"Хиляда сияйни слънца" на Халед Хосейни

Някой беше казал, че една страна може да бъде свободна само толкова, колкото са свободни жените й. В такъв случай нека ви разкажа за Афганистан през втората половина на ХХ в.

Има жени, които сами избират да са никои, защото знаят, че всичко останало е просто измамен мираж – те знаят, че този свят принадлежи на пакола*, а не на бурката. Има и всеотдайни жени, които могат цял живот да превиват гръб, за да направят щастливи мъжете, които често дори не обичат и от които са тормозени и насилвани. И такива жени, които жадуват знание, свобода и истинска любов. Сами се досещате на кой вид принадлежи бъдещето, нали?

Но Афганистан все още е по пътя към това бъдеще. Както жената с червения хиджаб и чехлите, която върви през пустинята на корицата на „Хиляда сияйни слънца“.

Мариам – която ще прекара целия си живот с глава, наведена от срам, страх и смирение. Колко може да понесе една такава жена, преди да се изправи срещу насилника си? Лайла – подготвяна да стане просветителка и вдъхновение за всички афганистански жени. Ще прекъсне ли войната и нейния полет? И, разбира се – нана, чийто призрак бродеше из страниците на книгата от началото до края. Не знам дали бихте разбрали защо толкова много страдах за тази проста и жлъчна грубиянка, която е отдала целия си живот на дъщеря си и на скръбта. До степен да не може да прощава и да вижда всичко, оцветено в черно.

Казват, че Хосейни е велик разказвач, и са прави. Усещанията, които изпитвах, докато четях „Хиляда сияйни слънца“, бяха толкова истински, че доста пъти спирах да чета, облягах се назад и си слагах слънчевите очила, за да не види някой, че плача. Но има нещо друго в тази книга, което според мен я прави задължително четиво за всеки, наричащ себе си „модерен човек“ - има обективност. Защото когато говорим за ислямския свят, ние сме винаги толкова крайни, че сами затваряме очите си за истината. Ще ви дам интересен пример.

Всички на запад гледат на бурката като на затвор. Замисляли ли сте се някога, че може да е и убежище? Всички я възприемаме като символ на мъжкото презрение към женското тяло. А тя може и да е спасение от пълните с жлъч погледи на мъжете. Но знаете ли какво научих? Че бурката е един от по-малките проблеми на мюсюлманките, а ние сме се вторачили в него, защото обичаме очевидните различия. Зад бурката дори религиозните граници се размиват.

Прочетете и малко по-овладяното емоционално ревю на Христо Блажев за "Хиляди сияйни слънца" в блога Книголандия

Вижте още и ревюто на "Хиляди сияйни слънца" на Силвия Томова и ревютата на Кристина Цветанова и Анастасия Карнаух за "Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни.

* Кръгла мъжка шапка от вълна, традиционна в страни като Афганистан, Пакистан, Узбекистан, Таджикистан. По време на военните операции в Афганистан шапката се носи както от местните, така и от чужди военни.

Прочети цялата новина

Свързани новини: