Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе)

Казвал съм го и пак ще го кажа: много харесвам разкази, които са вдъхновени от друг разказ, прочетен на нашия сайт. В последно време сме тръгнали да обикаляме неизвестните градчета на Италия, а днес Вили ще ни води до там. Приятно четене:  

Това е!

част първа Наскоро имахме удоволствието да прочетем за още едно от малките градчета на провинциална Италия,  които туроператорите не удостояват с внимание. И, понеже груповият турист си няма идея какво пропуска, ще дам и аз една гледна точка за

Каподимонте и наоколо - Болсена и Монтефиасконе

Само че няма да се напъвам за исторически факти, щото сега ще бродим из настоящето. Или пък може и... Бе, както дойде, пък да видим какви ще ги забъркам този път   ;) А сухите факти - сигурно ги има и из НЕТ-а. Общото за тези три градчета е, че всички те са с дълбоки корени в историята; имат си "Чентро сторико", т.е. старинна част, разположена по правило на най-високото място, където е имало и все още има сграда, изпълнявала функции на крепост или "палацо" на владетелската фамилия; стари къщи, тесни улички, някоя и друга църква, висока часовникова кула и, разбира се, "Лунго лаго", което ще рече крайбрежна алея. Да, дори и Монтефиасконе си я има, макар да се е разположил на хълма на около три километра от брега. По брой на жителите Каподимонте е най-малкият от трите. Всъщност има и едно още градче ли, селце ли - Марта се казва, на 2-3 км от Каподимонте, но само минахме транзит през него. Аз дори първо предположих, че е нещо като квартал на Каподимонте. Ама не било. Както се оказа, то и самото Каподимонте е... 'ми ееей таквоз: "ню-ню"!   :) Пояснение: говоря за компактната част на съответния град и особено за историческата, около която са скупчени подобните градчета. А според мен, в тях най-интересното място е именно

Чентро сторико

Следващото по големина е едноименното Болсена, и накрая - Монтефиасконе, което било някъде с около 10 хил. жители. Голямо бе!   :) Ето ги: [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Каподимонте откъм езерото"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Болсена откъм езерото"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="655" caption="Монтефиасконе откъм пътя към града"][/caption] Всъщност, я да си кажа и като как така, без да ни е било в плановете, се оказахме на

езерото Болсена

 Ами то, тръгне ли човек с мен нанякъде, всичко може да му се случи  ;) Понеже на връщане към Рим имахме още два-три дена време и, за да усетим по-отблизо прочутата Тоскана, след Сиена зарязахме магистралата и се плъзнахме из селските пътища на "кампаня"-та, т.е. селската провинция. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] :) Айде пак уно моменто, да поясня нещо в това нещо: "campagna" е поле, село, селска, провинциална местност, а "Campania" е регион в Южна Италия, района на Неапол. Звученето на двете думи е много сходно, но първата е "кампаня", а втората е "Кампаниа". Ударението е на второто "а" и при двете думи. Но, говорех за Тоскана. Значи горе, край езерата при Алпите, откъдето идвахме, беше доста по-комфортно с температурите, а тук - жега, зной - направо мор! И аз с прискърбие отбелязах, че вече страдам по Лаго Маджоре. Приятелчето Анджело ме погледна "Даверо?" /наистина ли/ и след минутка спря покрай едни храсталаци. Извади картата и се вторачи в нея, а аз незабавно се възползвах от момента да сляза за минутка. Даже щракнах и една снимчица  :) Оо, ама ще е грях да не ви покажа някоя "белла виста" от Тоскана, нали?  Коя.. кояя... Примерно тази: [caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Пейзаж от Тоскана"][/caption] и тази [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пейзаж от Тоскана"][/caption] айде три да са, за щастие      :) [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пейзаж от Тоскана"][/caption] Пътуваме си после спокойно сред едни хълмове и по едно време се ококорвам "Ааа... виж, езеро! И е голямо! Анджи, кое е? Ще слезем ли до него? Плийз?... Ти прегоо..." /моля те/ Усмихва ми се "Ма, си... Натуралменте!" /естествено, разбира се/ Така си и знаех! Още щом кацна оная постоянна усмивчица на лицето му одеве, ми мина през ума, че Анджело намисли нещо   :) И ето го! [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Под хълмовете блестеше езерото Болсена"][/caption]

Пътят се спуска и минава в покрайнините на Каподимонте.

Но ние приказваме в този момент и пропускаме първия завой към града. След пет-шестстотин метра по-натам, някаква едрогабаритна машина нещо е запецнала, опитвайки се да вземе завоя на втората отбивка. Анджи изчаква няколко секунди, измърморва нещо под нос и пришпорва напред. И след още съвсем малко стигаме до Марта. Наляво по една улица, надясно по другата - ъъъ - споглеждаме се и клатим отрицателно глави. Айде обратен завой и след няколко минутки се паркираме до пет-шестина моторетки на пиаца Умберто I, баш под "кастело"-то на Каподимонте. Слизаме и тръгваме да се размотаваме, но - гледай ти, почти не виждаме жив човек из уличките, нито по прозорците. След ония красиви цветни алеи, кокетни домове и елегантни сгради в градчетата при Алпите, тук направо съм разочарована - повечето къщи са като овехтели, тук-там виснало пране, мараня, някак глухо и пусто. Е, ако не броим натрапчивото крякане на някакви чавки, гъски, патки или кой знае какви перушинести. Как не ги мързи да се дерат така в тоя топлик? Само дето не ги виждаме... Лелее... жега, та не е истина! Не знам дали заради нея или просто сме уцелили такъв момент, мисля си "Ъ! Що се отбихме, к'во ше правим с'а тука?" Да бе, изглежда сякаш тук няма нищо и никога нищо се не случва... Сигурно, ако бях сама, след най-много петнайсетина минутки щях да хвана пътя! От високото обаче, пристанището долу ни хареса - с многото си лодки и яхтички явно ни навя спомен за море и бриз. С радост, едва ли не хукваме надолу. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Каподимонте - пристанището, гледано откъм Чентро сторико"][/caption] Следва фотосесия измежду лодките  :)   един тегел под сенките на крайбрежната алея, и дори щяхме да се качим на корабче за една разходка до единия от островите, но се заблеяхме и го изтървахме, а следващото е чак след два часа. Инфо: разписание: 11, 13, 15, 17 ч. цена 8 евро, времетраене 1,5 ч.(отиване, разходка, връщане) - там корабчето изчаква групичката, за да я върне; трябвало, обаче, да са се събрали поне 14 човека, за да тръгне корабчето, иначе возело до 100 души Още нямаме точна идея какво ще правим нататък. Затова сядаме да пием кафе и... филмът почна да става по-интересен  :) [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Каподимонте - сред дърветата се виждат чадърчетата на барчето на Марко"][/caption] Прескачам малко, скузи /извинете/, но да кажа изводите ни: И така, Каподимонте е... е, може би приятно местенце, но и малко скучновато. Най-приятно ми беше около пристанището му, което се оказа най-голямото на езерото, и разходката по неговата Лунго лаго. Иначе, като атмосфера, по-интересни ми бяха Болсена и най-вече Монтефиасконе, после. На Каподимонте старинната му част е много малка и сравнено, особено пък с други италиански градчета от типа "средновековен, кацнал на хълма", е просто "мноого слаба ракия". То и из Болсена и Монтефиасконе не беше особено по-различно, но из тях ми изглеждаше някак "по-историческо". Все пак ония старинни каменни къщи, фенерите по стените, калдъръмените улички... А може би и италианската реч на "мио амико италиано" /моя италиански приятел/ ми дооформяше това усещане там   :) [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Болсена - "кастело"-то"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Монтефиасконе - из уличките на Чентро сторико"][/caption] Но, да карам по ред:

Та, значи сме в Каподимонтее...

Да седнем ей там на кафенце, а? Или сладолед? Абе, я и двете! Споко бе, Анджи черпи   ;) [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Заповядайте, Анджело черпи!   :)"][/caption] И, с'а да ви разправям   :) Ми к'во, изпуснахме корабчето. И, понеже из планините не ни трябваха бански, не си носим, та сега не можем да се натопим в езерото, и решаваме да седнем на кафе. Или сладолед. И се разполагаме под сенките на първото изпречило ни се барче. Освен нас няма никой в момента и собственикът, който се юрва да ни обслужи, с радост отговаря на питанките. След петнайсетина минутки, уж междудругото, минава да си прибере празните чашки и, без да се колебае, се отзовава на поканата да си побъбрим. С радостен възглас "А, си, чеерто! Чеерто!" /разбира се/ отърчава до вътре и донася две потни бири за тях двамата, а за мен още един сладолед, този път "комбо" /смесен/ и по негов вкус - всъщност си беше мелба, по нашенски. Хм, дали пък не го съживихме от някоя голяма скука, та човекът реши да почерпи?   ;) Седна при нас и... маа-лее... като се почна една джабала...  маа-леее... мамма мия! Двамата, ще кажеш, сякаш ги гони някой. Бре, не могат да се наприказват! Изядох си сладоледа и се намесих - айде сега си приказвайте, ама по-бавно и по-литературно, че белким и аз схвана нещо! Марко-то /каподимонтеца/ се втрещи - той не бил разбрал, че не съм италианка, моля ви се! Мислел, че съм си просто мълчалива. Аз ли бе?! И почнах да питам. Ама, те' сега па Анджело се изприщи. Щото той се мъчи да разбере първо мен, после пък да ми обясни онзи какво е казал. Понеже на Анджи английският силно му куца  :)  Бая силно! Та затова и аз самосиндикално опъвам ушите, с ултра бедния си италиански колкото/ако мога да схвана смисъла и сама. Отделно дето и на всеки две изречения ги карам да повторят казаното, ама по-бавно :) /Я, я пак... Чакай!... Бавно!... Да... Да... Кк'во?... ??... Аааа, да... Аха. О'кей./ Ееей, добре, че жестовете са универсален език! Ох, мъкаа... мъка, като не знае човек съответния език...  :( Но, колкото и да е странно, въпреки комичните ситуации и гафовете, неминуеми поради този факт, пътешествието с Анджи из Италия си беше "молто белла еспериенца" /много хубаво преживяване/   ;) Но сега ще направим една почивка до другия път, защото иначе ще стане мнооого дълго, а следва по-интересната и по-забавна част от историята край Болсена. Чао! П.П. И, хайде да не се дразните много от употребата на италиански думички, в Италия сме все пак   :) Следва продължение :) Автор, снимки Вили   Автор: Вили Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
2. Куба – островът на радостта, музиката и бедността (1): Хавана и наоколо
3. Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия
4. Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана
5. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
6. Цветовете на Тоскана
7. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)

Прочети цялата новина

Свързани новини: