„Векът е разглобен!... ...О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!”

Тези два възлови Шекспирови стиха от великата трагедия „Хамлет” щриховат това, което в наши дни наричаме „мисия”. Чия е мисията по опазване на духовния ред? Кой е отговорен да удържа времето ни цяло, нераздробено, неразрушено, неразпаднато? Кой е призван да слага ред в хаоса на безсмислието? Кому е делегирана отговорността да пази пещерата на идеите? Кой пази светлината? Иска ми се отговорът да е лесен, да е ясен за всички, да е очевиден. Да сме спокойни, че духът е защитен. И никакви световни финансови, икономически, политически, екологични, биологични, енергийни и ресурсни кризи да не могат да го застрашат. И ако знаем кой е отговорен за сигурността на границите ни, за обществения ред, за финансовия такъв, то, пак питам, кой пази ДУХЪТ? Къде се крие? Защо не е точка първа от дневния ред? В предишни времена, които ми се струват вече толкова далечни, този тайнствен Някой е била интелигенцията. Но днес? Има ли я? Къде живее? С какво се храни? Как изглежда? Кои са нейните...

Прочети цялата новина

Свързани новини: