Моят глас в моята пустиня

Не разбирам почти нищо от политика. И мисля, че точно така трябва. Който мисли, че разбира много – той най-вероятно просто се е заплел в гъста гора. Нали се сещате – влизаш в гората, уплиташ се в трънките и шипковия гъсталак и така страшно те сграбчват с ноктите си проклетите трънаци, че не можеш да помръднеш. И тогава не виждаш нито гората, нито дърветата, а само шиповете, които са се забили в тебе. Така е и с този, който прекалено е навлязъл в политиката. Или си мисли, че го е направил. Чета в разни новинарски сайтове и гледам по разни новинарски рубрики в телевизиите за падащите бомби в Либия. И защото наистина съм доста далеч от всякаква политика – съм потресен. Аз, както и четиристотинте милиона граждани на Европейския съюз си седим кротко пред компютрите и разните други домашни огнища, четем си приятни и уютни новини, а в това време някъде, не много далеч, някой, който ние сме упълномощили, хвърля бомби. Върху деца. Странно. В един новинарски сайт прочетох, че президентът...

Прочети цялата новина

Свързани новини: