Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Има задачи и отговорности, които постоянно отлагам. Не знам дали отделям прекалено малко време за тези неща или просто ги смятам за маловажни. А може би, просто ме мързи и не ми се занимава с тях! Публикувам ги в блога си, не за да ви досаждам с глупости. А, за да държа себе си отговорен. [...]

Над 1000 равина от цял свят подписаха изявление, осъждащо подпалването на джамия в Северен Израел, извършено от еврейски екстремист, жител на заселническо селище в Западния бряг. Huffington Post за изявлението, New York Times за подпалването на джамията.

Ако в България има воля за съпротива срещу метастазите на комунизма , сега е критичният момент това да проличи. Води се предизборна война, в която разпространителите на тези разсейки не жалят средства чрез средствата за масово влияние да облъчват избирателите със скъпи телевизионни клипове и най-модерни ефекти пред Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА). [...]

Двамата създатели на оригиналната платформа за обмен на музика Napster се завръщат в онлайн пространството с амбициозен проект, който се нарича Airtime. Шон Фанинг и Шон Паркър се събират, за да работят съвместно над своята новостартираща компания, информира BBC. Любопитна подробност от миналото е фактът, че двамата новатори са се запознали по време на създаването и поддръжката на музикалния феномен Napster. Подробностите за техния нов проект са оскъдни, но вече се знае, че той ще бъде доста интересен. В основата му ще бъде възможността за провеждане на случаен видеочат, но към Airtime ще има прикачена и социална мрежа. Успешното съчетаване на двата елемента определено ще бъде голямо предизвикателство, но ако успеят – Фанинг и Паркър могат да спечелят доста пари. Най-популярната услуга от този род се нарича Chatroulette, но тя предлага съвсем базисна функционалност, а Airtime ще бъде много по-комплексен продукт. Към този момент за стартиращия проект вече е събрана сумата от 8 милиона долара. Сред инвеститорите се забелязват имената на актьора Аштън Кътчър и Скот Браун, който е агент на Джъстин Бийбър. Новата услуга Airtime би трябвало да стартира до края на тази година. В началото услугите ще се предлагат в тестов режим, а когато бъдат изчистени бъговете проектът ще бъде отворен официално. Шон Паркър е заявил пред технологичния новинарски сайт TechCrunch, че Airtime ще обобщи всичко, което се е случило в областта на медиите и социалните мрежи през последните десет години. Новият проект трябва да помогне на потребителите да избягат от сковаващия и ограничаващ модел, който се налага чрез структурата на социални мрежи от сорта на Facebook. В Airtime системата ще помага на потребителите да се запознават с нови хора, с които имат сходни интереси. Съчетаването на случайния и социалния елемент ще предизвика интересни резултати, но не е много сигурно дали това ще се хареса на потребителите. Доколкото се подразбира от това, което се знае за Airtime до момента, вероятно проектът ще бъде насочен основно към общуването с напълно непознати хора. Както и при Chatroulette, за основен канал на комуникацията ще бъдат използвани уебкамерите на хората. След напускането на Napster специалистите Шон Фанинг и Шон Паркър са работили по различни проекти, свързани с високите технологии и интернет. Работата на Паркър е била по-успешна и той е взел участие в компании като Plaxo и Facebook. Двамата са се запознали онлайн, без да имат някакви общи познати, а във времената на днешните социални мрежи такова нещо е почти невъзможно да се случи. Именно това трябва да промени Airtime и да върне очарованието на мрежата от деветдесетте години на миналия век, когато беше обичайно да се правят запознанства с хора само на базата на общи интереси.

Една от основните пречки, които застават на пътя на популярността на електрическите превозни средства е животът на батериите и времето за презареждане. Екологичните автомобили все още са ненадеждни, когато става въпрос за дълги пътувания, а това автоматично ги елиминира от списъка с желания на купувачите, които си търсят кола. Нов вид батерия обаче, има потенциала да премахне някои от недостатъците, за които стана въпрос по-горе, информира Physorg.com. Учени от Илинойския университет разработват нов дизайн за батерии, които могат да предложат подобрение на сегашната ситуация, при която шофьорите могат да изминат малко километри с едно зареждане и след това трябва да търсят специален пункт за набавяне на още ток. Професор Пол Браун и екип от негови възпитаници са измислили триизмерна наноструктура за производството на нов вид батерия. В резултат може да се получи автомобилен акумулатор, който се зарежда и разрежда много бързо, при това без да се компрометира неговият капацитет. Зареждането на автомобилна батерия от новия тип ще става за същото време, което сега е нужно за да се напълни резервоарът с гориво. Капацитетът на батерията ще се запазва еднакъв през целия експлоатационен период, което също е много важно. Единственият недостатък е липсата на нужните енергостанции за зареждане, но този проблем е най-вече въпрос на организация, а не на наука. Според професор Браун, за зареждане ще са нужни не повече от пет минути и по този начин шофьорите ще приемат по-лесно прехода от коли с двигатели с вътрешно горене, към такива, които работят на ток. Удобството и бързината са особено важни, за да се постигне комфортът, който осигурява използването на сегашните масови автомобили, които се движат с бензин, дизел, метан или пропан-бутан. На външен вид новият тип батерия ще изглежда по същия начин като стария. Тайната се крие под външната обвивка, където се постига чудото. Там ще се намират нов вид електроди, които могат да се зареждат и разреждат от десет до сто пъти по-бързо от най-доброто, с което разполагаме в момента на пазара. Приложението на новите батерии няма да се ограничи само до автомобилите. Те ще влязат в употреба при мобилни устройства, които изискват голяма пикова мощност от рода на медицински апарати, лазери, военни машини и други. Елементите на новия вид акумулатор са съставени от повърхност с миниатюрни сфери, които са подредени в решетъчна структура. Празните пространства се запълват с метал, а после сферите се стопяват по специална технология, а накрая остава нещо като скеле със структура, подобна на домакинска гъба. После структурата се подлага на електролиза, при която настъпва разширение. Накрая всичко се завива с тънък слой от активния материал на батерията. Технологията може да се ползва с успех при производство на никел-метал хидридни и литиево-йонни батерии, но професор Браун е уверил, че могат да се ползват и други материали.

В България се събраха звездите от "Непобедимите 2" Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Жан-Клод ван Дам и Чък Норис. Мислехме си, че българският премиер ще се нареди в тази достойна група, но се оказа, че той е по-изтънчен артист, по-скоро Пикасо или Гоген - тайната му страст, както стана ясно от думите на министъра на културата, била да рисува по време на заседанията на Министерския съвет. Усмихни се, България, за 24 часа премиерът успя да приеме като дарение няколко линейки, да се срещне със създателите на новия бг филм "Островът", да отиде на крака при Арнолд Шварценегер в Бояна, където получи оригиналния меч на Конан Варварина от новия филм и да откаже почетно членство в Съюза на българските художници. И всичко това само в един ден. По случайност този ден беше Денят на психичното здраве.

Тибетският висш духовник и водач Далай Лама официално се включи в новата социална мрежа Google+. Едно от първите неща, които той направи беше да проведе разговор чрез системата Hangout с южноафриканския архиепископ Дезмънд Туту, информира Mashable. Разговорът между Далай Лама и Дезмънд Туту е бил проведен в събота и е излъчен на живо за всички, които желаят да го гледат. Туту е емблематичен духовник, който е известен като първия чернокож епископ в ЮАР и активен борец срещу расовата дискриминация в държавата и апартейда. През 1984 година той печели Нобелова награда за принос към световния мир. Далай Лама е водач на Тибет, за който се смята, че е част от линия прераждания, които датират от 1391 година. Той е уважаван от всички тибетски школи и се смята за държавен глава на Тибет. Сегашният четиринайсети Далай Лама живее в изгнание от 1959 година. Той е бил принуден да избяга заради китайското настъпление в родината му. Личността на Далай Лама обединява духовни и политически функции. Далай Лама трябваше да се срещне лично с Дезмънд Туту в Южноафриканската република, но не можа да влезе в страната заради проблеми с визата. Вместо това, духовният водач на тибетците пусна поздравление във видеопортала YouTube и говори с Туту чрез Google+. Двамата духовници имат сходна съдба и цели, което ги прави особено близки. Екипът на Далай Лама е публикувал в социалната мрежа на Google специално съобщение, с което призовава всички негови последователи да се присъединят към профила му в сайта. В изявлението се казва: „Негово Светейшество е духовен водач на тибетския народ. Той постоянно дава да се разбере, че животът му е посветен на няколко големи цели: популяризирането на идеята за основните човешки ценности и духовна етика в интерес на хорското щастие, както и подпомагането на междуетническата хармония и благополучието на тибетския народ, за да оцелее неговата идентичност, култура и религия.” Лидерът на Тибет в изгнание може да е отскоро в Google+, но използването на съвременните технологии при дейността му далеч не е новост. Далай Лама разполага с акаунт в микроблогинг платформата Twitter, който вече има повече от 2.5 милиона последователи. Страницата му във Facebook също е много популярна и има над два милиона фенове. Истинското име на четиринадесетия Далай Лама е Тензин Гяцо. Той е роден през 1935 година и само две години по-късно е открит от висши тибетски лами, които са имали за задача да намерят детето, в което е превъплътен духът на наскоро починалия тринайсети Далай Лама. Двегодишният Тензин Гяцо е бил подложен на специален тест, при който е установено, че душата на тибетския водач се е вселила в него. Далай Лама през 2007 година

Обединеното кралство стана поредното място, където вече са достъпни комерсиалните филмови услуги, предлагани в рамките на най-големия видеопортал YouTube. Британците вече имат достъп до повече от хиляда пълнометражни филма, които могат да гледат след заплащането на съответната такса, информира Digital Trends. Филмовата услуга на YouTube стартира по-рано през тази година и вече пожъна успех сред потребителите в Канада и Съединените щати. Във виртуалната видеотека на сайта има множество от най-новите филмови хитове, както и доста класики от близкото и по-далечно минало. Великобритания е едва третата държава в света и първата в Европа, където YouTube започва предлагането на подобни услуги. В Америка комерсиалните филми се предлагат от месец май, а канадците имат достъп от септември. За да стане възможно пускането на услугата в Обединеното кралство са били сключени специални договори с холивудските компании, които се грижат за разпространението на филми по света. Именно тези договори и изисквания забавят и затрудняват разширението на виртуалната видеотека на YouTube. Сайтът е притежание на информационния гигант Google и разполага с достъп до големи ресурси, които могат да се използват за инвестиции. Видеопорталът все още има затруднения в излизането си на печалба и се мъчи да измисли и въведе различни услуги, които да носят преки приходи. Британските потребители на новата услуга ще трябва да плащат между 2.49 и 3.49 английски лири за да поръчат един филм. След заплащането на сумата гледането на филма може да започне в рамките на следващите 30 дни. След като бъде пуснат за първи път филмът трябва да бъде изгледан за не повече от 48 часа, а след това достъпът се прекратява. Така функционира наемането на видеопродукти по интернет, което предлага YouTube. Услугата на Google влиза в пряка конкуренция с британския продукт на Amazon, който предлага сходни екстри на потребителите. LoveFilm действа на принципа на американския Netflix и разполага с 1.5 милиона потребители в Европа и Великобритания. На Острова онлайн филми под наем предлага и Apple. Компанията разполага със заглавия на цени, които започват от 0.99 лири. Потребителите на комерсиалната филмова услуга, предлагана от YouTube, ще получат като бонус достъп до интервюта, пародии и други сцени, които не присъстват във финалния вариант на кинопродукциите, но представляват интерес за феновете. Кратките клипове, които се качват от обикновени потребители все още са основна дейност за YouTube, но порталът се опитва да навлезе в сферата на основните домашни забавления, които включват телевизионни програми и филми, и където се намират истинските пари. Този пазар е изключително примамлив, защото за него рекламодателите дават пари с готовност. Същото важи и за крайните потребители, които са склонни да плащат малки суми ако получат нещо качествено насреща.

Томас Сърджънт и Кристофър Симс тази година вземат Нобелова награда за икономика. Те получават награда основно за интегриране на очакванията в икономиката, което става наложително след приноса на Милтън Фридман и Робърт Лукас. Това в голяма степен погребва дотогавашните кейнсиански модели, които допускат, че хората могат лесно да бъдат манипулирани и лъгани с бюджетни дефицити, печатане на пари и пр. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.

Томас Сърджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика ако няма добра фискална политика (изключително релевантно днес в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказа се критично към розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха). Интересно интервю с него тук.

Блогът за икономика 2011

* Благо Джизъса напусна обиден националния отбор * Вежди: Премиерът рисува хубави скици, виждам талант в него * Бойко се видя с кървавия Шварценегер * Камион заля път Е-79 с бира * България била историческата родина на ракията, откри Божидар Димитров * Николета вече е Божинова * 10-метров врял гейзер в София след авария на "Топлофикация" * Йети съществува, обявиха властите в Сибир * Ники Михайлов и Алисия официално заедно * 51 самоубийци са спасени в "Пирогов" през септември * Ябълките били вредни за зъбите * Русия ще вади Европа от кризата * Треньорът на националите: Ударихме дъното Това бяха водещите новини вчера. Да се коментират е невъзможно. А и ненужно. Както казват в тотото: "На печелившите - честито! На останалите - не губете кураж, идва нов тираж".

Базираната в канадския град Ванкувър агенция Popcorn е направила анализ на активността в най-голямата социална мрежа Facebook и е установила, че на всеки час там се обновяват 17 милиона статуса. Данните са публикувани в блога на Popcorn и са цитирани от Digital Trends. Установено е още, че новите статуси се увеличават с 300 хиляди броя в минута. В основата на голямата активност стои популярността на смартфоните, които позволяват на милиони хора да пишат в социалните мрежи без нужда от компютър. За много потребители е обичаен навик проверката на Facebook чрез телефона преди лягане и веднага след събуждане. Потребителите на най-популярната социална мрежа вече гонят един милиард и логично се увеличават и обемите от информация, които поема базата с данни на сайта. В сървърите на Facebook се качват по 140 хиляди снимки на всеки 60 секунди, а услугата преди време беше обявена за най-големия хостинг на изображения в света. Аудиторията на социалната услуга вече генерира безпрецедентни обеми от съдържание, за да захранва социалните нужди на събеседниците си. Но нека да погледнем как стоят нещата при някои от конкурентите. В микроблогинг платформата Twitter се публикуват 120 хиляди съобщения всяка минута. По отношение на качваните снимки Twitter е много по-назад от Facebook. Благодарение на външни услуги потребителите на микроблогинг сайта успяват да генерират нови картинки, които са около 3 500 в минута. Това е 40 пъти по-малко от обемите, които поема най-голямата социална мрежа. Важно е да се отбележи, че голяма част от публикуваната в Twitter информация е съставена от автоматично генериран спам. Локационната услуга FourSquare, която е сравнително непозната в България, съхранява по две хиляди обновления на местоположения всяка минута. В популярната блогинг платформа Tumblr се качват по хиляда нови публикации на всеки 60 секунди. За същото време се препубликуват по още 300 от материалите. В най-големия видеопортал YouTube пък се качва видео с обща продължителност 48 часа на всяка минута. Популярността на всевъзможните мобилни устройства, които предлагат лесен и евтин достъп до световната мрежа ще запази темповете си на растеж и занапред, тъй че обемите от информация, които захранват големите сайтове ще продължат да се увеличават с големи темпове. Последните промени във Facebook ще увеличат допълнително публикациите, тъй като вече е много по-лесно да се вкарва автоматично генерирана информация от външни източници. Така на потребителските стени ще се появяват данни за това какво слушат чрез любимата си музикална услуга, какво четат и т.н. За да получите допълнителна информация можете да разгледате информационната графика на Popcorn, която се намира в тази връзка.

Mozilla съобщиха, че възнамеряват да представят нова система за обновяване на браузъра си при следващата версия на Firefox. Тя ще се изтегли и инсталира автоматично, без намесата на потребителите, като ще спести време и главоболия. Всъщност, новия план е съставен именно по желание на ползващите Firefox. Председателят на борда на директорите в Mozilla Мичъл Бейкър, сподели, че след Firefox 8 всички нови версии ще се инсталират автоматично, поради оплаквания на потребителите. Тази година компанията представи много обновления в кратък срок, което изглежда притеснява ползващите Firefox и те не желаят повече да инсталират ръчно новите версии. Не е същата ситуация при бизнес клиентите на Mozilla. За да използват новите версии на Firefox успешно в работата си, те трябва да тестват всяка нова промяна и обновление. Бейкър сподели, че новата система е все още в процес на разработка и ще претърпи няколко промени преди да бъде официално представена през второто четиримесечие на 2012г.

Въображаемият свят на българския избирател е населен с образи, знаци и жестове на символното, които в същността си разказват митологията на един архетип. Колкото по-близо до архетипа, толкова по-сигурен, по-стабилен и ефективен става образът в масовото въображение. Известни са различни такива разкази, различни архетипни сюжети, които обаче рядко се отдалечават ...

  Делото срещу престъпната група "Октопод" ще бъде едно от първите дела, които се очаква да влязат в новия съд “Антимафия”. Магистратурата трябва да заработи от 1 януари догодина, а още през първия месец от създаването й в деловодството се очаква да постъпят най-малко 80 процеса. Източници на “Монитор” от прокуратурата обясниха, че веднага след [...]

Новите функции на Windows Live Hotmail ще помогнат на потребителите да намалят нежеланата поща, но какво правим, ако и фирмените ви писма попаднат сред тях? Всички големи уеб-базирани имейл услуги разполагат с папки за нежелана поща и спам филтри, които отсяват очевидните нарушители. Категоризирането на съобщенията и филтрирането на онези, които не желаете да получавате може и да е полезно, но ограничава контрола. Би било чудесно просто да уведомите своята имейл програма кои съобщения искате да получавате и кога, като изхвърлите останалите. Windows Live Hotmail може би прави крачка напред в това отношение с промените, които оповести тази седмица. В блога Inside Windows Live програмният мениджър на “Hotmail” Дик Крадок заяви, че едва 14 процента от съобщенията, които получаваме, са реални съобщения, написани от един човек за друг. Останалите, които съставляват 75 процента от нашата поща, спадат към така наречената „сива поща” – съобщения, които по всяка вероятност са нежелани. Като част от предстоящите важни обновления в Hotmail, потребителите ще могат да решават коя „сива поща” желаят и коя може да бъде премахната, за да се улесни контрола над потока от писма. Като собственик на малък бизнес, вие най-вероятно получавате и изпращате много имейли. Входящата ви кутия се задръства от съобщения на доставчици, рекламиращи използваните от вас услуги. Макар че формално това не е спам – защото някога вие сте дали разрешение да ви включат в техните мейлинг листи, – не сте очаквали по няколко съобщения седмично.

Бисер Троянов е завършил право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е съдия в Софийския градски съд, сега е съдия в Наказателно отделение на Софийския апелативен съд. От години Троянов е член в Централната избирателна комисия и неин говорител. - Господин Троянов, има доста голям проблем с дължината на част от бюлетините за местния вот. Какво го породи и как може да се избегне той? - Дължината на част от бюлетините беше породена от регистрацията на партии и коалиции, които издигнаха своите кандидатски листи в съответната община. Плурализмът предполага всяка една от регистрираните пред Централната избирателна комисия партия по места в общините да се регистрира самостоятелно или в коалиция заедно с други партии или коалиции. Някои от общините се оказаха примамливи за политическите партии и при тях се достигна до дължина на бюлетините над един метър. ЦИК няколко пъти променяше своите параметри, за да може да бъде удобно отпечатана бюлетината най-вече за общински...

След множество перипетии, неясни съобщения и шикалкавения, най-после е ясен планът за Skopje 2014. Той е съгласуван между общината на столицата и правителството. Според идеята, столицата Скопие трябва да бъде подобрена и модернизирана, което ще включва и изграждането на монументи, един от които е паметникът на Александър Македонски: Преди година в Global Voices колегата Филип Стояновски …

Continue reading »

„Аз ще спася София от ГЕРБ”, заяви с огромна доза неподправено самочувствие кандидатът на ДСБ за кметското кресло в столицата Прошко Прошков в своя предизборна тв изява през последните дни. Този революционен лозунг можеше да се подмине снизходително и с насмешка, ако не беше произнесен от човек, който през изминалите 4 години мирно и спокойно си стоя на кметската ясла в район „Лозенец” под „мъдрото” ръководство и управление точно на ГЕРБ. Затова сега драгият избирател и данъкоплатец се чуди кога човекът на Костов говори истината – чрез партийните лозунги и клишета или чрез делата си през изтеклия мандат. Наскоро в „Новинар” беше публикуван един случай, който ярко илюстрира моженето и стила на работа в района, който беше управляван от Прошков до вчера, както се казва. Припомняме го най-общо. В долната част на "Лозенец", близо до бул.”Евлоги Георгиев”, на доскоро тихата уличка ул."Добър юнак" 4, на мястото на стара сграда, се строи нова от частен инвеститор. Според указателните...

Отново ме избива на поучения! Все забравям, че живея във време, в което малодушните и безразлични консуматори, свикнали да бродят като сенки из моловете и магазините, да поглъщат хранителни вещества безропотно – като някакви коралови полипи из заведенията за бързо хранене – та все забравям, че тези лишени от позиция, от свое мнение и своя свободна воля същества могат да се примирят много лесно с всичко, но не и с едно нещо. Те по никакъв начин не могат да търпят някой да ги поучава. Не дай си Боже някой да им каже какво да правят. И тоя някой да е учен, писател, професор по биохимия или лекар! Те ще изригнат тонове недоволство! Какъв е тоя менторски тон? – ще ревнат консуматорите (и така ще кажат думата „менторски” все едно знаят какво означава). Да – едно нещо не понасят консуматорите и то е някой да ги поучава. А когато тия консуматори са и българи – тогава става страшно. Защото на българин да се опиташ да дадеш акъл – все едно да влезеш с червен смокинг във ферма за расови...

Координаторът на каскадите в „Конан Варварина” Калоян Воденичаров е снимал филми с Брад Пит, Жан-Клод ван Дам и Долф Лундгрен. В биографията му влизат заглавия като „Троя”, Мюнхен”, „Бягството” с Колин Фарел и българския „Хан Аспарух”. Работи и в родни продукции като сериалите „Под прикритие” и „Стъклен дом”. Наскоро Калоян получи първата си голяма роля – на Индианеца Джо, в новата американска адаптация на „Том Сойер”. В момента работи и по следващия филм на Брад Пит - "Световна война Z", където се разказва за война между хора и зомбита. Синът му също вече има опит в киното – дублирал е малкия Конан в „Конан Варварина”. Калоян обаче не го натиска да продължава с каскадите и се опитва да му покаже, че това не е лесна професия. - Работите по нов филм с Брад Пит. Как вървят снимките? - Ние вече снимахме с Брад Пит в края на юни. С координатора на каскадьорите сме работили в „Троя” и той ни извика за новата продукция. В екипа има петима българи, а Елица Ръжева беше дубльорка на...

Днес премиерът Борисов отклонил шанса да стане почетен художник, който подмазвачески му даде ръководството на Съюза на българските художници. В последния момент! Явно изкушението му е било голямо, но е надделял прословутият му инстинкт за взимане на решения с оглед на това кое повече ще му е от полза : да приеме ласкателството като приласкае [...]

(илюстрация)

Родих се и израстнах пред телевизорa. Той ме на учи на всичко, което беше излишно да знам. Като студент Близо 5 години живях без това зло. Свалях си от нета филми, 1 и 2 сезон на Биг Брадър и ми беше добре. Даже си бях направил и дистанционно. Заживяхме с жена ми и тя домъкна отнякъде адската машина. Завърнах се към опиума на народа и сега ми е все тая, което не ме убива ме прави по-силен.

Липста на на телевизия за повечето хора означава фанатично пиратско сваляне на американски телевизионни продукти от торентите. Това е един добър филтър, защото филмите и предаванията, които не стават за нищо, просто няма кой да ги качи. А консумацията на друг език поне малко ти развива мозъка и разбиранията. Например сърбите имат страшно добро “нашенско” кино, а тук никоя телевизия не внася филмите и не ги върти. Въпрос на елементарна кинокултура, която ръководството на БНТ и подобни нямат.

Въпреки очевадните минуси на гледането на българска телевизия, заниманието има и няколко плюса:

• научаваш кои са “известните”. иначе са просто някакви хорица с шапки и очила, които се озъртат гузно
• силата на дистанционното: можеш да започнеш и спреш да гледаш за секунди, ако искаш да чуеш 10 минути новини и дали ще вали днес, можеш да го направиш натискайки 1 копче. за същото време зарежда и windows
• входен битрейт: през кабела или сателита получаваш сигнал с перфектно качество, особено ако държиш на добър звук
• сетивата ти закърнват: способен си с часове да гледаш и слушаш нещо безинтересно, без много да се изнервиш. помага при досадни шефове
• поточна медия: нещата са направени на порции от 40-60 минути, които да се гледат на ниска концентрация. не е същото като youtube клип от 2 минути, където ако се разсеяш, можеш да изгубиш целия смисъл. в мрежата липсват дълги предавания на български, те и на английски не са много
• живи събития: за мачове, формула 1 и рязко взривяващи се небостъргачи, телевизиите имат необходиматата инфраструктура
• изчистен модел: продуцентите знаят как да замърсяват контента с реклама и да печелят от цялото нещо. HBO знае как да купи филмите и да ти ги сервира срещу разумна такса. торент сайтовете не снимат филмите, а iTunes за България е безумно дървена алтернатива.
• работодател: гледайки теле-то, даваш хляб на много от своите приятели, които са се заклещили в света на рекламата и продават “креативност” на маймуните
• история: вчера по TV1000 гледах комедия с Мадона от 80-те и беше доста читава. трябва да съм бил жури на 5 кинофестивала, за да знам, че това би си струвало гледането
• лека дрога: вместо да се напиваш и надрусваш като свиня след работа, можеш да си пуснеш как тигър гони антилопа или стар епизод на “Приятели” и да си заспиш харабията

Минусите:

• често по инерция гледаш неща, които не те интересуват и съдържат нулев смисъл
• през останалото време гледаш реклами. понякога гледаш една реклама десетки пъти, преди да разбереш какво рекламират
• така и не се научиха да нормализират нивото на рекламните блокове с нивото на дублажа или обратното. върви филм, спира за малко и двойно по-силните реклами ми изкъртват тъпанчетата. обикновено спирам звука
• озвучавайки повечето сериали, господа телевизионерите просто се изсират отгоре им и убиват хумора
• много повече време гледаш рекламата на някое предаване, отколкото трае самото предаване, по Дискавъри например
• българската програма е направена от лумпени с ниски заплати за лумпени с ниски заплати
• не се научиха да излъчват в 16:9, а таргета на рекламите е с такива телевизори от много години

В крайна сметка нищо хубаво в този живот не е напълно безвредно. Денонощното висене в интернет е не по-малко деструктивно за психиката. Ако си наясно с рисковете и гледаш телевизията осъзнато, можеш да извлечеш повече от нея, отколкото тя от тебе.

(илюстрация)

Родих се и израстнах пред телевизорa. Той ме на учи на всичко, което не ми трябваше да знам. Като студент Близо 5 години живях без това зло. Свалях си от нета филми, 1 и 2 сезон на Биг Брадър и ми беше добре. Даже си бях изработил и дистанционно. Заживяхме с жена ми и тя домъкна отнякъде адската машина. Завърнах се към леката дрога на народа и ми е все тая, което не ме убива ме прави по-силен.

Липста на на телевизия за повечето хора означава фанатично пиратско сваляне на американски телевизионни продукти от торентите. Това е един добър филтър, защото филмите и предаванията, които не стават за нищо, просто няма кой да ги качи. А консумацията на друг език поне малко ти развива мозъка и разбиранията. Например сърбите имат страшно добро “нашенско” кино, а тук никоя телевизия не внася филмите и не ги върти. Въпрос на елементарна кинокултура, която ръководството на БНТ и подобни нямат.

Въпреки очевадните минуси на гледането на българска телевизия, заниманието има и няколко плюса:

• научаваш кои са “известните”. иначе са просто някакви хорица с шапки и очила, които се озъртат гузно
• силата на дистанционното: можеш да започнеш и спреш да гледаш за секунди, тригодишно дете борави спокойно с него
• входен битрейт: през кабела или сателита получаваш сигнал с перфектно качество, особено ако държиш на добър звук
• сетивата ти закърнват: способен си с часове да гледаш и слушаш нещо безинтересно, без много да се изнервиш. помага при досадни шефове
• поточна медия: нещата са направени на порции от 40-60 минути, които да се гледат на ниска концентрация. не е същото като youtube клип от 2 минути, където ако се разсеяш и можеш да изгубиш целия смисъл. в мрежата липсват дълги предавания на български, те и на английски не са много
• живи събития: за мачове, формула 1 и рязко взривяващи се небостъргачи, телевизиите имат необходиматата инфраструктура
• изчистен модел: продуцентите знаят как да замърсяват контента с реклама и да печелят от цялото нещо. HBO знае как да купи филмите и да ти ги сервира срещу разумна такса. торент сайтовете не снимат филмите, а iTunes за България е безумно дървена алтернатива.
• скорост: ако искаш да чуеш 10 минути новини и дали ще вали днес, можеш да го направиш с 1 копче
• работодател: даваш хляб на много от своите приятели, които са се заклещили в света на рекламата
• лека дрога: вместо да се напиваш и надрусваш като свиня след работа, можеш да си пуснеш как тигър гони антилопа или стар епизод на “Приятели” и да си заспиш харабията

Минусите:

• често по инерция гледаш неща, които не те интересуват и съдържат нулев смисъл
• през останалото време гледаш реклами. понякога гледаш една реклама десетки пъти, преди да разбереш какво рекламират
• така и не се научиха да нормализират нивото на рекламните блокове с нивото на дублажа или обратното. върви филм, спира за малко и двойно по-силните реклами ми изкъртват тъпанчетата. обикновено спирам звука
• озвучавайки повечето сериали, господа телевизионерите просто се изсират отгоре им и убиват хумора
• много повече време гледаш рекламата на някое предаване, отколкото трае самото предаване, по Дискавъри например
• българската програма е направена от лумпени с ниски заплати за лумпени с ниски заплати
• не се научиха да излъчват в 16:9, а таргета на рекламите е с такива телевизори от много години

В крайна сметка нищо хубаво в този живот не е напълно безвредно. Денонощното висене в интернет е не по-малко деструктивно за психиката. Ако си наясно с рисковете и гледаш телевизията осъзнато, можеш да извлечеш повече от нея, отколкото тя от тебе.

Гигантът Google подготвя пускането на нова версия на браузъра Chrome, която ще позволи на потребителите да се свързват директно помежду си. За използването на новата система за пиърингова връзка не е необходимо инсталиране на допълнителен софтуер, а само достъп на Chrome до интернет. В същото време компанията признава, че много доставчици вече предлагат такава възможност, така че наличието й в Chrome няма да се понрави на много от тях и те вероятно ще се опитат да блокират нововъведението. Освен това е малко вероятно тази функция да се хареса на властите на държави, в които се практикува интернет цензура. Функцията Chrome Remote Desktop в момента е във фаза на лабораторни тестове и ще бъде включена във версиите на браузъра, работещи под операционните системи Windows, Mac OS, Linux и Chrome OS. Очаква се следващия петък новата услуга да се появи във вид на специално разширение за Chrome. Официално от компанията заявяват, че тази функционалност е насочена към бизнес потребителите на Chrome, които се нуждаят от директна комуникация, както и към службите за техническа поддръжка. Интернет гигантът планира също да вгради в Chrome и нов софтуер, който ще се конкурира с популярните системи за интернет телефония. Очаква се той да бъде базиран на програмния код на проекта WebRTC (Real Time Communications), представляващ отворена система за чат и аудио- и видеоразговори. Google придоби технологията през 2010 година с покупката на компанията Global IP Solutions. Един от основните проекти, които ще спечелят от въвеждането на новата технология, би могла да бъде пощенската услуга Gmail, която и в момента предлага такива възможности, но за пълноценната й работа изисква инсталирането на допълнително разширение в браузъра. С WebRTC тази необходимост ще отпадне. Според Google обаче, от новата технология ще спечели не само Gmail - от компанията се надяват WebRTC да се превърне в стандарт за конференции и пиърингова комуникация благодарение на наличието на пълен набор от технологии за организиране на комуникационни системи. В блога на Google се казва, че новият продукт вече е достъпен в изходния код на браузъра и може да се използва напълно безплатно. Технически нищо не пречи WebRTC работи добре и с браузърите Opera и Mozilla. Така, ако Google успее да спечели на своя страна Mozilla или Opera, в трите основни браузъра ще се появи завършена безплатна технология за провеждане на конференции. Опростено казано, с помощта на WebRTC всеки собственик на сайт в бъдеще ще може да пусне свой собствен Skype. Според инженерите на Google, целият процес на комуникация чрез WebRTC ще се извършва в уеб пространството, така че няма да бъде от значение каква операционна система и версия на браузъра са инсталирани на компютъра на потребителя. Технически погледнато, поддръжка на WebRTC може да бъде вградена и в смартфони или таблети. Засега от Google не уточняват кога ще се появи новата разработка в Chrome, но уверяват, че в момента се работи по нея и в не много далечно бъдеще за сваляне ще бъде достъпна първата й тестова версия. Известно е, че WebRTC използва най-малко два кодека, които преди не бяха с отворен код - iSAC за широколентови връзки и iLBC за намаляване обема на трафика. За видеото WebRTC използва отворения видеокодек Google V8.

Кой казва, че поезията и спортът не могат да виреят заедно? Опровержението идва не откъде да е, а от най-голямото спортно събитие в света – Олимпийските игри. Макар и все още да не са включили поезията като състезателна дисциплина, тя намира своето място сред спортистите. На официалния сайт London2012.com обявиха, че последният стих от „Одисей“ на Алфред Лорд Тенисън ще бъде гравирани на стена в градчето на атлетите. Откъсът бе номиниран от хората и избран от жури, включващо поетесата лауреат Ан Дъфи и писателя Себастиан Фолкс.

Последният ред „да се бориш, да дириш и да не отстъпваш“ ще окуражава не само спортистите през лятото на 2012, но и бъдещите поколения. След като олимпийците напуснат градчето, то ще отвори обятия за нови постоянни обитатели, а думите на Тенисън ще останат да напомнят, разказват и вдъхновяват.

Проектът е част от „Печелившите думи“ – инциатива, подета от Уилям Сигхарт, основателят на Националния поетичен ден, който умело се зае да внедри поезията в Игрите. Освен Тенисън начинанието включва и Spark Catchers („Ловци на светлина“) на Лем Сисай, чийто думи ще бъдат избродирани върху дървена структура в Олимпийския парк. Вдъхновен от миналото на мястото, Сисай излял на бялия лист историята на кибритената фабрика на Брайънт и Мей, която все още се спотайва в единия ъгъл на парка в Боу. Други известни поети, които ще повличат минувачите от Олимпийския парк към света на лиричното слово, са Джо Шапкот, Карълайн Бърд, Джон Бърнсайд и Карол Ан Дъфи.

„Печеливши думи“ ще проправи пътя на народа към поезията“, коментира Уилям Сигхарт в официалния сайт на инциативата WinningWordsPoetry.com, „показвайки поезията като ценна част от националния живот и чудесен начин да се насладим и да отпразнуваме вълнуващите мигове от Игрите през 2012.“

Общинската избирателна комисия е съставила акт на кандидат-кмета на ВМРО-НИЕ Славчо Атанасов за нарушаване изборния кодекс и за извършена неправомерна предизборна агитация, научи Plovdiv24.bg. Актът е съставен по жалби на "Синя коалиция-Пловдив" и ВМРО-БНД, според които Славчо Атанасов е провел среща с агитационен характер на 30 септември със служители на кметството на район "Тракия". Сформирана е била работна група, с членове от ГЕРБ, БСП, Синя коалиция и ДПС, които са разпитали служителите на районното кметство, а те от своя страна са потвърдили истинността на сигнала. След разглеждането на събраните данни Комисията излиза със становище, че има нарушаване на изборният кодекс

Китайската комунистическа партия променя отношението си към историята. Доскоро беше немислимо да се празнува годишнината от китайската революция през 1911 година. Най-новата история на Китай започваше с Мао и неговите комунистически орди. Сега времената са други. Портретите на Сън Ян-Сет са навсякъде. Партията дори финансира филмовата суперпродукция за събитията – Jackie Chan movie.

Лидерът на партия Атака и кандидат за президент Волен Сидеров  е бил подсъдим за изнудване през 1984 г., разкриват регистрите на Софийски районен съд (СРС) 

Срещу Сидеров е повдигнато обвинение по стар член от НК, който през 1984 г. е гласял:

Чл. 264 Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му и с това причини нему или на другиго имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с поправителен труд.

Делото за изнудване на Сидеров е под номер 5152/84 и е образувано след досъдебно производство 1219/84 по описа на Прокуратурата.

През август 2010 г. бившият шеф на НСС Атанас Атанасов огласи информация, че Сидеров е бил арестуван с белязани пари за изнудване на шеф на фотографска бригада. Срещу него е имало следствено дело, твърдеше генералът, но няма никакви данни за внесен обвинителен акт и за съдебно дело по този случай.

Атанасов изрази притеснение, че Сидеров може да е бил вербуван като сътрудник от службите, които са го освободили от наказателна отговорност.

Подробно разследване на вестник 168 часа потвърди напълно информацията на ген. Атанасов за следственото дело, но също не откри следи от внесен в съда обвинителен акт и образуване на съдебно дело срещу Сидеров.

Информацията от входящия регистър и срочната книга на СРС, открита от Биволъ доказва недвусмислено, че разследването е завършило с обвинителен акт и срещу Сидеров е било заведено дело.

Регистрите обаче не дават информация как е завършило делото и дали Сидеров е бил осъден условно. Фактът, че кандидатът за президент през 2007 и 2011 има документ за чисто съдебно минало означава, че Сидеров не е изтърпял ефективна присъда "лишаване от свобода".

{gallery}delo-siderov{/gallery}

(интервю за радио “Ехото на Москва”, може да се гледа и на видео) А.ВЕНЕДИКТОВ: 18 часов 13 минут в Москве, у нас вот такое особое мнение в середине между двумя особыми мнениями. Сергей Кириенко, генеральный директор Росатом...

В град Етрополе се правят списъци с ЕГН срещу обещание за 50 лв. Подготвя се мащабна схема по която да купят 4000 гласа от партия ГЕРБ заедно с партия Евророма и Средна европейска класа. Над 500 човека бяха изпратени на екзкурзии. Бившия кмет заплашва с уволнение хора които са му били подчинени.

По принцип съм докачлив на чест. Казвали са ми, че е характерно за мъж-дева, въпреки че аз лично предпочитам да не оставям нещата в ръцете на звездите. Друга моя черта е, че обичам да работя с хора, които ме вдъхновяват и нямам проблем да ги защитавам, когато знам, че са страхотни. Това ми се случва вече 5 години с екипа на "Аз чета" и ме прави наистина щастлив.

Защо започвам обаче с общи приказки на моята фигура? Заради писмото, което можете да прочетете долу. Нямам угризение за публикуването му, тъй като беше пратено на редакционната ни поща, а и запазвам напълно анонимността на подателя, въпреки че това не е първото странно писмо, което получаваме от него. Мисля, че от отговора ми става ясно защо го пускам и тук, а коментар можете да направите сами...

Здравейте. Бихте ли ми изпратили текста, който е в детския отдел на Столична библиотека? В този текст се самоопределяте за "най-четения сайт за книги в България". Подирих го в сайта Ви, но не го открих, та затова отправям към Вас тази своя молба. Бих желал да направя публично достояние Вашите твърдения, намерения и прочие отвратителни приключения.

[Име], редактор на [сайт за книги]

И моя отговор броени минути по-късно, след неуспешно търсене на въпросната публикация в сайта на Столична библиотека:

Уважаеми г-н ...,

Не разбирам поредния Ви опит за конфронтация, но определения като "отвратителни" ми идват в повече.

Уважавам работата на всички колеги, които правят нещо за литературата в България и нейното развитие, Вашият сайт е сред тях. За четенето има много лесен начин да се провери - публичните броячи, които ползват и двата сайта, последователи в социалните медии от всякакъв тип, големина на екипите и т.н. Смятам, че от позицията, от която ми пишете, можете сам да направите сравнението - аз не държа да изпадам в подробности, които всеки може да види.

Ще се радвам да получа нещо конкретно като послание от Вас, защото наистина не разбирам какво ми казвате в момента.

Поздрави и успешна седмица,

Александър Кръстев
Създател и доскорошен главен редактор на "Аз чета", съосновател на "Книга за теб"

И извинявайте за досадата, която вероятно съм предизвикал у вас с тази публикация. Надявам се, че наистина намирате смислени "приключения" с "Аз чета" не само в сайта, но и във всички дейности, които имаме извън интернет.

Успешна седмица на всички! :)

Продукти за 4 порции:
600г обезкостено свинско
1 глава зрял лук
1 яйце
1/2ч.л. сол
щипка червен пипер
щипка индийско орехче
магданоз на дребно
щипка сух босилек

За гарнитура:
2- 3 печени чушки
1/2ч.ч. настъргано сирене
1 кофичка кисело мляко
щипка сол
1ч.л. зехтин

Приготвяне:
Месото се смила в кухненски робот или машинка за месо. Каймата се слага в купа. Добавя се яйце, стъргани лук и морков, 1/2ч.л. сол, щипка червен пипер, щипка индийско орехче, щипка сух босилек и нарязан на дребно магданоз. Мляното месо се омесва и оставя настрани за 30 минути да се овкуси и почине. Покрива се с фолио.
Чушките се пекат. После се почистват и обелват. Режат се много на дребно. Кофичката кисело мляко се изцежда през марля. В купа се слагат чушките, сиренето, щипка сол и 1ч.л. зехтин. Добавя се изцеденото кисело мляко. Всичко се обърква много добре. Слага се в хладилник.
Взема се оребрен тиган. Дъното му се маже с мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. От каймата се оформят кюфтета. Пекат се на грил-тигана. По около 10 минути от всяка страна са достатъчни. Готовите кюфтета се слагат в огнеупорен съд с похлупак. Така се запазват сочни и топли. В порция се поднасят по 3 кюфтета, гарнирани с оформени топки от катъка с чушки.

Измина почти година, откакто прочетох прекрасния роман на Луиза Мей Олкът – „Малки жени”. Година, която не беше от най-леките за мен и поради това уроците, които научих от нея, вероятно ще останат в сърцето ми до края на моя живот.

Правя това въведение, за да ви стане ясно как в един полумрачен октомврийски ден се озовах в дневната с чаша чай и твърдо решена да направя равносметка на случилото се през последните няколко месеца. И ако това ви звучи странно, вероятно съвсем ще ви шокирам като ви кажа, че равносметките при мен не са просто размисли за събитията, които съм преживяла. Те са по-скоро пъзел от хиляди, хиляди неща, част от тях съвсем незначителни, които се опитвам да сглобя пред себе си, за да намеря отговора на въпросите „Какво се случи?”, „Защо се случи?” и „Каква е поуката, която мога да си направя, от това?”. За тази цел нареждам буквално всички физически доказателства за живота ми през изминалата година – снимки, картички, подаръци, нови придобивки, написани от мен текстове, статии, нови телефонни номера, писма от любими хора, фейсбук статуси, прочетени книги и техните ревюта, гаранционни карти, билети от кино, органайзера си, купата си с намерени късметчета... И започвам да разглеждам, да си спомням и да си мисля по онези три въпроса, които винаги си задавам, когато се опитвам да извадя поуката от нещата, които ми се случват.

Разбира се, няма да ви споделям до какви прозрения е стигнало иначе хаотичното ми съзнание, но ще ви разкажа една друга история – история за това как една-единствена книга може да ти даде отговорите, които търсиш в цялата купчина предметни резултати от изминалите месеци.

Така че да се върнем отново в онзи октомврийски ден, когато с чаша полуизстинал чай в ръка започнах да разглеждам физическите отражения на спомените си! Тъкмо се бях задълбочила в снимките от една тъжна пролетна сутрин преди няколко месеца, когато погледът ми улови розовите страници на един роман, чиито части си бях обещала, но така и не успях, да прочета. Досещате се, че става въпрос за „Малки жени”. Та, докато се опитвах да съсредоточа вниманието си отново върху снимките, мисълта ми неусетно започна да си припомня сюжета на романа и да създава едва доловими, но здрави нишки с някои реални събития от живота ми, които ме сполетяха малко след прочитането на романа.

Ето как на следващия ден, вече направила нужните изводи, се озовах във всекидневната с „Добри съпруги” – продължението на „Малки жени”.

Не съм сигурна доколко някой, който не е чел първата книга, би разбрал всичко, което пиша за втората. Защото ако в основата на „Малки жени” стоят приятелството, любовта и разбирането, открити през погледа на малките сестри Марч, то в „Добри съпруги” всичко това е видяно през гледната точка на вече съзрели жени, чиито мотиви вероятно биха се сторили странни на всеки, който не е запознат с детството на момичетата. Защото ако не си чел цялата история на буйната Джо, няма как да си обясниш факта, че именно тя се влюбва в скромен, беден немски професор, пълна противоположност на избухливия й нрав. А ако не знаеш принципите на Ейми, скрити зад красиво-хладната й външност, няма как да приемеш за нормална обичта й към красивия, богат Лари, някога влюбен в сестра й.

Дори и незапознатите с цялата история на семейство Марч обаче биха открили отвъд тези, на пръв поглед объркващи, факти, красотата на целия роман – красота, която като че не можеш да опишеш с думи, но можеш да усетиш с всяко от сетивата си, докато прелистваш историята.

Красотата на семейното щастие, скрита отвъд малките спорове, големите загуби и трудните решения.

Красотата на вечното приятелство, което нито времето, нито разстоянията, нито новите познанства могат отслабят.

Красотата на голямата любов, стаена в малките жестове, скромните усмивки и тихите думи, прошепнати по време на разходка.

Защото „Добри съпруги” е разказ не за порастването, както ни съобщава анотацията на гърба на книгата, а за красотата – красота, която единствено хората могат да създават. Хора като скромната Мег, саможертвената Джо, любящата Мег и милостивата Ейми. Хора като теб и мен. Като всички нас.

В това се крие и най-голямата ценност на романа – в прозрението, че напук на лошите неща, които ни се случват, хората никога не изгубват способността си да създава красота в света около себе си. Трябва само да поискат...

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!

Днешният ни италиански пътепис ще бъде отново посветен на неизвестните места в Италия. Това ще бъдат Орбетело и първообразът на Хрониките на Нарния – градчето Нарни. Янита ще ни ги покаже.  Приятно четене:

Орбетело

Историята на града

централната улица Corso Italia.

Испанската мелница

Нарни

Това е град в провинция Терни, област Умбрия.

Покровител на Нарни е Св. Джовенал,

най-добрите кафета в цяла средна Италия,

1. Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния, регион Лацио, Италия
2. Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия
3. Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия
4. Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия
5. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
6. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
7. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
8. Пътуване до остров Елба в Тиренско море (Италия)
9. Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу
10. Пътуване до Рим по стъпките на любовта: Мостът Милвио и площад „Испания“
11. Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим
12. Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (1)