Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Sofia Post публикува статията ми, посветена на т.нар. "септемврийско въстание". Неслучайно избрах тази дата, тъй като, поне по мое мнение, антикомунистическата десница в България напълно е абдикирала от дебата по темата. Влизам...
Scottish and Southern Energy (SSE) днес обяви, че се оттегля от сделката за изграждане на нова ядрена електроцентрала в Шотландия. Енергийната компания оттегля своя 25% дял в NuGeneration Ltd (NuGen), където участва с още две компании – GDF Suez и Iberdrola. NuGen възнамеряваше да изгради нова ядрена централа край Sellafield, West Cumbria. SSE, която никога досега не е имала ядрен бизнес, възнамерява да се концентрира върху своите проекти за възобновима енергия.
Alistair Phillips-Davies, директор в SSE, каза: „Ние винаги сме били предпазливи по отношение на финансовите и други въпроси, свързани с развитието на ядрената енергетика. NuGen ще трябва да осигури много милиарди паунди до 2015 за своя ядрен проект, което ще ангажира огромни финансови и експерттни ресурси оттук нататък за всеки участник в консорциума.“
Антиядрените движения посрещат със задоволствто решението на SSE.
John Wilson, заместник-председател на Комисията по енергетика в Парламента на Шотландия, определи този ход на компанията като още едно доказателство, че изграждането на ядрени централи е останало в миналото. Според него, оттеглянето на SSE е в съзвучие с намеренията на шотландското правителство за развитие на ВЕИ и оттеглянето на страната от ядрената енергетика.
По материали от: bbc
Президентът Георги Първанов (агент от ДС "Гоце"), главният редактор на в. Труд Тошо Тошев (явочник от ДС "Бор") и Васил Божков - Черепа
7.7.2005 - Министър-председател Симеон Сакскобургготски, управляваща коалиция НДСВ и ДПС, вътрешен министър Георги Петканов, главен секретар на МВР Бойко Борисов, главен прокурор Никола Филчев
София, Посолство на САЩ, Посланик Джеймс Пардю: Българската организирана престъпност
F. (C) НОВЕ ХОЛДИНГС ВАСИЛ КРУМОВ БОЖКОВ (български гражданин, роден на 29-ти юли 1956 г. с прякор „ЧЕРЕПА") основава първата си компания през 1990 г., преди да разшири настоящата си бизнес империя НОВЕ ХОЛДИНГС, състояща се от 30 фирми и множество филиали. Законните бизнес интереси на НОВЕ включват залагания (бинго зали, казина, и популярната лотария ЕВРОФУТБОЛ) и безмитни магазини. Божков притежава и футболен клуб ЦСКА в София и агенцията за манекени ДЖЕЙ МОДЪЛС. Смята се, че той контролира и РИСК ИНДЖИНИЪРИНГ, който преди беше част от империята на МГ. Множеството медийни връзки на Божков включват ТОШО ТОШЕВ (главен редактор и управляващ директор на най-високо тиражния ежедневник ТРУД), КЕВОРК КЕВОРКЯН (известен телевизионен водещ в държавната телевизия БНТ), и РАДОСВЕТ РАДЕВ (собственик на ДАРИК РАДИО). През 2002 г. НОВЕ продаде мажоритарния дял от Еврофутбол на гръцкия милиардер СОКРАТИС КОКАЛИС, което намали делът на холдинга на 49%. Божков благодари публично на известния бизнесмен СПАС РУСЕВ за помощта му да се сключи сделката. Русев е тясно свързан с НДСВ. Смята се, че като близък приятел и личен съветник на премиера Симеон Сакскобургготски, Русев е създател на икономическия екип на НДСВ, включително участието на Милен Велчев (министър на финансите) и Николай Василев (вицепремиер и министър на транспорта). Казината на НОВЕ включват ЛОНДОН ЛАЗИНО в хотел Радисън в София и РИЛА КАЗИНО в хотел Рила, също в София. Смята се, че Божков контролира хотел Рила чрез ИРЕНА МАРИНОВА (директор и собственик на хотел Риел 99 и член на управителния борд на хотела) и чрез АНТОНИ НАУМОВ (директор на управата на хотела). Маринова има и дялове в БУЛ ИНС (виж ИНТЕРГРУП), заедно с Божков (чрез НОВЕ). Наумов и Божков са съдружници в няколко фирми, включително баскетболния отбор на ЦСКА. Божков използва влиянието си за да блокира трансфера на около 49% от хотел Рила, предмет на проточила се реституция, за която претендира българската еврейска общност. Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет. Божков е свързан и с ИНТЕРГРУП (чрез фирмата АЙДЖИЕМ, която той притежава в съдружие с МЛАДЕН МИХАЛЕВ и чрез делът на НОВЕ в БУЛ ИНС) и с ИВАН ТОДОРОВ (виж ИНТЕРГРУП и АМИГОС).
12.01.2007 - Министър-председател Сергей Станишев, управляваща коалиция БСП-НДСВ-ДПС, вътрешен министър Румен Петков, главен прокурор Борис Велчев
Портал Европа: ЧАРТЪР НА ФОНДАЦИЯ “ТРАКИЯ” ВОЗИЛ ЗАМЕСТНИКА НА СТЕФАН ДАНАИЛОВ ЗА АНТИЧНАТА ИЗЛОЖБА В БРЮКСЕЛ
Фондацията на "Нове Холдинг" поела всички разходи по организацията на изложбата "Великолепието на България" в Европарламента в Брюксел, предизвикала негативен обществен отзвук тази седмица.
Фондация "Тракия" е финансирала изцяло проявата, научи Портал ЕВРОПА. Официалните гости за откриването й са били превозени с чартърен полет. Самолетът е нает специално от фондацията на "Нове Холдинг".
На борда му безплатно са се возили 10-15 журналисти и зам.-министърът на културата Иван Токаджиев. Фондацията не е плащала за нощувките на висшия държавен служител и представителите на медиите, тъй като чартърният самолет ги е върнал в България още същата вечер.
25.09.2008 Министър-председател Сергей Станишев, управляваща коалиция БСП-НДСВ-ДПС, вътрешен министър Михаил Миков, главен прокурор Борис Велчев
София, Посолство на САЩ, Посланик Макълдауни : Европейската комисия претегля следващите си стъпки спрямо България
Шефът на разследващото и оперативно бюро на ОЛАФ Тиери Кретен в разговор с посланик Макълдауни: "Кретен каза, че повечето от разследванията на неговата организация водят евентуално към един човек - Васил Божков - Черепа - изключително влиятелен бизнесмен, с известни връзки с организираната престъпност и с много високопоставени политици. Ако България свали Божков, това ще бъде прогрес", каза Кретен.
11.09.2009 - Министър-председател Бойко Борисов, управляваща партия ГЕРБ, вътрешен министър Цветан Цветанов, главен прокурор Борис Велчев
София, Посолство на САЩ, посланик Джеймс Ордуей: Най-търсените престъпници на България: Черепа, Баретата, Пилето и Пръча
"3. (C) Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа. Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес NOVE HOLDING, който включва над 30 компании и филиали. Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източно-европейци за 2008 г. В момента, той бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства. (Ref B)."
29.12.2009 Министър-председател Бойко Борисов, управляваща партия ГЕРБ, вътрешен министър Цветан Цветанов, главен прокурор Борис Велчев
САЩ, Вашингтон DC, Държавен департамент, Хилари Клинтън: АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ДОКЛАДА ЗА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ
1. (S) Анализаторите във Вашингтон оценяват високо доклада за българската организирана престъпност. Това е доклад точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват. Ще сме дълбоко благодарни и за допълнителни сведения за организираните престъпници, дейностите с които се занимават и връзките им с известни бизнесмени или официални представители на правителството, доколкото ви позволяват времето, ресурсите и вашата безопасност. Още веднъж бихме искали да подчертаем благодарността си за този доклад, още повече, че е съвсем навременен. Почти приключваме с по-дълъг документ, разработен за висши законодатели в областта на организираната престъпност.
БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ПРЕДЛОЖИМ СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ, С КОИТО ДА ПОДПОМОГНЕМ И ДА НАСОЧИМ БЪДЕЩИ ДОКЛАДИ
A. (S) Моля за подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият.
B. (S) Моля за подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари.
C. (S) Моля за подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството...
Допълнителните сведения...
26.12.2010 - Министър-председател Бойко Борисов, управляваща партия ГЕРБ, вътрешен министър Цветан Цветанов, главен прокурор Борис Велчев
"Нове" на Божков поема управлението на "Холдинг Пътища"
"Нове холдинг", в което мажоритарен собственик е Васил Божков, поема управлението на инфраструктурните дружества "Холдинг Пътища" и "Железопътна инфраструктура - холдингово дружество", съобщиха от двете компании.
31.08.2010 - Министър-председател Бойко Борисов, управляваща партия ГЕРБ, вътрешен министър Цветан Цветанов, министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, главен прокурор Борис Велчев
Холдинг Пътища ще строи магистрала Тракия с пари от Оперативна програма "Транспорт"
На 31.08.2010г., „Холдинг Пътища" АД подписа Договор за допълнително проектиране и строителството на обект: Автомагистрала "Тракия" /А-4/ "Оризово – Бургас", участък: Лот 4 "ЯМБОЛ - КАРНОБАТ" от км 276+200 (съвпада с км 277+597 на Лот 3) до км 325+280" с Възложител Агенция „Пътна инфраструктура". Стойността на договора е 174,7 млн. лева без ДДС, а срокът за изпълнение – 28 месеца. Проектът се финансира по ОП „Транспорт".
11.02.2011 - Министър-председател Бойко Борисов, управляваща партия ГЕРБ, вътрешен министър Цветан Цветанов, министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, главен прокурор Борис Велчев.
През 2011 г. "Холдинг пътища" с проекти за над 500 млн. лв.
- Какви проекти ще изпълнявате през 2011 г.?
- Предстои стартирането на много проекти през 2011 г. и 2012 г. Имаме потенциал да спечелим и изградим нови пътища, да участваме в рехабилитацията и поддържането на съществуваща пътна мрежа. Пътните проекти на компанията - ново строителство, рехабилитация и реконструкция, са на обща стойност 329 млн. лв. с ДДС за 2011г. и са за общо 658 км. През годината ще поддържаме и ремонтираме и 3944 км шосета на очаквана стойност 16 млн. лв. без ДДС. Явяваме се на търгове за големи инфраструктурни проекти, защото сме голяма и сериозна компания. Печелим част от тях, а други естествено остават за конкурентите ни. Ще кандидатстваме и в търговете за следващите етапи на метрото в София. Сериозно присъстваме и във ВиК сектора. Изпълняваме водния цикъл на София на обща стойност 15 млн. евро по Оперативна програма "Околна среда".
18.08.2011 - Министър-председател Бойко Борисов, управляваща партия ГЕРБ, вътрешен министър Цветан Цветанов, министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, главен прокурор Борис Велчев.
Холдинг Пътища ще строи и магистрала Марица
Дъщерно дружество на „Холдинг Пътища" АД сключи договор за изпълнение на нов участък от АМ „Марица"
65% от японците предпочитат да ползват по-малко електричество и да понижат стандарта си на живот, но да бъдат затворени ядрените реактори в страната, съгласно представително проучване на влиятелния японски Mainichi Shimbun. В проучването не са включени граждани от най-засегнатите от ядрената криза префектури – Iwate, Miyagi и Fukushima.
60% от респондентите искат да бъдат спрени веднага най-опасните реактори. Най-голям дял от отговорилите, че желаят замразяване на ядрената енергетика в страната, попада във възрастовата група 20-40 години.
Само 6% от анкетираните считат, че съществуващите ядрени реактори трябва да продължат да работят и е възможно да продължи строителството на нови.
Междувременно във Франция беше погребан работникът, загинал при аварията в завода за преработка на ядрени отпадъци в Marcoule. Въпреки уверенията на компанията EDF и френското правителство, жителите на района са изключително подозрителни спрямо уверенията, че става въпрос за индустриален, а не ядрен инцидент.
Причината за това е, че районът на експлодиралата пещ е бил незабавно отцепен от военните, а местните пожарникари и полиция не са били допуснати да вземат участие в аварийната операция. Вместо това там са действали специални части от Nuclear-Radiological-Chemical-Bacteriological (NRBC). В същото време тялото на починалия работник, 51-годишния José Marín,е престояло 48 часа в хангара, не е било предоставено за аутопсия и е предадено на семейството в затворен ковчег с радиационна защита.
Да създадеш безплатна библиотека за всички не е лесна задача и нашите приятели от инициативата за Денонощна библиотека в София го знаят много добре.
За да направиш една малка, не чак толкова амбициозна библиотека в квартала обаче не се изискват големи усилия, инвестиции, разрешителни, непрекъснат контрол и перфектна локация. Общо взето, трябват малко свободно време, силен ентусиазъм и много, много любов към книгата и четенето.
Тод Бол и Рик Брукс от американския щат Уисконсин разполагат с последните две неща в изобилие, затова и през последните 2 години успяват да построят повече от 50 малки квартални библиотеки в кокетни къщички с размери 24" x 24" x 30" и някак да променят не само облика на своя град, но и да вдъхновят редица последователи, които да построят свои малки кокетни библиотеки в двора пред къщата си или близо до спирката на автобуса. Само с дърво и плексиглас, няколко книги от личната библиотека и една страхотна идея Бол и Брукс дават един различен поглед към ролята на библиотеките и малките жестове, които имат голямо влияние в общността.
Ръчно изработените библиотеки на "Little Free Library" (Малка безплатна библиотека) са направени семпло и кокетно, декорирани са чаровно и с усещане за домашен уют. Макар да събират събират едва около 20 книги, няма ограничение в разнообразието на жанрове и стилове - от руска класика и френски готварски книги до любими истории от детски автори като Роалд Дал и доктор Стеус. Всяка от книгите в малките библиотеки е означена със специален знак и надписа “Вземи книга, остави книга”("Take a Book, Leave a Book.").
"Първоначалната мотивация за този проект, без съмнение, е страхотното усещане, което хората получават около тези малки библиотеки," подчертава Рик Брукс.
Според думите на другия инициатор Тод Бол е наистина интересен начинът, по който тези библиотеки действат на обитателите на квартала. “Те приканват хората да спират на улицата и да говорят със своите съседи за книги и литература по начин, по който никога нямаше да се случи, ако просто се бяха срещнали на улицата”, твърди Бол.
В сайта на инициативата, която се разраства непрекъснато, двамата създатели дават съвети за това как сами можете да си направите “Малка безплатна библиотека” или предлагат да ви я направят, поддържат и дискусия за това какви книги да присъстват в кварталните библиотеки и защо. Според Бол и Брук обаче най-интересното в тези “книжни къщички” са самите истории зад тях - на хората, на книгите, на идеите и случките около тях. Двамата библиотечни пионери събират тези истории и очакват, ако решите да направите своя малка безплатна библиотека в двора, да им изпратите снимка и кратка история.
И ако все още сте скептични, че подобна идея може да се реализира у нас, е време е да ви кажа, Бол и Брукс споменават, че вече има една “Малка безплатна библиотека” и в България. Интересно е обаче къде се намира. Ако знаете, ще се радваме да ни споделите, за да я посетим и отбележим както трябва.
Подарявам книги, ако дойдете да си ги вземете от Велико Търново или сте си от тука:
0. Social web applications
1. Web security testing CookBook
2. Twitter API.
3. The art of project Management
4. Using Drupal
5. Universal Design for Web Applications
6. Programming Firefox
7. Linux Cookbook
8. Object Oriented Modeling and Design for Database Applications (много яка)
9. Ръководство за Linux
10. Visual Studio .net -поглед от вътре
11. Perl, CGI и JavaScript
12. MS .NET framework
13 Професионално програмиране с PHP(4) на Wrox
14 Active Server Pages 3.0
Aко някоя библиотека ги иска комплект така – готов съм да ги даря. Срок до 4-5 октомври.
No related posts.
Всички хора тук вече са изживели
живота си, Ник, дори и най-краткия.
Сега е твой ред. Трябва да живееш.
Знаете ли, живея до гробището. Не, сериозно, градските гробища са на няколко минутки от блока ми. Нерядко минавам през тях, за да сляза към центъра. Винаги ми е харесвало спокойствието, което витае там. Тишината през повечето време, излежаващите се на припек кучета, катеричките, лудуващи по дърветата, лелките, продаващи цветя... Място, лишено от напрежение и носещо усещане за лекота. Малко по-различно е преживяването, когато минавате нощем. И това ми се е случвало. Имало е моменти, в които не се налага да прескачаш желязната ограда, защото вратичката й е забравена открехната. Побутваш я леко и металическият звук дрезгаво раздира тишината. Нищо чудно някое от псетата да се разбуди и недоволно да излае. Светлината е приглушена и имаш усещането, че стъпките ти странно глухо отекват. Вятърът в листата и неясните сенки изправят въображението ти в пълна бойна готовност и то скоростно започва да чертае плашещи картини. Имаш чувството, че изходът е все по-далеч и по-далеч. Съжаляваш, че не взе такси, а сърцето ти все по-лудо бие... Хей! Не се поддавайте на тези страхове! Всички знаем, че гробището (особено нощем) е едно празно и пусто място.
Пусто място ли? Опитайте пак!
Тук се появява Нийл Геймън и прелестната му "Книга за гробището". Това, което прави английският писател, е простичко. Взема нещо, което по-мъртво не може и да бъде, и магически го кара да кипи от толкова живот, че оставаш с усещането, че си в малко щастливо селце. Геймън не си губи времето да те убеждава, че това, за което пише, е истинско. Той просто ти го показва, въвежда те и ти доверчиво се потапяш.
В началото Някойси Джак се опитва да убие беззащитно бебе, след като предвидливо се е справил с родителите му. Мъникът обаче, воден от някакви негови си инстинкти, успява да се измъкне, промушва се през решетките на гробищната порта и животът му се преобръща. Мъртвите се смиляват над него, кръщават го Никой и приказката започва! Не знам дали тази приказка е за възрастни или за деца. Честно казано, не ми пука. На толкова добър разказвач най-малкото, което можеш да му предложиш, е цялото си внимание и доверие. Аз го направих и не съжалих дори за минута! Светът, който ни е поднесен, е просто очарователен! Имаме бродещи духове, които с разбиране и спокойствие приемат съдбата си. Тайнствено подземие, което крие могъщи зли сили. Порта към скрит свят, която се намира някъде сред избуелите плевели. Млада, но заядлива вещица живее под ябълковото дърво. И едно момче, което е жадно да опознае всичко около себе си. Любопитство, което може да го изложи на опасност, но може и да му разкрие усещания, за които не е подозирало. И един финал, който макар и простичък, ме разчувства ужасно силно.
Чудесно разказана история, която заслужава да се препоръчва, да се споделя и да се препрочита. Защото е толкова сладка и чаровна, че неусетно се влюбваш в нея. История, която освен всичко друго, ярко описва неспирния ни стремеж към промяна и познание. Промяна, която може да е само външна, но може и да стигне до дълбините на душата ни, до същността ни.
Оставаш си все същият и това не се променя, но всъщност непрекъснато се променяш и нищо не може да се направи по въпроса...
Прочети и ревюто на Милена Ташева за "Книга за гробището" на Нийл Геймън
Кандидатът за кмет на Чирпан, Васил Донев и листата на неговите кандидат съветници, издигнати от Коалиция Чирпан (ДП Сосиалдемократи, ДСБ, ВМРО-БНД, Лидер, ЗНС), разпространяват плакати, изготвени в нарушение на чл. 134 от Изборния кодекс. (липсва текста "че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле"). Агитационните материали са разлепени сутринта на 23.09.2011 г. в град Чирпан
Днес кандидатът за кмет на Общ.Стражица Петър Николов и местният лидер на партията Димитър Димитров-Фотата раздаваха по 50лв. за глас в с. Асеново, с.Камен и с.Кесарево. Към парите добавят и по един шаран от частния язовир на уволнения за далавери от полицията кандидат за кмет Петър Николов. Направиха го най-нагло пред голяма група хора.
За пореден път европейските страни не успяха да се споразумеят за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство, след като Холандия и Финландия блокираха дискутираното поетапно приемане на двете страни. Аргументът им е до болка познат - недостатъчният напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Немскоезичните медии коментират нашироко срещата на вътрешните министри от ЕС, на която се стигна до този пореден отказ. Австрийският "Винер Цайтунг" излиза на заглавната си страница със статия под надслов "Жестоко извозване на България и Румъния". Въпреки че на двете държави беше дадена перспектива за членство и въпреки че изискванията за това членство са изпълнени, Европа не изпълни обещанието си, пише "Винер Цайтунг". На темата се спира и списание "Фокус". Изданието пише, че ЕС е дълбоко разединен по въпроса за приемането на България и Румъния в Шенген и затова засега "замразява" проекта. В статията на "Фокус" е цитиран евродепутата Манфред Вебер,...
Според Изборния Кодекс, срокът за искане на разрешение за провеждане на избори на 23 Октомври от френското външно министерство е 13 август (70 дни преди изборите). По информация от МВнР българското посолство е поискало към тази дата разрешения единствено за Париж, Страсбург, Лил, Марсилия и Тулуза. Така Лион е "пропуснат" въпреки многократните напомняния от страна на българската общност там. По закон в Лион няма как да има избори, дори Франция да разреши това по-късно. Бездействието на послството обезмисли предварително събирането на заявления в Лион, където през 2009 г. имаше разкрита избирателна секция.
До: Красимира Медарова, председател на Централната избирателна комисия Госпожо Медарова, Повод за това писмо е идеята на кмета на Кюстендил Петър Паунов за поставяне в избирателните секции на камери за видео-наблюдение под предлога да бъде контролирана работата на секционните комисии. В демократичната държава всяко човешко право може да бъде ограничено, общо казано, на основата на хуманизма и сигурността на държавата, но само чрез закон, през норма, приета от Законодателя. Но в действащото законодателство на Република България, с което се произвеждат президентските, парламентарните и изборите за местна власт, няма ограничения на чл. 32, ал. (2) от Конституцията. Позволявам си да припомня това място: „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи” (к.м. – Д.Ж.). Затова остава принципът, застъпен в чл. 5, ал. (2) на Конститу-цията: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено (к.м. – Д.Ж..) действие”. Отделно, монтирането на камери за видеонаблюдение в избира-телните секции може да предизвика положителни емоции в избирателя с промито мислене, но има и ясен отрицателен психологически ефект – носи страх, най-малкото може да откаже човека от правото му да гла-сува. Затова ще припомня чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи: “Никой не може да бъде подложен на ... унизително отнасяне...”; или чл. 3, ал. (1) от Хартата на основните права на Европейския съюз: “Всеки има право на физическа и психическа (к.м. – Д.Ж.) неприкосновеност” – и двете места се отна-сят до неприкосновеността на личността. Ще припомня и чл. 19 на Международния пакт за граждански и политически права: “Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си”. Иска ми се да мисля, госпожо Медарова, че ще използвате правомощията си като председател на Централната избирателна комисия, за да предотвратите въпросното – не безумие, както мислят някои – а добре премислено своеволие. Струва ми се, че истинската идея (ако, разбира се, нямаме работа с прояви на параноя) е да се наблюдават определени секции и определени избиратели. Ще призная, че въпросното намерение ми прилича на модернизиран вариант на изборджийските табиети на Бай Ганьо. 23 септември 2011 г. С най-добри пожелания:
Данаилов призна, че според него тленните останки на дядото на Симеон Сакскобургготски не трябва да бъдат връщани в България, защото освен светлия период около независимостта на България, цар Фердинанд има и много тъмни моменти в управлението си. Последното желание на Фердинанд, който живее до смъртта си в град Кобург, Германия, е било да бъде погребан [...]
Според информация, изнесена медиите, настоящият кмет на Варна е издал и разпространява преди изборите луксозен сборник със своите успехи. Стойността на сборника, според публикацията, е 44 хиляди лв., а тиражът 500 бройки. Това може да бъде възприето като нарушение на Чл. 150. (1) от изборния кодекс http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135715515
Есента дойде и започна дежурната мело-музикална драма. Хиляди хора се борят за своите 15-минути слава, обясняват как са на сцена от 4-годишни и се напъват да сбъднат голямата си мечта – да бъдат богати без да ходят на работа.
Персонал за корабите подбират 2 предавания, които по стара традиция се излъчват паралелно по Първа и Втора програма. Формулата им тази година е още по-еднаква, но ето плюсовете и минусите на всяко.
X-фактор:
+ по-мащабно и с повечко пари направено. платена публика и по-добро настроение в залата
+ Део има минимална роля
+ Мария Илиева е стабилна
+ Васко Василев се прави на Саймън
+ няма насилствено натрапване на поп-фолк. в този жанр нещата стават със здраво гърлено лапане, не стават с риалити героизъм
+ може да се гледа на запис в Нова Плей
- Поли Генова би трябвало да е участничка, а не жури
- шоуто започна по-късно и това ще преебе рейтингите
Гласът на България:
+ Миро дава емоция на журито, останалите са мумии и не им пука
+ Ку-ку бенд докарват звука и разнообразяват пейзажа
+ направиха добре няколко сръбски песни
+ Мариана Попова веднъж се ядоса, хвана микрофона и изпя една песен показно. Жалко че е грозна
- водещите изчитат някакви плоски шеги преди да представят всеки изпълнител
- кофти регламент – при битката за отпадане участниците изпълняват същата песен и треньора не може да реши между двама, които пеят перфектно и без притеснение
- Слави Трифонов се показа 1-2 пъти, това докарва траурно настроение на всичко
Ако не бяхме в България, можеше участник от едното предаване да го стува в другото и обратно. Музиката нали обединявала? Чакай, грешка, това не е музика, това е естрада, ще си извадим очите кой да вземе парата.
И двете предавания имат силни и слаби страни. Нека да спечели най-достойният и да си намери богат мъж. Нали това е целта.
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!
/Фили/ Днес в България е официалният старт на предизборната кампания за президентските и местните избори следващия месец. Очаква се тя да се проведе при високо напрежение и с размяна на сериозни удари под кръста между кандидатите, но, в крайна сметка – без каквито и да било изненади като резултат. А това означава – и без перспективи за истински промени в цялостния български обществен живот, зациклил през последните десет години в омагьосания кръг на популизма и неспособността да се решават реалните проблеми.
Затова и с Пламен Асенов, нашият политически коментатор в България, напълно съзнателно решихме да посветим точно днешния си разговор не на политиката, а на изкуството. Макар теоретично да е по-абстрактна от политиката, напоследък тази сфера от живота сякаш все повече се възприема от българите като реален остров насред морето от житейски хаос.
- Пламен, за Пловдив, градът, в който живееш и работиш, отдавна се твърди, че е културната столица на България. Оправдава ли той все още това свое име?
- Дълъг и сложен е този разговор, Фили, и отговорът не е еднозначен. Ще обобщя обаче, като направя аналогия с политиката и медиите. Даден политик може да излезе с интервюта в десет вестника, но ако не се покаже поне по една телевизия, той на практика не съществува за публиката. Така и с българското изкуство – ако направиш изложби в десет града, но не се покажеш в Пловдив, значи нещо не е както трябва. И това при положение, че всъщност в Пловдив не се продава много изкуство, продажбите вървят най-вече в София или в чужбина. Но, въпреки това, самото представяне тук се смята за особено престижно.
- Очевидно не е случайно, че и Есенният салон на изкуствата в Пловдив по традиция е с толкова богата програма…..
- Така е, Фили, и тази година целият месец септември е толкова запълнен от културни събития, че дори при най-добро желание не можеш да обхванеш и половината от тях. Има национален театрален фестивал, множество музикални събития, сред които липсва феноменът “чалга”. Най-много са изложбите, при това разнообразието от автори, стилове и течения, което отделните галерии представят, е такова, че наистина всеки да намери нещо точно по свой вкус – ако, разбира се, успее да го открие в многотията от събития. Или в калабалъка, както казваме в Пловдив още от турско време, та и досега.
- Пламен, едно от централните събития и през тази година беше Нощта на музеите и галериите. Звучи романтично цяла нощ да се разхождаш с чаша вино в ръка, да влизаш от галерия в галерия, да виждаш нови неща от любими автори или да правиш своите малки художествени открития…..
- Романтично е, Фили, много е приятно, много е вдъхновяващо дори, да усетиш този дух на общност, който се създава покрай изкуството. По принцип аз лично трудно понасям тълпи от хора на едно място, но тази нощ е по-особена. По главната улица на Пловдив, по уличките около нея и тези в Стария град буквално има места, където не можеш да се разминеш, затова спираш на едно място, заговаряш се или поне си кимаш с напълно непознати, особено ако се спрете за пети път един до друг…..Идват хора от цялата страна, седмици преди това те се уговарят как ще пътуват, при кои пловдивски приятели ще останат да спят, чакат появата на програмата, за да се ориентират предварително какво искат да видят, а после, естествено, се оказва, че половината неща са пропуснали, но за сметка на това пък са видели много други…..Не случайно още преди години, след първото пловдивско издание на Нощта на музеите и галериите, София се опита да го копира, но в известен смисъл – без успех.
- Защо без успех, идеята е интересна, а галериите и музеите там също не са малко…..
- Само че концентрацията на…..местата за поклонение, така да се каже, е доста различна, Фили. В София за да стигнеш от една галерия до друга трябва да повървиш доста, дори да ползваш транспорт. Липсва точно тълпата, а това малко или много там размива усещането за човешка и духовна общност, събрана около изкуството, което някак по естествен начин се получава тук, в Пловдив.
- Пламен, вероятно при толкова много изкуство, което се предлага за една нощ, не всичко е на сериозно ниво като качество…..
- Така е, Фили. Но не може всички да са гении. Пък и нека публиката преценява и търси себе си. За мен лично през тази година откритието беше цикълът голи женски тела на големия художник Вихрони Попнеделев. Не стига това обаче, а в самата Нощ той демонстрира рисуване на живо. Няма да описвам формите на модела, който ползваше и от който се стопиха камерите на повечето фотографи, които щракаха неистово наоколо. Но Вихрони всъщност показа на публиката не красивия модел, а нещо друго, нещо много важно – как художникът, само с няколко удара на четката, успява да превърне преходната красота в непреходна.
Една друга изложба, която остана леко в периферията на вниманието на тълпите от почитатели в самата Нощ, но която също представи невероятно силни като внушение и като пластика неща, беше тази на наскоро починалият голям български скулптор проф. Ненко Маров. Освен няколко проекта за паметници и негови по-малки лирични творби, акцентът в изложбата са петте големи фигури – на Левски, Ботев, Вазов, Калифер войвода и Незнайният български воин.
Тези величествени фигури за първи път излизат от ателието му и се показват пред публика именно в Пловдив. Те са всъщност творческото завещание на Ненко Маров, последните пет неща, които той сътвори в своя живот. Сътвори ги независимо от напредналата възраст, независимо от бастуна и болестите си, сътвори ги само с много силния дух, който цял живот гореше в него.
- Пламен, говориш така, сякаш си познавал отблизо този творец, можеш ли да ни разкажеш малко повече за него.
- Вярно е, че имах щастието да бъда близък с Ненко Маров през последните 15 години от живота му, Фили, но не заради това го определям като голям български скулптор. Кой съм аз, че да давам такива оценки? Оценяват го така неговите най-значими паметници, които може би дори някои от слушателите ни в Австралия са виждали при обиколките си из България. Например изумителните фигури на Стефан Стамболов и Никола Пиколо в Търново, където той живя и преподаваше до края си. Или лъвът при входа на Царевец. Композицията “Занаятчии” при входа на Орешак от по-старите му работи също е известна на мнозина българи. Като голям творец и учител го определят и неговите студенти, някои от които сега са сред най-известните български скулптори. В края на краищата обаче за Ненко Маров искам да кажа най-вече това – да, той имаше пристрастия към българската история. Но макар някои да виждат внушението на творбите му като плод до голяма степен на темата, на значимите сами по себе си исторически фигури, които представя, аз твърдя обратното – че силата на творбите му идва от силата му на творец, а темата само допълнително привнася някои нюанси в тях.
- Ще бъдат ли реализирани тези творби, ще станат ли достъпни за публиката или оттук нататък ще потънат отново в ателието?
- Ще ми се да вярвам, че няма да бъдат изоставени и забравени, Фили, макар че това е България и човек никога не знае. Все пак има индикации напоследък, че ако не общините и държавата, то някои по-широко скроени хора от бизнеса започват да проявяват отдавна очакваната да се прояви сред тях чувствителност към изкуството. При това не говоря за страстта към скъпа декорация на милионерските къщи, опита за пране на пари със закупуване на стари майстори или участието в уж благотворителни търгове, каквито са най-разпространените практики до момента.
- И къде виждаш тази светлина в тунела?
- Ами например в Пловдив има един частен колеж – Европейски колеж по икономика, който през този месец организира скулптурен симпозиум. Собствениците на колежа осигуриха материали и условия за работа на петима пловдивски скулптори, извадиха и им платиха немалко пари, собствени средства, като идеята е творбите им после да бъдат експонирани в парковото пространство около спортния комплекс на колежа. Преди два дни отидох специално да видя нещата, макар все още незавършени, Фили и трябва да кажа, че наистина са впечатляващи. И пак ще уточня – не само според мен. Според изкуствоведа Красимир Линков, шеф на Градската художествена галерия в Пловдив и куратор на този проект, “Рибата” на Димитър Чонов, “Тотем” на Стоян Заваринов, “Грифон” на Саркис Нерсеян, “Човекът, който ходи” на Свилен Костадинов и “Взаимодействия” на Иван Тотев с присъствието си със сигурност ще засилят усещането за свободния творчески дух, който витае сред възпитаниците на колежа и ще подпомогнат бъдещите икономисти да свикнат да ценят и уважават изкуството. Нещо повече, точно тези работи може би ще им помогнат по-нататък и в това да различават доброто изкуство от сурогатите, които в наше време се опитват да завладеят художествената сцена.
- Пламен, но все пак един подобен симпозиум, колкото и добри работи да се сътворят там, едва ли е достатъчен за привнасяне у младите на този цялостен дух, за който говориш.
- Така е, Фили, но ако беше само това, сигурно нямаше да го давам за пример. Просто се оказва, че в този колеж да се обграждат студентите със сериозно изкуство е трайна тенденция и целенасочена политика. Стените на основните аули, в които се провеждат занятията, са не голи, а украсени с картини от известни пловдивски художници, закупени преди две години. През миналата година пък колежът е организирал пленер за живописци, сега – симпозиум за скулптори, имат планове и за следващата година…..
И представи си, Фили, че се появят още само десетина души от бизнеса, които последователно тръгнат по същия път. Ами всъщност това е един от основните начини Пловдив не само да лежи на старите си лаври, а и отново да стане истинска българска културна столица.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
Днес, моят блог-партньор Комитата ще ни води съъъвсем близичко до София – Кътина и Кътинските пирамиди. Не е далеч, нали? ;) Приятно четене:
Децата от класа на Криси /2а, 7 СОУ 'Найден Геров', Варна/ съчетаха по един перфектен начин отбелязваните на 22ри септември празници - Денят на независимостта и Денят без автомобили - с велопоход, наречен 'Поход на свободата'. Правим го вече втора година и е на път да се превърне в училищна традиция. Миналата година беше с два първи класа, тази - с един първи и два (вече) втори, но нещо ми подсказва, че догодина ще сме повече.
В празничната сутрин се събрахме на Слънчевия часовник. Ние с Криса - както никога - бяхме сред първите, но постепенно се събраха толкова хора, за колкото би мечтал всеки уважаващ себе си протест. Сред поздравления за празника, черпене за ново бебе в класа и закачане на тематични табелки на гърбовете, обявихме началото с кратка учителска реч за празника и какво, точно, иде да ни каже той днес. После се разделихме на групата с колела и на групата пеша и тръгнахме.
Тази година беше доста по-добре - децата бяха по-организирани, изпълняваха указанията (успоредно каране родител-дете) почти точно и като цяло беше много приятно! Хората ни се чудеха, радваха, усмихваха, поздравяваха... Колите засрамено спираха или караха съвсем лекичко на аварийни светлини. Морето беше бурно и красиво. Правихме си снимки, махахме си, а един баща бяга през цялото време пред колоната. Имаше почивки, имаше изчакване на пешеходната група, имаше бутане нагоре по Гумения завой под 'Почивка', а накрая имаше дори дружно рецитиране на 'Аз съм българче' и 'Де е България?'.
Да, истински празник. На младостта, на радостта от движението и свободата, от срещата след дългата ваканция и от хубавото време навън, сред природата. От чувството за екипност и единодушие между учители, родители и деца.
Мдаа. А какво значение тук имат политика и суета? А звуковият модел на думата?
Никакво, нали и аз това казвам.
2004 - 2018 Gramophon.com