Случаят с българчетата във Франция

 

  Точно месец след като бях писала за този случай на институциите - министерски съвет, външно и правосъдни министерства, Агенцията за закрила на детето и Български хелзинкски комитет - получих отговор от г-жа Надя Шабани, шеф на Агенцията за закрила на детето. Оказа се, че агенцията е запозната и работи по случая от 2008-ма година, като през цялото време поддържа тесни връзки с бабата и дядото на децата по майчина линия, които са в България.

   Нищо де, ето - питам, отговарят ми и разбирам. /Защото не искам тези думи на Л. Русева - които иначе са за нашите си деца на 'прехода' - да се отнасят и до мен като родител: "Защото Ние – "големите", оставихме "малките" да бъдат излъгани по същия начин, по който го направиха с нас. Заразихме ги с нашата непригодност да бъдем нещо повече от играчки. Внушихме им, че летвата не стои по-високо от растящото в лъжа, но само по хоризонтала, носле на Пинокио. Лишихме ги от смисъл. Окрадохме им миналото, настоящето и бъдещето."/  

  Та, от агенцията, заедно с дирекция "Социално подпомагане" Лозенец, София установяват, че  "родителите на майката притежават необходимия родителски потенциал, мотивация и желание да се грижат за децата. После още бла-бла, а ето го и важният абзац: "За съжаление, становището на Държавната агенция за закрила на детето не беше взето предвид от френския съд, който имаше изисквания само към биологичното семейство на децата." И още: "В заключение Ви информирам, че ДАЗД продължава своята работа по случая и остава на разположение за решаването му в най-добрия интерес на малолетни български деца"

   Та така. Отдавам факта, че в писмото веднъж е писано четири деца, друг път - три, на чисто техническа грешка. Приемам отговора и пожелавам на семейството възможно най-скоро да са заедно, здрави, щастливи и спокойни! Пожелайте им го и вие наум, сега. Благодаря.

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: