Висока жена се спускаше по склона с вдигнато бяло лице  над бурно море мъгла. Дамата пееше и плачеше с венци от рози. Гледала цял ден тъжни филми и яла вафли с лек крем; пила чай и яла бисквити с лимон. Череши плуваха в бяла дълбока чиния на масата. Тялото й- китка синчец сред памуково поле мъгла. Тя не знае, че виещи вълци я преследват нагазили надълбоко в нищото зад нея. Музиката на нощта е трагична и ни понася към градина с много красив и гъст чернозелен чимшир. Мъглата оредява и жената вече е положила изтощеното си тяло на една пейка под една свидлива дренка. Разплака се, вълци от всякъде изскочиха и дрян затропа по главата й. С каква коса е жената?