Кой обича будителите

Мама ме будеше сутрин, а аз обещавах да стана след малко. Тя ме питаше защо след малко, не сега и аз отвръщах, че искам да си почина от съня. Не помня колко бързи ми бяха сънищата, но не се събуждах запъхтян. Със сълзи на очи съм се събуждал, но запъхтян – никога. Мама изчакваше да си „почина” и пак ме будеше. Винаги ме будеше по-рано, отколкото бе нужно, защото знаеше, че имам нужда от тази почивка. Всъщност единствената ситуация, в която аз най-искрено ненавиждах мама, мразех я в този момент и не исках да я виждам – дори намалено поведение в училище не е спирало така ентусиазма да се срещна с мама, както това пусто събуждане. Всъщност това показва, че никой не обича будителите. Така, както жена ми не ме обича сега сутрин. Както племенницата ми Таня не ме обича, когато будя задрямалата й младост в колата. Първи ноември ми прилича на осми март – единствения ден, когато мъжете вкупом се сещат, че имат жени, любовници, държанки и т.н. моми. И колективно ги обичат, и дори им...

Прочети цялата новина

Свързани новини: