Геният на разказвач № 1: Роалд Дал

Днес, 13. септември, възнамерявам да излея душата си пред вас, като ви разкажа за тайната голяма любов в читателския ми живот – мистър Роалд Дал. Невероятен автор, спечелил сърцето ми не само с изтънчените си кратки разкази с неочакван край, но и с детските си книжки, събрали в себе си цяла вселена от забавни герои и невероятни случки. Десет от най-блестящите му хрумвания ви представихме и по-рано в сайта, но е време името на Дал да влезе в клуба на Големите.

Макар и да не искам да представям пред вас биографични факти от живота му, ще ви дам някои от най-основните, защото във всяко от произведенията, събитията от живота на Роалд неумолимо се преплитат с преживелиците на героите му.

Роден в Ландаф, Уелс, на 13. септември 1916 г., Роалд е единственият син от общо пет деца в семейството на норвежците Харалд и Софи Дал. Когато бил на три годинки, по-голямата му сестра Астри и баща му умират. Изправена пред перспективата да се завърне в Норвегия и да живее с роднини, майката на Роалд решава да остане с децата си в Уелс и да изпълни желанието на бащата, децата Дал да получат английско образование, което той смятал за най-доброто възможно. Същото се случва и с момчето от книгата „Вещиците”: семейството му загива и в завещанието бащата е посочил Англия като единствена възможна страна, в която то да завърши образованието си.

По-късно, отегчен до смърт от ужасните условия и терора в училище, Дал се обръща към книгите и става запален читател. Освен основа за написването на невероятната история за Матилда, неприятните събития около престоя на Роалд в училище посяват и семената за „Чарли и шоколадовата фабрика”. Как? Другото утешение на младежа в онзи период било посещението с приятели пред големите прозорци на магазина за сладкиши, взирайки се в огромните стъклени буркани, пълни с всякакви сладки изкушения. А приликата с кръговидните квадратни бонбони и вечните смукалки изобщо не е изключена.

Голяма част от спомените и невероятните случки, сполетяли Роалд Дал, са описани в книгите му 'Boy' и 'Going Solo'. Сред тях попадат историите за насочен пистолет „Лугер” в главата му, разбит самолет по средата на нищото и дори избягването на директен сблъсък по време на Битката за Атина през Втората световна война. Прехвърлен във Вашингтон като въздушно аташе, Дал среща писателят Сесил Скот Форестър, който го извежда на пътя към новата му кариера. Как? Писателят предлага на Роалд да опише своите виждания за войната, които Форестър да използва като материал за статията си в Saturday Evening Post. Десет дни след получаването на материала, Форестър връща отговор: „Знаеше ли, че си писател? Не съм променил нито дума!” и прилага чек за 900 долара, хонорар от вестника. От този момент нататък кариерата на Дал като писател започва.

През първите 15 години от писателската си кариера Роалд се концентрира върху писането за възрастни. Късите му разкази са смятани за класика на разказваческото изкуство. Според собствените му думи, той не е от бързите писатели и са му били необходими до шест месеца за написването на някоя история, а понякога около месец за първата страница. Ако пък не успявал да измисли наистина добър сюжет, изобщо отказвал да пише. Разказите му първоначално били публикувани в списания като New Yorker, Harper's Bazaar, Atlantic Monthly и дори Playboy. Някои от мненията описват кратките му разкази като „майсторски кратки, ефектни, притежаващи опустошителна смесица от невинност и страховитост, събирайки в себе си крехката, скептична, неспокойна цивилизация, в която той пише". Към това остава само да добавим определенията: ексцентрични, находчиви, умни, изпълнени с богато въображение и сковаващи до мозъка на костите, за да сме в състояние да прибавим последните щрихи към картината, която Роалд Дал рисува.

Разбира се, кратките разкази обхващат само половината от творчеството на този гений. Другата половина – детските му книги, го извежда до върховете на най-успелите автори в световен мащаб. По собствените му думи, Роалд е бил много по-доволен от тези книги, отколкото от разказите си за възрастни. Всичко започнало като приказки за лека нощ, написани за собствените му дъщери. Така се родила историята за „Джеймс и Гигантската праскова”. Книгата за първи път била публикувана в САЩ, а после и във Великобритания. Същото се случило и с втората книга на Дал – „Чарли и шоколадовата фабрика”. Тя постигнала невероятен успех не само от двете страни на Атлантика, но и по цял свят. Китайското издание представлявало най-големия тираж на книга за всички времена, наброявайки цели 2 милиона копия! Последвалите заглавия, сред които „Г.Д.В.”, „Дани - шампион на света”, „Семейство Тъпашки”, „Вещиците”, „Вълшебният пръст”, „Фантастичният господин Фокс” и други също пожънали невероятен успех. Но предпоследната книга на Роалд – „Матилда” – чупи всички предишни рекорди в областта на детската литература, реализирайки продажби в Обединеното кралство от над половин милион копия за първите шест месеца от издаването си!

Имат ли значение всичките тези подробности? За мен не, защото вече съм тотално погълната от всичко, написано от Дал. Странното е, че всичко тръгна от конкурса „Аз чета с мама”, в който с Карин участвахме преди около година. Тя спечели като награда „Вълшебният пръст”, а аз се засрамих, че не съм чела нищо от автора на книгата – мистър Дал. Сигурно ако бях спряла само до една-единствена книга, нямаше да ви пиша днес. Но след „Матилда” за мен книжният свят вече е друг. По-пъстър, по-весел. И по-справедлив, защото Роалд знае как да постави гаднярите по местата им.

Ако очаквате онези приказки, с които всички ние сме свикнали, по-добре изобщо не се захващайте с Дал. Но ако търсите нова, напълно различна гледна точка и неочакван край – това май е и вашият автор 

Прочети цялата новина

Свързани новини: