Бог не мрази всички ни

Проблемът с всяка книга от филм е, че създава много очаквания у хората пред екрана. Докато сме потопени в метареалността на, хм, произведението-майка и слушаме за книга, която е шедьовър, често забравяме, че всъщност тази книга ... не съществува. А случи ли се самата книга да се появи в реалния свят, тя заживява свой живот.

Точно от тези опасни и неконтролируеми книги е и „Бог мрази всички ни“, рожба на сериала “Californication” - сещате се, онзи, в който позастаряващият Дейвид Духовни постоянно се замесва в бъркотии в потвърждение на поговорката „Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Признавам си, че въпреки добрите чувства, които питая към сериала, в началото се чувствах обидена от заглавието. Не, мили хора, Бог не мрази всички ни и не, въпреки очакванията ми, повествованието не наподобява някоя от обърканите случки на героя на Дейвид Духовни от сериала. Това е просто една книга за порастването на едно момче от предградията, което преминава през дълъг процес на инициация в големия, порочен град. Една откровена история за това как се става мъж. „Бог...“ е нещо като „Спасителят в ръжта“ в осъвременен, нюйоркски вариант! За да стане по-ясно, ето пример - българският еквивалент на сюжета би разказвал за Пешо от Годеч, който идва в София и възмъжава, приютен в бетонните обятия на "Надежда".

Малко съжалявам, че не четох тази книга в оригинал – със сигурност преводът лишава четящите я от възможността да бъдат залети от целия цветист порой ругатни, нецензурни думички и непреводими препратки към други културни феномени. Въпреки това книгата е много четивна и лека, успях да я завърша за половин ден, включително със следобедните съботни задрямвания от време на време.

* Интерпретацията на корицата си е моя. Друго мнение за книгата вижте тук.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: