08/19/11 06:00
(http://patepis.com/)

До Копривщица с влака

Къде да хойкаме далеч, като можем и на близо. Селин ще ни качи на влака и ще ни води на Копривщица. Приятно четене:

До Копривщица с влака

В момента се намирам в едно от най-красивите места в България – Копривщица. Много обичам да идвам тук. Както винаги, и този път

реших да пътувам с БДЖ.

Влакът ни трябваше да тръгне в 7:20, но големият ми мозък беше запомнил 7:40, затова ни се наложи да почакаме следващия влак – в 8:40. А той се оказа прелестен: [caption id="" align="aligncenter" width="503" caption="Влакът за Копривщица"] Влакът за Копривщица от Централна гара София

[/caption] Пътувала съм с такова чудо единствено до Перник и съм свикнала с ужасно изглеждащите стари вагони, които обаче харесвам повече от автобусите въпреки вида им. Пък и доста често вагоните са далеч по-хубави отвътре. Напоследък все по-често попадам на хубави влакове. Този обаче определено е връх. Отвътре също е чудесен – просторен, нито студен, нито задушен, чист.

Влакът за Копривщица

Понеже изпуснахме бързия влак, а този е пътнически, пътуването продължи над два часа. Което в обширното, прохладно и чисто купе изобщо не беше неприятно – а и минавахме през красиви местности, в които слънчогледовите полета и покритите с гори склонове бяха много по-честа гледка от изоставените заводи и разпилените боклуци, които сме свикнали да виждаме, пътувайки из България. Спирахме на много гари, на две стояхме по пет минути, което беше голямо щастие за пушачите. [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="През прозореца на влака"] Слънчогледи – по пътя към Копривщица

[/caption]

Урви по пътя към Копривщица

Когато минахме през два тунела (във влака се включи осветление, а такова, макар и слабо, имаше и в самите тунели), започнахме да се движим през най-зелената и красива местност и така разбрахме, че приближаваме Копривщица. Трябва да кажа, че

копривщенската гара

ми е любимата: [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="гара Копривщица"] Влакът на гара Копривщица

[/caption] А самата

Копривщица е фантастична.

Ако още не сте ходили, трябва да я видите. Градът е архитектурен паметник и стилът наистина е запазен – улиците са калдъръмени, криви, обградени от стари къщи, измазани в типичния копривщенски стил. Навсякъде има свежа зеленина.

Копривщица

Любимо място – мост Първа пушка.

Както човек лесно се досеща по името, имено тук е гръмнала първата пушка, отприщила Априлското въстание. Вижте надписите на моста – за този, който го е съзидал и неговия правнук, който го е подновил. Чудя се дали има някакъв шанс тази приемственост да продължи и през 2013 година с правнук на Петър Калъчев. Не, че мостът е в лошо състояние – просто се чудя има ли изобщо наследници и дали те биха проявили интерес да правят нещо подобно. [caption id="" align="aligncenter" width="664" caption="Мостът Първа пушка"] Мостът Първа пушка в Копривщица

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="671" caption="Строителят"] Мостът Първа пушка в Копривщица

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="671" caption="Продължителят"] Мостът Първа пушка в Копривщица

[/caption] В града няма твърде много статуи. Тази на Каблешков е досами музея му. Все още не съм минала през

музеите,

но ще го направя – нищо, че съм била вече. Любимият ми е на Любен Каравелов, където е и печатната му машина. Другите музеи са на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, както и Ослековата къща и Лютовата къща. Миналата година в Ослековата къща бе настъпила паника, че наследниците на Димчо Дебелянов се опитват да приватизират както нея, така и музея на поета. Явно още не са успели да го направят, защото вратата на Ослековата къща беше отворена днес, а дворът – препълнен с български и чуждестранни туристи както винаги.

Отседнахме в къща „Стела“.

Изключително красива къща с чисти и светли стаи, чардак, кухня и безжичен интернет (благодарение на който в момента пиша този пост).

Копривщица

Дъждът спря. Ще пиша пак при следващия дъжд или просто като се задържа на едно място за малко по-дълго. :) Край Автор: Селин Сегундус Снимки: авторът Допълнителна информация от Павел Николов: На гара Копривщица няма билетно гише. Билети се издават във влака. Други разкази свързани с Копривщица – на картата: Още пътеписи от близки места: