Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе) /продължение/

Продълажаваме италианската разхподка на Вили из Монтефиасконе и Болсена в Италия. Първата част беше тук Приятно четене:

Това е!

/продължение/ Решихме, вместо да препускаме до Неапол за ден-два само, тъй като имам фиксиран обратен полет, по-добре да останем тук в района, после Анджело да ме закара до летището /Фиумичино/, и после вече да си ходи към къщи си. Е, "заплюхме" си една чудесна стая в парк-хотел Лориана в Болсена. Три звезди, семпъл, чист, удобен и не е скъп за това, което предлага. Препоръчвам го! Избрахме го защото е на брега на езерото, в покрайнините на града, и е далеч от Чентро сторико... точно на 1км! Засякохме го, бе!..  Смятайте за колко голям град става дума!  ;)  Освен това си го харесахме и заради слабостта ни към изгревите и залезите, т.е. намислихме си, ако днес не сколасаме да видим "ди колори ал трамонто" /цветовете на залеза/, то, барем, на другата сутрин да уловим изгрева на слънцето :) И се юрнахме из градчето. После... е, търпение де :)

Значи, направихме една врътка из Болсена, после още една...

И, уж щяхме да вечеряме или някъде долу по брега или в ресторанта на хотела, обаче седнахме да пием по нещо студено в една тратория близо до Порта Фиорентина в "сторико"-то. И там си останахме. Що ли?  :) Щото траторията се казва "Пикето", което би трябвало да означава "почукване" или просто "чук-чук". /На вратата бе! Ааа../ - поне така ми го обясни Анджи. И аз направих асоциация с детската приказка за "чук-чук, сложи масичка", съответно му го казах. А той се разхили зверски, щото пък /мъж!/ него го изплющяла "оная" асоциация относно думичката - ее, то явно важи и при италианците!  :) Е, след като се похилихме, решихме да турим черта на "глупостите" и да видим какво ще ни сложат за ядене тук. Ами, ядохме, пихме... И забравихме залеза :) Но, утрото нали било по-мъдро от вечерта, казват ;) Което ще рече, че на следващият ден един бърборино ни повози с лодката си из езерото, прибра за половин час 10 евро /за двама/ и после брисахме цял ден из Монтефиасконе, като си останахме пак в същия хотел вечерта. Ама залеза - пак йок. Ниенте, тц!  :) Е, поне на втората сутрин успяхме да се класираме за изгрева  :) и малко по-късно, спокойни вече, наспани и назакусени, си тръгнахме към Вечния град. [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Езерото Болсена - е, хванахме един изгрев, залезът остана за някой друг път :)"][/caption] И какво излезе в крайна сметка? Ами, излезе, че все пак,  

от време на време се случват разни неща из Каподимонте... и наоколо му  ;)

== Първо: Като изключим Коледа, Нова година, Св. Валентин, Великден, Денят на републиката и Вси светии,  

едно интересно и доста живописно събитие е Фестивалът на Цветята

Той е традиционен и се провежда всяка година през третата неделя след Великден. В неделята преди празника, иконата на Санта Мария деле Грацие се излага в църквата Санта Мария Асунта (Успение Богородично), която е някаква Колежанска (ли??) църква - съжалявам, казах за италианския ми, а с църковните работи хептен не съм в час, та може и да не съм разбрала правилно. Е, не е чак толкова важно, във всеки случай е свързано с обучението в Светата вяра. Та, през въпросната неделя някои улички в Чентро сторико направо се "постилат с килими", ама буквално, от цветя, които се подреждат в най-различни форми и шарки; добавят и разни фигурки - вазички, гърненца и други "произведения на изкуството" /цитирам/, за да е още по-приятно на очото. Тия дни народът почти не работи, яде, пие, пее и танцува - празник бе, "феста"! Нямам лично впечатление от този празник, оня човек /Марко от кафенето в Каподимонте/ го разказа и показа дори снимки, които, сорри, няма как да ви покажа. Но на тях всичко изглеждаше доста цветно, весело, приятно и сигурно ще си струва точно по това време човек да иде в Каподимонте. Празникът се нарича Феста дей Фиори.  

А легендата за този празник гласи,

че преди еди-колко си години, всъщност 3-4 века вече, през градчето минал някой си папски човек Пий Фелипи, който е основателят на Богоугодното училище, за което споменах. Та този епископ или какъвто е бил там, като дошъл е градчето, подарил иконата на Санта Мария деле Грацие на това училище и града, и хората, твърде доволни от жеста му, го приветствували, като хвърляли листа от рози по пътя пред него, а надвечер вдигнали и един здрав и шумен купон. По италиански!  ;) Е, всичко това много им харесало и... си го направили традиция  :) == И още едно събитие: Разказано, преди окончателно да си поръчаме обяда /на следващия ден/ от синьора Джована, съдържателка на рИсторанте-пицария в Монтефиасконе. Значи, на втория неделен ден през месец август, народа на Каподимонте, Болсена и Монтефиасконе си спретват един специален празник  

 Празникът на рибата или Сагра дел Корегоне

Естествено, най-таченото блюдо на този празник е рибата и най-вече една рибената чорба, която се нарича "сброша". Даже май и самата риба се казва така. Не съм снимала сброша, ама мога да почерпя една "инсалата капрезе", хапва ли ви се? :) С нея спокойно може да се пие и вино, тъй като това бяло нещо не са яйца, а мека моцарела от биволско мляко. Подобно на шопската салата, която се яде из цяла България, но, предполагам, произходът й е "шопски", цитирам Анджело: "Салата "капрезе" произхожда от остров Капри, но е най-популярната в цяла Италия." А Анджело е от Неапол и може да му се вярва - Капри е в региона на Неапол  :) [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Салата" капрезе" - да ви е сладко!  :)"][/caption] Пак се отплеснах, сорри. Продължавам:

Няколко дена след Сагра дел Корегоне - опа, пак празник - Успение Богородично!

== На този официален църковен празник тук си правят литургия и едно церемониално шествие, което завършва със зрелищни фойерверки на брега на езерото през нощта. И пак цяла нощ иху!  :) За съжаление и този празник изтървахме, броени дни преди това беше отминал.

И сега вече не мога да не кажа нещичко и за чревоугодниците и любителите на "тънките" усещания  :)

Значи, езерото Болсена си е като едно малко и почти идеално кръгло моренце, и дарява съответните дарове. Така че местните ресторантчета и тратории сервират най-разнообразни рибни ястия: рибена чорба - кеф ти с едни тестени неща вътре, кеф ти "чиста"; Пържена, току-що уловена рибка - мммм...  А! Ако си поръчате и винце към нея, само си влиза... лъзга се - да знаете!   ;) Предлагат също риба, опечена с подправки във фолио и поднесена само с лимонови резенчета; панирани рибешки филенца с гарнитура купчинка полента /качамак/ и пак лимонови резенчета, и какво ли още не... А, даже и паста с риба! Спомняте ли си какво казах малко по-горе за траторията, където вечеряхме в Болсена? А' така: Ядохме, пихме... Имам и доказателства: Според вас коя е моята чиния?   :)   [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Паста с риба..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Всички рибки плууват,  само пържените - не... и т.н. :)"][/caption]

Отговор: рибката, естествено!  :)  Пастата е за 100%-те италианци   ;)

А към рибката върви какво? - Бяло хубаво винцо! ;)

Няколко думи и за него Винцата също са основно местни. И, както всички италиански вина - мнооого са добри  ;) Веднага давам пример, слушайте сега:

Едно много, ама много типично за района на езерото Болсена вино, е винотото "Ест! Ест! Ест!"

Без майтап, точно така се казва!  :) То е бяло или червено, като цветът на червеното бил чак червено-лилав. (Другия път пък от него ще опитам!) Оригиналното вино е полусухо, леко газирано, с лееек бадемово-плодов привкус. Но има и сухо. "Ест! Ест! Ест!" може да се пие кой както го иска, ставало и с първо, и с основно, и с трето ядене. Е, видяхме сметката на една бутилка от сухото бяло с вечерята. Да! Препоръчвам го! Даже много :) А полусухото го сервират с лешникови "бискоти", т.е. бисквитки, сладки, които също са характерни за района. И аз мисля, че то пък е идеално за човек да се "доомагьоса" след вечеря. Гарантирано!... Иначе нямат обяснение някои разфокусирани моменти от акцията по паркирането ми в леглото после, както и това, че се разминахме с лова на изгрева на другата сутрин - просто се успахме, и то яко. Но, важно! - Не ни боляха тиквите на сутринта  :) Ето го и "духът", все още затворен в бутилката си: [caption id="" align="aligncenter" width="461" caption=""Това е! Това е! Това е!" - това е то символът на Монтефиасконе  :)"][/caption] И, забележете, всичко това е на съвсем приемливи цени! Примерно бутилка вино в тратория/ресторант е от порядъка на 8 до12-15 евро. Говорим за местни трапезни вина. Ами, да, вероятно защото районът не е особено международно туристически, както Флоренция, примерно. Такаа...

А откъде идва това странно име на винцето?

Ами, няма да съм аз, ако не разбера! Естествено, че не мирясах, докато не научих легендата. А легендата ни я разказаха, докато се омагьосвахме с втората бутилка  ;) Значи, някъде преди почти хиляда години, някой си Йоханес не знам кой, немски епископ, тръгнал от Аусбург към Рим, според един вариант, за да се срещне с папата, а според друг - за да присъства на коронацията на крал Хенри V, май беше. Обаче епископът бил голям поклонник на виното и затова пратил свой човек напред, някой си Мартин, който да проверява кръчмите по пътя, и където виното е най-добро, да остави знак. Нищо друго, просто да напише на вратата "Est!", което на латински означава "Това е". И, когато епископът и свитата му пристигнали в Монтефиасконе, направо станали "паццо" /луди/, демек се шашардисали - по вратите на всички кръчми пишело "Est!", а на една врата имало написано с креда "Est! Est! Est!"... Хе-хейии, значи Мартинчо толкова се бил впечатлил от винцето там, па сигурно е бил и добре почерпен в момента, та в радостта си три пъти написал с креда на вратата: "Това е! Това е! Това е!"   :) Ей, уно моменто, има още, легендата продължава! И, епископ Йосиф еди-кой си и свитата му, влезли баш в тая кръчма. А' сега! Яли, пили... яли, пили... пили... И артисали! Останали още цели три дена в Монтефиасконе... Ааа! Затова значи го наричали "уна читадина фамоза"!!  /прочуто градче/  ;) Дали негова светлост е успял в крайна сметка да стигне до папата/коронацията на краля, не е известно, но се знае със сигурност, че си отишъл до у къщи си в Немско, а скоро след това пак дошъл в Монтефиасконе и останал тук до края на живота си. Е, злите езици просъскали, че умрял от пукница, ама, нали никъде го няма черно на бяло из архивите ;) И все пак има доказателство! :) Верният Мартин написал на надгробната му плоча при църквата Сан Флавиано: "Тук почива моят господар, който почина от пиенето на твърде много "Ест! Ест! Ест!" Ето я църквата Сан Флавиано, малко от интериора и "томба"-та на епископа, т.е. гроба, но какво пише в краката му на плочата - е, ни трезва, ни фиркана ще мога да го разчета! Ама и не ми трябва - вярвам на легендата :) [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Църквата Сан Флавиано"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Църквата Сан Флавиано - интериор"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="589" caption="Църквата Сан Флавиано"][/caption]      

В наши дни виното "Est! Est! Est!"

е едно от малкото почти древни вина, чиято дата на създаване е известна. Аз казвам: Пробвайте - бива си го!   И финала на легендата: На другия ден след смъртта на епископа - яяя, уна гранде е белла сорпреза! Демек, "една голяма и приятна изненада" изскокнала - градската управа разбрала, че той е оставил в завещание цялото си наследство на града, НО (!) имало условие: то щяло да бъде в сила само, ако управниците изливали всяка година на тази дата по едно буре вино върху гроба му. Ами, правили го. Всяка година, векове наред. Даже то се превърнало в нещо като езически ритуал. Обаче преди няколко години някой си кардинал Барбариго го забранил... Ъ! Тоя па или е супер скръндзав или е пре-най-абсолютен въздържател и си няма идея от еликсира на боговете!  :)

Заключение:

Минавате ли в близост до езерото Болсена, не се чудете, ами се отбийте в Монтефиасконе, Каподимонте или Болсена. Разходете се, хапнете си рибка, пийнете винце, даже останете да преспите, за да посрещнете изгрева над езерото на другата сутрин. Поне. И няма да съжалявате. Ариведерчи! Автор, снимки: Вили  Още няколко снимки: [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Каподимонте отгоре"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Каподимонте из Чентро сторико"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Каподимонте откъм езерото"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Каподимонте - фотосесия сред и на лодките"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Болсена - Чентро сторико"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Болсена - Чентро сторико"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Болсена - "кастело"-то"][/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Болсена - може и да бяхме "омагьосани",  но успяхме да направим и няколко успешни нощни снимки"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Монтефиасконе - из уличките на Чентро сторико"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="609" caption="Монтефиасконе - езерото от Рока дей Папи - най-високата точка на града"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Монтефиасконе - Чентро сторико"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Езерото Болсена - снимка от хълмовете /зум/"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Езерото Болсена - Лунго Лаго в близост до хотела"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Езерото Болсена -  съвсем до водата  :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Легендата е жива!    :)"][/caption]    Край Автор: Вили Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Това е! (Каподимонте и наоколо – Болсена и Монтефиасконе)
2. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
3. Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия
4. Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим
5. Двете Пинги в Чехия (продължение No 2): Кутна Хора и Прага
6. Куба – островът на радостта, музиката и бедността (1): Хавана и наоколо
7. Македония – продължение
8. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година) – продължение
9. Неделна разходка до Погановски манастир – нещо като продължение
10. Дубай – Вавилон на XXI-и век – продължение
11. Из ЮИ Азия (13): Индонезия — о-в Бали — продължение
12. Една къръшка седмица в Германия (2) – продължение

Прочети цялата новина

Свързани новини: