Есен 2011

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато сме свикнали да я виждаме. Без да се оплаквам, приех това за предизвикателство и поех по дългия и непредвидим път към неизвестното.

Пъстрите есенни гори на Източните Родопи, които съм свикнал да виждам, все още бяха твърде едноцветни. Тук-там се отличаваше някое дръвче и толкова.

Бях си харесал едно местенце на язовир Студен Кладенец и целенасочено пътувах към него. След километри по разбити пътища и безчет родопски селца и махали, наближил съвсем язовира, ме посрещна бариера и натрапчиви знаци "Забранено за външни лица". Без да му мисля профучах вътре и почнах да се оглеждам като партизанин. Набързо се укрих в гората, с надежда да не ме надушат горските. Отвсякъде подскачаха сърни и елени и по всичко личеше, че това е ловно стопанство. Слязох до язовира, където група чифтокопитни утоляваха жаждата си. Бях още далече и не ме видяха, но със завидно търпение, стъпка по стъпка, се приближавах към тях. Често ми се налагаше да се правя на дърво, когато изщракваше камъче и животните отместваха поглед към мен.

На отсрещната страна, в багрите на залеза, величествено се извисява връх Юмрук Скала. По форма наподобява на Рорайма, само че в умален мащаб.

На следващия ден, без цел и посока продължих по непознати досега родопски пътища, където се спотайват красиви селца.

Въпреки отдалечеността си, нивите са поддържани, къщурките спретнати.

Неусетно се озовах при Каньона на водопадите, където обстановката не беше толкова есенна колкото ми се искаше.

Без особено настроение се помотах под водопада.

Нееднократно съм бил свидетел на есента в този край. Унило и тъжно ми се стори сега.

Отпадналостта ми през деня се оказа първия симптом на настинка, която вечерта премина в нещо като треска. Въпреки това станах преди зазоряване и потеглих към Ковачевица. Със свит стомах и ужасно гадене ми идваше да пратя на майната цялата есенна идилия и да си остана в колата.

Изненадващо, Лещен ми допадна повече от Ковачевица.

Тук се намира популярната къщичка от кал.

Новите къщи също са в типичен старовремски стил.

От Родопите поех нагоре, към Рила. Вместо да поря горските пътечки, в търсене на изглед към Рилския манастир, прекарах няколко часа в спане, притиснат здраво в хватката на грипа. В някакъв транс, преди залез, бях на Стобските пирамиди. Изкачването ми се стори толкова изтощително, все едно покорявах Вихрен.

Цял ден нищичко не бях хапнал, имах късмет че не се търкулнах долу.

Тук разказа трябваше да приключи... Не е за разправяне как се добрах, но сутринта се събудих край язовир Пчелина, който не видях, заради гъстата мъгла.

Мъглата беше като залепнала за него. Малко по-далече и вече се разкъсваше.

Пътувах по най-западните пътища в северна посока. Край Земенския манастир беше лют зимен студ.

Нагледах се на изключително шарена есен в този край на страната, но както очаквах около Разбоишкия манастир не беше никак цветно, дори манастира се падаше в сянка.

От западните покрайнини отклоних към Искърскъто дефиле.

Тук е скътан Черепишкия манастир.

До село Люти Брод са интересните скали Ритлите.

Последен, за този странен ден, оставих Етрополския манастир.

Пътуването (агонията) приключи по тъмни доби в Жеравна. На сутринта с нови сили изкатерих баира към горичката откъдето се откри приказна гледка към селцето, където пушеха комини, а в далечината мъгла покриваше всичко.

Ранният сняг направи много поразии и повечето дървета са жестоко изпотрошени.

Разстоянията в Жеравна са толкова кратки, че след няколко минути вече бях на близкото езеро, където за моя изненада лъчи струяха през клоните.

В съчетание на студ и топлина, край това димящо езерце, завърши моето нетипично есенно предизвикателство.

Снимки ден 1 Снимки ден 2 Снимки ден 3 Снимки ден 4 Снимки ден 5

Прочети цялата новина

Свързани новини: