"Ритъмът на сърцето" на Роси Караджова

„Познавам“ Росица Караджова само от книгата й, която прочетох вчера - „Ритъмът на сърцето“. Не съм гледала никакво „Байландо“ по никаква Нова телевизия, въобще не съм наясно с интригите, които са или не са се случвали там (както намекват някакви блуждаещи информации из интернет). Пък и работата ми е да ви разкажа за книгата като книга, да поговорим за реалността, не за риалитито.

Първото, което ми направи впечатление, докато четях, беше стриктното следване на утвърдената схема за холивудска романтична комедия... Само че не чак толкова комедийна, защото Роси, главната героиня в този полубиографичен роман, е глуха, както и самата авторка. Точно по тази причина ми е малко трудно да бъда честна с оценката си, но обещавам да го преодолея още в следващия абзац.

И така, централната любовна история едва ли ще ви бъде интересна, освен ако в момента не изживявате първата си, ама наистина първа любов. Детската наивност и откровеност, които прозират зад всяка дума, трудно могат да оставят място за някаква мистерия по отношение на развръзката. Всъщност Роси е изключително зряла в едно – в това, с което за добро или зло има опит – глухотата. И ако Росица Караджова прилича поне малко на героинята си – което смея да твърдя, че е така, след като изгледах някои клипчета в интернет, то тя със сигурност е по-пълноценна от някои чуващи хора по света.

„Още си млада, време ти е да четеш утвърдени автори, не някакви си истории в стил Ане Франк“, мрачно ме посъветва един мой познат, когато му казах какво чета. Е, да, определено се връщам при майсторите на перото, но не съжалявам, че посветих един ден на Роси и мечтите й – от чисто човешка гледна точка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: