На море в Холандия

Мислите, че е невъзможно? Помислете още веднъж внимателно, но все пак не очаквайте цаца с бира и чалга за цвят ;) Приятно четене:

На море в Холандия

Ако някой се запита, дали си заслужава да отиде на море в Холандия, това кратко описание може да му е от полза. Първото нещо, което ми направи впечатление в

Холандия, на път към бреговете на Северно море,

бяха вятърните генератори по протежение на почти всички пътища. Алеите за колоездачи, които не бяха обособени само в населените места, а бяха навсякъде паралелно с пътищата на колите. Единственото изключение бяха магистралите. Всеки мост имах чувството, че е подвижен и на няколко пъти се наложи да чакаме преминаващи платноходки. [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Имат си вода, имат си вятър и се возят с яхти"][/caption] Ако си представяте почивката на море със слънце, жега, пясък, бира, цаца не си и помисляйте, да ходите на море в Холандия. Имат си в пясък в изобилие, морето естествено си е там, но и вятъра е неуморен. Понякога е толкова силен, че превръща песъчинките в остри иглички, които безмилостно се забиват в откритите части на тялото, в гънките на дрехите, в очите, ушите – с една дума навсякъде. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Това е един от плажовете на

остров Texel:

  [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Място за хора обичащи предизвикателствата, спорта и движението"][/caption] Плажът е пуст, защото в този ден по-някаква случайност нямаше вятър и това провали обичайните плажни занимания – пускането на хвърчила и различни други странни хобита свързани със силен вятър. Съветът ми към смелчаците решили да „почиват” на Северно море е да се въоръжат с лопати за пясък. Нямам предвид нашите пластмасови лопатки, а стабилни лопати с дървена дръжка и метална основа. В магазинчетата на плажа се продават такива, също и дъски и всякакви хвърчила, но няма да намерите пояси, надуваеми дюшеци, топки, федербал и прочие, защото при този вятър са абсолютно безполезни. Та лопатката ще ви послужи да си изкопаете дупка и направите заслон, защото в противен случай нямате никакъв шанс да легнете на пясъка. Естествено има и специални завети, които могат да се наемат.

Плажът в курорта Zandvoort,

в един от малкото слънчеви, топли и тихи дни.   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Плаж, който най-много се доближаваше като визия до нашите плажове"][/caption]   Чадъри няма и за пореден път вятъра е виновен за това. Друго, което би могло да ви влезе в употреба са различни тежести, най-добре масивни камъни, ако все пак се наемете да сложите постелка на плажа. На двама човека ни отне около 5 минути борба с вятъра, за да сложим постелката, която затиснахме с 4 камъка, две раници и мен  /около 60 кг/, за да сме сигурни, че няма да бъде отвята. Доволна, че успяхме полежах около 2 минути, като за това време ухото ми от страната на вятъра бе напълнено с пясък и се принудих, да се завия презглава с фланелка и така успях да полежа около 10 минути. Когато се изправих всичко беше засипано с пясък, така че не е лошо да сте с компания в случай, че заспите да има кой да ви откопае. Мисля, че

банските не са задължителен атрибут за плажа.

В началото на август температурата на въздуха рядко достигаше 20 градуса и за зиморничав човек като мен дори късите панталони бяха компромис. В един от особено ветровитите дни се „разхождах” по плажа с гуменки, дълъг панталон, фланелка, яке,  жилетка и през цялото време се тресях от студ. Приятелката ми, която явно е от друга кръвна група, се смили над мен и остана по потник, за да ми даде нейния суитчър. С него си завих главата, така че остана един процеп, през който да гледам накъде вървя. Всъщност хора там, явно са свикнали с подобни условия, защото ме гледаха странно. Повечето бяха леко облечени, дори и децата. Някои се къпеха в морето, но повечето бяха с неопренови костюми. Основното занимание на плажа беше пускането на хвърчила. Бяха много красиви и с удоволствие ги гледах. Караха и някакви странни возила прилични на скейтборд, но с дебели грайферирани гуми, които човек задвижва и управлява с платно като парашут, после реших, че това е т.н. кайтборд. Естествено караха сърфове и се пускаха с дъски по вълните. За мен беше учудващо, че при толкова силен вятър вълните не бяха големи, в сравнение с вълните по нашето крайбрежие, където съм виждала огромни вълни.   [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Комбинацията от пясък, море и небе е красива, където и да сме"][/caption]   На по-тихите крайбрежни ивици има заведения на плажа, но на повечето места, където бяхме, заведенията са разположени преди дюните към плажа, като задължително са с голяма закрита част, а външната част е защитена в повечето случаи с високи прозрачни прегради. Навсякъде първо идват и питат какво ще искате за пиене. При което ние любезно молим за менюто и ни се носи такова на холандски, при голям късмет може и на немски, който също не разбираме. Хубавото е, че холандците разбират и говорят прилично английски, така че все пак успявахме да си поръчаме. Имат разнообразни менюта с риба, но иначе не много разнообразна кухня. Това, което се предлагаше навсякъде бяха палачинки, които явно много се харесват там. Интересното беше, че нямаха пълнеж както тук сме свикнали с кътмите. По скоро приличаха на омлети. Само когато си поръчаш натурални тогава можеш да си ги поръсиш с мед или захар. Опитахме да си поръчаме палачинка със сладко от ягоди, но останахме тотално неразбрани. Тогава се принудихме от закуската в хотела да си взимаме сладко, да си поръчваме натурална палачинка и си я мажехме със скритите запаси. Едва в последния курорт, които посетихме в менюто предлагаха палачинка с мармалад.

Имаше и добре уредени къмпинги

  [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Къмпинг - напред към природата, нашия истински дом."][/caption] Много се впечатлих от начина по който се продаваха разни дребни неща /сувенири и цветя/ в едно курортно градче на остров Тексел – De Koog. Пред къщите бяха изложени неща за продаване, всяко с цена. Ние си харесахме едно индрише и почнахме да се оглеждаме, за човек на който да платим. В един момент забелязах малка метална касичка прикрепена за масата, на която бяха изложени цветята. Намерихме дребни монети, пуснахме ги в касичката, взехме си саксийката и  продължихме да се разхождаме. След това видяхме и пред други къщи такива „сергии”. Не мога да пропусна да спомена за колелата, които са навсякъде. Най-разнообразни модели, с най-различни приспособления по тях – седалки за малки деца, кошници, отпред, дисаги отзад, различни прикачени неща някои наподобяващи дървени каручки с пейки за малки деца, други подобни на палатки с цип за бебета и кучета, колела управлявани от полулегнало положение /не знам как слизат от тях/, колела задвижвани с ръце. Не мога да  изброя всички видове. Навсякъде има паралелни пътища за колоездачи, по които карат от съвсем малки деца до баби и дядовци. С две изречения да обобщя, ако искате да почивате активно Холандия е едно прекрасно място. Ако искате просто да лежите на плажа и да мързелувате ще бъдете разочаровани. Автор: Красимира Митова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Холандия – на картата:
Още пътеписи от близки места:

1. На Холандия с любов – част първа
2. На Холандия с любов – част втора
3. Приключенията на една Миланка в Холандия
4. Холандия: Амстердам, Айндховен и Утрехт
5. Море на Халкидики / Ханиоти/ – красота , спокойствие и защо избягахме от нашето море ?
6. Белгия – едно сравнение с Холандия
7. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
8. На море по Коледа (6): Завръщане от Златния бряг
9. Санторини – много бели къщи и море
10. Из Карибско (Караибско) море (2): Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос
11. Пулао Лангкави в Андаманско море (Андамански острови)
12. Море на Халкидики: През Солун към Неа Мудания, Афитос и Неа Потидеа

Прочети цялата новина

Свързани новини: