За носталгията като глупост

Те повечето помнят. И както повечето, те помнят избирателно, като всички. Само тук обаче избирателното е повърхностно. Като животът тук, който е като тях – повърхностен. Живеейки в спомените си, те мразят своят живот. Не мразят спомените си, защото помнят избирателно, не са научени да помнят. Те се уповават на добрия ( според тях) живот в миналото. В миналото, където можеха да си купят кило портокали само на нова година. В миналото, където можеха да си купят автомобил, след години унизително чакане. В миналото, където в телевизора имаше само две програми. В миналото, където имаше вноска за апартамент и ергенски данък. В миналото, в миналото, в миналото... Където дори разказването на един виц можеше да застраши собствената ти безопастност. Днес ли? В петък комунистите в парламента поискаха минута мълчание в памет на 9 септември. И носталгията от глупост се превърна и в наглост. Запомнете това.

Прочети цялата новина

Свързани новини: