Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Един сайт, който е символ в сферата си беше хакнат, т.е. беше разбит и недостъпен. И това явно става тенденция в атмосферата на разширяващите се протести в Йемен, Сирия и Бахрейн. Кибер-войната е нещо обичайно за Близкия изток – куршумите се превръщат в “cyber bullets”, а войниците нарамват хакерските пособия и сеят смут из Интернет …

Continue reading »

Поне веднъж всеки ден вероятно ви прави впечатление, колко неефикасна и неудобна е традиционната опаковка на пастата за зъби. Пластмасовите туби не позволяват да използвате цялото количество и ще се изненадате колко пари в крайна сметка изхвърляте с всяка използвана паста. Никой не си прави труда да отвори опаковката и да използва оставащото в нея количество, така че просто я изхвърляме в кошчето.

Ако опаковката SavePaste на дизайнерите Sang Min Yu и Wong Sang Lee се наложи на пазара, то вече никой не би изхлърлял неизползвано количество паста за зъби в боклука. Това просто и брилянтно решение позволява да се изцеди всяка капка от тубата. Но и има и нещо още по-важно – подобен дизайн би съкратил драматично материалите за опаковка, разходите за транспорт и количеството отпадъци.

В момента всички пасти за зъби се опаковат в картонени кутийки, които се изхвърлят моментално, щом пастата пристигне от щанда в банята. SavePaste-дизайнът не изисква външна опаковка. Това означава, че в транспортните контейнери могат да се съберат много повече туби, като по-този начин се съкращават разходите за транспорт и произтичащото от това замърсяване от транспортни емисии.

Тубата SavePaste позволява да се използва цялото количество паста за зъби в нея, без специални усилия за изтискване или разрязване на тубата. След което просто я изхвърляте за рециклиране. Просто и екологично! Освен това не виждам никакви причини подобни опаковки да не бъдат използвани за ред други продукти като слънцезащитни кремове и друга козметика.

Най-важното за навлизането в масова употреба на всеки нов дизайн е той да бъде максимално близък до вече добре познатото старо.  Така потребителите няма да срещнат сериозни проблеми при използването му.  SavePaste изглежда малко по-различно, но в действителност не би затруднила никого. Следователно може да се очаква по щандовете в недалечно бъдеще.

По материали от: gajitz

  Кой не знае прочутата мисъл на Бисмарк: „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов”?

„Имате новина”! ( както би казал репортерът на телевизията): в пряко включване на ТВ 7 от най-наблюдаваното от два дни по света и у нас българско село Катуница един български гражданин си сложи главата в торбата и заяви нещо опасно за нея ( за главата си), но доста интригуващо като версия за вересиите на т.н. [...]

Няколко дни след като обяви, че млъква за времето на предизборната кампания, главният прокурор Борис Велчев все пак проговори, че прокуратурата започва проверка на имотното състояние на Кирил Рашков, известен още като ромския "Цар Киро". Не е ясно колко време ще продължи задълбочената проверка, която би трябвало да включва банкови сметки и данъчна история на семейството. Достъпните за журналистите данни от публичните регистри позволяват да се установи за няколко часа следното:

Повечето от имотните сделки на "самодържеца" Кирил Рашков в Катуница са трудни за проследяване в имотния регистър. В 9 сделки от 10 не е отбелязано кой на кого и колко квадратни метра земя е продал. Знае се само, че през 2004 г. три декара от собствеността на старите Рашкови се прехвърлят на дъщерята Събка Рашкова. Няма данни и за сделките на Рашков в Пловдив, където той е купил имоти през 1992 и 1994 г., а през 2001 г. се е сдобил и с гараж.

Най-големият имот владян от Рашков и съпругата му е телеугоително стопанство в с. Тертер, община Кубрат, с площ от 98 декара. Вероятно стопанството е придобито в ранните години на демокрацията, защото в имотния регистър, който пази данни от 1992 г. до днес няма данни за такава покупка.

През 2007 г. Костадинка и Кирил Рашкови продават стопанството заедно с нива от 12 декара на фирма "Лудогорие Инвест" ООД, свързана със заместник-областният председател на ДПС в Разград Хамза Чакър. Чакър е разследван за злоупотреби по САПАРД. Според разследващите той мамел Брюксел по схемата Николов-Стойков, при която стари машини се декларират като нови.

Семейството на ромския цар е имало и къща в Хасково, построена на парцел от 270 кв/м. Имотът е придобит през 2001 г. и е продаден през 2005 г.

Кирил Рашков не е успешен бизнесмен според търговския регистър. Името му се свързва само с едноименното ЕООД, което от 1993 г. е обявено в ликвидация. Благоверната му съпруга Костадинка никога не е имала фирми на свое име.

Кирил и Костадинка, които са на пенсионерска възраст, имат редовен здравноосигурителен статус, въпреки няколко месеца неплатени вноски на Кирил Рашков от 2007 г.

Наследството на "Принцовете"

Покойният "принц" Иван Рашков е развивал бизнес като съсобственик във фирмата "Биоконс", регистрирана в Катуница. Нейната дейност включва "покупка на спирти неговата преработка в безалкохолни и алкохолни напитки и тяхната продажба в бутилиран вид". През 2006 г. фирмата е осигурявала цели 11 работника, а през 2008 г. те спадат до 1. Последният публичен счетоводен баланс показва стриктно равновесие между активи и пасиви. При над 400 000 лева оборот за 2008 и 2009 г. фирмата успява да излезе счетоводно на нула.

Имотната история на Иван сочи, че той се е специализирал в раздаване на кредити срещу ипотеки. Кредитополучатели от пловдивско, карловско и бургаско залагали имотите се срещу взетите от Иван Рашков заеми. За един от тях има данни, че не е успял да си върне дълга навреме и през 2003 г. имотът му на морето, в град Черноморец, е станал собственост на "принца".

Другият "принц", Ангел Рашков, роден през 67 г. върти бизнес чрез пловдивската фирма "Евро Стандарт". Той има имоти в Катуница и в Пловдив.

Най-забележителните придобивки на Ангел Рашков са през 2003 г.: мезонет от 154 кв/м в идеалния център на Пловдив и апартамент от 151 кв/м. пак в центъра на града. През 2006 г. Ангел и Гергина Рашкови продават мезонета. В село Катуница Ангел Рашков се води земевладелец, като сделките му с ниви са основно от 1997 г. преди деноминацията на лева. Информацията за размера на имотите и предишните собственици обаче не е директно достъпна, освен за закупената през 2008 г. нива от 4 декара.

Въпреки доброто си имотно състояние, Ангел Рашков изобщо не си е плащал здравните вноски от март 2000 до май 2007 г. и в първата половина на 2011 г, поради което в момента е с прекъснати здравноосигурителни права.

И ромският "инфант"

Внукът на Иван Рашков - Ангел, роден през 91 г. е наследил бизнеса на баща си Иван във фирмата "Биоконс", а вероятно и имотите му. Няма данни за участието му в други фирми.

Младият Рашков е придобил през 2009 г. парцел от 345 кв/м. на централен булевард в Пловдив, заедно с постройките, обозначени като хангар, депо, гараж и обитаем тавански етаж от 132 кв/м.

"Инфантът" не плаща здравни осигуровки от навършването на пълнолетието си до юли тази година и е с прекъснати здравноосигурителни права.

От Darik News: Кралят на Саудитска Арабия Абдула обяви днес, че жените в консервативното мюсюлманско кралство вече ще имат право да се включват като пълноправни членове на Консултативния съвет и да участват в бъдещи общински избори, предаде Ройтерс. „Тъй като отказваме да маргинализираме жените в обществото във всички роли, отговарящи на шериата, решихме, след обсъждане …

Continue reading »

…те наблюдава отвсякъде. София, 2011.

Интервю с Иван Кръстев, политолог

Преди 10 години формулирахте различията между поколенията БДС (Български държавен стандарт) и поколението Фонетик - първото използва клавиатурата на компютъра със стандарта на пишещата машина, второто пише на български с латиница. Но през тези десет години се появи ново поколение, какво прави то?

Мисленето в поколения е опасно, то е знак или за остаряване, или за идващ взрив. Защото това, което свързва хората в поколения, не е годината на раждане, а колективен опит. Войните и революциите раждат поколения, но дали технологичните революции раждат поколения?

Поколение БДС - нашето поколение, тези, родени между 1960-а и 1970-а, е поколението на границата. Ние помним кога за пръв път сме пресекли държавната граница, ние обичаме да разказваме живота си като пресичане на граници - социални, морални, психологически. За нас 1989-а е година граница. Ние сме живели достатъчно дълго преди промяната, за да мислим "преди" и "сега" като два различни свята, да правим непрестанни сравнения между тях. Поколението Фонетик е първото, което загуби усещането за граница, то заживя направо в света. И това не е защото младите днес много пътуват, в действителност голяма част от младите продължават да живеят на мястото, където са се родили, а защото пътуването вече не е пресичане на граница, а просто преместване. Новото поколение, за което ме питате, не пише на компютъра, то живее в него. Това е поколение родено не от революция в света на политиката, а от революция в света на технологията. Това поколение аз ще нарека поколението Е. Е като Exit, като изход, но и Е като Еnter, преминаване на нов ред.

Нека започнем с поколението БДС.

Поколението БДС е поколение на читатели. Ние разказваме живота си, общуването ни е размяна на разкази. Дори снимките, които правим, мислено ги подреждаме в албуми. Обичаме или мразим училището си, казармата, университета, в който сме учили. Първата характеристика на поколението Е е, че то е визуално и виртуално. То слуша музика, разменя си картинки, но вече не си разказва истории. То е първото, което изцяло мисли и общува чрез образи и звуци. Поколението Е, нито обича, нито мрази училището си, тези, които днес са на 20 години, много често не помнят училището, в което са учили до вчера, защото там нищо не се случва. За тях виртуалната реалност е реалната реалност. Нещата се случват във виртуалното пространство - там намираш приятелите си, идентичността си или по-точно там я сменяш непрекъснато. В предните поколения другите ти дават и твоето име и твоя прякор, в поколението Е ти избираш как да се наречеш и как да се измислиш. Дори семейството ти се случва във виртуалното пространство, защото много от новите млади са отгледани от скайп майки. Езикът започва да губи значение за това поколение. Те говорят на някакъв песенен английски и на някакъв осакатен български. Те дори не говорят в изречения. Това е поколение, което обича препинателните знаци, емотикони и не обича сложните изречения.

Това означава, че са неграмотни на няколко езика.

Те са грамотни на езика, на който се разбират. Те не са по-добри или по-лоши, те са различни. Това е поколение, което споделя главно емоции, то не споделя мисли. В едно свое изследване на новите млади Ивайло Дичев отбелязва, че те не планират живота си, те сърфират по него. На тях нещата им се случват. Те не се съпротивляват на света на възрастните, а най-често просто изпитват погнуса към този свят по същия начин, по който вегетарианецът изпитва погнуса към месото.

Другата характеристика на поколението Е е , че то няма отношение към историята. Това е поколение, в което ти непрекъснато общуваш с връстниците си и нямаш време да говориш с мъртвите. Днес е толкова тъжно да си възрастен човек, не просто защото парите са малко, а защото децата никога нямат време и любопитство да слушат твоята история. Това е поколение, в което историята я няма, нито семейната, нито националната. Това, което ги свързва с миналото, е Гугъл търсачката. Във въображението на това поколение географията е по-важна от историята.

Но родителите на тези младежи имат родовова памет и сигурно им е предавала по някакъв начин.

Ако вярваме на социологическите проучвания, това най-младо поколение декларира привързаност към България и българското. То се гордее с родното, но рядко го познава. В изследването на новите млади, което вече цитирах, се твърди, че делението националисти - почвеници определя противопоставянето в рамките на това поколение. Но това не е български феномен. В Европа като цяло поколението на хора между 16 и 22 години най-яростно отхвърля чуждото и чужденците. Това поколение не се бунтува срещу родителите си, то не ги забелязва. То няма никакъв интерес към стари неща – стари филми, стари книги... това е поколение, което е изцяло в новото, тук то е подчертано изнесено напред.

Как се вписва поколението Е в обществото?

За поколението Е потреблението е това, което е войната за военните поколения - формиращ опит. Това е поколение, което израства в моловете. За тях потреблението е връзката им със света и тяхното разбиране за политика е пряко свързано с опита им на потребители. Преди четири десетилетия икономистът Албърт Хършман очерта два основни начина, по които човек реагира на неудовлетворението си и търси промяна. Едната реакция, която той нарича глас, кара човек да промени света, който не му харесва, другата, която той нарича exit - изход, го кара да избяга от този свят. Гражданинът, както го описват учебниците по политология, избира "гласа" - той гласува, за да промени правителството, или с гласа си иска да промени начина, по който мобилните оператори надписват сметките, или пише възмутени писма, или съди държавата... Но това, което за мен определя новото поколение като поколение Е, е, че за новите млади естествената реакция не е желанието да промениш света, а да потърсиш друг свят. Младите не се развеждат, те се разделят, те не искат да свалят правителството, а да забравят за него. От гледна точка на това поколението Exit няма търпение да промени нищо. То непрекъснато сменя, избира, търси друг свят и затова не се застоява в този. На него революцията може да му се случи, но не повече от това.

Как се е получила тази асоциалност?

Не мисля, че става дума за асоциалност, а за друга социалност. Това е първото поколение, което изцяло е формирано от потреблението като начин на съществуване. Потреблението позволява на младите да усетят и правата, и силата си. То ги държи заедно, но в същото време прави колективните утопии демоде. В много отношения това ново поколение е по-малко комерсиално от предишните, то е способно на изключителен идеализъм и на изключителен цинизъм, но дори когато се борят с потреблението, представителите на поколението Е мислят и действат като потребители. И това тези дни може да бъде видяно на улиците на Лондон, където революцията неусетно приема формата на колективно пазаруване с отменено плащане. "Пробвай, преди да вземеш" е един от лозунгите на протеста.

Може би социалното за това поколение е, че то много бързо се организира за някакви акции?

Днес в рамките на часове огромни групи хора могат да се съберат на площадите на нашите градове. Те могат да се съберат там, защото са гневни или защото им е скучно, и най-важното е, че властта не се интересува защо се събират, а просто се страхува от възможността да се съберат толкова бързо. Но новите протестни движения се разпадат така лесно, както са се появили. Протестиращите нямат никаква трайна връзка. Част от тези хора са много интелигентни, граждански активни хора, пука им за неща, на които на други не им пука, като почнеш от природа, минеш през здравословен начин на живот и т.н. Но всичко това продължава в рамките на 3 до 5 минути.

Къде е отношението към държавата за това поколение?

То не знае за нейното съществуване. Това поколение е първото, което не живее в държавата, а в своите виртуални и невиртуални общности. Новите млади са спонтанни либератарианци. Новият свят, който описвам, е създаден от две сили - пазара и интернет, общото между тях е, че те овластяват човек да следва собствените си предпочитания, но в същото време заплашват обществото такова, каквото го познаваме. Ако позволиш на човек да прави каквото иска, той ще се вижда с хора, които приличат на него, които обичат музиката, която той обича, и които се вбесяват от нещата, от които той се вбесява. Това не можеше да се случи преди, защото държавата непрестанно смесва хората, тя иска да създаде общност и затова не обича създадените не от нея общности. Например в казармата попадаш в среда, в която не можеш да си представиш, че ще попаднеш. Изведнъж до теб е човек, който никога не си е мил зъбите, и ако не си бил войник, ти никога няма да знаеш, че съществуват такива хора. Сега ти можеш да избегнеш почти всички, които не харесваш. И постепенно младите започват да живеят в едни стерилен свят, много уютен, много защитен свят, но и много уязвим. Обществата са победили обществото. Това е първото поколение, което живее в ситуация на разпаднало се публично пространство. Но това поколение не знае нищо за държавата и защото държавата не прави нищо за това поколение. Ако погледнете Западна Европа, ще видите, че това е поколение, което най-вероятно ще живее по-бедно и по-трудно от поколението на родителите си.

Интересно е какво искат да постигнат?

В рамките на това поколение има повече различни амбиции и идеи за успех, отколкото в предните поколения именно, защото общото пространство е изчезнало. Днес няма признат модел за успех. В този свят мирно съвместно съществуват и тези, които искат да покорят Уолстрийт, и тези, които искат да го разрушат, и тези, които не знаят какво е Уолстрийт. Или с други думи, това, което прави това поколение, не е някаква обща политическа платформа.

Ако през 1968 г. студентите протестираха, защото не искат да живеят като родителите си, това поколение е гневно, защото вече не може да живее като родителите си. Не защото иска да промени света на родителите си. В този смисъл това е поколение на изчезващото благополучие.

Но ако погледнем форумите в интернет, ще видим една изключителна агресия в представителите на това поколение. Защо?

Това поколение е по детински жестоко, защото това е първото поколение, което е получило правото да бъде анонимно в своята агресия. Във виртуалното пространство за разлика от махалата, в която е израстало поколението на родителите им, ти можеш да удариш, без да се страхуваш, че ще те ударят. Един от новите феномени, които набира сила в много страни, е агресия чрез подмяна - някой създава дубликат на твоята фейсбук страница и се опитва да те скара с най-добрите ти приятели. Или с други думи, публичното пространство е заменено от партизанско пространство, в което нищо не е това, за което се представя. Не случайно в книгите и филмите, които поколението Е обича, е пълно с вампири.

А разбираме ли това поколение?

Не. И това е нормално, ние сме формирани от различен опит. Ние затова обичаме да говорим за поколения, за да се успокоим, че не разбираме. Когато преди няколко месеца неизвестни представители на поколението Е покриха паметника на Съветската армия с изображения на герои от американската масова култура, нашето поколение побърза да се възмути (едната част) и да се възхити (другата част), но и за едните, и другите изрисуването на паметника на Съветската армия не може да е нищо друго освен жест по отношение на Съветската армия. Ние дори не можем да допуснем, че някои може да рисува по този паметник и това да не са изказвания за комунизма. А в действителност това поколение родено след смъртта на СССР, може дори не знаят за неговото съществуване и този паметник е просто нещо голямо и грозно, паметник на неумиращия конформизъм.

Какво очаква поколението Е?

Този въпрос ми напомня за вица за двете гадателки, които се срещат и едната казва на другата: "Ти си добре, аз как съм." Голямата промяна, която навярно ще се случи в рамките на това поколение, е, че изведнъж младите ще загубят политическата и символическата си власт. През последните сто години всички се интересуваха какво мислят младите, какво купуват младите, какво искат младите, но светът, който идва е свят, в който не младите, а много старите ще имат значение, първо, защото ще са много, второ, защото ще са по-богати и, трето, защото не младите, а старите са бъдещето, поне когато става дума за Европа.

Какво значи бъдещето принадлежи на старите?

Ако вярваме на демографите през 2050 година, около 30 процента от жителите на стария континент ще са стари или по-точно на възраст над 60 години. В Европа ще живеят много хора, които ще са на възраст над 80 години. Представете си тази картина и ще се съгласите, че посивяването на Европа радикално ще промени и това как пазарът и това как политиката оценява различните поколения. Ако в края на 20 век, големият проблем на Европа е недостига на места в детските градини, то в идващите десетилетия големия въпрос ще е как да се грижи за възрастните хора. Днес "бабата" е една от малкото работещи институции в България, но утре, ще ни са нужни "баби", които да се грижат за бабите и дядовците. Демографската промяна, която описвам ще се отрази на всичко-на страховете ни, на надеждите ни, на това което предлага пазарът. Но остаряването на обществата в Европа ще промени не просто пенсионната възраст, но и самата ни идея за бъдеще. Ако през 20 век представата ни за стар човек е някой, който непрекъснато си спомня, какво е правил като млад, през този век, да бъдеш млад в голяма степен ще значи да мислиш непрекъснато за това, как ще живееш, когато остарееш. Или ако говорим за поколения, навярно вече е време да мислим не само за новите млади, но и за новите стари.
 
Капитал / интервюто взе Йово Николов / снимка Цветелина Белутова
http://www.capital.bg/light/lica/2011/09/15/1156885_pokolenieto_e/

Циганин отива в бюрото по труда: - Добър ден, искам веднага да започна работа. - Много добре, господине. За вас имаме вакантен пост на изпълнителен директор в мултинационална компания. Вашата годишна заплата ще бъде 200 000 евро. Ще имате собствена лимузина с личен шофьор, бодигард и две секретарки. - Ама вие сигурно се шегувате! - Ами да - казали от бюрото по труда - ама нали пък вие започнахте пръв. Усмихни се, България, не е ясно кой е започнал пръв войната в пловдивското село Катунци, но историята вече никак не е смешна. Смешни са само изявленията на прокуратурата и полицията, които чак сега се сетиха, че трябва да проверят милионите и луксозните имоти на Цар Киро. Нищо че цяла България знае с какво се занимава той през последните 20 години.

Тази седмица ми дава добър повод да си спомним Георги Минчев:

Какви времена, доживяхме ей хора?
И това ако не е позор!
Докато чакаме да вкарат някого в затвора
Европа ни остави в задния си двор.

Фрог нюз: Новият шеф на АЕЦ „Козлодуй” главен играч в далаверата с подмененото гориво Неделя, 25 Септември 2011 От 7 години атомната ни централа се използва за eкспериментална площадка, но никой не признава Прясно назначеният директор на АЕЦ „Козлодуй” Александър Николов и неговият заместник Митко Янков са в основата на престъпната схема с използването на [...]

Турция беше избрана за страна на фокус на Лондонския панаир на книгата през 2013 г., съобщиха организаторите. Както и в предишни години, програмата "Маркетингов фокус" ще бъде подкрепена от вълнуваща серия обществени събития във Великобритания, на които ще гостуват автори от избраната страна.

Избирането на Турция за маркетингов фокус на 2013 г. ще насочи вниманието към страната като книжен пазар, както и към съвременните й автори. "Програмата "Маркетингов фокус" става все по-важна част от панаира с всяка изминала година. Много се радваме, че именно Турция бе избрана за следващото издание", каза Алистър Бъртъншоу, директор на Лондонския панаир на книгата.

Книжният пазар в южната ни съседка става все по-важен за развитието на издателския бизнес в световен план. Страната може да се похвали с над 6000 книжарници, 150 разпространителски фирми и над 6400 издатели. Турция беше почетен гост на Франкфуртския панаир през 2008 г., а през 2010 г. издателският й сектор бе оценен на 1,5 милиарда долара. На година се издават над 35 хиляди заглавия, като половината от тях са преводни. През последното десетилетие страната значително подобри международния си имидж в издателските среди. Немалка заслуга за това има писателят Орхан Памук, който спечели Нобелова награда за литература през 2006.

Изборът на Турция за фокусна страна в Лондон не е случаен. "От 2005 година страната ни има нова концепция за участие на международните панаири на книгата, която да помогне за развитието на турския издателски бизнес. Министерството на културата и туризма координира опитите на турските автори, издатели, преводачи и литературни агенти да представят литературата и издателската ни индустрия по целия свят", обяснява турският министър на културата и туризма Онур Билие Кула.

Книжните статистики не са единствените добри новини за Турция. Населението на страната вече е 73,7 милиона, като средната възраст е едва 28 години, а учащите са 17 милиона. Турция е на 15-о място в света по БВП, а процентът на грамотните й жители е 85%. Освен това турското правителство финансира програма за безплатни учебници, която от стартирането си до днес е осигурила 183 милиона школски помагала на турските деца.

Въпреки тези показатели и добрият темп на развитие на литературата на страната обаче, голям брой талантливи турски автори са все още неизвестни за англоговорящата част от света. Много от тях са превеждани на дузина други европейски езици, а също така и на арабски, японски, корейски и дори на някои индийски езици, но все още не могат да бъдат намерени на английски.

Следващото издание на Лондонския панаир на книгата е от 16 до 18 април 2012 година и ще бъде 41-во поред.

Катуница е име, с което можеш да наречеш всичко, което се случва у нас. Сякаш всички живеем в катун и всичко тече и отминава - има само силни страсти, предимно съмнения, страх и омраза и това ни води все по-надолу и надолу. Сякаш нищо не помним и от нищо не се учим. Преди една година внукът на Цар Киро заплаши и отвлече журналист на ProBG. Но всяко чудо за три дни. Днес едно момче е прегазено, друго е намери в смъртта си в силните страсти. Когато липсва държава, народът раздава правосъдие, както може - предимно за своя сметка. Защото правителството-катун тича от град на град да прави избори. Нагърбилият се с 20 дини под една мишница Цветанов прави избори, а по ирония на съдбата стана и национален координатор на ромската декада. Защо? Защо министърът на вътрешните работи организира избори и е отговорен за интеграцията на ромите едновременно? Кое от всичките си задължения изпълнява така, че да има мисъл и смисъл за някого? Моето твърдо убеждение е, че всички роми, родени и живеещи...

Полковник Алекси Кесяков е завършил Техническия университет в София, работил е като научен сътрудник в Института по криминология. Бил зам.-началник на управление КАТ към Дирекцията на полицията и 12 години е управлявал КАТ – СДВР. Сега е секретар на Държавната комисия по безопасност на движението. - Господин Кесяков, как може да се гарантира по-спокойна учебна година за учениците, за да мине тя без инциденти по пътищата? - Този въпрос е комплексен и засяга много институции. Отговори трябва да дадат общините, пътните служби, полицията. Грижата за децата е номер едно в движението и грижата за безопасността им трябва да бъде равна на това те да бъдат нахранени или да научат азбуката. Целта е проблемът с движението по пътищата да не се оставя на последно място. Истината е, че голяма е ролята и на семейството. Зависи как родителите ще възпитат децата си да се държат на улицата. - Защо напоследък зачестиха катастрофите на пешеходните пътеки? - Винаги е имало...

Още преди да стартира официалната предизборна кампания на 23 септември Общинските избирателни комисии (ОИК) по места се постараха да сътворят куп нелепи ситуации и абсурди. За най-драстичните им нелепости някои медии вече писаха. Тук ще опишем още една такава показателна за манталитета и стила на управляващите история. Ден преди Деня на независимостта - 22 септември в Белоградчик ОИК забърка ситуация, която трудно може да се определи като неволна и непреднамерена. В последния момент ОИК отказа регистрация на Емил Цанков, който три мандата ръководи общината, с нелепите мотиви, че не били изписани четливо ЕГН-то и адреса му, а в листата на съветниците имало буквени грешки. Документите на Цанков първоначално са приети без забележки от общинските чиновници. В официалния сайт на ЦИК ясно е разписано още в самото начало, че ако има някакви грешки и забележки по бумагите, то те трябва да се впишат в графата, предназначена за целта. Такива не са били отбелязани. Впоследствие обаче, в...

В коя година живеят кандидатите за кметове – с малки изключения, и кандидатите за президенти – с още по-малки изключения? Това се питам, докато слушам какво говорят. Колкото по-малко е населеното място, за което се кандидатират, толкова повече се налага да се питам. И попаднах на нещо, което дава отговор – тези хора живеят в началото на 1976 година. В броя си от 9 февруари 1976 година списание „Таймс” публикува така наречения „Систематичен генератор на високопарни фрази”, нещо като наръчник за нищо-не-значещи, но авторитетно звучащи фрази за замазване на положението. Целият наръчник се свежда до 30 думи, подредени в три колонки. Първата колонка съдържа думите: обобщителни, тотален, систематизиран, паралелен, функционален, отговорен, избирателен, синхронизиран, съвместим, балансиран. Втората: управленчески, организационен, наблюдаван, реципрочен, цифров, логически, преходен, диференциален, трето поколение, политически. Третата колонка съдържа: опции, гъвкавост, способност,...

снимка: pravda.bg

Че полицията бе напълно неадекватна в Катуница, това го видяха и малките деца. Нека си зададем важните въпроси, произтичащи от събитията в селото на Кирил Рашков.

• Има ли връзка между Кирил Рашков и ГЕРБ и каква?
• Участва ли Кирил Рашков в схеми за купуване на цигански гласове и в чия полза?
• Има ли разработки срещу него, след 2009 г. (с изключение на събарянето на негов незаконен навес в гробищата и условна присъда на сина му)?
• Вярно ли е, че колите на Кирил Рашков са били със специален режим на движение?
• Вярно ли е, че обърнатите от тълпата коли на негови роднини и близки са имали разрешение за паркиране в синята зона на Пловдив и на какво основание?
• Знаела ли е полицията за подготвяните от футболните хулигани погроми?
• Защо футболните хулигани са били допуснати на територията на Катуница?
• Как Кирил Рашков е напуснал палата си и имал ли е охрана и специална организация?
• Защо футболните хулигани не са допуснати до личните покои на Рашков, останали напълно невредими, а само до постройките в началото на улицата?
• Каква е ролята на кандидат-кмета на ВМРО за кмет на София, Ангел Джамбазки, настоящ общински съветник, избран с листата на ГЕРБ и председател на комисията по сигурността в Столична община и какво търси той в Катуница, ако е вярно, че е предвождал протеста там?
• Възможно ли е допускането на хулиганите в селото и бездействието на полицията при извършваните от тях погроми да са целенасочени и кой печели от раздухването на етническо напрежение?
• Има ли сходство в бездействието на полицията на 14 януари 2009, когато същите футболни хулигани безчинстваха в центъра на София, и сега, когато палят къщи в Катуница?
• Допустимо ли е премиер и вицепремиер  да се забавляват по предизборни митинги и да са напълно индиферентни към събитията, като втория дори е в отпуск?

Септември! Септември! О месец на кръв! на подем и погром! Гео Милев, 1924 г. Две десетилетия след палежа на Партийния дом в София, който послужи за консолидиране на мутиралия капиталистически комунизъм в успешните му усилия да закотви България на европейското дъно и да консумира там властта и икномическата мърша на социалистическия икономически труп, страната ни [...]

За пръв път ще изневерим на рубриката и ще ви представим не 10, а цели 20 неща. Но нямаше как иначе...

Макар че великите писатели невинаги се нуждаят от приятна обстановка, за да създават брилянтни произведения (само си помислете колко неща са написани в затвора!), атмосферата със сигурност има значение. Авторите в сайта Bachelor's Degree Online са подбрали най-красивите, вдъхновяващи, уютни и предизвикващи благоговение писателски стаи, в които са творили някои от Големите. Дори и да не можете да си позволите подобни разкошни места, копнежът по тях може да ви дари с необходимия импулс за писане и, кой знае, при повечко късмет може да успеете с онзи роман, който вече няколко месеца залежава в чекмеждето!

Павилионът на Марк Твен в Ню Йорк
Стаята на Марк Твен, намираща се в красив павилион, от който се разкрива прекрасна гледка към долината и града, е едно от най-удивителните писателски кътчета, съществували някога. Масивната тухлена камина, високите прозорци, пропускащи снопове светлина и спиращата дъха гледка създават атмосфера, в която е трудно да не се почувстваш озарен от вдъхновение. Днес постройката се намира в кампуса на колежа Елмира, където може да бъде посетена от всеки почитател на великия американски автор.

Вилата на Ян Флеминг „Златното око” в Ямайка
Едва ли има автор, който да не копнее да прекара дългите дни на писане на няколко крачки от девствен карибски плаж. Точно това прави Ян Флеминг, авторът на култовата серия за Джеймс Бонд. Той сътворява много от романите си на бюрото в този очарователен дом, разположен на скала с гледка към тюркоазените води на океана. Добрата новина е, че можете да наемете къщата и да опитате късмета си като писател – стига, разбира се, да имате парите да си го позволите.

Апартаментът на Норман Мейлър в Бруклин Хайтс, Ню Йорк
Нюйоркският апартамент на Норман Мейлър – виещ се лабиринт от различни нива, коридори и стаи - покори заглавията на вестниците, когато по-рано тази година бе обявен за продажба. Въпреки че необичайният му дизайн може да не е по вкуса на всеки, стаята, в която е творил Мейлър, със сигурност ще се хареса на мнозина. Гледката към Ийст ривър и силуета на Манхатан превръща това място в спокоен и достоен за завиждане творчески кът.

Домът на Вирджиния Улф - „Монкс”, Източен Съсекс, Англия
Вирджиния Улф очевидно е решила да приложи на практика прочутата си сентенция - „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“. В своята селска вила Монкс Хаус, в която живеела заедно със съпруга си, Улф имала малка беседка за писане, предлагаща прекрасен поглед към имението, чиято площ е осеяна с орхидеи, цветя и просторни ливади.

Писателската барака на Джордж Бърнард Шоу в Ейът Сейнт Лоурънс, Хертфордшир, Англия
Мястото, където Шоу съдава някои от най-прочутите си творби, е съвсем мъничко, но малцина са авторите, които биха го подминали. Зад своята къща Шоу разполагал с тясна външна постройка, в която имало бюро, стол и дори легло. Обзаведена с електрическа печка, пишеща машина, телефон и специален механизъм, позволяващ на стаята да следва движението на слънцето, не е чудно, че Шоу прекарвал часове в стаята пишейки, а вероятно и подремвайки.

„Циганската къща” на Роалд Дал
Стаята на Роалд Дал, прочут с приказките си за деца и с ироничните си къси разкази с неочакван край, изглежда точно така, както бихте си я представили. Вместо на бюро, Дал пишел удобно потънал в кресло, намиращо се на една ръка разстояние от всичко необходимо – лесно постижение предвид малкото (макар и удобно) място. Отрупана със странни предмети, спомени и снимки на приятели и близки, тази къщурка, която той сам наричал „Циганската къща”, била изключително интимно място. Дал не допускал никого в нея, дори и илюстратора Куентин Блейк, с който работили заедно повече от 15 години.

Домът на Ърнест Хемингуей в Кий Уест
Ърнест Хемингуей е написал по-известните си произведения на някои наистина хубави места. Едно от тях е домът му в Кий Уест, чийто втори етаж е опасан с голяма дървена веранда. Писателското студио на Хемингуей се намира в отделна постройка, която някога е служила като гараж за файтони. Мястото изглежа така, сякаш Хемингуей никога не го е напускал – старата пишеща машина е на масата, до която виждаме любимия стол на писателя и много от личните му вещи. Тук Хемингуей пише някои от най-големите си романи като „За кого бие камбаната” (1940 г.) и „Смърт следобед” (1932 г.).

Джон Кийтс, Къщата при старата мелница, Хемпшир, Англия
В тази къща през 1819 г. английският поет пише поемата „Навечерието на св. Агнес”, история за двама злочести влюбени, вдъхновена от любовта му към Фани Браун. По времето когато Кийтс живее тук, тази очарователна провинцианлна английска къща, все още е работеща мелница. Поетът намирал мястото за много зареждащо, макар че прекарал едва няколко месеца в него. Днес стаите на къщата се отдават под наем.

Самюъл Тейлър Колридж, Грета Хол, Кумбрия, Англия
Това красиво реставрирано английско имение и днес посреща гости, които трябва да заплатят доста висока цена за удоволствието. Любителите на литературата могат да се насладят на епичните гледки към планината, както и да разгледат студиото на Колридж, където поетът пише много от най-известните си творби и праща ентусиазирани писма до своите приятели. С огромно легло и прозорци, през които се разкриват прекрасни гледки, това място е наистина вдъхновяващо.

Джеймс Матю Бари, къщата Айлин Шона, Шотландия
Авторът на Питър Пан, Джеймс Бари, често се оттеглял в тази прекрасна ловна хижа, за да довърши работата си върху историята за вечното момче, което отказва да порасне. Домът се намира на частен остров и е заобиколен от градини, гори и гледки към морето, които, според мнозина, са вдъхновили Бари да създаде Небивалата земя, както и да напише „Мери Роуз”. Изолирана от околния свят, къщата е идеалното усамотено мясо за писане. Всяка от нейните стаи, вклюително тази, в която Бари обичайно работел, предлага прекрасни гледки към околностите.

Джейн Остин, Чотън Котидж, Хемпшир, Англия
Най-вдъхновящото при писателската стая на Джейн Остин е, че тя всъщност няма такава. В действителност, тя пише най-известните си творби наведена над малка масичка в дневната на вилата, която споделя с още няколко жени от семейството. Като се замисли човек, ако един писател е достатъчно упорит, дори едно толкова малко и семпло пространство може да бъде всичко, от което има нужда. 

Къщата на Ръдиард Киплинг в Източен Съсекс, Англия (Bateman’s)
Киплинг създава своите творби сред уюта на големия си кабинет в тази провинциална къща. Стаята му е проста, но красиво обзаведена с индийски килими и огромно, захабено бюро, на което писателят упорито се трудел. Постоянен свидетел на творческите му търсения била жена му, която го гледала строго от портрета, стоящ над камината. Това кара някои да се шегуват (а може би не), че вместо на усамотено място за размисъл, стаята на прочутия английски писател прилича повече на затвор.

Бараката на Дилън Томас, Логхарн
Освен в крайречната си къща в Логхарн, поетът Дилън Томас обичал да пише в своята усамотена барака. Постройката, разположена на скалиста височина над дома му, била наричана от Дилън „Стаята на водата и дърветата”, тъй като предлагала птичи поглед към околния пейзаж. Гледките от стаята вдъхновяват много от неговите поеми. Колибата обаче събужда ревност у съпругата на Дилън - тя го обвинява, че използва изолираното място, за да пише любовни писма на други жени.

Лятната вила (The Mount, Планината) на Едит Уортън в Ленъкс, Масачузетс
Носителката на награда „Пулицър” Едит Уортън несъмнено е била вдъхновена от красивите околности на своята лятна вила докато е пишела най-прочутата си книга - „Веселата къща”. Писателската й стая, спалня на втория етаж, гледала към разкошна градина с жив плет, зад която се простирали гъсти гори – гледка, на която малко писатели могат да се насладят днес.

Писателската стая на Уил Селф
Ако някога сте се чудили кой би имал нужда от цял кашон залепващи се листчета, отговорът е Уил Селф. Стаята му е буквално отрупана с бележки, които покриват всеки свободен сантиметър стена. Купчините записки и книги, издигащи се над бюрото му, създават усещането за организиран хаос, който изглежда далеч по-присъщ на типичната писателска стая, отколкото достопочтената музейна обстановка, характерна за стаите на много от известните автори.

Стаята на Марсел Пруст на булевард „Осман” № 102
Пруст бил човек, страдащ от сериозни здравословни проблеми. Астмата и алергиите го принуждавали да търси усамотено място, където да пише, защитен от праха и шума навън. Тежки и плътни завеси закриват прозорците, а стените са облицовани с корк, който отделя стаята от останалата част на къщата. Макар че неугледната и натрапчива, мебелировка на стаята едва ли отговаря на повечето писателски вкусове (включително и на този на Пруст, както сам признава). Упоритостта, с която Пруст страни от външния свят, за да работи по „Следите на загубеното време” предизвиква благоговение.

Имението на Д. Х. Лорънс „Киова”, близо до Таос, Ню Мексико
Домът, в който живеят Лорънс и жена му през 20-те години на 20-ти век се намира в покрайнините на градчето Таос, Ню Мексико. Тук Лорънс пише романа „Сейнт Маур”, вдъхновен от красотата на заобикалящия пейзаж и започва „Пернатата змия”. Вместо в стаята, писателят прекарва повечето време пред ранчото, под големия бор, който и днес първи посреща посетителите на къщата и е увековечен в картина на Джорджия О’Кийф.

Къщата на Шарлот Бронте в Хауърт, Северна Англия
В тази уютна и безупречно спретната стая Шарлот Бронте, а преди това нейните сестри, се посвещават на своя занаят – писането. Помещението е мебелирано оскъдно, но по стените се издигат рафтове с красиво подвързани книги, а голямата маса е чудесно място за писане във вековете преди изобретяването на текстовия процесор.

Имението на Агата Кристи “Гринуей” в графство Девън, Англия
Малцина от нас ще могат някога да си позволят лятна къща, но успели автор като Агата Кристи, със сигурност са сред щастливците. Тя прекарва часове във внушителната библиотека на имението „Гринуей”, макар че много от знаменитите й творби са завършени в хотелски стаи. Въпреки това, няма как да не се възхитим на прекрасния интериор на къщата и на живописната местност край нея, които продължават да вдъхновяват посетителите и днес.

Ателието на Стивън Кинг в Бангор, Мейн, САЩ
Майсторът на ужаса Стивън Кинг има писателска стая, която е всичко друго, но не и страшна. Намираща се на най-горния етаж на викторианско имение в покрайнините на Бангор, щата Мейн, стаята на Кинг е уютно местенце, залято от естествена светлина, с лавици по стените, претрупани с книги и удивително гостоприемен работен стол. Прозорците гледат към живописни планини, пред които се простират колони от високи борови дървета. Практична и модерна без да е бездушна, това е стаята, за която мечтае всеки писател.

Е, избра ли вече как да подредиш своето писателско ателие?