Моята вълшебна хърватска приказка (4): Загреб

Днес завършваме обиколката на Влади из Западните Балкани. Почнахме с Будва и Котор, бяхме и в Дубровник , а за последно бяхме в Сплит и Трогир и  Плитвишките езера. Днес ще видим какво ще ни се случи в Загреб. Приятно четене:

Моята вълшебна хърватска приказка

част четвърта:

Загреб

А точно до този хотел в Загреб, само на 200–300 метра има един голям МОЛ. До него е и веригата хипермаркети – „МЕТРО”... И всичко това давало много добра локация на хотела... . Според някои хора... , но не и според мен. ЗАГРЕБ – града, в който съм бил поне пет пъти (защото повечето ексурзии, на които съм бил преди, все от там минават и все там се нощувката... Време е вече да посетя и Любляна... ). Та знам за какво става дума, като се каже ЗАГРЕБ, още по–добре, знам за какво става дума там по вечерно време, най–малкото – в петък вечер, както се падна да бъдем там... И тръгвам аз из града. Като за начало реших да посетя Търговският център – Sity Center”. . (Тук искам да вметна една смешна ситуация, в която попаднах с моя  „английски за деца” – да го наречем). Та когато питах един минувач, как да стигна до центъра и му казвам, че търся  „Sity Center” или “Center Sity”, имайки превид центъра на града, той само си обръща главата и ми сочи ,ола – до  мен ;) Та вървя си аз към Търговският център – и се оглеждам, да видя, къде минавам, да не се загубя, че започва да става тъмно. . То няма други сгради наоколо – само нашият хотел, Метро–маркета, Мола и една бензиностанция... Съвсем на края на града. Стигам до Мол–а, влизам вътре, минавам през етажа с лакомствата  хранителните неща и битовите стоки... Едно огромно хале – и всичко има вътре, гледам и си мисля – дали да не си взема някои лакомства, бира и зеленчуци и да си направя една салата в хотела, да похапна и да си лягам... Че после какво ще разказвам... Нееееееееее, не става. Вземам си една малка бира в кутия, отивам на касата (имаше поне 15 каси), а пред мен един човек с пълна с куп количка. Заставам след него, той ме гледа и ме пита дали само една бира имам. ДААААА – само една бира... Айде, минавай пред мен–дава ми знак човека. И аз минавам. Плащам с кредитната карта и тръгвам да си излизам... Да, ама откъде влязох...

Та се загубих едва ли не на ниво партер...

Излизам аз, пак се оглеждам, да не съм излязъл от друго място или на друг паркинг. Около Мола – покрай него имаше и няколко бара,кафета и сладолед, не мислех да сядам там, някак си тъпо ми се вижда. Не. Още не съм решил какво точно искам. Та вървя си по пътя в обратна на хотела посока, пия си бирата и си гледам. Мислех си да си изпия бирата и докъдето съм стигнал пеша и да се прибирам в хотела. По пътя питах още някой минувач за центъра на града, показаха ми една посока на едно кръгово кръстовище... Попитах дали е далече, а те ми казаха, че сигурно има десет километра... Десет–десет, колко са те... Толкова път бих до тук, с един Мол ли да се задоволя. Неееее. Вървя си аз, пия си бирата, гледам си... И тъкмо изпих аз бирата и съм стигнал до... една автобусна спирка (където би могъл да спре автобус, с който бих се върнал, ако реша да слезя... Така... Приключението продължава. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Загреб"][/caption]     Оглеждам на разписанието, кои автобуси минават оттам – Номер 107 (посока “Ritnjak”–това е някъде в посока след хотела); – –номер 116 (посока “Podsused most”) и номер 168... Записвам си всичко това ,после поглеждам и разписанието – оказа се, че  ги има през цялата нощ, като коло 22, 23 часа – са по 2–3 на час; след полунощ има един автобус, а след това на всеки час(но не на кръгъл–примерно от един до два часА – минава един автобус по някое време) до сутринта по един автобус... Това добре, но къде ли е спирката в обратна посока, за към центъра. Оглежам се през през пътя и я виждам насреща. И пресичам булеварда и съм на спирката за някъде... И аз незнам закъде, но предполагах, че автобусите идващи от периферията, вероятно отиват към центъра... Имаше там двама младежи, питах ги дали мога да ида до центъра – ДА... Колко струва билета – 10 куни... ДААА. Та чакам,аз, минава един бус (първият, който мина) и се качвам. Беше номер 116. Качвам се и се возя... ,без да си купувам билет... ХМ. И гледам табелите, сочещи към центъра. Идеята ми беше да се добера до площада „Бап Йосип Илачич ”, което е нещо като Софийският „ПОП”, или „Севастопол” във Варна. Пътувам 6–7–8 спирки и на една спирка слизат всичките... Било му обръщало. Та питам аз накъде е този площад – ми трябвало с Трамвай 12... Де го тоз Трамвай питам аз – ей там, ми посочва човека и отминава. Отминава и автобуса, от който бях слязъл... Ха–ха – стигнах донякъде. А точно там пък се оказа, че е обръщалото и на Трамвай 12... Идва тоз трамвай, качвам се аз и се возя... И само гледам през пътя, дали има релси в обратна посока... т. е. дали ще се върна по същият път... И така – 5–6–7 спирки и пак питам де е тоз Площад... Ми някъде на 8–ата спирка... Стигам аз, пак питам – тази ли спирка – Тази – ми казва жената и слиза. Слизам и аз. ХМ. Успях–слязох на центъра. Вече съм на площада „Бап Йосип Илачич”. И дотук пътувах Гратис... Преди,като съм се возил тук, знаех, че билета важи определено време – 75 минтули ли беше, час и половина ли – не помня – но не важи само за едно возене. И според записките си които имах знаех, че от тук някъде тръгва улица „ Ivana Tkalcica”с много ресторанти и барове. А , забравих да кажа, че от хотела си бях награбил няколко брошури, една от които беше „ Zagreb – AROUND MIDNIGHT” – за местоположението на барове, пъбове, казина, дискотеки, Events, Концерти, ресторанти  and more... И по средата на това, някаква карта на града около центъра... Намирам аз къде е тази улица „Ivana Tkalcica” и тръгвам  натам. Минах по „Krvavi most” и излизам на тази

улица „Ivana Tkalcica”

Олееееееееееее, много яка улица... Безброй кафенета,бирарии,ресторанти–, тълпи от младежи, тръгнали на вечерна разходка,улични музиканти – в един ъгъл свирят Джаз, малко по–нагоре, друга група свирят мексикански мелодии, по–натам, трети свирят Тиролски мотиви... И в заведенията и бирариите около тях – насядали младежи, хора, пият си, бъбрят си и слушат музиката – романтика – много красиво... И аз нагоре – надолу по таз улица – сядах на няколко места – и на кафе, и на минерална вода, и на бира... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   И накрая влязох в един клуб (в брошурата го пише, като „Funk Club” – на „Tkalcica “52. Айде вътре... Адреса в нета е: www.funkclub.hr   Та всеки един клуб или заведение, в тази брошура, която си имам, си има нет адрес... Влизам вътре–малка задимена кръчма, пълна с младежи, хилят се някакви, насмукани и леко дрогирани може би... Много добра музика,, много интересна обстановка, седнах аз там, запалих цигара, загледах се в менюто и си поисках една Travarica... някакво малко шотче, безцветно  – ракия ли, що ли – изгълтах го, поседях около половин час, после се пуснах и надолу по заведенията около площада, кафенетата по другите улици – ама изобщо не ми се тръгваше от там... Толкова много ми беше харесало. Добре, ама наближаваше полунощ, а всъщност аз бях тръгнал да ям от 20 ч, насетне, а все още бях гладен... И си тръгнах гладен... Викам си ще ям, като стигна на обръщалото на трамвая. Качвам се на трамвай 12 (пада се в посока надясно,като застанете с гръб към Коня на площада). И си тръгвам, броя спирките–7–8 – и сме на обръщалото. Вземам си един Хамбургер с много неща вътре от единственното работещо по това време тайм магазинче и се ориентирам към спирката на бус 116. Точно там се пада депото на трамвайте, а улицата, на която трябвало да ида, е успоредна на входа на депото, след него. И там имаше 3–4 спирки (една до друга – и на всяка спира определен номер на автобусите). На мен ми трябва 116, който се оказа, че спира на последната спирка (от тези 4,дето са една до друга през десетина метра). Чакам. И ям. Ям и чакам и поглеждам към разписанието. Идва буса, качвам се и се возя – 7–8 спирки. Слизам  на спирката след “ KONZUM „ (вероятно пак някакъв Хипермаркет – знам ли какво). И вървя по същият път по който съм минал на идване и стигам до една ограда(през пътя)... А то било отделна лента на пътя – отиваща към търговският център. И когато Мол–а затворил, затворили с ограда и тази лента... Та се наложи да обикалям през един надлез, през едни алеи, да се прибера. Да, ама пак не ми с еприбира – ще ходя на дискотеката, дето е до хотела, . Прибирам се, обличам се (оле, аз до сега съм бил по къс ръкав и панталонки, както съм бил през деня – все пак излязох само до мола, за по бира... ама по пътя до там толкова неща ми дойдоха на ум). Обличам се и слизам. Имам си 87 куни... Добре, ама още на входа ми вземаха 70 куни – за вход – 10 Евро. И те останаха 16–17 куни някъде... Отивам аз... Никой няма в диското. НИКОЙ. Само 3 дългокраки каки танцуват на един пилон (по една и се редуват... ). Никой. Само аз... ще пия нещо на бара и да се махам. Добре, ама кока–колата била 19 куни... (аз си мислех, че е 9 куни, както ми обяснява бармана с пръсти... Да ама аз нямам толкова... Оле...  В стаята си имам 50 евро и две карти за плащане... Нещял VISA карта... олееее... Чакай викам, да ида за пари... Отивам към хотела, питам на рецепцията де е банкомат (да си дръпна 100 куни)... Банкомата бил на 10 минути разстояние... Олееее. 10 натам, 10 насам= 20 минути... . А, не. Голям цирк. Ама аз инат – как да дам 10 евро за вход и само да погледна какво има вътре. Не става. Отивам в стаята си, вземем двете си карти и 50 Евро и се връщам пак. Бармана упорито не иска  карти. Иска евро... Ми на  ти викам 50 Евро... (да, за една кола, развалих 50 евро... ), за да ми върне рестото в куни... (около 350 куни), които куни обаче на сутринта след 11ч, няма да мога да ползвам, защото ще сме напуснали Хървартия... И ми сипа той една лопата лед, напълни ми чашата и седнах аз на бара, да си я пия...

Ама те танцьорките си нямат друга работа, нямат на кого да танцуват, видяха, че бармана ми върна много пари...

И взеха да се усукват около мен. БАааааа – не мога да ги разкарам. Едната танцува, а другите две седят на една маса и я гледат и после се сменят. Танцува оназ кака на пилона – въртя се, усуква се около пилона, газури се по пода, лази, става, пак се върти... . хвърли сутиена по едно време, ама то отдолу няма нищо беееее (все едно крушка за фар на кола). Обаче аз упорито гледах на другата страна (Щото нямам намерение да пъхам куни по дупките и). През това време дойде едната кака при мен и седна на другият стол и ми се хили една такава... Бе немога да я разкарам – не е това мой тип забавление... Не ме пипай викам, на развален английски – не  искам „Sexy Gyrls”,Sorry...  Тя ме гледа, пипна ме по рамото и си замина... След има–няма 5 минути – иде другата... Божкееее – накъде да гледам... И нея успях да разкарам... Напъвам се аз да си изпия колата и да се махам, ама тя ледено студена... Пуша си полека и гледам на другата страна и само с периферията на зрението си наблюдавам и трите каки... По едно време дойде и третата... Бе не разбраха ли тез гологъзи дългокраки каки, че няма да спечелят нищо от мен – Божкееее, очаквах като е диско клуб, да има повече хора, много бира и по–добра музика... Напънах се, изпих си колата и айде да се махам... Оставаше и да ме подирят... Е, слава Богу – останаха си там, да танцуват сами за себе си. Прибрах се към хотела и гледам – интернет имало. Питам аз колко струва–Безплатно –за първи път безплатен нет към хотела – сядам и там половин час и чак към 2ч, след полунощ окончателно се прибрах. Следва гореща вана , един бърз сън и ставане към 6 ч, събиране на багажа, закуска на Шведска маса и заминаване.   Много сок изпих сутринта – 2–3–4 чаши, отделно кафе и разни други лакомства – като за последно.

Тръгваме, отиваме на центъра

(точно там, където съм бил вечерта – казвам аз, на водача, че снощи съм бил тук, той ме пита как съм стигнал... Другите ми се чудят на акъла... Гледаме Катедралата на бързо, статуята на Дева Мария пред Катедралата, пускаме се нагоре към мястото, откъдето се вижда панорамата на града (покрай парламента, покрай онова (ох,забравих – църква ли беше, какво ли) – дето се намира един Топ на последният етаж, който гърми всеки ден точно в 12ч на обед... Добре, ама ние тръгвахме в 10:15 ч... . Ех, поне топа да бяхме чули, ама НЕ. Слизаме по стълбите (покрай Зъбчатата железница, дето се качва нагоре към Панорамата и топа”, слизме на центъра, малко свободно време (тичам аз да сменям куните за евро – поне 40 евро да взема... Оле, то било събота, ако не работят банките... Влизам в една банка – искат ми лична карта... Оле, аз и лична карта нямам – в автобуса ми седи. Показаха ми едно Ченч бюро – там ми ги смениха – 300 куни за 40 евро... Е, олекна ми – останаха ми само 40 куни, колкото за кафе или бира... Добре,а ма влизам в един магазин за сувенири и си харесвам една тениска – пише на нея   I Love Croatiа... Ама струвала 90 куни... Оле сега пък за нея не стигат... Плащам с кредитна карта, и мирясвам, Остана време за кафе и айде – тръгваме. В 10:15 ч тръгваме от Загреб, а няколко почивки по пътя и в 22:56 ч, (наше време), бяхме на гарата в София. От там на бегом, през банкомата, малко левове, от там на касата, билет за влака за 23:30 ч, кафе от машината по пътеката към влака. Е, успях да го хвана – този влак – последният... Добре, че успяхме да стигнем навреме. Следва цяла нощ пътуване във влак и на сутринта си бях вкъщи. Доволен и омагьосан. И тук приказката свършва.    

И накрая, това, което забравих да кажа дотук:

  От ден 4–На път от Будва за Дубровник, преминаваме с ферибот през най–тясната част   на Боко–Которският залив, с което си спестяваме около 90 км, от обикалянето на залива. Преминаваме по вода от Lepetane доKamenari. Плава се с ферибот около 15 минути.   Селищата,през които минаваме след Дубровник – DOLI–селище между Дубровник и Градач;–Kamenice;–Klek (след границата  Босна – тук мога да кажа, че Босна и Херцеговина имат само около 20–30 км, излаз на море, за което Хърватите силно негодуват. В тази част от пътя през Босна, вляво в морето остава един голям остров, който е Териториален остров за Хърватия и през който Хърватите възнамерявали да прекарат мост през морето, така, че магистралата, която строят за Дубровник  да минава през този остров, за да неможе трафика за Дубровник да минава през територията на Босна. Босненците се радват, че имат излаз на море, макар и само 20–30 км, но Хърватите казват – „дори и това ви е много”) –Opuzen – някакво друго селище в този район.  

Приблизителните километри между селищата,и градовете, които посетихме са :

 

• Плитвицки езера–Дубровник = 446 км
• Плитвицки езера–Сплит   = 230 км
• Плитвицки езера–Риека  =180 км
• Плитвицки езера – Загреб = 140 км
• Плитвицки езера – KORANA (не го знам какво е точно) = 8 км.
• София – Златибор = 440 км
• Златибор–Подгорица – Будва = 330 км
• Будва–Котор= 60 км;
• Будва–Дубровник = 100 км
• Дубровник – Градац  – около 20 км
• Градац – Сплит – около 100 км
• Спит–Трогир= 32 км
• Сплит–Загреб= 350 км
• Сплит–Rijeka = 340 км

  Сайта на хотела, в който спахме на Градач–хотел “LABINECA” :   http://www.Hotellabineca-adriatiq.com/en/     http://www.Adriatiq-hotels.com/en/   Край Автор: Владимир Георгиев Снимки: авторът   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="1906"] – на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: