Томас Транстрьомер е Нобеловият лауреат за литература за 2011 година

Шведският поет Томас Транстрьомер е носителят на Нобеловата награда за литература за 2011 година. Нобеловият комитет, който обяви наградата директно от Осло, аргументира мотивацията за избора на шведския поет по следния начин:

"защото чрез своите стегнати, ефирни образи, той ни дава свеж достъп до реалността"

Томас Транстрьомер е роден на 15 април 1931 година в Стокхолм. Известен е най-вече със своята поезия, но също така пише в проза и се занимава с преводи. Изключително популярен в родината си и е превеждан многократно в целия свят. През 70-те години е обвиняван, че в поезията му не присъства политическа тема. Транстрьомер пише в традицията на модернизма и използва езика на сюрреализма и експресионизма на ХХ в.

Освен в полето на литературата, Трастрьомер дълго време е работил като уважаван психолог (преди да получи удар през 1990). В това си амплоа той е работил в затвори за малолетни престъпници, с наркомани и хора с увреждания.

Слухове, че тазгодишната награда ще отиде именно при поет, бяха разпространявани още в края на септември. Именно Транстрьомер беше начело на класацията сред много от световните букмейкъри, след като години наред неговото име се спряга за получаване на наградата. В материал на The Guardian по темата Дейвид Уилиямс от Ladbrokes споделя: "Мислим, че звездата на поезията в момента е наистина силна и тя заслужава своето признание - времето на поетите е дошло." Сред другите спрягани за наградата поети бяха сириецът Адонис, полякът Адам Загайевски и кореецът Ко Ун.

Наградата не беше присъждана на поет от 15 години. През 1996 година наградата получава полската поетеса Вислава Шимборска за своята "поезия, която със своята иронична прецизност позволява на историческия и биологичния контекст да се освети в частите на нашата човешка реалност".

По долу можете да прочетете стихотворението "Черни картички" от Транстрьомер в превод на Цветана Еленкова:

Черни картички
I
Бележникът изписан докрай, бъдещето неизвестно.
Кабелът дудне народната песен без родина.
Сняг се сипе над оловно спотаеното море. На кея
се боричкат сенки.

II
Случва се смъртта да дойде насред живота
и да вземе мярка на човека. Това посещение
се забравя и всичко продължава по старому. Ала
костюмът се шие тихомълком.

Вижте и видео от награждаването на Томас Транстньомер с наградата за цялостен принос Griffin Poetry Prize.

Прочети цялата новина

Свързани новини: