Казват ми, че ругая европейските ценности. Че, ето, сегашното състояние на Европа - това е върха и кулминацията на развитието и всички трябва с отворена уста да го наблюдават и да му подражават.

Ценност № 1: Единството на Европа
Сега това е една от най-важните европейски ценности. Европа се обединява, изчезват границите, и еврочиновниците в Брюксел гласуват благодетелни укази за кривината на краставиците и за продажбата на яйца на тегло. Обединението е може би е забележително, но ето ти проблем - от момента на разпада на империята на Карл Велики и до образуването на ЕС, Европа никога не е била единна.

Китайската империя е била, Халифатът е бил, Високата порта е била единна - а Европа не е била, и през цялото време, докато Европа завоювала света, отделните ѝ части са били в най-жестока конкуренция една с друга. И тази конкуренция е способствала за прогреса. Великобритания не е станала империя просто така, а в борба срещу Испания. Прусия е станала Германска империя не просто така, а в резултат на решителни реформи, без които държавата не би оцеляла във вражеско обкръжение.

Т.е., внимание: Може би единството е нещо много добро. Нещо страхотно. Но това не е европейска ценност от времето на европейския разцвет. В зенита на своята слава Европа не е била единна.

Ценност № 2: Всеобщото избирателно право
Също така ни говорят, че демокрацията – това е европейска ценност и европейско завоевание; че това е същия тоя невероятно добър режим, който под демокрация разбира всеобщо избирателно право. Който е против всеобщото избирателно право е фашист, негодник, и въобще - гад.

Сега, аз за минутка ще се въздържа от оценка на работоспособността на всеобщото избирателно право в някаква си Гана или Палестина, но ето че въпросът си стои : а какво е отношението на универсалното избирателно право към традиционните европейски ценности?

Ще ми подскажете ли, в името на коя демокрация Колумб откри Америка, а сър Френсис Дрейк грабеше испанските кораби? На Запад по времето на разцвета е имало най-разнообразни режими: парламентарна монархия, като във Великобритания, където кръгът на избирателите се ограничава до данъкоплатците; република, като в САЩ, където пак избирателите са само данъкоплатците. Абсолютна монархия, като в Прусия, Испания и Русия.

Ето, всеобщо избирателно право е нямало нито във Великобритания, нито в САЩ, и Томас Маколей, историк и член на британския парламент, е написал в средата на XIX-ти век, че това понятие е „съвършено несъвместимо със съществуването на цивилизацията“. За пръв път всеобщо избирателно право е било въведено във Франция след Великата френска революция и е приключило с гилотината и терора; втори път (само за мъжете) го въвежда железният канцлер Бисмарк в Германската империя през 1871г., желаейки да разводни свободомислието на германските собственици с шовинистичните мании на безмозъчните маси.

Цензът продължавал да се понижава, а избирателното право започнало да се разпространява върху малоимотните след Първата световна война и окончателно всеобщо то става след Втората световна война, под влияние на социалистическата идеология. Във всички бедни държави, в които са се опитвали да го въведат - в същата тази Африка - всеобщото избирателно право е довеждало до преразпределение на собствеността, разпространение на религиозен или национален фанатизъм и приключва с диктатура.

Но сега говоря за нещо друго. Да допуснем, че всеобщото избирателно право е венецът на общественото развитие. Да допуснем, че всеки лумпен, който разбива лондонски магазини, е същия този човек, който трябва да взима решение как да живеем всички, а който отрича това негово право е ретрограден фашист. Но къде са тук европейските ценности? Всеобщото избирателно право не е съществувало на Запад, докато Западът е завладявал света. Когато то се появило на Запад, Западът изгубил господството си в рекордни срокове.

Ценност № 3: Социалната справедливост
Социалната справедливост в момента е още една европейска ценност. Социалната справедливост се изразява в това, че ако имате безработна наркоманка с пет деца, то тя ще живее в разкошна къща, защото децата не трябва да страдат! – това е несправедливо - а ако имате работа, мъж и семейство, то трябва да бачкате като вол и половината от заработеното ще ви го вземе държавата, за да го даде на безработната наркоманка.

Не зная дали е справедливо - но според мен, несправедливо е да се грабят тези, които работят, за да се дадат на тези, които безделничат.

Аз, обаче, говоря за нещо друго: какво отношение има това към европейските ценности?

Да ви припомня ли, какво се е случвало във времената на Британската империя, над която никога не залязвало слънцето - със същата тази неомъжена жена, която внезапно се сдобива с дете? Предоставяли са ѝ помощ? Квартира? Къща? Отговор: не, тя е ставала парий.

По времето на разцвета на Европа, цялата грижа за социалните блага - за възпитанието на децата, за издръжката на родителите, за медицината, образованието и т.н. е падала върху семейството и главата на семейството, а обществеността се е противила по най-упорит начин на идеята, тези разходи да се поемат от обществото.

Ценност № 4: Мултикултурализмът
Мултикултурализмът е друга европейска ценност. Той гласи, че всички култури са от изключителна важност, че всеки имигрант, който е дошъл в Швеция или Холандия, има право да съхрани забележителните си традиции, и ако не разбира например, какво щастие е за арабската жена, че брат ѝ има право да я убие за прелюбодействие, или пък колко щастлива е шестгодишната сомалийка, на която без анестезия и отрязват срамните устни с нож на масата в кухнята – то той е козел, фашист, ретроград и т.н.

Тук трябва да поясня, че не разбирам този трепет над традициите. В Европа е имало свои традиции - през 15-ти век във Великобритания са разрязвали на четири части враговете на короната, като предварително са им вадели бъбреците и са ги пекли. Аз все си мисля, че Дейвид Камерън не може да отреже главата на жена си и да се обоснове, че спазва традицията на Хенри Осми.

Аз говоря, обаче, за друго. Какво е отношението на мултикултурализма към европейските ценности? Когато Кортес е разгромявал ацтекските храмове - той мултикултурализъм ли е проповядвал? Когато Васко да Гама е потапял кораби с богомолци на път за Мека и е стрелял с гюлета по мирното население на малабарското крайбрежие - това да не е била някаква хуманитарна програма?

Европейските ценности от времената на колониализма са били представата за абсолютния приоритет на прогреса и европейската цивилизация. Някои европейци са били расисти от чист вид и са разсъждавали по темите, че черната и жълтата раса са генетично непълноценни, други са смятали, че към идеите на прогреса и западната култура рано или късно ще се приобщят и други раси и народи. Но не е имало такива, които да са смятали, че канибализмът, многоженството или изгарянето на вдовици са едни забележителни алтернативни обичаи, които трябва да бъдат трепетно съхранявани и поддържани. Аболиционистите в САЩ се сражавали за свободата на чичо Том. Но те не се сражавали за това, чичо Том да свали европейските си дрехи и пак да се облече с препаска, или пък да се откаже от името Том и да си върне името на някой праотец - Нкунда или Мбонга - или пък да се откаже от английския език и да заговори на родния кинярванда. Въобще и не биха си помислили да се сражават за такива фантасмагории.

Веднага щом било приключено с идеята за превъзходството на европейската цивилизация, то свършило и самото превъзходство на европейската цивилизация. Вместо Европа, която колонизира света, в момента имаме свят, който колонизира Европа.

Може да се окаже, че мултикултурализмът е нещо забележително, трогателно и само ретроградите и фашистите не разбират защо по улиците на Лондон вървят опаковани във плат гражданки на Великобритания. Но е факт, все пак, че мултикултурализмът няма никакво отношение към традиционните европейски ценности от времето на разцвета на Европа.

Ценност № 5: Държавното регулиране
Най-накрая, има още една „европейска ценност“, за която малко се говори, но се вижда като на длан. Това е държавното регулиране на всичко и всички.

Причината, по която не се говори за тази ценност, е много проста - тя в основата си противоречи на идеята за частната собственост. Или частна собственост, или регулиране.

Знаете ли, че до края на 19-ти век във Великобритания не е имало закон за защита на паметниците на културата? И когато се опитали да го приемат през 1870-та година, тогавашният премиер Бенджамин Дизраели директно заявил, че той противоречи на идеята за частната собственост. Стоунхендж почти щял да бъде разрушен - за малко през него щяли да прекарат железопътна линия.

Знаете ли, че Статуята на свободата в САЩ е била построена с частни средства? И федералното правителство и щатите, в които управлявали данъкоплатците, забранили да се отдели дори един държавен цент. Причината била проста – ако това е необходимо на обществеността, нека тя сама събере парите. И събрали - Джоузеф Пулицър, издателят на ню-йоркския World, напечатал имената на всички, които от последните си спестявания дали 5 или 60 цента. Това е полезно да си го припомняме, когато чуем, че без никакво възражение Конгресът е отделил за ремонт на статуята поредните двайсет и няколко милиона долара.

Сегашните закони на бюрократична Европа са безумни. В Испания цели селскостопански региони се превърнаха в пустини, защото на фермерите им плащат, за да не отглеждат продукция. В Италия полетата са покрити със слънчеви батерии, които не продават никъде електроенергията си, защото така или иначе получават пари за нея. В Германия икономичните немци осветяват слънчевите батерии нощем с електрически лампи, защото електроенергията от тях им се изкупува с голяма премия. Можете ли да си представите, че в Европа през 18-ти век, някой би плащал субсидии на селяните или пък би диктувал формата на краставиците?

Социалдемократически, а не европейски
И ето, първото нещо, което искам да кажа аз. Не разбирам защо хората, които разсъждават за търпимост, социална справедливост, всеобщо избирателно право, демокрация и т.н., говорят за „европейски ценности“.

Това не са „европейски ценности“. Това са социалдемократически ценности. Това са ценности, които нямат нищо общо с ценностите, които са изповядвали Колумб, Нютон, Васко да Гама и дори Томас Джеферсън. Тези ценности се появяват в края на 19-ти век, а укрепват заради победите на левите партии на изборите и заради диверсионно-идеологическата мощ на сталинския СССР.

Това не са и „общочовешки ценности“. Тези ценности не са били изповядвани нито от Джон Лок, нито от Адам Смит, нито от авторите на Декларацията за независимост. И което е по-важно - тези ценности не се изповядват, в друг смисъл - от Бин Ладен, от войнстващите ислямисти, от декласираните боклуци, които устройват погроми по улиците на Лондон. Съгласете се, съществува известен проблем, когато групичка мюсюлмани обявява лондонското предградие Waltham Forest за зона на шариата и обещава да застави жените да закриват лицата си, а либералните съзерцатели на тази инициатива кимат с глава - ето, има и такава мултикултурна гледна точка.

Не ми харесва, когато ми натрапват като „общочовешки“ или „европейски ценности“ това, което не е нито едното, нито другото. Ние от тая манджа добре похапнахме в СССР. Там винаги на върха бяха големи любители на социалистическите ценности, които бяха най-прогресивните и трябваше да възтържествуват по целия свят.

А по-нататък?
Най-главното е друго. Добре, ще ми кажете вие, нека тези ценности не са нито общочовешки, нито европейски. Да допуснем, че управляващата европейска бюрокрация и левите европейски интелектуалци ни лъжат.

Но светът не стои на едно място! Какво ли не е ставало през 18-ти век. През 18-ти век са бесили за кражба на кокошка. През 18-ти век в Лондон не е имало полиция, а количеството убийства е било 52 трупа на 100 000 население (52 пъти повече от сега). През 18-ти век хората не са се къпали със седмици, в Лондон не е имало канализация, а деветгодишните деца по манифактурите са работели на 14-часов работен ден. През 18-ти век жените са носели корсети, а към перуките се полагали „бълхоуловители“ - вие, Юлия Леонидовна, не искате ли да ходите с корсет и бълхоуловител? Или пък ви се струва справедливо децата да работят по 14 часа на ден?

Ето – такива са ни били ценностите, а са станали други. По-добри.

На това, ще отговоря по следния начин – Първо, не трябва да се шикалкави. Котката трябва да се нарича котка, а не птицечовка. Не наричайте ценностите си „европейски“, а честно ги наричайте „социалдемократически“. И си кажете, без да се притеснявате, че изначалните европейски ценности са боклук, но ние всичките ги отменихме и построихме прекрасния нов свят.

Второ. Избройте ми всички ценности. Не ми разказвайте, че в Европа е останала свобода на предприемачеството. А ми говорете честно: „Ние, държавата, смятаме за правилно да взимаме парите на работещите хора и да ги даваме на неработещите. Защото, колкото повече пари взимаме, толкова повече нараства нашата мощ и толкова повече нараства броят на избирателите, които зависят от разпределяните от нас пари и гласуват за нас“. Избройте ценностите си в правилния ред, и ако търгувате с кокошки, не ги наричайте шарани.

И трето, разбирате ли каква е работата? Разбира се, всичко в света се променя - освен желанието на тълпата да живее на аванта и да има вожд, който да предоставя тая аванта. Ето, обаче, какъв проблем възниква - за около 500 години една нищожна част от света – Европа, господства над него. Тя се е сдобила с тази власт благодарение на частната собственост, на техническия прогрес, на конкуренцията на европейските държави помежду им, на усещането за цивилизационно превъзходство и на минималната държава - в сравнение с азиатските. И за 20–те години, изминали от момента на обединението на Европа и тържеството на „общочовешките ценности“, това лидерство беше пропиляно.

С такъв фантастичен резултат не може да се похвали дори Китай от времето на династията Цин.