Какво си мисля за кризата

Отново криза! Тоя ужасен вопъл се заби в главата ми и ето така си ходя напоследък! Със стърчаща от главата ми Криза – като пострадал от някаква промишлена авария, с парче винкел, забито в главата – недоутрепан и силно притеснен. Не... не е думата притеснен... по-скоро: потиснат, лишен отново от надежда. Мога да правя пищни и странни сравнения цял ден. Все пак – това ми е работата. Мога да кажа, че се чувствам като пътешественика Стенли, влачещ се с последни сили през сухата савана, очакващ най-накрая да види лагера на Ливингстън... и вече лагерът му се мярка пред очите – тоя сладък лагер... тоя сладък край на мъките и несгодите... И той - пътешественикът Стенли - тича с последни сили, защото там, в лагера, го чака единственият бял човек на един милион мили околовръст... И го чакат банани и разхлдителни напитки с хинин... Но когато с последни сили дотичва до мястото, на което му се е сторило, че вижда лагер – оказва се, че е една пресъхваща локва, с жужащи мухи над нея – тя – с...

Прочети цялата новина

Свързани новини: