(част от историческата пиеса "Battles of Coxinga" от ХVІІІ в., отразяваща краха на династията Мин)

Довереният съветник на императора, Го Сенкей, бяга с бебето-престолонаследник, в опит да спаси живота му от метежниците и да го възстанови на престола. По време на бягството достига до планината на Деветте безсмъртни.

Когато Сенкей спрял за кратка почивка, видял двама старци с гъсти вежди и бели коси, увлечени в игра на го. По всичко изглеждало, че те са в прекрасна хармония с природата. Очарованият Го Сенкей се замислил: "Може би това е чистия свят на Брахма ..." Той сложил бебето-принц на земята и като подпрял брадата си с ръка, облягайки се на един изсъхнал пън, започнал внимателно да наблюдава това, което се случва на дъската за го, очистена от прахта на мирското безпокойство. Унесен в играта, той възкликнал:

-Почтени господа, бих искал да разбера - какво специално удоволствие ви доставя тази игра, без помощта на "Тримата приятели" - музиката, поезията и виното?

Единият старец казал, сякаш не отговаря на въпроса:

-Ако за Вас това прилича на дъска за го, това е дъска за го, и за очи, които виждат камъни за го, това  са просто пулове. Но има текст, който уподобява света на дъска за го. За този, който го наблюдава с ума си, тази точка е центъра на вселената. От тази гледна точка нищо не помрачава вида на планините, реките, тревите и дърветата на цял Китай. Деведесетте пресечки във всяка четвърт от дъската (пуловете се поставят по пресечните линии на дъската в играта) представляват деветдесетте дни от всеки от четирите сезона. Общо са 360 (колкото са дните на лунната година). Колко е нелепо да не използваш това, което има на всяка пресечка, във всеки ден!

-Колко необичайно! - възкликнал отново Сенкей. - А защо се противопоставяте в такова удоволствие?

-Ако нямаше Ин и Ян, нямаше да има раждане.

-И какъв е резултатът от вашата полемика?

-Не зависят ли успехът и неуспехът на хората от случайно стечение на обстоятелствата в даден миг?

-А черните и белите?

-Денят и нощта.

-А правилата на играта?

-Стратегмите на войната.

Тази сцена от пиесата е основана на древнокитайската легенда "Ранка" ("Гнилата дръжка"), в която се разказва за дърваря Ван Чжи, който по подобен начин се натъкнал на двама безсмъртни, играещи го, в планината. Спрял за да ги погледа, изпаднал в транс и когато дошъл на себе си, безсмъртните били изчезнали, дръжката на брадвата му изгнила, а той - пуснал дълга бяла брада. Като се прибрал в селото си, отдавна не бил останал никой от семейството му, нито някой го помнел.

Стари гравюри към двете истории можете да видите тук или тук.
Като основен източник за превод ползвах "Магията на Го" на Ричард Бозулич, въпреки че двете истории са преразказвани от много автори.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!