Танц с дракони. Най-накрая!

Да се танцува с дракони си е сериозно занимание. Първо, човек има нужда от богат опит в областта – всеки кандидат трябва да е преминал през Игра, Сблъсък, Вихър и Пир, за да се захване с Танца. Освен това е нужно търпение, изключително много търпение. Но най-важна е любовта. Този Танц в никакъв случай няма да донесе удоволствие на човек, който не обича истински драконите.

В петия том от епичната сага „Песен за огън и лед” Джордж Р. Р. Мартин ни връща в света на седемте кралства на Вестерос. И ние с удоволствие се потапяме отново в това чудновато измерение, където реалистичните дворцови интриги и свирепи надлъгвания се редуват с пленителна мистика и митология. А зимата иде. И тук вече не става въпрос за някакво далечно и метафорично идене, а за нещо изключително близко, реално и страшно.

За да се впуснем по-подробно в анализирането на романа, трябва да отбележим нещо важно от историята на творбата. След завършването на третата книга от поредицата, Мартин решава да нарече четвъртата „Танц с дракони”. По време на писането обаче възникват редица усложнения, съответно авторът на няколко пъти променя концепцията си за романа. Достига се до момент, в който Мартин е написал огромно количество материал, а въобще не е близо до завършването на творбата. Така той се озовава на кръстопът – да издаде написаният до момента текст, като остави редица сюжетни линии незавършени, или да търси друг вариант. В крайна сметка писателят решава да раздели историята не по хронологична последователност,  а по персонажи. Мартин довършва сюжетите на половината от своите герои и издава романа „Пир за врани”. Съдбата на останалата половина от персонажите бива представена в петия том – „Танц с дракони”. Но все пак, когато оформя окончателния вид на романа, Мартин преценява, че би било нередно да не каже нито дума за героите от „Пир за врани”. И така първите две трети от „Танц с дракони” се фокусират върху персонажите, отсъстващи в четвърта част, а финалната една трета отново обединява всички герои и сюжетни линии. Мартин обещава, че в следващите романи няма да има подобни деления и сложни схеми.

Това уточнение на действащите лица беше необходимо, защото лично за мен най-голяма сила на творчеството на Мартин винаги е била способността му да създава персонажи и да описва характери. Сюжетът на „Песен за огън и лед” е интересен и разнообразен, но все пак винаги съм имал чувството, че самата история остава в сянка. Важно е не какво се случва, а какво преживят героите, не фактологичните събития, а емоционалното им отражение в съзнанието на персонажите. Всеки от героите на Мартин притежава невероятно силна идентичност, всеки е изключително конкретна личност, всеки е специален и особен и не прилича на никой от останалите. Аз няма да говоря повече общи приказки за романа, ще говоря само за неговите герои. И имах нужда от горното уточнение, за да назова истински значимите за този том персонажи. А това са Денерис, Джон и Тирион.

Представайки ни историята на Денерис, Мартин разглежда един доста интересен проблем. Достатъчно ли е да бъдеш добър човек, за да бъдеш добър владетел? От всеки добър човек ли излиза добър крал, от всеки зъл човек ли излиза лош крал? Подобни въпроси рядко биват поставяни във фентъзи литературата. Арагорн от „Властелина на пръстените” е храбър воин и честен човек, съответно ние директно приемаме, че той ще бъде превъзходен крал. А каква е политиката му относно данъците? Как решава спора за междинни земи? При какво природно бедствие кралството ще обезщети пострадалите и в какъв размер? Ако един лорд няма синове, то кой го наследява – дъщерята или братът? Именно с тази сива зона на царуването се сблъсква Денерис Таргариен в романа. Това са въпроси, които нямат еднозначни отговори, а малката Дани няма седемнайсет години. Във всяка своя мисъл тя е водена от желанието да помогне на своя народ, но в редица ситуации това се оказва недостатъчно. Дани прави грешки, върви напред, връща се назад, пада, става, стиска зъби, премълчава, бори се и осъзнава безсмислието на своята борба. И сред целия този хаос, някъде в ъгъла на тронната зала, е и онзи тъй чаровен наемник Дарио с неговата иронична усмивка. Мартин успява по майсторски начин да представи бушуващото противоречие в душата на Дани, сблъсъка между хладната кралица и горещото момиче. И героинята в нито един момент не е само едното, през цялото време тя е и двете. Ровейки се из интернет, попаднах на мнения, характеризиращи главите на Дани като „скучни” и „ненужни”, та дори „глупави” и „безсмислени”. Не бих могъл да бъда по-несъгласен. За мен лично главите на Денерис в този роман обогатяват значението на думата „съвършенство”.

Вторият от голямата троица на романа е Джон Сняг. В този том той се сблъсква с нови измерения на познатия му проблем за търсенето на принадлежност. Джон винаги е бил „слуга на двама господаря”, никога не е имал група, към която истински да принадлежи, нито близки, които да са наистина в неговото положение. Като дете той е син на Лорд Старк, но не точно, после става брат на Нощния страж, но не напълно, след това е дезертьор, но не наистина. А сега е лорд-командир на Стража, отговаря единствено за Вала и не служи на никой крал… обаче точно сега на Вала има крал и то доста самолюбив и докачлив крал. И Джон отново попада в ситуация, в която никой преди него не е попадал. Всяко решение става спорно, всеки избор крие рискове, всяка крачка е съмнителна. И през цялото време в съзнанието му звучи гласът на изгубената любима – „Ти нищо не знаеш, Джон Сняг”.

И стигаме до Тирион. В тази книга Тирион… пътува. Пътува през морета и океани, през горчивото минало и непонятното бъдеще, през срама и гордостта, през вината и невинността. Разправя шеги, а мълчаливо страда, изтъква пред всички качествата си, а вътрешно се ненавижда, разпитва всеки срещнат „Къде отиват курвите?”, защото отчаяно търси любов. Невъзможно е човек да не обича Тирион! Окей, да, читателските коментари посочват, че в малък брой случаи това е възможно, но все пак за мен си остава непонятно.

Това са нашите главни действащи лица. Това са съдбите, които Мартин използва за гръбнак на историята в това дълго чакано продължение. Но това съвсем не са единствените личности, които ще срещнете из страниците на романа. В „Танц с дракони” чакат още много персонажи, чиито истории са не по-малко интригуващи. Но по някаква причина чувствам, че дори разкриването на имената им би ограбило процесът на четене. Затова ще оставя на вас да ги откриете. А, повярвайте ми, има много какво да откриете. Та аз не споменах дори една дума за драконите!

Виж и ревюто на Мила Ташева за първата книга от "Песен за огън и лед" - "Игра на тронове".

Прочети цялата новина

Свързани новини: