И СКУЧНО, И ГРУСТНО, И НЕКОМУ МОРДУ…..

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Около 54 процента от българските граждани се очаква да отидат до урните тази неделя, за да подкрепят своя кандидат-президент – сочи проучване на социологическия Център за анализи и маркетинг. Като цяло се смята, че победител в президентската надпревара няма да бъде излъчен още на първи тур и със сигурност ще се стигне до балотаж. Най-сериозни шансове за постигане на голяма преднина сега в неделя, както и за спечелване на балотажа следващата седмица, има Росен Плевнелиев, кандидат на управляващата партия ГЕРБ. Следват го Ивайло Калфин от БСП и независимият кандидат Меглена Кунева, които обаче нямат шанс при балотажа заради очакваната значително по-ниска избирателна активност.

Паралелно с президентските, през тази година в България се провеждат и местни избори. Макар обикновено да се смята, че електоралната активност при избора на кметове и общински съветници е по-висока, доколкото хората зависят пряко от своите управници по места, сега проучванията сочат точно обратната нагласа – очаква се гласоподавателите в местния вот да са с около четири процента по-малко отколкото тези в президентския. 

- Пламен, какво е обяснението за парадокса с тази очаквана по-ниска активност на местния вот? 

- Не попаднах на някакво разумно обяснение от страна на социолозите, Фили, но веднага мога да посоча няколко причини, които според мен са напълно валидни. Например в България е твърде масово усещането, че централната власт има повече възможности да влияе пряко върху живота на отделния гражданин, отколкото местната. И не само, че има такива възможности, но и активно ги използва. Тази прекалено силна централизация на живота си съществува още от времето на комунизма. Но тъй като и през последните 20 години всички партии говорят много активно в полза на реалната децентрализация докато са в опозиция, а когато дойдат на власт получават пълна амнезия по темата, то усещането, че местното управление е безгласна буква и на практика е все едно кой ще бъде кмет, продължава да си съществува у гражданите. При това е до голяма степен оправдано.

Другата причина за това очакваната активност за местните избори да е по-ниска, отколкото за президентските, специално през тази година е и силното раздробяване на политическото пространство. В Пловдив например за кампанията са регистрирани 17 кандидати за кметове и 40 листи за общински съветници. Смяташ ли, Фили, че е реалистично някой редови избирател да изчете и сравни платформите на въпросните кметове, за да може да направи правилния избор. Всъщност никой не го прави и няма да го направи, защото всички са наясно, че не половината, не дори и три четвърти, а на практика сигурно цели 90 процента от тези кандидатури са напълно безсмислени, безперспективни, спуснати са от този или онзи “голям” политически играч само като мюрета – за раздвижване на пазара, така да се каже, и отклоняване на вниманието от кандидатите с по-сериозни възможности. 

- Какво имаш предвид под “голям” политически играч? 

- Ами например, Фили, имам предвид местния финансово-партиен олигарх от Българската социалистическа партия Георги Гергов, собственик на Пловдивския панаир, собственик на голяма част от Стария град – да не изброявам останалото, защото май никой не знае всичко – личен приятел с президента Първанов и лидер на областния съвет на БСП в Пловдив. Та, според мнозина наблюдатели на местния политически живот, този вездесъщ, почти алеков герой, всъщност участва в местните избори с поне три кандидатури – една явна и две, които са уж независими, но финансирани от него. Нищо чудно да има и още, такива, за чиято обвързаност сега дори не се говори, но тя ще лъсне после – по поведението им като кметове и общински съветници и по това доколко ще подкрепят бизнес-инициативите на въпросния Георги Гергов, както, впрочем, вече видяхме да се случва с някои кметове, редица общински съветници, а дори и с някои бивши министри преди тях. Та такива са “големите” местни играчи, Фили. И самото им съществуване, поведението им – както тяхното, така и на жалките купени хорица, които до един публично твърдят за себе си, че са достойни кандидат-кметове и съветници – всъщност отблъсква мнозина.

И само за да завърша отговора на предишния въпрос – третата причина за очакваната по-ниска активност на местните, в сравнение с президентските, избори е характерът на самата предизборна кампания през тази година, неизбежно свързан не само с характера и качествата на самите кандидати и техните предизборни екипи, но и с особеностите на българския политически живот напоследък. 

- Искаш да кажеш, че кампанията за местните избори очевидно също се възприема от хората в България като “скучна и хаотична”, както редица социолози и политолози вече определиха президентската кампания? 

- Толкова скучна и хаотична е, Фили, че може да се говори много за нея. И това не е парадоксално твърдение. Според мен то всъщност много точно описва наистина не само сегашната кампания, но и целия български политически живот.

Някой ще възрази, че през последните дни, с наближаване на изборната дата, нещата най-после се оцветиха малко. Например от БСП започнаха все по-упорито да твърдят, че управляващите от ГЕРБ вече са готови с фалшифицирането на изборите. Според едната версия на социалистите, някъде във Враца има струпани чували, пълни с бюлетини и фалшиви протоколи от всички избирателни комисии. С тях – в суматохата на изборната нощ – ще се подменят оригиналните протоколи, които трябва да се предадат в Централната избирателна комисия…..

Другият вариант за фалшификация според социалистите е толкова сложен, че така и не го разбрах достатъчно добре, за да го обясня на нашата публика, Фили, но при всички случаи е ясно, че той включва поставяне на тайнствени знаци по бюлетините с червен лак за нокти. Това даде повод на премиера Бойко Борисов да се пошегува, че шефовете на БСП, като лидери на една модерна партия, сигурно си правят педикюр и, един вид, са на “ти” с червения лак за нокти. 

Странно защо, обаче от тази шега социалистите не се показаха толкова засегнати, колкото от твърдението на Бойко Борисов, че червеният кандидат за вицепрезидент и тяхна икона – известният актьор Стефан Данаилов, не само не може да пише, но и като министър на културата преди време не е свършил нищо полезно за културата.  

- А така ли е наистина? 

- Не знам откъде, Фили, Бойко Борисов черпи сведенията си за писателските умения на Стефан Данаилов и какво значение има писането в случая. Подозирам също, че не точно Борисов е човекът, който трябва да се възприема като меродавен критерий за можене в писателската сфера. Иначе що се отнася до работата като министър, според мен е прав – Данаилов нищо не свърши на поста. Вероятно ако в някой филм той трябваше да изиграе български министър на културата, който реално помага на културата, щеше да го изиграе добре, но в живота не успя, защото това далеч надхвърля нивото му на компетентност. Колко повече пък го надхвърля вицепрезидентският пост, за който сега се кандидатира, можем само да гадаем.

Факт е обаче, че социалистите, в лицето на председателя Сергей Станишев, по този повод скочиха толкова гневно срещу Борисов, та ако не беше твърде голямата разлика в килограмите и в цвета на коланите по карате, човек би помислил, че първият директно ще напердаши втория. Все пак обаче Станишев не отиде по-далеч от заклинанията как се срамува, че България има премиер като Борисов. 

- Всъщност, Пламен, така Станишев влезе напълно в тона на основния предизборен клип на БСП, който е насочен пряко срещу управлението на ГЕРБ и в който кандидатът за президент Ивайло Калфин изброява редица неща, свързани с това управление, от които декларира, че се срамува….. 

- Така е, Фили, само че по повод на клипа си мисля, че по-добре ще е социалистите, ако действително могат да се срамуват от нещо, да се засрамят преди всичко от себе си. 

- Пламен, ако това не е цитат, би трябвало да обясниш основанието си за такова крайно твърдение. Впрочем, ако е цитат – също трябва да обясниш откъде е и защо го използваш….. 

- Не е цитат, Фили, а лично мнение, което за пореден път се затвърди дълбоко в мен. Тази сряда на главната улица в Пловдив случайно срещнах писателя-сатирик Калин Калинов от Асеновград. Той нагледно ми показа, че предизборният клип на БСП, в който Калфин изброява основанията си за срам от сегашното правителство и от сегашния живот в България, всъщност е откраднат от негова, на Калин Калинов, книга, публикувана преди няколко години. И този текст стои не само вътре в книгата, но присъства черно на бяло и на задната корица.

Иронията е не само в това, че текстът – или поне основната схема, ако не изцяло точният текст на клипа – е буквално откраднат от социалистите, без да платят авторски права или поне да се обадят на автора и да попитат “може ли?”. Още по-голямата ирония е, че този текст те са откраднали от книга, която в оригиналната си версия е насочена срещу самите тях, книга, в която писателят Калинов обяснява как се срамува от управлението на…..самите социалисти. 

- Пламен, но всъщност нещата, свързани с предизборната кампания, които сега разказа, донякъде посяват недоверие в мнението, че тя е била скучна. 

- Скучна си беше, Фили, какви богати на ексцентрични изявления и действия кампании сме виждали…..Това сега са само дребни проблясъци сред общия фон на монотонно и стандартно говорене, по което на моменти не можеш изобщо да различиш кой кандидат от коя партия е, какви идеи и принципи защитава, по какво неговата визия за България е по-различна от тази на колегата му, който по абсолютно същия начин мрънка и с мъка къса и дъвче оскъдните си мисли. Имаш усещането, че двамата са обучавани на едно и също място…..

Няма запомнящи се образи, няма запомнящи се послания, казаха социолозите. А най-важната според мен особеност на кампанията формулира съвсем точно политологът Евгени Дайнов, който заяви:  “Беше оказан огромен натиск да няма истински дебати, така че човек може да се чувства лишен от правото на информиран избор”. Не знам, Фили, как се чувствате вие, българските избиратели в Австралия, но аз тук наистина се усещам ефективно лишен от това си право.

Прочети цялата новина

Свързани новини: