Защото днес ми е едно такова снежно. :)

(детски терапевтични приказки и притчи)

Снежинката живеела горе в небето, на висок-висок облак. Тя била много малка и много непослушна. Когато и казвали: "Ела да се разходим", тя отвръщала:

-Няма да дойда!

Като и казвали: "Тогава остани вкъщи", тя крещяла:

-Искам да се разхождам!

Когато и казвали: "Изяж си храната", тя викала:

-Няма пък, няма пък!

Когато и казвали: "Тогава ще я приберем", пак викала:

-Искам да ям, искам да ям!

Когато и казвали: "Неправилно", тя крещяла:

-Правилно!

Когато и казвали: "Не бива", тя се плезела:

-Бива, бива!

Била толкова непослушна, че никой не искал да дружи с нея. Веднъж всички снежинки отишли да се разхождат по края на облака. Там било много високо и страшно.

-Внимавайте! Дръжте се за ръце, за да не паднете! - предупреждавали големите снежинки и всички малки се хванали една за друга. Само непослушната снежинка не искала да се хване за никого. Тя отишла на самия край на облака и паднала от него.

Но нито капка не се изплашила. На земята видяла мишка. 

-Пи-пи-пи, - казала мишката - ела тук, ще те изям!

-Няма да дойда, - отвърнала снежинката - аз  съм непослушна и всичко правя наопаки!

И избягала от мишката. После видяла мравка.

-А-ха! - зарадвала се мравката. - Ела по-насам, да те лапна!

-Не позна! - присмяла и се снежинката. - Аз съм непослушна и всичко правя наопаки!

И избягала и от мравката. После видяла жаба.

-Ква-ква-ква, махай се от мен, снежинке! - казала жабата.

-Няма да се махна, - отвърнала снежинката - защото съм непослушна и всичко правя наопаки!

И се приближила до жабата.

-Ква-ква-ква, не ми се пъхай в устата! - предупредила я тя. 

-Ще се пъхна пък! - както обикновено се заинатила снежинката.

И го направила - пъхнала се. А жабата ..., ами жабата я изяла.

Сергей Герасимов, "Приказки за най-малките"