Студентските протести - глас в пустиня

Коментар на Яница Маринова, Информационна агенция КРОСС Да си студент в България не е престиж, а по скоро равнозначно на разменна стока! Казват, че студентският живот е неописуемо изживяване, да истинска емоция на търсене на права... Защото там, където няма държавност-няма образование, следователно това води до пораждане на настроения като нетърпимост, които избиват под формата на протести... Кои ни чува? И струва ли си? Като глас в пустиня... "Стига с тази мутрокрация, искате да станем част от червената книга ли?" - викове и скандирания, които отекват някъде там между двете железни фигури пред НС, а на онзи празен стол все още не е седнала нашата държавност... Болно общество сме, което трудно проглежда! А и да прогледне някога, едва ли ще види и оцени, че бъдещето се създава днес! С поведението си (или по скоро с липсата на всякаква реакция) ни отблъсквате да поемем пътя към дъскорезницата в чужбина и там да ковем своята съдба. Но нали България не принадлежи на никого, ние младите принадлежим на нея! Висшето образование съществува заради студентите и след това заради всички останали! То е ясно, че една диплома не те прави гениалният мозък нямащ конкуренция на пазара на труда, но дайте сега да убием цялата духовност. За да ни има днес, за да дишаме, бродим и стъпваме здраво по нашата родна земя, някои преди нас е оцелявал и се е борил. Но нека си спомним, че ние сме се съхранили именно благодарение на вярата и духовността си. А сега сме готови да потъпчем всичко ли? Просто така, защото студентите са ,,вандали", ,,изроди", ,,смет" - да, защото вие ни направихте такива! Но преди всичко ние сме вашите деца и излизаме на шествия, за да заявяваме гласно: Не ни пречете! Докога ли.? Докато някой ни чуе! Докато на някой му светне червената лампичка, че не може така да продължава!
Източник: Информационна агенция КРОСС

Прочети цялата новина

Свързани новини: