Честно казано тази година не забелязвам много предизборната кампания. Вероятно защото се информирам предимно от Интернет, а за разлика от 2009-та година, когато по интернет се кълцаха самолети с брадви, вървяха трамваи и се вкарваха голове, сега онлайн публиката е като че ли малко пренебрегната от партийните щабове.

Според мен, погрешно.

Преди няколко дни ходих на гости на родителите ми и като поразлистих вестниците, оставени на купчинка на масата в хола, искрено се учудих – „Я, ама то имало наистина кампания.“

Последните няколко дни бях специално поканен като човек, притежаващ блог, на две предизборни срещи - с Росен Плевнелиев и Маргарита Попова и с Прошко Прошков и Надежда Нейнски.

Първата среща се проведе в подземието на „Червената къща“ (центърът за дебати, а не пицарията ;-)), в ресторанта.




Още повече, че той опроверга две от прогнозите ми, че за президентския пост ще се кандидатират Бойко Борисов или поне Христо Стоичков, а особено за втория бях почти сигурен, че ще се пробва поне за вицепрезидент.

Времето абсолютно не ни стигна, защото имахме за доста неща да разпитваме кандидатите по най-различни въпроси, а и самите кандидати, в желанието си да не пропуснат да ни кажат нещо, бяха много обстоятелствени и говореха дълго.



След няколко реплики за кончината на Стив Джобс и за това, което България му дължи започнахме разговора по същество.

Тема номер едно беше Катуница и реакцията на правителството и на кандидат-президентите по нея.
Воден от професионален дълг, се поинтересувах от това какви са индикаторите за успех на кандидат-президента и вицепрезидента през първия месец от тяхното евентуално президентстване и през първата година.

В 12 мин, 14 сек от горния клип задавам въпрос какви са индикаторите за успех на кандидат президентската двойка какво да очакваме от тях първия месец и първата година.

За първия месец разбрах, че ще има създадени няколко консултативни съвета с широко гражданско участие по най-различни важни въпроси по развитието на България, а бъдещият президент си поставя за цел да работи за стратегия 2020 със следните параметри –

До 2017 година 53-54% да стигне БВП на глава от населението в България като съотношение към ЕС.

Ще създаде конкретна стратегия година по година с конкретни цели, които ще бъдат постигани.

Ще имаме електронно правителство до 3 години

Административната реформа ще бъде направена по същия начин.

Плевнелиев обеща, ако бъде избран за президент, да направи всичко възможно, ако трябва да прави неприятни забележки на парламента и на правителството, но да се свърши набелязаната работа.

Попова пък обеща да наблегне на работата по вътрешен ред и сигурност и да се погрижи петгодишният доклад за напредъка на България през 2012 година да бъде достатъчно позитивен. Тя май не знаеше, че Фондация 14 януари се съди с Министерството на правосъдието (и спечели на първа инстанция) и през цялото време мило ми се усмихваше ;-)



Въпреки, че Плевнелиев изрично не спомена, че ще бъде президент, който ще се посвети на икономиката, по време на разговора обърнахме сериозно внимание на икономическите въпроси, защото той е силен там, а и имаше интерес от публиката.

При Йордан Матеев можете да прочетете по-подробно за икономическите въпроси, които се разискваха и какво Плевнелиев обеща по тях.

Ето и Първанов е силен в интригите и затова наблегна на тях в 10-годишното си президентстване. ;-) Много съм доволен, че най-накрая ще се разкара от президенството.

Разговорът започна да се приближава опасно към края си, а никой не се сещаше да зададе по-неудобни въпроси.  Затова се намесих аз и го попитах по следните три въпроса

– За това, защо е променил решението си да не се кандидатира за президент;
– За въпроса с Алея Първа във Варна - има ли или няма проверка на МРРБ по темата;
– По въпроса със случката, която Цветанов разказа на два метра от мен за подкупа, който е бил предлаган на Плевнелиев.

Отговорите бяха следните:
– Решението да се кандидатира не е било внезапно, а е било два месеца преди публичното му обявяване, значи някъде в началото на юли. (т.е. и преди датата на това предаване?)  мотивацията е била - на България и трябва промяна, трябва и стабилност в промяната и президентът може да помогне. Президентът може да бъде център-нападател, така че националните приоритети да бъдат изпълнени. Не счита, че променя мнението си по какъвто и да е начин.
– Алея Първа не е в компетенциите на МРРБ и никога не е била, извън това, че министерството се занимава със свлачища. От там нататък кметът на Варна да бъде така добър да даде пълните обяснения по въпроса. Проверката е в компетенциите на областния управител и той трябва да излезе със становище.
– Нито е взимал, нито е давал, нито е виждал един двама или трима. Случаят е повторен многократно от медиите без реално да има скандал. Цветанов е дал своето обяснение и Плевнелиев е дал своето също и казусът е приключен.


За втората среща с Прошко и Надежда Нейнски - в следващия текст.