000 рубли или лишаване от свобода до три години…

Андрей Столбунов е известен в Русия преди всичко с това, че пое след убийството на своя колега Станислав Маркелов правната защита на журналиста и издателя Михаил Бекетов. Говорим ли за руската съдебна система и за належащата нужда нейният дух и буква отново да бъдат изучавани и внедрявани и на българска почва, е нужно да се кажат няколко думи и за Михаил Бекетов.

 От години учредителят на вестник „Химкинская правда” разследва и публицистично отразява безчинствата на местната администрация и нейните връзки с олигархичната престъпност в този краймосковски град. Във връзка с това от 2000 г. насам той е многократна жертва на съдебни и извънсъдебни репресии. През 2008 г. е взривена колата му, същата година Репортери без граница връчват на Бекетов своята награда за журналистическа доблест.

Михаил Бекетов става един от инициаторите на движението за защита на уникалната Химкинска гора, която е подложена на унищожение от трасето на автомагистралата Москва – Ленинград. През 2009 г. след множество заплахи, на които Бекетов отговаря с неотстъпчивост, той е нападнат и пребит от непознати професионалисти. В резултат от атентата Бекетов днес е инвалид с ампутиран крак и три пръста на ръката, след тежки мозъчни операции той почти не може да говори или да се придвижва.

Именно неговият защитник, Андрей Столбунов, поел с „безумството на храбрите” делата му след убийството на предишния адвокат – Станислав Маркелов стана днес самият обект на съдебно преследване.

Обвинението е същото, което руското правосъдие ползва най-често в такива случаи, когато трябва да се затвори устата и да се вкочани ръката на волнодумници. То ни е познато почти дословно – макар и в друг контекст – от съветски времена: „клевета и разпространение на съзнателно лъжливи сведения, опорочаващи честта и достойнството на друго лице или подриващи неговата репутация”. Сякаш обектите на разследванията на Андрей Столбунов във връзка с крупна корупция – както сега в конкретния случай с т.н. „министър на транспорта” Кацива – все още притежават чест, достойнство или репутация…

Към тази обнадеждаваща новина за българската съдебна система, петимно вперила, както вече знаем, поглед към юридическия опит на страната на ръждясалите ракети и мутрясалите чернорасци, ще добавим едно последно пояснение, специално за любителите на постсъветското кино.

Андрей Столбунов бе освен всичко друго и адвокатът, представляващ в съда (естествено неуспешно) кинодейците и интелектуалците, протестиращи срещу нагласения избор на Никита Михалков за председател на Съюза на кинематографистите.

Познавайки деликатния характер на Никита Сергеевич и чувствителното му за всяка неправда сърце, сега можем със сигурност да очакваме от маестрото ново продължение на многосерийната му епопея, този път под заглавие – „Изпепелени от правосъдието”…

Крайно време настана да изляза от рамките на собствения си език и да започна да се изразявам на общоприетия английски. За тази цел преди половин година взех нов домейн evgenidinevphotography.com, дублирах дизайна и част от съдържанието на този сайт и някак неусетно го занемарих. Дори и занемарен, в последните месеци взе да генерира трафик, който дори не съм и сънувал, десетки хиляди посещения дневно.

Update: Хакери от групата Anonymous съобщиха в блога си, че ще следят всяко действие на Дейвид Камерън и британското правителство, за да предотвратят налагането на цензура върху Facebook и Twitter във Великобритания.  Ако Дейвид Камерън управляваше днес близкоизточна страна, думите му относно социалните мрежи и Интернет, биха звучали съвсем на място. Най – вече, защото [...]

Женен мъж отива на изповед. - Имам флирт с една жена. - Много ли се сближихте? - пита свещеникът. - Срещаме се често, доста се отъркваме един в друг, но още не сме се... - Търкането е като вкарването! Ще кажете пет пъти молитвата и ще оставите в кутията за дарения 100 лири. Човекът казал молитвите, излязъл и се запътил към изхода, а свещеникът го наблюдава, изскача от изповедалнята и вика след него: - Видях ви! Не вкарахте 100 лири в кутията за дарения. - Не вкарах, но отърках. Нали сам обяснихте, че търкането е като вкарването! Усмихни се, България! От МВР обявиха, че спират практиката с получаването на дарения. След това уточниха, че в някои случаи ще приемат, но само когато става дума за „приемливи изключения”. Казано с други думи, занапред в силовото ведомство няма да приемат дарения, но понякога все пак ще се отъркват о тях.

Ако имаше класация на най-кофти професиите, сред „привлекателните” длъжности като мияч на тоалетна и боклукчия щеше да се нареди и тази на учителите. Това никак няма да е чудно. Все пак това са хората, които от децата, които пък според общото мнение са боклуци, трябва да направят нещо по-рециклирано и годно за употреба. Логично, този трънлив професионален път се избира от все по-малко млади и читави хора. Дори да са се прецакали и да са завършили педагогика или филология, те предпочитат да се занимават с пияни клиенти по баровете или да предлагат модни парцалки по магазините, вместо да се занимават с беснеещите хормони на хлапетата в училище. Поради тази причина на тази работа се навиват тези, които са на ръба на мизерията и са пред избора да умрат от глад или да преподават на деца. Нагласата към системата на образованието си проличава в пълна степен от качеството, което тя предлага. Разбира се, като всяка една система тя има връзка и с другите сфери на живота. Така липсата на...

Лилия Методиева е ръководител на катедра „Реторика” към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Във всеки парламент от 1989 година насам тя прави изследвания на ораторското майсторство на депутатите, проучвания кой по колко пъти се е изказвал и какви са навиците на народните представители. - Доц. Методиева, от дълго време следите работата на Народното събрание. Какво показва статистиката, има ли все още депутати, който не са се изказвали нито един път? - Все още не разполагам с последните актуални данни и не мога да кажа дали са повече или по-малко, отколкото в края на миналата година. При предишната сесия в края на 2010 година те бяха 16, предимно от ГЕРБ и ДПС. Мога обаче със сигурност да кажа, че има закони, които се приемат без нито едно изказване и без никакъв дебат. Това показва, че законите се правят некачествено и се променят много често. Този процент е много голям – между 35 и 40 на сто. Това са все закони, които са гласувани от...

Делян Конаклиев е учил в Германия. Връща се в България. Никога не е преставал да работи. Изключително добре възпитан млад джентълмен от нов тип – това, с което се е заел сега, е уникално за България, дори екстремно. Увери се! Тома Марков: Виждаш ли го този парк? Какво ще кажеш? Делян Конаклиев: Чудесен е! Наистина чудесен. Личи си, че често го посещаваш... Т. М.: По какво си личи? По това какъв добър градинар съм ли? Д. К.: Не. Аз не знам какъв градинар си изобщо. Но забелязах, че паркът носи име на поет (Гео Милев) и реших, че това никак не е случайно... Т. М.: Ето, че сега ти ме изумяваш. Случайно е, уверявам те. Д. К.: Жалко... Т. М.: Добре, хвана ме. Но си признавам само защото много искам да ми отговориш на следващия въпрос. Д. К.: Слушам те. Задай го. Т. М.: Как може да си толкова сърцат човек? Как го постигаш? Д. К.: Не съм сърцат човек. Т. М.: Да бе, хич не си сърцат... Как можа да се върнеш от Германия и да се заемеш с това лудо нещо – www.talantbox.com? Д....

Усложнена, усложнена се оказа политико-икономическата ситуация в световен мащаб напоследък, почитаеми. Ние, мирното гражданство, напълно се присъединяваме към възмущението и справедливия гняв на генерал-лейтенант премиера доктор Борисов по отношение на случващото се в световните финанси. Всички тези страни, които не се държат дисциплинирано, харчат неоправдано и предизвикват трусове в света на капитала, заслужават най-строго порицание от премиера наш. Трябва да взимат пример от нас. Как сме най-дисциплинираната и изрядна страна, която под предводителството на своя лидер строи по време на най-големи световни икономически катаклизми... Къде го дават така – мине не мине, заради некадърната си финансова политика вземат, че предизвикат криза. После ние да страдаме заради техните грешки, да настане паника и да ни разбутат добре уредената по всички показатели татковина. Няма да мине този път номерът им, почитаеми. Какво каза величавият ни национален предводител онзи ден: „Когато е...

Вчера бях на едно място. Трябваше да бъдат представени две книги. Аз бих ги нарекъл: добри книги, важни книги, знаменателни книги. На това място, в една книжарница, в един от най-големите молове в София, трябваше да се направи представяне на тия две нови книги. Те – обясни ми един от издателите - не били съвсем нови, но тъй като не вървели добре, трябвало да се направи малко реклама, за да се задвижат продажбите им. Сега ще ви кажа кои бяха книгите, по точно – кои бяха авторите. Това бяха Богдана Карадочева и Стефан Димитров. Тия двамата. Те представяха двете свои автобиографични книги. Ето сега може би разбирате защо наричам тези книги важни и знаменателни. През 1990 година бях войник в Грaнични войски. И тогава Бум! И Студената война свърши! Беше прекрасно. Виждали ли сте мравка, която се дави в капка вода? Сигурно сте виждали. Как влачи крачетата си, как се върти в кръг и прави малки запетайки от вода. Дави се. Безнадеждно. И после – когато изсъхне от някой хубав и...

За културата лятото е странен сезон – театрите са във ваканция, музикантите свирят повече на открито, художниците излизат по улиците… А какво се случва с книгите? Повече ли ги търси българинът, когато си почива, повече ли се издават и продават, как им влияят съвременните технологии?

На тези въпроси ще се опита да отговори програма „Христо Ботев” на БНР в лятното издание на обзора „Какво се случва” в петък, 12 август, от 17,00 до 18,00 часа с водещ Любомир Методиев.

Редакторите на предаването са подготвили новини от регионалните библиотеки в Разград и Русе, любопитни факти от историята на книгите. С мнения на живо за това какво се чете през този сезон ще се включат и главният редактор на „Аз чета“ Александър Кръстев и издателят и журналист Румен Леонидов.

Както винаги, телефоните на програма „Христо Ботев“ ще бъдат отворени и за мнения на слушатели.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

-Мамо, какво е това пергел?…оказа се, че вкъщи нямаме пергел (ах, тези компютри). Специално отидохме до книжарницата и купихме . След като показах на почти седем годишната си дъщеря как се прави, тя два дни само кръгове въртеше. Мисля, че направи стотина успешни и не до там успешни  цветя. Оцветяването не й беше толкова интересно:)

Цветето на живота –  древен геометричен модел, за който се твърди,  че съдържа всички тайни на Вселената и управлява нейните енергии. Той е  геометрична фигура, съставена от множество припокриващи се кръгове на равномерно разстояние, които са подредени така, че образуват модел, подобен на цвете.
“Цветето на Живота” може да се намери във всички световни култури и  религии, присъства в различни епохи и традиции. Това е и символът на свещената геометрия.

За да си направите сами “Цвете на живота”: Начертайте един кръг.

Със същият разтвор на пергела начертайте още един кръг, като центърът му на е на линията на първия кръг. Със същия разтвор на пергела, начертайте още един кръг, като центърът му на е на линията на първия кръг. Центърът на следващият кръг трябва да е на сечението на предните два.

Вижте още мандали за оцветяване от КРОКОТАК:

Мандала е тибетската дума за колело. Това са магически рисунки, идващи от далечна Азия. Представляват повтарящи се елементи в кръг. Когато ги наблюдаваме, усещаме положителни чувства и емоции! В оцветяването на детски мандали могат да се вкючат няколко деца. Самата аз, съвсем отскоро открих красотата на това древно тибетско изкуство. Но видях че и децата искренно се забавляват, докато заедно ги оцветяват.

Заниманията с мандали – картини в окръжност, развиват у децата сръчност, умение да се концентрират и естетически усет. Оцветяването на мандали е огромно удоволствие и любимо занимание на децата от цял свят.

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте и други занимания за деца над 6 г (интернет магазин КРОКОТАК)

Малки геометрини шаблони ( 7-10 см), с помощта на които може да се правят занимателни, различни форми в кръг, с радиус до 5 см. Подходящо за деца над 6 г. Използва се химикал, поставен в някоя от формичките и се върти в кръг в голямата форма. Забавно е, особено, ако се използват различни цветове.

Както можеше да се очаква , нашият премиер Борисов не е някакъв си избраник на избирателите, а на съдбата. Това ни го говорят звездите ( на Би Ти Ви). В централната си информационна емисия телевизията ни осведоми снощи за следните предсказания с 15 годишна давност на пророчицата леля Ванга: “Павел Кипров, живял близо до пророчицата [...]

Дейвид Йейтс, който превърна касовата поредица за Хари Потър в кинохит, вече е започнал работа по най-емблематичното произведение на Стивън Кинг "Сблъсък", съобщава водещият български блог за кино OperationKino.net. Йейтс е започнал работа със сценариста на филмите за младия магьосник Стивън Клоувс, за да видим на големия екран и най-силната книга от Краля на ужаса.

„Сблъсък“ е роман от близо 1200 страници, издаден у нас в три тома през далечната 1996 година, и е доста вероятно планираната екранизация също да бъде превърната в трилогия, припомнят от OperationKino. Книгата вече беше адаптирана в телевизионен формат от Мик Гарис през 2008 г., така че феновете със сигурност са настръхнали. Или поне чакат трейлъра, за да се уверят, че чакането си заслужава.

Мая седнала в автобуса, а на седалката срещу нея се кипрела шестгодишна принцеса. С весели плитчици и още по-весела рокля. Мая малко се поколебала какво да похвали, роклята или прическата. И в този момент се сетила, че довършвала книгата на Лиса Блум „Как да говорим с малките момичета”. В началото на която авторката пише: „Винаги си прехапвам езика, когато срещна малко момиченце, и първият ми импулс е да му кажа колко е сладко, красиво, прекрасно облечено, с невероятна прическа.” Защото, пояснява авторката, малките момиченца не бива да растат с мисълта, че най-важното у тях е външният вид. Така, пише авторката, се постигат статистики, в които 18 процента от момичетата до 12 години вече са слагали спирала за мигли, така се стига до анорексии и булимии, оттук тръгва пътят към козметични операции, някои от които фатални. Мая се сетила за всичко това и попитала момиченцето каква книжка му четат. То казало „Малка къща в прерията”. Всяка вечер по една глава, а ако главата е по-дълга,...

След като се върнала от своето пътешествие в Перу, водещата на „Без багаж” Деси Попколева дълго време отказвала да разкаже на приятелите си какво е видяла. Впечатленията и емоциите били толкова много и толкова силни, че й било трудно да говори и все отлагала. За 18 дни през октомври-ноември миналата година заедно с екип на „Без багаж”, двама оператори и още двама водещи тя премина през Лима, Мачу Пикчу, езерото Титикака, Боливия и амазонската джунгла, за да разкаже на българските зрители за този непознат и изключително различен свят, който познаваме само от романите на латиноамерикански автори като Алиенде и Маркес. По професия Деси Попколева е съдия. Зам.-председател е на Софийския районен съд и смята, че това е една изключително интересна, но и много трудна професия. Преди година Деси успяла да се измъкне поне за малко от рутината и натоварването благодарение на своята близка приятелка – продуцентката на „Без багаж” Биляна Траянова. Тя й предложила да си избере дестинация и да...

Днес се навършват 30 години от първия персонален компютър – IBM 5150. „IBM днес представя своя най-малък и най-евтин компютър – IBM PC. Създаден е за бизнеса, училището или дома и е на цена 1565 долара. Той предлага много напреднали функции, допълнителен софтуер и стотици популярни програми.“ Това е било написано от IBM точно преди 30 години. Тогава IBM 5150 е бил с клавиатура от 83 клавиша, 256KB памет, принтер със скорост 80 символа в секунда и високоскоростен, за онова време, 16 битов процесор на 4,77 MHz. Още през първият месец на масовото производство търсенето е огромно и се разпродават над 200 000 компютъра, което количество първоначално производителите са прогнозирали за период от 3 години. Един от създателите му е Марк Дийн, който сега е технологичен директор на IBM за Близкия Изток и Африка. „Невероятно е като се замисля, че на 12-ти август е 30-тата годишнина на IBM PC. Пускането му даде началото на феномен, който промени начина ни на работа, игра и комуникации. Това, което не очаквах е, че ще създадем индустрия, която продава по 300 милиона броя на година. Горд съм, че съм един от дузината инженери на IBM, които създадоха първата машина. Лично сега преминах етапа на PC. Сега основния ми компютър е таблет и това е нормално, защото компютрите са към своя край както пишещата машина, грамофонните плочки и CRT мониторите“, заявки Марк Дийн по случай годишнината. Сега IBM е спряла производството на принтери и твърди дискове. Те работят в изследванията и разработките на нови технологии. От 2001-а година, IBM са купили повече от 127 компании на обща стойност 33 милиарда долара.

Ето че и тази седмица се изниза. Топло е, хората са в отпуск, но новините в маркетинга и социалните медии си текат, както обикновено. Имах доста по-малко време да чета тези дни, но отново попаднах на интересни материали. Дано и вие мислите така Ще си говорим за добрите подходи в социалните медии, за тъмната страна на Facebook и за това колко е важно да бъдеш офлайн.

• Приятелство: много добро обяснение защо марките все още не могат да общуват правилно в социалните медии. Дълъг материал от Social Media Explorer с много полезни разсъждения за начина на общуване в новите медии. Краткият съвет накрая обобщава всичко: It’s ok to be engaging. It’s ok to be interesting. It’s ok to not have an agenda.  Let your passion show. It’s ok.
• Съвети: синтезирани 13 съвета за присъствието ви във Facebook от най-големите световни имена в онлайн маркетинга, поднесени от Social Media Examiner. Повечето неща попадат в категорията “познати, но добре припомнени”. Препоръчвам все пак да хвърлите едно око – вероятно ще се изненадате колко неща забравяте
• Заплахи: един доста интересен материал във Forbes (и то написан от българин) обяснява защо Facebook може да е най-голямата заплаха за лайфстайл-марките. Става дума за психология на себеизразяването и е една от по-нестандартните идеи, които съм срещала наскоро.
• Предупреждение: за финал, нещо по-отпускарско. Темата е пристрастяването към социалните медии, а източникът – The Next Web. Изводът е интересно формулиран, за разлика от всички крайни мнения за пълно отричане на социалните медии: By all means explore the exciting world of social media, just remember to switch off every now and again, even if you don’t actually switch off.

Ами, приятен уикенд и remember to switch off

___
снимка: Jose Carlos Figueiredo

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №2
3. Няколко изследвания за социални медии

 Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Очакванията за много силен летен туристически сезон през тази година в България изглежда са на път да не се оправдаят. След като през миналата година сезонът беше отчетен като изключително слаб, дори предвижданият сега ръст между 10 и 14 на сто едва ли ще спомогне за истинския разцвет на този бизнес.

Според официални данни, изнесени от Института за анализи и оценки в туризма, през това лято заетостта на съществуващата база в страната е около 30 процента. Дори да се вземе предвид факта, че отчетността пред данъчните власти, откъдето идват подобни официални данни, никак не е коректна и голяма част от пазара се развива в сивия сектор, все пак цифрата е твърде ниска.

Причините за това са многобройни – като се започне от неотшумелите все още ефекти на икономическата криза, мине се през отдавна познатите, но така и неизлекувани болести на българския туризъм като презастрояване, шум, лошо обслужване, неимоверно надути цени и се стигне до неспособността на българската туристическа индустрия да привлича по-богати и платежоспособни клиенти. 

- Пламен, беше ли на почивка през тази година и имаш ли лични впечатления от ситуацията по българските курорти? 

- Не, Фили, за мен е трудно да отида на почивка, защото нямам началник, от когото да си взема отпуска и колеги, които да ме заместят през това време.

Ако оставим шегата настрани обаче, все пак впечатления от ситуацията имам и тези впечатления никак не са похвални за българската лятна туристическа индустрия – поне за онази, която построи хотел до хотела в най-хубавите курорти и превърна Златни пясъци, Слънчев бряг и други такива прекрасни места в панелено-асфалтови гета. Неслучайно почти всички хора, които познавам, и през тази година потърсиха морето във все още донякъде запазените тихи кътчета съвсем на юг или в почти неразработените райони на север, към Шабла и Дуранкулак.

Разбира се, говоря за българите, които изобщо избраха да почиват на българското море, а не предпочетоха предимствата на Турция, Гърция или Хърватска. Споменавам тези страни като сравними с България не заради друго, а защото официално така се прави по принцип, за да се очертае пряката конкуренция, а оттам и територията, която българското Черноморие се опитва да заеме на световната туристическа карта. Иначе неофициално, в качеството си на гражданин, който избира къде да почива, аз лично съм се отказал от българското море още преди десетина години. 

- Защо? Британци, холандци, германци очевидно го харесват, след като идват там на почивка, защо за тях да е добро, а за теб – не? 

- Парадоксите, свързани с това, са много, Фили. Например факт е, че на тях им излиза далеч по-евтино да почиват в България, отколкото би ми излязло на мен. И това не е само защото те номинално имат по-големи финансови възможности и оттам – цените им се струват по-ниски. Не, просто добре организираните големи западни туристически агенции отрано закупуват пакетни услуги на едро. И например ако един германец си купи почивка олинклузив през ТУИ или някоя друга голяма компания, тя му излиза 30-40 евро на ден, включително транспорта. А аз мога оттук да я купя за 40-50 евро на ден, без транспорта. 

- По-евтино ли ти излиза да почиваш например в Турция? 

- Определено ми е по-евтино, Фили. Последният път, когато бях там, седем нощувки в скромен тризвезден хотел, плюс храната и пътя до Кушадасъ и обратно, плюс няколко туристически обиколки до невероятни културни и исторически забележителности, всичко това за двамата с жена ми струваше общо около 600 евро. При това тук не споменавам някои други предимства, като например спокойствието и далеч по-доброто ниво на обслужването навсякъде в Турция или осигурения всекидневен транспорт до огромен, красив и почти безлюден плаж, ако не предпочетеш да си останеш в хотелския басейн…..

Казвам пак – 600 евро. И го казвам, защото, според едно проучване на компанията за банкови карти “Виза Европа”, през тази година българите на възраст между 25 и 44 години харчат за своята лятна почивка около 650 евро. На човек. Не за двама. И,  разбира се, не всички българи на тази възраст, а само онези, които изобщо могат да си го позволят. 

- Пламен, защо тогава чужденците идват изобщо в България, а не ходят всички в Турция например? 

- Ходят, Фили, ходят, само че там ходят онези, които не идват тук. Например такива, които пътуват с круизен кораб по Средиземно море. На пристанището в Кушадасъ  постоянно спират огромни лайнери и от тях се изсипва доста по-богата европейска публика, каквато рядко можеш да видиш по българското Черноморие. Неслучайно например останките на намиращия се наблизо известен античен град Ефес и къщата на Дева Мария над него годишно се посещават от около 4 милиона туристи. Там те оставят не по 30-40, а поне по 100-150 евро на ден. 

- Е, сега, след като в Созопол бяха открити и експонирани мощите на големия християнски светец Йоан Кръстител, може и там да започнат да идват по-богати туристи….. 

- Може, Фили, ако се изкопае пристанището, че да е в състояние да обслужва по-големи кораби, ако се премахнат шума и мръсотията и още ред други неща.

Но докато това стане, в България на почивка ще продължат да идват бедни и шумни британци, холандци и германци, за които тук е алкохолно-сексуалният рай на Европа.

Така е, Фили, все повече и все по-отчетливо страната се превръща в място, където алкохолът е толкова евтин и се лее в такива количества, че на жадния британски безработен му изглежда, сякаш е попаднал в самия рай. Дори туроператорите започнаха да предлагат като форма на организирана услуга тъй нареченото “лазене по кръчмите”. Това е същият известен в Лондон “пъб-кроулинг”, който обаче там се практикува сравнително рядко, при особен случай или в особено подходяща компания. А по нашето Черноморие тази форма на задоволяване на жаждата вече се превръща в обществен феномен, в организиран спорт. 

- Пламен, как става практически това? 

- Картинката е следната, Фили. Жадните от дадена туристическа група, които като правило са по-голямата част от нея, защото заради това са пристигнали в България, застават зад момиче с флагче, което гледат да следват навсякъде като пътеводител. Те вървят след флагчето от кръчма в кръчма, както във Флоренция например се върви от църква в църква или от музей в музей. След първите две-три кръчми вече целта на хората от групата е само да уцелят правилното флагче, за да се приберат накрая до правилния хотел, но по-късно и тази цел отпада. Защото като не уцелят флагчето, туристите не му придирят много-много, а заспиват по тротоари и градинки, попадат в сбивания, падат от тераси, давят се в морето или в басейни – предостатъчно информации за подобни случки се появиха вече през този сезон.

Онези от тях, които останат малко по-трезви пък, тръгват самостоятелно или на малки групи да търсят евтини секс услуги. Дори когато намерят обаче, което никак не е трудно, обикновено на другия ден се оказват твърде неудовлетворени не само заради пораженията от махмурлука, а и защото установяват, че май не са привили никакъв секс, но за сметка на това като правило им липсват портфейли с документи, пари, дрехи  или някакви ценни вещи. 

- Пламен, не преувеличаваш ли малко в името на това разказът ти да стане по-интересен? 

- Не преувеличавам, Фили, това, което казах до тук, са истински случки, които могат да се видят на живо или по телевизията, за тях може да се прочете във вестниците или в полицейските сводки. Друг е въпросът, че не навсякъде по нашето Черноморие картинката е точно такава, а само в най-големите курорти. В по-малките ходят нормални хора и семейства, които почиват нормално, търсят относителна тишина и относително нормални забавления и като цяло си прекарват добре.

Но фактът, че в България идват на почивка най-вече бедни европейци и бедни до средна ръка руснаци, украинци или сърби, си остава факт, който не се променя през последните две десетилетия, колкото и публични разговори да се водят на тема как непременно трябва да се промени, ако искаме да имаме развита туристическа индустрия с бъдеще. 

- Пламен, а има ли информация как през тази година си почиват българските политици? 

- Странно е, Фили, но сякаш през това лято няма толкова много – или поне не толкова интересни – клюки по медиите за почивката на политиците, отколкото сме свикнали да научаваме обикновено. Не знам дали това е трайна тенденция, която означава, че като цяло се налага един по-скромен стил на почивка сред самите политици или просто те са започнали да си организират и прекарват ваканцията по-дискретно от предишни години.

Това, което стана известно например, е, че редица министри почиват сравнително скромно в резиденция “Евксиноград”. Очаква се тези дни там да пристигне и премиерът Борисов, макар той да твърди, че това лято няма да почива изобщо, защото има работа за вършене. Почивката на министрите в този курортен оазис е наистина скромна – най-вече откъм цени, разбира се, не обаче и откъм възможности да се ползват природните дадености, доброто обслужване и добрата кухня, както и страхотната изба и на “Евксиноград”, заредена с отлежали вина, ракии и коняци. За хора със скромни заплати, каквито са българските министри, това изглежда много подходящо място. Друг е въпросът защо, двадесет години след промените, продължава да съществува останалата от комунизма практика режийните разходи за почивката на министрите да се поемат от данъците на обикновените българи, чиито заплати са още по-скромни от министерските. Да, до резиденция “Евксиновград”, съвсем демократично, макар не точно през август, има достъп всеки български гражданин. Само че за него цените тук са няколко пъти по-високи и затова хората предпочитат да не се правят на министри. Особено на такива без портфейл.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Знаете, че петъчните ни пътеписи са или околосветски пътешествия (отдавна май нямаме нови) или пък съвсем близки и лесно изпълними пътеувания. Днес Петър § дами ще ни водят съвсем близо оттатък границата с Гърция – до пещерата Маара, известна още като Изворите на река Ангитис (край Просочани, Драмско). Приятно четене:

Пещерата „Маара“

изворите на Ангитис край Драма, Гърция

Вече тийзнахме* (ах, този прекрасен старобългарски глагол), че ще пишем за разходката ни из Гърция. За друго я остане, я не остане време, но за пещерата Ангити не можем да не разкажем... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Отбивката"][/caption] Днешният ни пост вероятно ще е много полезен за тези от вас, коитo са планирали да отидат на море в Гърция и са решили да минат по маршрута

Гоце Делчев-ГКПП „Илинден – Екзохи“-Като Неврокопи-Драма

  [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Само на 30-тина километра от граничния пункт и едва на 7 км встрани от главния път към Драма се намира една от най-красивите пещери, които сме виждали –

Пещерата „Маара“ или Пещерата „Изворите на река Ангити“

До нея води криволичест път, почервенял от цвета на почвата наоколо. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Пътят към пещерата"][/caption]     Когато пристигнете, ще се озовете в горски пояс, обграждащ реката. Много е вероятно да усетите и аромат на скара от

ресторанта,

чийто маси и столове са наредени буквално в реката. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="... там, край реката... ;)"][/caption]   За качеството на храната не можем да говорим, защото така и не я опитахме. Седнахме и чакахме в продължение на половин час – оказа се, че няма менюта, няма и обявени цени,

сервитьорите бяха меко казано нелюбезни (по-твърдо казано – тотално неебателни) и си тръгнахме…

Държа да отбележа, че Биляна знае отлично гръцки език и е работила като екскурзовод именно в Гърция… Но ако ще и на хинди да им говорихме, пак щяха да ни отсвирят – дори сладолед не успяхме да си вземем! Нахранихме се обаче с красивата гледка на реката. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Река Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица..."][/caption]     Самата река минава през центъра на град Драма, има богата история и много имена – Ангити, Ангиста, Агити, Агитис, Ангитис, Драматица, Драманица… Находки от пещерата и района около нея съдържат останки на възраст повече от 30000 г., предимно от прародителите на днешните зайци, елени, мечки, вълци, коне и дори носорози и слонове (т.е. мамути)! Намерени са и инструменти, сечива и оръжия, създадени от първобитни хора преди повече от 5000 г. Находките се пазят в археологическия музей в Драма. За реката и района около нея е говорено много – от Херодот (V в. пр. н.е.), през първото документирано посещение на френския консул през 1831 г., та чак до Иван Вазов (и след това)…

Да, Вазов:

Във успехите на века силата най-много важи: ней се кланя человека, кланя й се съдбата даже!   В старини и днес е млада тая истина лучиста – от троянската обсада до урата при Ангиста.   Ние вярваме в доброто, в правото върховно тука, вярваме и в тържеството на куража и юмрука. из „Ангиста“, Иван Вазов, 1918 г.   Именно по времето на Вазов реката оформя

естествената граница между гърци и българи – на север от реката са били българите, а на юг – гърците.

Но да се върнем на пещерата – тя е единствената благоустроена речна пещера в Гърция, а мястото, където река Ангитис излиза на повърхността изглежда така: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Водопадът, през който река Ангитис излиза на повърхността"][/caption] Всъщност реката си тече през пещерата, а своеобразният водопад се дължи на водно колело, построено в началото на XX век. До 1930 г. то е било дървено, но след това е заменено с метално, което си стои и до ден днешен (както ще видите на една от снимките по-долу). Непосредствено до водопада е построен

параклисът „Св.Константин и Елена“,

който можете да посетите, докато изчаквате да се събере група (на всеки 30-60 минути според настроението на екскурзоводите). [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="параклис „Св.Константин и Елена“"][/caption]   Време е да ви кажем и малко подробности за работно време и входни такси:

Работно време:

• понеделник-събота: 10:30-17:00 през зимата, 10:30-19:00 през лятото
• неделя и официални празници: 10:00-17:30 през зимата, 10:00-19:30 през лятото

Цени на билети (към юли 2011 г.):

• Редовен билет – 7 EUR
• Деца, инвалиди, ученици и пенсионери (на възраст над 65 г.) – 4 ЕUR
• Организирани групи (над 25 души) – 2.50 EUR (2 EUR за деца)

Говорейки за инвалиди, добро впечатление ни направи, че пещерата и околността й са абсолютно достъпни за инвалиди, при това без всичко задължително да е в бетон и стомана: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Съоръжения за инвалиди"][/caption]   В пещерата е забранено пушенето, влизането с домашни любимци, видеозаснемането и фотографията. Във връзка с последното, няма как да ви покажем много снимков материал. Ето все пак нещо, с което да добиете представа за красотата ѝ:   [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Пещерата Маара"][/caption] Снимка: http://iyouweblog.blogspot.com/   Както може би забелязвате, пещерата е

пълна със сталагмити и почти няма сталактити

Това е напълно логично – по дъното на пещерата тече река, така че няма как да се образуват. Някои от скалните образувания са наистина огромни – над 15 метра! Всъщност проучвателните дейности в пещерата започват едва през 1978 г. от френски и гръцки спелеолози, които изследват първите 500 метра от пещерата. Точно те са благоустроени и отворени за масовия посетител от 2000 г. Иначе пещерата „Маара“ е втората по дължина в Гърция (след Дирос) с уникалната дължина от проучени 10020 метра. Предполага се, че реалната й дължина е около 12 километра. А „Маара“ на арабски означава „малка пещера“… но същата дума пък на иврит значи „вода от планината“. Съвет: ако идвате в разгара на лятото, вземете си връхни дрехи. Температурата на въздуха в пещерата е винаги 17 градуса, а на водата – 13 градуса, но ако навън е 40, ще ви се стори буквално хладилник… Влажността на въздуха е между 90-95%, в случай, че ви интересува. След като разгледате пещерата и ви разкажат (най-вероятно на развален английски, в случай, че Биляна не е с вас), че в нея живеят 37 животински вида, 6 от които стават познати на учените за първи път именно тук, можете да се поогледате за някой от петте вида прилепи, или пък да вперите поглед в кристално чистата вода и да мернете я рибка, я ракообразно, я видра или малко бобърче. За финал ще отидете в залата с колелото, пред което вече имаме снимка: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сюжет за водно колело, пещера и принцеса **"][/caption]   Точно тук са направени разкопки и са открити древни жилища от периода на неолита (3000 г. пр. н. е.) и гореспоменатите праисторически оръжия и инструменти. Залата е достатъчно голяма за изнасяне на концерти! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Изходът"][/caption] В нея е изграден и иконостас, пред който си запалихме свещички за здраве и си тръгнахме доволни, убеждавайки се за пореден път, че най-впечатляващите неща се случват, когато се отклониш от главния път… [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Иконостасът"][/caption] Край     *тийзър (от англ. tease – дразня, закачам се, шегувам се): 1. предварителна реклама, без да се обявява името на продукта, за да предизвика любопитството на хората; 2. реклама, която привлича клиентите си, предизвиквайки с нещо; 3. (жарг.) привличане на вниманието преди старта на шоу, рекламна кампания или представяне на нов продукт; типичен пример за тийзър е слоганът „Това е твоят глас“, който дълго време учудваше българите, след което се появи като девиз на Мтел – доказано е, че тийзърите правят марките много по-запомнящи се. **Кой ти гледа мама и тате? ;) - бел.ред.   Автори: Петър и Биляна Събеви Снимки: авторите Други разкази свързани с Драма и околностите – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Драма в Гърция
2. На плаж в Гърция – дайте акъл!
3. Серес – Солун – Тасос – Кавала – Драма
4. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
5. Уикенд с 1000 km из Северна Гърция
6. Халкидики – пролетно море в Гърция
7. Информация за пътешественици: Гърция забранява пушенето
8. Изкачване на връх Смоликас и да обиколиш Гърция с кола
9. Великденско пътуване до Северна Гърция – Като и Ано Порой
10. Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро
11. До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/
12. До Чикаго и назад – Краят на пътя: Сицилия, Гърция и София

Модул, който ще осигури храна и чиста вода за бъдещите покорители на Луната и Марс, ще се появи през 2014 година. Съоръжението на инженерите от Германския център по авиация и космонавтика (DLR) засега няма определен външен вид. Той може да има както неподвижна цилиндрична структура, така и надуваема структура със силна рамка. Размерът също не [...]

Модул, който ще осигури храна и чиста вода за бъдещите покорители на Луната и Марс, ще се появи през 2014 година. Съоръжението на инженерите от Германския център по авиация и космонавтика (DLR) засега няма определен външен вид. Той може да има както неподвижна цилиндрична структура, така и надуваема структура със силна рамка. Размерът също не [...]