09/23/11 10:55
(http://www.azcheta.com/)

Гробище, в което да се влюбиш

Всички хора тук вече са изживели
живота си, Ник, дори и най-краткия.
Сега е твой ред. Трябва да живееш.

Знаете ли, живея до гробището. Не, сериозно, градските гробища са на няколко минутки от блока ми. Нерядко минавам през тях, за да сляза към центъра. Винаги ми е харесвало спокойствието, което витае там. Тишината през повечето време, излежаващите се на припек кучета, катеричките, лудуващи по дърветата, лелките, продаващи цветя... Място, лишено от напрежение и носещо усещане за лекота. Малко по-различно е преживяването, когато минавате нощем. И това ми се е случвало. Имало е моменти, в които не се налага да прескачаш желязната ограда, защото вратичката й е забравена открехната. Побутваш я леко и металическият звук дрезгаво раздира тишината. Нищо чудно някое от псетата да се разбуди и недоволно да излае. Вземи тази книга с отстъпка!Светлината е приглушена и имаш усещането, че стъпките ти странно глухо отекват. Вятърът в листата и неясните сенки изправят въображението ти в пълна бойна готовност и то скоростно започва да чертае плашещи картини. Имаш чувството, че изходът е все по-далеч и по-далеч. Съжаляваш, че не взе такси, а сърцето ти все по-лудо бие... Хей! Не се поддавайте на тези страхове! Всички знаем, че гробището (особено нощем) е едно празно и пусто място.

Пусто място ли? Опитайте пак!

Тук се появява Нийл Геймън и прелестната му "Книга за гробището". Това, което прави английският писател, е простичко. Взема нещо, което по-мъртво не може и да бъде, и магически го кара да кипи от толкова живот, че оставаш с усещането, че си в малко щастливо селце. Геймън не си губи времето да те убеждава, че това, за което пише, е истинско. Той просто ти го показва, въвежда те и ти доверчиво се потапяш.

В началото Някойси Джак се опитва да убие беззащитно бебе, след като предвидливо се е справил с родителите му. Мъникът обаче, воден от някакви негови си инстинкти, успява да се измъкне, промушва се през решетките на гробищната порта и животът му се преобръща. Мъртвите се смиляват над него, кръщават го Никой и приказката започва! Не знам дали тази приказка е за възрастни или за деца. Честно казано, не ми пука. На толкова добър разказвач най-малкото, което можеш да му предложиш, е цялото си внимание и доверие. Аз го направих и не съжалих дори за минута! Светът, който ни е поднесен, е просто очарователен! Имаме бродещи духове, които с разбиране и спокойствие приемат съдбата си. Тайнствено подземие, което крие могъщи зли сили. Порта към скрит свят, която се намира някъде сред избуелите плевели. Млада, но заядлива вещица живее под ябълковото дърво. И едно момче, което е жадно да опознае всичко около себе си. Любопитство, което може да го изложи на опасност, но може и да му разкрие усещания, за които не е подозирало. И един финал, който макар и простичък, ме разчувства ужасно силно.

Чудесно разказана история, която заслужава да се препоръчва, да се споделя и да се препрочита. Защото е толкова сладка и чаровна, че неусетно се влюбваш в нея. История, която освен всичко друго, ярко описва неспирния ни стремеж към промяна и познание. Промяна, която може да е само външна, но може и да стигне до дълбините на душата ни, до същността ни.

Оставаш си все същият и това не се променя, но всъщност непрекъснато се променяш и нищо не може да се направи по въпроса...

Прочети и ревюто на Милена Ташева за "Книга за гробището" на Нийл Геймън

Вземи тази книга с отстъпка!

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване