Десетки кувейтци поискаха оставката на министър-председателя, като щурмуваха за кратко сградата на парламента в Кувейт, а стотици останаха да протестират отвън. “Сега влязохме в къщата на хората (парламентът)”, коментира Мусаллам ал-Барак щурмът. Той е и организатор на протеста, подкрепен от други политици и активисти, които искат разпускане на парламента заради обвинения в корупция. През последните [...]

Алек е завършил икономика, но по призвание е програмист. Съосновател е на конференцията TEDxBG и мрежата за доброволчество TimeHeroes.org, но всъщност през по-голямата част от деня се занимава с финанси. Най-много му
харесва да не знае какво прави. Влече го маратонното бягане,
предприемачеството и каламбурите. Новото хоби на Алек е неговото куче от порода самоед. __________________________________________________________________________________

Първото, което бих променил в България, ако имах неограничени възможности е …
Бих преобърнал държавната администрация и КАТ като двете ежедневни лица на държавата пред хората.

В себе си бих променил …
Липсата на дипломатичност.

Едно нещо, което не трябва да се променя е…
Оптимистичната наивност като противовес на цинизма.

На Форум Промяна ще говоря за …
Това как човек няма нужда да прави избор между non-profits и бизнес, а вместо това може да комбинира двете заедно.
__________________________________________________________________________________

Форум Промяна е на 26 ноември, събота в Модерен театър, София.  Запазате вашето място ТУК

Съюзът на издателите в България (СИБ) изчерпа своите функции и авторитета, с които разполагаше досега. Това е основният мотив, с който вестник „Новинар” прекрати членството си в него. Тази крайна стъпка предприеха и други издания. Сред тях са списание „Тема” с издател Валери Запрянов, вестниците „Стандарт”, който се издава от Тодор Батков, „Земя” на Светлана Шаренкова, „Банкер”, както и Мира Баджева, която издава „Жената днес”. До няколко дни решение дали да напусне съюза ще вземе и една от големите регионални медии – вестник „Марица”. Най-големи вълнения предизвикаха изборът на нов председател на СИБ и бойкотът на изданията на "Медийна група България холдинг" на връчените преди седмица журналистически награди "Черноризец Храбър". Съюзът на издателите в България вече ще се оглавява от Любомир Павлов, който е един от собствениците на "Медийна група България холдинг", издаваща вестниците „Труд” и „24 часа". Павлов бе избран с 11 гласа „за” от общо 16 присъстващи на...

Мъж и жена лежат в леглото. Мъжът дреме, а на жената й се прави любов. Тя лекичко сръгала в ребрата мъжа. Той промърморил в просъница: - К’во? Да не почна мачът? Минали 15 минути и жената пак сръгала в ребрата мъжа. Той пак промърморил: - К’во? Да няма бокс по телевизията? Жената се ядосала. Излязла на балкона и извикала: - Що за живот е това?! Няма ли един истински мъж в тоя град?! От горния етаж се чул мъжки глас: - К’во? Да не би да имаш водка? Усмихни се, България! В наши дни е трудно да откриеш както истински мъже, така и истински жени. Затова не е чудно, че семейното щастие се изразява в подобни диалози: - Мъжо, днес е толкова хубаво времето. Направо да излезеш на разходка... и да не се върнеш никога! - Жена, утре го дават да се разваля времето. Направо да си легнеш да си починеш... и да не станеш никога!

Интернет трябва да е напълно свободен - място, гарантиращо правата и свободите на европейските граждани. За това настоя Ивайло Калфин по време на дебат за мрежовата неутралност и отвореност на интернет, който се проведе преди малко в Европейския парламент в Страсбург. Калфин подчерта, че доставчиците на интернет услуги не бива да налагат никакви ограничения, както на трафика и съдържанието, така и на използваните приложения. Той настоя Европейската комисия, европейският телекомуникационен регулатор ОЕРЕС, както и националните власти да гарантират, че задръстванията и прекъсването на трафика, няма да се използват като претекст за нарушаване на принципа на неутралност и за затрудняване достъпа до интернет и неговото съдържание. "Възлагаме много надежди на развитието на технологиите и по-специално на интернет за възстановяване на европейската икономика", заяви Калфин. Въпросът е още по-важен, тъй като много от новите медии се насочват към интернет, добави депутатът, докладчик на Европeйския парламент по въпросите на киберсигурността. Европейските депутати ще гласуват утре резолюция, с която настояват Европейската комисия да защитава принципите на неутралност и откритост на интернет и да насърчава възможността крайните потребители да имат достъп и да разпространяват информация, както и да работят с приложения и да ползват услуги по свой избор. Повод са многобройните оплаквания, че операторите крият действителната скорост на интернет, която предоставят на потребителите, привличайки ги с измамни обещания за бърза връзка. Освен това, особено при мобилния интернет, зачестяват жалбите и сигналите, че оператори блокират приложения, като "Скайп" и други програми, осигуряващи VoIP или видеотелефония, за да продават своите, често по-скъпи услуги. Депутатите искат още след шест месеца Еврокомисията да излезе с мнение дали се налага приемането на допълнително европейско законодателство, за да се гарантира свободата на изразяване, на достъп до информация и на избор за потребителите и както и медиен плурализъм в интернет пространството.

Центробежните сили на дружбата пускат в центрофугата на безбрежната братска любов нов Руски център в центъра на София. Нали „кат Русия няма втора”, трябва да има и втори център тук. Множат се паметниците (им), трябва да се размножават явно и храмовете на платената им българска любов ( за да ражда нови чеда тази българска майка [...]

Утре в американският конгрес ще започн обсъждането на първия закон за цензураа в Интернет - Stop Online Piracy Act (SOPA). Според него собствениците на авторски и сродни права ще могат да спират рекламите в даден сайт и плащанията до него, ако според тях той е насочен към кражба на американска собственост (dedicated to the theft of U.S. property). Дефиницията на сайт, насочен към кражба на американска собственост, е изключително широка - всеки сайт, чийто собственик не предприеме активни действия да избегне нарушаването на правата.

Също така съдът получава право да нарежда на DNS операторите да блокират достъпа до IP адресите на въпросните сайтове. Последното заплашва десетки милиони сайтове по цял свят, тъй като .com, .net и .org се администрират от американски домейн нейм регистър. Отгоре на всичко формулировката що е то домашен IP адрес е такава, че под удара попадат са и Канада и 20 карибски държави.

Подробности:
BoingBoing

От Qualcomm днес излязоха с официална информация за новите си чипове Snapdragon S4, включително и вече обявеният APQ8064, който е с четири ядра и трябва да бъде използван в HTC Zeta, устройство, предназначено за следващата година. Новите S4 ще са с 28nm Krait архитектура. Новообявените са кръстени MSM8660A, MSM8260A, MSM8630, MSM8230, MSM8627, MSM8227, APQ8060A и APQ8030, а вече известните са MSM8960, MSM8930 и APQ8064. Най-хубавото от информацията е, че ще бъдат пуснати устройства, с тези процесори, още в началото на 2012-та. Тези кодове прикриват гамата от начини на свързване - EV-DO, HSPA+, TD-SCDMA, LTE FDD, LTE TDD. Това е предимството, което имат чиповете. Потвърждение на това е факта, че повечето телефони са с Snapdragon чипове. Отделно от мощната S4 серия, Qulacomm анонсира също и обновените версии на S1 серията си. Кодовете им са MSM7225A, MSM7625A, MSM7227A и MSM7627A и се очаква да бъдат използвани, например, в първото поколение на Windows телефоните. Очаква се те да предлагат много добрo отношение цена/производителност за по-скромните устройства и да улеснят прехода от 2G към 3G в по-неразвитите пазари.

Гигантски структури се издигат в средата на китайска пустиня, но за тях няма официална информация и никой не знае кой ги е построил и за какво служат. Информацията за строежите е разкрита благодарение на снимки в Google Maps. От тях обаче не може да се разбере много за предназначението на обектите, информира Gizmodo. Положението стана още по-интересно, когато бивш агент на ЦРУ разказа, че неидентифициран купувач е поръчал и закупил от Google стотици сателитни снимки с високо качество на въпросния китайски район. Алън Томпсън е работил като анализатор на сателитна информация в ЦРУ и според него, масовото пазаруване на снимки от пустинния район е започнало през 2004 година и продължава до момента. Видно е, че сателит, използван за нуждите на Google Earth е получил стотици команди за фотографиране на мистериозните обекти. На този етап не се знае кой е поръчител на изображенията и за какво са използвани те. Пълна мистерия е и предназначението на инфраструктурата, която изграждат китайците в пустинята. Едно от предположенията е, че обектите са създадени, за да са добре видими от космоса. Възможно тяхно приложение може да е използването им за калибриране на китайски шпионски сателити. Шегаджии предположиха, че е възможно да става въпрос за баркод, който трябва да служи на извънземните. Каквато и да е истината, обектите определено са мащабни и будят интерес. На снимката по-долу можете да видите заявките за заснемане на района. Те превишават многократно нормалното ниво на интерес, което може да се очаква към една обикновена пустиня.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира Макс Телеком за заблуждаваща реклама и наложи глоба на дружеството в размер на 266 500 лева. Това съобщи пресцентърът на комисията. Комисията е установила, че съдържанието на рекламното послание Вземи най-бързия мобилен интернет и спести 240 лв. годишно и начинът на представянето му имат заблуждаващ характер. Дружеството реално предлага на потребителите мобилен интернет със скорост до 8Mbps, респективно до 16Mbps, поради което твърденията на Макс Телеком за максимално достижима скорост в неговата мрежа (до 37,44Mbps) са неверни. На практика, подобна скорост е недостижима за потребителите и не се подкрепя от представените доказателства и направените тестове, смята комисията. Рекламната кампания включва телевизионна и външна реклама и е проведена в периода декември 2010 - януари 2011 г. След този период посланието продължава да присъства на сайта на дружеството чрез рекламни банери до края на юли тази година. Разгледани поотделно двете части на рекламното послание са заблуждаващи. По отношение на скоростта комисията установява, че дружеството не предлага най-бързия мобилен интернет. Посочената като възможна за спестяване сума също е заблуждаваща, защото се основава на принципно сравнение на цени, но без оглед на конкретните характеристики на услугата, пояснява комисията. В заключение КЗК счита, че чрез изтъкване на определени твърдения в рекламното си послание, ответното дружеството се е опитало да придаде на предлаганите от него услуги характеристики, неотговарящи на фактическото положение, което противоречи на добросъвестната търговска практика.

Благой Рагин е роден през 1945 г. в с. Ярлово, Софийска област. През 1993 година учредява Съюза на частните хотелиери и ресторантьори в България, по-късно преименуван на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Той е председател на асоциацията от създаването й досега. През 2005 г. е един от инициаторите за създаването на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (ВАНА). Женен, с две деца. - Г-н Рагин, какви са очакванията ви за зимния сезон? - Положението е много тежко – икономическата криза, случващото се в Гърция, Италия. Психозата, която обхвана целия Европейски съюз, нанася по-големи вреди на бизнеса и на туризма от самата криза. Към момента отчитаме между 10 и 15 процента спад на записванията. Въпреки това се надявам с течение на времето това да бъде заличено. Например предстоят много първенства, които ще се провеждат в зимните ни курорти, което ще докара и повече гости у нас. Надявам се българите и балканските ни партньори да се стегнат повече, а...

Книжовният български език е големият губещ от невероятните приключения на Стоичков в света на науката. Понеже щеше да е сериозно обогатен, ако Голямата уста и този път беше говорила естествено. Обзалагам се на месец от живота си какво щеше да се случи на всекиго, ако преди месец беше нарекъл Стоичков „впечатляващо неук и необразован”. Щеше да се случи нещо толкова впечатляващо и с такава образователна цел, че бих затрил още един месец, за да присъствам на живо на вербалното парти. Какво толкова стана със Стоичков – такъв, какъвто го познаваме, че с гнева му се размина човекът, изкарал го не обикновен, а впечатляващ тъпанар. Тъпанар на тъпанарите – та това си заслужава не лайняна буря, а цял ураган от спонтанни ругатни, които обаче не чухме от Голямата уста. Тя вероятно се е засегнала от квалификациите, но го направи прекалено леко и необичайно тихо. Сякаш леко се срамува да ни запознае с новия си възпитан имидж и затова говори в децибели по-тихо. А можеше да се разприказва, да се...

400 са космическите туристи, които вече са резервирали места за пътуване от частната компания Virgin Galactic. До този момент не беше ясно какво точно ги чака, когато наближи денят на полета им, но тази информация вече не е тайна, предаде Space.com. Компанията на Ричард Брансън представи детайлната програма, която трябва да следва всеки космически турист. Пътниците на космическия кораб SpaceShipTwo ще трябва да се явят в космодрума три дни преди полета. Преди да излетят за космоса те ще трябва да минат през специален тренировъчен процес, за да се запознаят с това, което ги очаква в извън Земята. В космодрума Spaceport America туристите ще се срещнат с останалите пътници и ще бъдат подложени на медицински прегледи, за да се гарантира, че полетът в космоса няма да навреди на здравето им или да застраши техния живот. Хората ще имат шанса да изпитат безтегловността предварително с помощта на специален самолет, който ще симулира липсата на гравитация чрез свободно падане. Когато дойде денят на полета SpaceShip Two ще бъде закачен за кораба майка WhiteKnight Two. Шест туристи и двама пилоти ще бъдат единствените пътници на борда на SpaceShip Two. Когато всичко е готово специалният самолет WhiteKnight Two ще излети и след около час ще достигне до пределната си височина от 15 километра. В подходящия момент SpaceShip Two ще се отдели от кораба майка и ще продължи нагоре с помощта на своите двигатели. След още минута и половина космическият кораб ще достигне височина от 100 километра, където е границата между земната атмосфера и космоса. Туристите ще разполагат с 3-4 минути да се порадват на гледката от космоса и да плуват из кораба при нулева гравитация. След това те ще получат инструкции да седнат по местата си и корабът ще се върне обратно на Земята и ще кацне като обикновен самолет. Това ще отнеме около 15 минути. Билетът за цялото удоволствие струва 200 хиляди долара.

Когато става въпрос за емоции, независимо от социалния опит, възраст, професия или други личностни особености, човек реагира първично и спонтанно. Прави го по обичайния импулсивен модел, който е характерен за детските и тийнейджърските години. В много случаи хората се притесняват от това и се опитват да наложат контрол над чувствата си. Те не се поддават на тръпката и емоциите, защото се страхуват как ще изглеждат отстрани. Да не бъдат смешни. В междуличностните отношения, особено в интимната сфера, много рядко може да се случи хората да бъдат истински, себе си и вибрациите им да съвпаднат. В повечето случаи всеки е със собствените си предразсъдъци и притеснения. Доминиран от страха от отхвърляне, човек е склонен да потисне импулсите си, да превъзмогне себе си и желанията си, да забрави да бъде спонтанен. В хода на всекидневието ставаме все по-неуверени в себе си, мислим за многото финансови дупки, които трябва да запълним, за нещата, от които се лишаваме. За бъдещето, от което...

На 16.11.2011 г. по време на редовната пленарна сесия в Страсбург евродепутатите обсъдиха развитието на дълговата криза в ЕС, както и мерките за нейното разрешаване. Участие в дебата взеха президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, председателят на Eврогрупата Жан-Клод Юнкер. „Днес не говорим за единични проблеми с публичната задлъжнялост, а сме изправени [...]

В големите градове на САЩ, които са доста пренаселени, е обичайно явление хора с много добри финансови възможности да използват градския транспорт. Едно от най-предпочитаните превозни средства в Ню Йорк е метрото, което позволява на всякакви хора да пътуват бързо и евтино. Там обаче „работи” и един нов вид крадци, които са специализирани в отмъкването на високотехнологични джаджи. Нюйоркската полиция има намерение да приложи нова тактика, за да прекъсне порочната практика, предаде Gizmodo. Абсолютни фаворити на джебчиите са подпийналите бизнесмени, които се возят късно вечер в метрото, за да стигнат до дома си. Заможните лица обикновено носят скъпи смартфони и таблети. Устройствата са лесни за крадене и пласиране, и поради това са любим обект на кражби. Само през тази година във влаковете на Ню Йорк грабежите са се увеличили с 16%. Органите на реда не са се примирили с този факт и имат план за действие. Подготвят се десетки полицаи, които ще бъдат пуснати в метрото, за да ловят крадците. Агентите ще работят под прикритие и ще бъдат маскирани като заможни пияници със скъпи вещи – любимата жертва на обирджиите. Очаква се новата мярка да даде бърз резултат и да изчисти джебчиите от градския транспорт. Работата с агенти под прикритие е широко застъпена в американската полиция и доста често е единствения начин, по който могат да бъдат сгащени най-опитните престъпници.

Седмица преди изборите на магистрала „Тракия” при поредната обиколка на премиера, този път с Йоханес Хаан, попитах еврокомисаря по регионалната политика може ли да съществува дилема пред едно управление като „инфраструктура или оцеляване на нацията”? Въпросът не ме озари свише, подсказа ми го премиерът ден по-рано с неговите публично споделени терзания дали да продължи да строи магистрали или да даде по 10-15 лева на пенсионер отгоре. Странно ми се стори това раздвоение (което по принцип при Бойко Борисов като всяко друго трае кратко), защото нали парите за магистрали и за пенсии не идват от един и същ източник? Въпроса ми към Хаан не преведоха точно, защо само можем да се досещаме. Но по този начин го направиха смешен с отговора му, че пари от фондовете на ЕС има и за пътища, и за квалификация? Докато слушах отговора от преводачката, погледнах премиера. Усмихваше се. Тъй както умее да се усмихва на въпроси, които не харесва. Ден по-късно чух от колега, че въпросът ми към Хаан...

Нарушаването на правилата за ползване на даден сайт в интернет скоро може да стане федерално престъпление в Съединените щати. Американското Министерство на правосъдието иска да криминализира лъжите на хората, които попълват неверни данни при регистрацията си за някаква услуга в световната мрежа, предаде Digital Trends. По силата на планираните промени, хората въвеждащи фалшиви имена във Facebook, лъжещи за теглото си в сайтовете за запознанства или използващи Google преди да са навършили 18 години скоро може да се превърнат в престъпници. Инициативата за промените е на Ричард Даунинг, глава на отдела за борба с компютърните престъпления към американското правителство. Логиката на предложените промени се крепи на вярването, че условията за ползване на даден сайт са един вид договор, с който потребителите се съгласяват, за да могат да ползват услугите. Хората, които нарушават този договор трябва да получават наказания, смята Даунинг. Законодателната промяна ще бъде направена като се разшири влиянието на стар закон, който датира от 1986 година. Той разглежда основно хакерството и другите сериозни форми на киберпрестъпления, но към него ще бъдат включени и нарушителите на договори в интернет. Информацията за законодателната промяна все още не е представена официално. На този етап разполагаме само с изтекло в мрежата изявление на Ричард Даунинг, което все още не е видяло бял свят по надлежния ред.

Първата технологична фаза на проекта за изграждане на широколентова инфраструктура в селските райони и отдалечени селища в цялата страна стартира с прединвестиционно проучване. Това съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Финансирането е по Програмата за развитие на селските райони и е в размер на 20 млн. евро, съобщава trud.bg. В рамките на този проект ще бъдат обхванати около 90 общини с население около 500 000. За да се повиши ефективността от инвестицията, е необходимо да бъде проведена кампания, популяризираща предимствата от използването на бърз интернет и електронни услуги. За целта се очаква в проекта да бъдат включени Министерство на образованието, младежта и науката; Министерството на труда и социалната политика и Министерството на земеделието и храните. Финансиране ще се търси също и за изграждане на информационни центрове в населените места в избраните райони. Освен това ще стартират програми за обучение и повишаване на административния капацитет на служителите. Работната група, която се води от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, приключи проекта за актуализация и надграждане на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп. Тези допълненията са наложени от целите и изискванията на последните европейски програмни документи. Изпълнение на тези дейности е набелязано за 2020 година и е с междинен етап 2015-а. Основната цел на новата национална стратегия е да се предотврати изоставането в отдалечените райони. Вторият приоритет е интеграцията на държавните електронни мрежи и осигуряване на разгърната широколентова инфраструктура, целяща технологичното обезпечаване на електронното правителство в България. Третата цел обхваща надграждането и усъвършенстването на съществуващите вече широколентови инфраструктури, за да се осигурят модерни електронни услуги. Това ще доведе и до последния приоритет, който цели изграждане на мрежи за широколентов достъп от ново поколение.

Прогресивно се увеличава броят на потребителите на най-голямата социална мрежа Facebook, които се оплакват от това, че стените им са задръстени с изображения, които изобразяват порнографски сцени, насилие, самонаранявания и други подобни. Проблемът взе да изплува преди няколко дни, но сега вече завладя цялата социална услуга, предаде Tech Spot. Причина за вълната от нежелано съдържание са зловредни приложения във Facebook, които примамват потребителите с обещания за разкриване на примамливи картинки или клипове. В действителност обаче, приложенията се използват от хакери за задоволяване на техните нужди. От акаунтите на заразените потребители, без тяхно разрешение, се разпространяват файлове и линкове, които нормално няма как да видят бял свят. Хакерите използват и системата за обмен на лични съобщения в социалната мрежа, за да разпространяват спам. Набира популярност и спамът чрез тагване на снимки. Най-силно засегнати от неприятното явление са приятелите на хора, които имат няколко хиляди души, добавени към профила си. Когато подобен потребител бъде заразен акаунтът му буквално наводнява стените на хилядите хора, които е добавил. Все още не е известен източникът на последната вълна от хакерски спам и по подразбиране за главни заподозрени се считат членовете на групата Anonymous. Използваните методи обаче не са характерни за хакерската група, която обикновено предпочита да блокира сайтове с атаки от типа DDoS.

Близо 100 деца от цялата страна вече са се включили в националната кампания за насърчаване на четенето “Читателска щафета с героите на Роалд Дал”, организирана от сайта за книги и четене “Аз чета”.

Инициативата, която започна на 13-и септември, световният ден на Роалд Дал, се провежда в рамките на три месеца, в които малките участници трябва да прочетат поне три книги на разказвач №1 и цели да мотивира децата от началния курс да четат повече и за удоволствие.

До момента най-четената книга от книжните щафетници е „Матилда“, присъстваща в 51 формуляра за участие, следвана от „Семейство Тъпашки“ с 39 прочита и “Чарли и шоколадовата фабрика“ с 38. Към момента най-много са изпратените писма от София, следвани плътно от Велинград и още 27 населени места. Най-често прочитането на книгите е потвърдено от родителите, но се срещат и значителен брой формуляри, заверени от библиотекари и учители.

За два месеца учениците на възраст 7-13 години са прочели за читателското предизвикателство общо 243 книги на обичания детски писател. Всички те са изтеглили специалната форма за участие от сайта на играта www.roalddahl.azcheta.com, попълнили са необходимите данни, задължително са я удостоверили с подпис на родител, учител или библиотекар, след което са я изпратили на посочения в правилата адрес. Малчуганите, които все още не са пратили своите форми за участие, могат да го направят до 9-ти декември 2011 г.

Първите 500 деца, изпратили своята форма за участие, ще получат специални значки, а в края на играта чрез томбола измежду всички участници ще бъде определен и големият победител, който ще получи подарък-изненада.

„Читателската щафета с героите на Роалд Дал“ ще завърши със специално издание на детския литературен клуб „Аз чета детски книжки“, посветено на книгите на уелския писател с норвежки произход. Всеки малък читател може да се запише за участие и да разкаже каквото си поиска за героите, книгите и четенето.

Амбицията на екипа на “Аз чета” е да развие кампанията в дългосрочна стратегия за стимулиране на четенето сред децата, като осъществява читателски щафета на всеки три месеца с различни детски автори.

“Това е национална кампания за насърчаване на четенето и формиране на читателски навици сред децата от началния курс. Кампанията цели да се достигне не само до децата, които вече могат да четат и са запленени от книгите, но и да спечели онези от тях, които са се сблъскали по неприятен начин с четенето, или пък напълно отказват да се доближат до книгите”, коментира Валентина Стоева, редактор “Детска литература” в сайта “Аз чета” и координатор на кампанията.

Валентина допълва още, че друга цел на кампанията е да се покаже на децата, че книгите могат да бъдат намерени в библиотеките, където може да бъде и забавно, стига да опиташ и да те заведат там.

„Читателска щафета с героите на Роалд Дал“ продължава до 9 септември 2011г. Всички новини, допълнителна информация за книгите на Роалд Дал, плакати, формуляр за участие и специален читателски дневник на кампанията могат да се открият на официалния й сайт www.roalddahl.azcheta.com .

Вече за трета поредна година публикувам едно ето такова календарче:

Официални празници през 2012 г.

За съжаление 2012 г. не е от годините с най-много почивни дни (а на всичкото отгоре е и високосна): 3 март (Ден на Освобождението на Република България), 6 май (Гергьовден) и 22 септември (Ден на Независимостта) се падат през уикенда така или иначе.

Така реално почивните дни за 2012 г. са следните:

• 2 януари – Нова година (отработва се на 21.01)
• 13-16 април – Великден
• 28 април – 1 май – Ден на труда (30.04 се отработва на 21.04)
• 24-27 май – Ден на славянската писменост (25.05 се отработва на 19.05)
• 6-9 септември – Ден на Съединението (07.09 се отработва на 29.09)
• 22-26 декември – Коледа
• 29-31 декември – Нова година (31.12 се отработва на 15.12)

Като извадим съботите и неделите, се получават едва 7 наистина неработни дни през 2012 г. За сравнение, през 2011 г. те са  10. Е, каквото е – това е!

Ето и възможно най-оптималното използване на годишния Ви отпуск, в случай, че искате да си уплътните празниците (най-лесно ще се ориентирате от календарчето горе, където в жълто е отбелязана почивката реално, а в зелено – работните дни, взети като отпуск):

• Дълга новогодишна ваканция още в началото на годината – взимате си 3, 4, 5 и 6 януари и почивате от 31.12.2011 до 08.01.2011 г. включително (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск).
• Великденска ваканция от 7 до 16 април – взимате си 9, 10, 11 и 12 април (10 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
• Дълга пролетна ваканция от 28 април до 6 май – взимате си 2, 3 и 4 май (9 дни почивка на цената на 3 дни отпуск)
• Майска ваканция от 20 до 27 май – взимате си 21, 22 и 23 май (8 дни почивка на цената на 3 дни отпуск)
• Ранноесенна ваканция от 1 до 9 септември – взимате си 3, 4 и 5 септември 9 дни почивка на цената на 3 дни отпуск)
• Силно препоръчителна! Коледно-новогодишна ваканция от 22 до 31 декември – взимате си 27 и 28 декември (ако броим и 1 януари 2013 г., 11 дни почивка на цената на 2 дни отпуск)

Много здраве и щастие и през идващата нова 2012 година!

Подобни публикации

• 16.12.2010 -- Официални празници 2011 (8)
• 01.01.2010 -- Официални празници 2010 (36)
• 12.12.2010 -- 10 интересни коледни традиции от цял свят (3)
• 01.12.2009 -- Два повода за празнуване (1)
• 09.11.2010 -- Имагинерна петилетка (3)
• 10.10.2010 -- 10 неща, които да направиш на 10/10/10 в 10:10:10 (8)
• 06.09.2010 -- Десет причини да празнувате на 6-ти септември (3)
• 01.01.2010 -- Равносметка 2009 (4)
• 01.05.2006 -- Честит Международен ден на труда! (0)
• 25.08.2011 -- Малката продавачка (3)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (2)
• 08.03.2011 -- 13138 предложения за регистрационен номер с надпис (6)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)
• 09.01.2011 -- Блогът стана на 5 години!!! (11)
• 01.01.2011 -- Равносметка 2010 (5)
• 27.12.2010 -- Една тъжна коледна приказка (10)
• 12.10.2010 -- 13 октомври – International Suit Up Day (1)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (25)
• 01.09.2010 -- Публикация No. 1000 (15)
• 19.08.2010 -- Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (4)

Когато синът ми беше в шести клас – две години преди края на социализма – разказа една вечер за часа по история. Учеха конституцията на Народна република България. И в нея било записано, че всеки гражданин има право да влиза в сградата на Народното събрание. Минути преди това си говорехме, че като журналист бях получила пропуск за сесия на тогавашния парламент. И за първи път щях да видя отблизо народните избраници. Искаш ли да дойдеш с мене, попитах, подозирайки, че детето ми се съмнява в основния закон на републиката. Искам – категоричен отговор. На другия ден усетих притеснение, но си казах, че експериментът си заслужава. Хубаво е децата да се уверят, че записаните на хартия права на гражданите съществуват реално. А и бях много любопитна – как ще реагира охраната, какво ще ми обяснят, как ще се измъкнат от ситуацията. А тя – ситуацията – беше сложна. Целият площад ”Народно събрание” пустееше от предишната вечер. Чак до ”Московска” и Университета. Прозорците на всички...

Изглежда, че подобно на Google, и Microsoft се опитва да яхне вълната на модните напоследък социални мрежи. Сайтът The Verge е успял да се докопа до демо версия на проекта с работното заглавие Socl – разработвана от Microsoft социална мрежа, която според създателите си, ще успее да пробие на този пренаселен пазар благодарение на подобрените си функционалности, съобщава novini.bg. На външен вид Socl не предлага нищо революционно. На снимките виждаме меню с търсачка в горната част на екрана и три вертикални колони в тялото на страницата. В средата присъства и секция за новинарски фийд, а опциите за навигация са поставени отляво. Като дизайн Socl едва ли ще спечели наградата за оригиналност, но може би силата на мрежата ще се крие в нейната функционалност, предполагат от DigitalTreds.com. Интерес представлява дясната колона на страница, която е запазена за т.нар. "видео партита" - услуга, на която авторите на Socl изглежда отделят ключово внимание. За разлика от видео чата в Google+ и Facebook, "видео партитата" са предвидени като опция за групово гледане на видео съдържание – например на клип, който е станал популярен в мрежата. Друга важен момент в Socl е, че Microsoft изглежда се опитва да постави фокуса върху социалното търсене в сайта. Мрежата ще ви окуражава да задавате въпроси на приятелите си посредством ъпдейт на статуса ви под формата на въпрос. Тази функционалност изглежда като удачна комбинация между сайта за въпроса и отговора Quora и Facebook. С нея ще можете да отправите въпросите си към приятелите си, а не към цялата аудитория. За момента въобще не е ясно дали проектът Socl някога ще бъде реализиран и ако да - дали нещо от изтеклата в The Verge визия ще бъде запазено.

Good news arrives fast at velqn.com

Today the Council of Ministers announced that the holidays and non-working days in 2012 will be as follows:

2nd of January 2012 (Monday) will be a non-working day. It will be worked for on Saturday, 21st of January 2012.

3^rd of March 2012– is Saturday, so there will be no non-working days with regards to this holiday.

13^th of April 2012, Friday and 16th of April 2012, Monday – Orthodox Easter

30^th of April and 1^st of May (Monday and Tuesday) are also non-working days. 30th of April will be worked for on Saturday, 21st of April 2012.

6^th of May 2012 is Sunday, so again there will be no non-working days with regards to this holiday.

24^th and 25^th of May 2012, Thursday and Friday – The day of the Bulgarian literacy and the Friday after that. (25th of May will be worked for on Saturday, 19th of May 2012)

6^th and 7^th of September 2012, Thursday and Friday – The Day of the Union and the Friday after. (7th of September will be worked for on Saturday, 29th of September 2012)

22^nd of September 2012 is Saturday, so there will be no on-working day with regards to that holiday.

24^th, 25^th and 26^th of December 2012 (Monday, Tuesday and Wednesday) are the Christmas holidays.

31^st of December 2012 (Monday) will also be a non-working day, but it will be worked for on Saturday, 15th of December

На 14 ноември в престижното on-line издание на Университета в Милано излезе студията Anti-semitism and Islamophobia in Bulgaria. Actual legal and sociological aspects. Автор е професор Ирена Илиева от Институт за правни науки при БАН (член на Българската асоциация по международно право, Association for Overseas Technical Scholarship ( A.O.T.S.), Japan и Red Ciudadanas de Europa – Испания) [...]

Новината е истински подарък за всички свързани с арабския език, литература и култура. На форума, организиран от Министерство на външните работи на Република България от 2 до 4 декември и наречен „Transitional Justice” („Справедливостта в прехода”), са потвърдили участието си двама от най-значимите в момента арабски писатели – не само от арабска, но и от [...]

Thanks to PROTECT IP Act The US will be able to block a site’s web traffic, ad traffic and search traffic using the same website censorship methods used by China, Iran and Syria.

The Internet Blacklist Legislation – known as PROTECT IP Act in the Senate and Stop Online Piracy Act (SOPA) in the House – is a threatening sequel to last year’s COICA Internet censorship bill.  Like its predecessor, this legislation invites Internet security risks, threatens online speech, and hampers Internet innovation.On November 16th, Congress holds hearings on the first . This bill can pass. If it does, the Internet and free speech will never be the same.

Big media and its allies in Congress are billing the Internet Blacklist Legislation as a new way to prevent online infringement. But innovation and free speech advocates know that this initiative is nothing more than a dangerous wish list that will compromise Internet security while doing little or nothing to encourage creative expression.

As drafted, the legislation would grant the government and private parties unprecedented power to interfere with the Internet’s domain name system (DNS). The government would be able to force ISPs and search engines to redirect or dump users’ attempts to reach certain websites’ URLs. In response, third parties will woo average users to alternative servers that offer access to the entire Internet (not just the newly censored U.S. version), which will create new computer security vulnerabilities as the reliability and universality of the DNS evaporates.

It gets worse: Under SOPA’s provisions, service providers (including hosting services) would be under new pressure to monitor and police their users’ activities.  While PROTECT-IP targeted sites “dedicated to infringing activities,” SOPA targets websites that simply don’t do enough to track and police infringement (and it is not at all clear what would be enough).  And it creates new powers to shut down folks who provide tools to help users get access to the Internet the rest of the world sees (not just the “U.S. authorized version”)., said Electronic Frontier Foundation.

Join American Censorship Day today, the 16-th of November and learn more about Internet Freedom amd Internet Censorship! See How You Can Help!

Protect the Internet! Stop American Censorship System! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Compiling …..
Ако сте се занимавали с програмиране на Java и Scala (както и други JVM езици), сигурно знаете, че най-много време от процеса на програмиране отнема deploy /redeploy на приложението и това трябва да се прави всеки път, когато искате да видите някаква промяна.

Кой не е правил това?
Разбира се времето за компилиране/deploy може да е време за нещо такова,

но в общи линии е дразнещо всеки път да се чака за да видиш промените по приложението което пишеш и след това да продължиш да пишеш и след това да чакаш, за да видиш промените – действа разконцентриращо :)

Нормален начин за програмиране
Нашия малък стартъп създаде решение на това – JRebel. Промените може да се видят директно, след като бъдат направени без да се чака за deploy и redeploy.
JRebel работи с почти всички IDE, с почти всички контейнери, рамки за програмиране и сървъри и е лесен за конфигурация.

Малко факти
Ето малко информация още от програмист за програмист:

Повече информация, много видео-уроци и полезни данни има на сайта – тук.

Подарък
Не е тайна, че започнах работа в тази компания и мога да подаря лицензи (3 месечни) за JRebel на всеки програмист, който ми пише на bogo –ат– zeroturnaround.com ( може да включите и информация за IDE което ползвате, контейнерa и фреймуорка ).

Идея:

Ако имате познат Java или Scala програмист и искате да му подарите нещо, което си заслужава – пратете му линк към тази публикация.

Още по темата:

1. Хостинг номер 1 в България.

Няма да сгреша ако кажа, че основната причина за създаването на една общност е (бизнес) изгодата, но изгода както за общността така и за продукта. Важна стъпка е изработването на план на общността, който да отговаря на следните въпроси:

Какво приемаме за общност?

Със сигурност това са група хора, който са чували за продукта, но трябва да имате по-точна специфика:

• Каква е рамката на общността – имате ли нужда от хора, които никога няма да ви бъдат полезни и вие няма да сте им полезни, но са добре за статистиката?
• Какви специалисти ви трябват в общността. Ако продукта ви е насочен към определена група хора – те каква част от обществото ви трябва да са?
• Планирайте добре развитието на общността си за няколко години напред; Ако планирате само за няколко месеца – след това много трудно бихте променили нещо.
• Мислете в широки граници. Ако предлагате някакво много специфично решение – намерете начин да хванете принципа на полезност и след това да определите обществото си по него. Ако да речем предлагате продукт, който да прави работата на програмисти на малко известен език за програмиране по-лесна – се опитайте да въвлечете, хората, който се интересуват от техники за по-бързо програмиране – без значение езика – те могат да ви дадат идеи, както дори и да решат да пробват този език и вашия продукт и да станат ваши клиенти.

Пример:

В проекта „Мозила“ обществото разработва браузъра Firefox с помощта на едно ядро от  работещи за компанията. В този случай общността на проекта се състои главно от хора, който имат възможността да пишат код и да създават софтуер. От няколко години, обаче Мозила отвори спектъра и сега част от обществото са дизайнери, маркетинг специалисти, хакери, учители и т.н

Ето един пример за планиране на обществото в движение, което от опит ви споделям, че е доста трудно, защото все още на Mozilla се гледа като на „Firefox“ общността, отколкото на Mozilla общността, която прави хиляди други неща и разбира се създава Firefox.

Каква е целта на общността?

Това можете да си отговорите, като отговорите на въпроса - „Какво общността може да прави за мен?“

• да ви помага да продавате продукта си?
• да ви помага за поддръжката му?
• да привлича нови клиенти, като говори за вас?
• да създава съдържание?
• да променя света?
• да ви помага с неизпитата бира?
• да бъде част от екипа ви?

Пример:

Искате ли общността да ви помага да поддържате вашият продукт? Защо не създадете заедно такъв механизъм, който да бъде в полза на двете страни. Можете да дадете свобода на хората около вас, който ползват продукта ви и дори го познават по-добре от доста от служителите си, да направят платен план за поддръжка от общността?  Вие предлагате поддръжка на големите корпоративни клиенти, а общността решава, че може да предлага поддръжка на по-малките ви клиенти при определени условия срещу заплащане, което не се определя от вас, а от тях.

Как може да я измерим?

Как може да сме сигурни, че това, което искаме се случва.

Всичко разбира се зависи от това как сме планирали целта на общността си – има голям набор от инструменти за измерване на стойността на бранда ви, как се изменя доверието към продукта, с колко процента са се увеличили продажбите благодарение на дадена дейност на обществото и т.н

Всичко, което се планира трябва да може да се измери – в противен случай, просто няма нужда да го правите.

Още по темата:

1. 1: Да приютим общността
2. 3: Използване на видео в страничката с общността
3. 2: Какви инструменти да използваме за направата на малката страница на общността

Преди пускането на iPhone 4S дълго време се носеха слухове, че петото поколение смартфони от Apple ще получи по-голям (4-инчов) екран. А след като на бял свят се появи основният конкурент на "ябълката" в лицето на таблета Amazon Kindle Fire, веднага се разпространиха информации, че Apple подготвя 7-инчова версия на iPad. Под ръководството на Тим Кук компанията може и да не поднесе някаква голяма изненада. Представянето на iPhone 4S с 3,5-инчов екран разочарова много от феновете на марката, но пак според слуховете, това решение е направено от самия Стив Джобс по редица технически причини. А и анонса на така наречения iPhone 5 беше отменен в последния момент. Сега, отново по неофициална информация се заговори, че Apple в момента е в преговори с LG Display за производството на екрани за по-голям iPhone и по-компактен iPad. Резолюцията на дисплея и на двете устройства се очаква да остане същата, но нищо не може да бъде потвърдено, докато новите продукти не бъдат представени.

Стигнали ли сте до момента, в който всяка реклама ви се струва изтъркана, а всеки рекламен канал – безумно остарял? Време ли ви е за нещо ново, което публиката ще хареса веднага? Значи трябва да се обърнете към коткорекламна агенция. Все пак няма нещо, което онлайн потребителите да харесват повече от котки, нали? Следователно, трябва да им дадете точно това.

Catvertising агенцията явно е добра идея. Вижте видеото, за да научите повече за работата в офис с толкова много пухкави колеги:

Ще ми се да работя на подобно място – а на вас? А имат и конкуренти.

И сега малко по-сериозно: доста агенции работят като котешки агенции – дават най-лесното решение, което вероятно въобще не е свързано с марката ви. Идеята може и да е привлекателна, но разните и разнообразни котки на момента надали ще ви помогнат в дългосрочен план. Така че по-добре се пазете от catvertising агенциите.

Благодаря на Борис за поздрава с видеото!

___
снимка: FabulousMasterpieces

Още по темата:

1. Рекламната агенция за вас!
2. Последната рекламна агенция
3. Котешка събота

На 15 ноември 2011 г. по време на пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург, председателят на Европейската сметна палата, г-н Витор Мануел да Силва Калдейра представи годишния доклад на институцията за изразходването на бюджета на ЕС за 2010 г. В последвалия дебат взеха участие ресорният еврокомисар Алгирдас Шемета и много евродепутати, сред които и [...]

На 13.10.2011г. в сградата на Педагогическия факултет към Тракийския университет, студенти представиха доклади свързани с доброволческа дейност, която те извършваха последните месеци.  Презентациите бяха изнесени пред преподаватели и зам.-ректорът по учебната дейност. Единият проект включваше различни епизодични дейности, сред които грижа за околната среда и посещение и цел разведряване и доставяне на усмивка на болни деца. [...]

Компанията Google, както обеща, публикува изходния код на новата си операционна система Android 4.0 Ice Cream Sandwich. Той може да бъде намерен в директория Android AOSP и разработчиците вече могат да си свалят файловете. Пускането на изходния код се състоя по-рано от очакваното: предполагаше се, че това ще стане на 17 ноември – датата, от която е обявено стартирането на продажбите на Samsung Galaxy Nexus в Европа. OS Android 4.0 Ice Cream Sandwich се характеризира с факта, че е подходяща и за смартфони, и за таблети, докато по-рано те бяха на различни платформи - Gingerbread и Honeycomb съответно. Интересното е, че даденият релийз включва пълна история на изходни кодове за всички версии на Android, което значи - за първи път - и на Honeycomb, въпреки че фокусът все още е върху Ice Cream Sandwich. Google, след пускане на операционната система Android Honeycomb, отказа да публикува нейния код, разпалвайки по този начин слуховете, че Android никога няма да бъде отворен за разработчиците. Това твърдение обаче беше опровергано от интернет гиганта и сега, наистина, изходния код за всички версии на Android се появи в публичното пространство.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Продукти:
250г телешко за готвене
1ч.ч. грах
1 морков
1 глава червен лук
1 корен пащърнак
1 домат
1ч.л. сол
1ч.л. целина

За овкусяване:
1 корен хрян
1к.ч. лимонов сок /оцет/

Приготвяне:
Хрянът се измива и почиства. Стърже се на дребно на ренде. Обърква се заедно с 1к.ч. прясно изцеден лимонов сок. Пащърнакът, морковът и лукът се почистват и  измиват. Лукът се реже на дребно, а останалите зелчнуци се режат на кръгове с къдраво ножче. Месото се надребнява на малки късчета. Граховите зърна се накисват в купа с вода. Месните късчета се слагат в тенджера. Наливат се 2ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Месото се кипва за 20- 30 минути. След това съдът се оттегля. Късчета се изваждат с решетеста лъжица в купа. Бульонът се прецежда. Налива се обратно в чиста тенджера. Слагат се късчетата и всички зеленчуци. Доливат се 2ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Супата се вари на кротък огън 60 минути. Добавя се сол и сок от един настърган домат. Накрая се поръсва със суха, стрита целина. Супата се поднася топла. Овкусява се с хрянова марината.

Image: “Janus”- watercolour by Tony Grist via Wikimedia Commons

Оня ден на среща между Яне Янев (лидер на партия Ред, Законност и Справедливост) и финансовия министър Симеон Дянков, наред с други теми, е било обсъждано

възможното сливане

на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)  със Съвета за електронни медии (СЕМ).

Темата сама по себе си не е никак нова, а съществува още от началото на Бойко Борисовото управление. Както тогава, така и сега възможното комплектоване на регулаторните администрации се дискутира през призмата на разходното оптимизиране.

Освен от бюджетна,

идеята обаче е интересна

и от чисто регулаторна гледна точка.

Предвид факта, че в 21 век съдбата на електронните медии е неизменно свързана с онази на далекосъобщенията, обединението на СЕМ и КРС би гарантирало конвергентния подход при тяхната регулация. Постижимият резултат би бил край на размиването на компетенции и междуособните конфликти от близкото минало.

С конвергентната телко-медийна регулация освен това не ние ще откриеме топлата вода – в Европа тя не е рядкост. Администрациите натоварени с нея понякога биват наричани янусоподобни – по името на изобразявания с две лица римски бог Янус.

Примери за такива

супер-регулатори

са британският Ofcom, швейцарският BAKOM и в известен смисъл австрийският RTR.

Защо тогава и у нас да не бъде приет янусоподобният регулаторен подход?

В края на краищата бог Янус е бил почитан като посредник между варварщината и цивилизоваността, между селския и градския живот, между младостта и зрелостта – ведно проблемни кръгове, които отколе присъстват в нашия медийно-комуникационен ландшафт и изчакват своето решение.

Мнения?

No related posts.

Днес ще завършим европейската обиколка на Иван с мотора. Започнахме с Алпите, Гросглокнер и Италия, продължихме към Щутгарт в Германия, а днес през Франция и Автстрия ще се приберем у дома. Приятно четене:

Три хонди из Европа

част трета:

През Страсбург и Виена към дома

На следващата сутрин същото… пак влага. Този ден тръгнахме към Страсбург. Пътят до там пресичаше планината Шварцвалд и на места много приличаше на пътищата в Алпите. Този ден карахме под постоянно ръмене и мъгла. Това продължи почти до самия град Страсбург, но като прекосихме река Рейн, през която минава границата между Германия и Франция, Слънцето ни се усмихна, сякаш искаше да ни каже „Добре дошли във Франция!” Пак се иронизирам, но на практика си бяхме във Франция. Бяхме си обещали да опитаме истински френски кроасани- сега беше моментът. Знаех, че отиваме в

Страсбург,

но не можех да кажа, че знам нещо повече. Оказа се, че това е важен град за Европейския съюз, макар да не е много голям.Така същотам имало важно търговско пристанище. И не само това-има много интересни сгради с интересни истории. Още с влизането в централната зона на града, погледът ни беше прикован от една доминираща сграда- това беше

катедралата „Нотр Дам дьо Страсбург”.

Оставихме моторите на един тротоар и след обичайната доза мрънкане от моя страна, тръгнахме да видим тази чудновата сграда. Все се притеснявам за мотора си. Колкото повече приближавахме катедралата, толкова по гъста ставаше тълпата. В края на крайщата и ние се смесихме с нея и станахме част от морето от туристи, улични артисти, музиканти, художници и търговци. В един момент вдигнах поглед а пред мен се разкри самата катедрала. Не мога да я сравня с никоя друга- не много голяма изградена от червени камъни, и много пищно украсена със склуптури с религиозна насоченост. За съжаление пространството около катедралата не е никак голямо и няма как да се направи снимка, която да отрази цялото й великолепие. За момент улисани да разглеждаме всички интересни неща, които ни заобикаляха, бяхме забравили за кроасаните, но бързо се опомнихме и макар да не познавахме мястото, инстинктът ни заведе до една разкошна, нека да я нарека „сладкарница” А там кроасани и всякакви вкусотии с лопата да ринеш. Гергана като главен лингвист на групата, се нареди на опашката и след някакъв странен начин на плащане, се сдобих със заветния кроасан. Яли ли сте кроасан, купен от някой хранителен магазин? Е… онзи си нямаше нищо общо! Накупихме разни сувенири, не за друго, а защото това беше най-отдалечената точка, до която щяхме да стигнем при това пътуване. По пътя, по който бяхме стигнали там, бяхме изминали над 2600км. Доста се помотахме из града, накрая и към края на разходката ни, ми се взе тока. Някак се добрах до мотора, който ме спаси от пълно изтощение. Пропътувахме разстоянието обратно до къмпинга в аналогични условия, а там черните облаци продължаваха да се правят на интересни. Вече не им се впечатлявахме особено, но таяхме надежда в Мюнхен, нашата следваща спирка да не е така. Ноща мина като първите две – в дъжд, макар и по слаб, а на сутринта потеглихме към града на BMW. За 270-те. километра магистрала, открих за себе си, че са мит твърденията, че по немските аутобани се карало с 300км/ч Почти на всякъде има ограничения, а там където няма, има трафик, така, че няма как да караш с 300. Пристигнахме в

Мюнхен

преди обяд, настанихме се в къмпинг, хапнахме и потеглихме към центъра на града. На първо място беше музея на BMW, но той в понеделник не работеше, за това отделихме доста време за интересностите в шоурума. Впечатление правят осемте свободно оставените мотора пред входа на сградата, Там всеки може да се качва, да се джаска върху тях, да върти копчета и ръчки и т.н. Даже имаше някакви малчугани, които стъпваха по датчиците на инцекционите (просто до там им стигаха крачетата) драскаха с обувките си по седалката , ритаха по спойлерите и изобщо вандалстваха върху това бижу . Идваше ми да им обърша по един шамар, ама се въздържах, макар че тези шамари биха имали безценен възпитателен ефект върху подрастващата им психика.. След обиколката на шоурума на БМВ, се запътихме към

центъра на града

Лесно стигнахме до там, но не можехме да намерим подходящо място да оставим моторите си , за това ги оставихме на един платен паркинг. Тръгнахме да търсим туристическия център на града, като репер ни служеха двете кули на Фрауенкирхе -катедралата Св. Богородица. Когато стигнахме в подножието на кулите, със съжаление установихме , че са в ремонт и не можем да ги видим както трябва, а бе изобщо повечето интересни сгради бяха в ремонт, а бе целият център е в ремонт. Бързо намерихме и площада

Мариенплац,

видяхме и часовника на сградата на новото кметство , който е украсен с интересни движещи се фигури. Малко, по малко тръгнахме обратно към паркинга, купихме си храна и се натоварихме с чанти, пълни с провизии. Ей така натоварени започнахме да се лутаме, неможейки да намерим уличката, в която оставихме моторите си . Оказа се, че такива паркинги има във всяка втора уличка. Все пак намерихме нашия паркинг, но бяхме пресрочили евтиния период от време и се наложи да заплатим наказателна такса за последния започнат час . Не ни стана приятно че дадохме по 5 евро, но ги дадохме. Димитър попита човека на паркинга „Какво счупихме, бе пич ?!”, при което той любезно ни се усмихне, неразбирайки нито дума. Прибрахме си се в къмпинха и прекарахме една прохладна приятна вечер, без дъжд от не знам койюлко дни насам. Следващият ден щеше да е доста натоварен , предстоеше да разгледаме музея на BMW, да намерим Berghof – къщата на Хитлер в Баварските Алпи, и да продължим към Виена. Във вторник не бързахме да тръгне, защото музея отваряше в 10.00ч. Спокойно се оправихме и в 10 без една, бяхме пред главния вход на BMW Muzeum – най после! Влезнахме вътре с огромни очаквания. На мене най-много ми харесаха моторите и то старите. В сравненивюе с музея на Мерцедес, този бледнееше. Не искам да кажа че ми е било безинтересно. Много ме изкефи моторът спечелил Париж-Дакар през 2000г. Там си седи – ей така очукан, с понатрошени спойлери…. Излезнахме от музея и

поехме в посока Австрия.

Малко съжалявах, че не можехме да отделим повече време на този хубав град. Но когато реша да си купя BMW, ще го купя от там и тогава ще поразгледам повече. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Следващата цел за този ден беше

Berghof – алпийската къща на Хитлер,

там където се е събирал целия елит на Хитлериска Германия. Трабваше да напуснем Германия, и веднага след това да влезнем отново. За пореден път се доверихме на GPS-а и следвайки инструкциите на ”каката” след 170-180 km каране, се озовахме пред някакъв хотел. „Сега се издъних” – тази мисъл ми мина през главата, защото аз бях „свалил” координатите на мястото от Интернет. Позавъртяхме да огледаме, но нямаше нищо, което да отговаря на представите ни за тази къща, изградени от снимките в Инитернет. Тогава Димитър видя някаква невзрачна табелка, на която пишеше Тогава Димитър видя някаква невзрачна табелка, на която пишеше „Bunker… не знам си какво”. Тогава се разбра, че сме си на точното място. После като размислих, си дадох сметка, че няма как да напишат указателни табели „Алпииската къща на Хитлер”, примерно. За германците името „Хитлер” е еквивалентно на чума . Та, взехме си билетчета и тръгнахме . Изобщо нямахме представа къде влизаме. Аз очаквах да влезнем в някакви богато украсени зали със стари мебели и т.н., но се оказа, че влезнахме в подземен лабиринт. Някакви вити стълби, после някакви прави стълби, после някакви безкрайни коридори, а накрая едни зигзагообразни проходи, а в дъното на всеки от тях имаше картечни гнезда, защитени от бетонена стена, дебела над един метър. Аз вече отдавна бях изгубил чувство за ориентация, не знаех кое е „напред” и кое „назад” Там някъде имаше подземни жилища. Намирахме се най-малко 50 м (вертикално) под земята. Обстановката беше тягосна, за което допринасяше слабото осветление, и влагата, която пропиваше всичко наоколо. Това очевидно беше един от бункерите, предназначени за защита при евентуално нападение. Хитлер явно здраво го е гонила параноята. Сега след като са минали няколко седмици от това пътуване, си давам сметка, че това преживяване, ме впечатли най много от всичко, което видях. Често се улавям да мисля за това място – зловещо е! Успяхме да излезнем от зловещия лабиринт само и единствено с помощта на стрелките , сочещи изхода, и пак потеглихме на път. След още 170-180 км, спряхме да пренощуваме в един къмпинг в непосредствена близост до

Линц

На следващия ден, след още не знам си колко километра магистрала, бяхме в града на Йохан Щраус, града, в който е творил не кой да е дру , а самият Моцарт,

столицата на Австрия – Виена.

След поредната , но неизбежна доза битовизми, се запътихме към центъра на града, където оставихме моторите паркирани на улицата – бяхме си взели поука от мюнхенската, паркинг-грешка. Вече бяхме свободни да обикаляме на воля, нещо което обаче леко ме притесняваше, познавайки добре нрава на Гергана и Димитър. Те двамата като видят два камъка на кръст, спират и започват да се въртят като шиштарбан и „да усещат духа на времето”…., а това ме изнервя! Какво ли ме чакаше във Виена, където има от всичко по много. Нямаше какво да се прави, „прехапах си езика”, за да не мрънкам много и тръгнахме. За Виена каквото и да напиша, няма да е пълно и достатъчно – това е град с вековни традиции във всяко едно направление на изкуството и архитектурата. Не мога да не отбележа факта , обаче, че навсякъде в центъра, вятърът носи острата, специфична миризма на конски пикоч(с извинение!). Някак друга представа имах за атмосферата на този град. Поне при мен това бе първото впечатление . Съзнавайки че за няколко часа, в никакъв случай не може да добиеш дори бегла представа за културно-историческите ценности на града, започнахме да обикаляме центъра хаотично или почти хаотично. Не мога да кажа, че видяхме много, но все пак ето някои интересни моменти от обиколката ни: В късния следобяд се прибрахме в къмпинга, а вечетра прекарахме на бира и пържени картофи На следващата сутрин ни чакаха поредната доза километри . На влизане в Унгария, си платихме електронна винетка, и

продължихме към Будапеща,

където планирахме да останем две нощи. Този път попаднахме в някакъв къмпинг, който аз нарекох „Къмпинг Копърка” – все едно бяхме попаднали в консерва копърка – ужасно пренаселен. Това беше така, верочтно , защото този ден в града имаше някакър рок-фест или нещо подобно, а освен това къмпинга си беше в центъра на града (на 4-5 км от центъра). Беше неприятно да останем в къмпинга, за това вечерта си направихме опознавателна обиколка, по крайречната пешеходна алея , без да стигаме центъра. Усещаше се че приближаваме Родината. По улиците имаше фасове, вече започнахме да срещаме хубави девойки, (нещо което в Германия, например беше рядкост), имаше не малко леняи, отдадени на поредната, алкохолна, PVC бутилка и т.н. Все неща, които често могат да се видят из улиците на всеки по-голям град в България. На следващата сутрин станахме бодти, бодри , психологически и физически готови за голямото обикаляне. До центъра се стигаше най-лесно с метрото. Взехме билети и следвайки тълпата, след няколко спирки бяхме в центъра. Да, ама на излизане попаднахме на билетна проверка – някакви дебели „вуйни” ни налетяха като ято лешояди. Без притеснение показахме билетите си , но се оказа, че трябвало да се чекират, макар да важеха само за тази линия и тази посока, нещо което ние не бяхме направили поради незнание. На влизане в станцията, нямаше никъде торникет (това е една от онези въртележки, които, ако не се чекираш, не се завъртат и не може да продължиш), поне до сега навсякъде, където съм бил е било така. След шумна разправия нямаше какво да се прави и си платихме глобата (22 евро на човек), разбира се с пожелание да си купят свещи. Продължихме по пътя си с кофти настроение. И ако в Сърбия попаднахме на полицаи –рекитьори, то тук т.н. правила, бяха направени така, че да генерират „нарушители” – главно туристи, които не са на ясно с особеностите на унгарската циганщина, т.е. рекетът тук беше общинска , а може би държавна политика. Иначе Будапеща е наистина хубав град и в много отношения не отстъпва на Виена (е… нямам предвид фасовете по улиците). Прекарехме целия ден в обикаляне. Вечерта се прибрахе в „Къмпинг Копърка” и я прекарахме на слдаки приказки с “Legio” – колега от форума, с който вече се бяхме виждали веднъж на събор в Златица. Така ми липсваще възможността да приказвам наволя, че цяла вечер не млъкнах. Легнахме си късничко. На следващата сутрин в 07.15ч (08.15ч българско време) тръгнахме от Будапеща с крайната цел да си пристигнем у дома до края на деня. Предстояха ни около 900км. Това бяха едни ужасни 900 км, поне за мен. Това усещане ми дойде от киломатричната опашка на Унгарско-Сръбската граница, на която се прередихме със завидно безочие, водени от Димитър, непрятната сръбска магистрала, която е все в ремонт, многолентовото задръстване в Белград, в което не можеше да се диша от миризма на запален съединител, тягосната отсечка Ниш-Димитровград и като за капак почти непреодолимата тълпа на Сръбско-Българската граница, която със същото завидно дебелоочие прередихме, слушайки нечувани псувни по наш адрес, но….! Ако не бяхме минали отпред, не знам дали щях да оцелея, се чувствах изморен. Влезнахме в България, като пребити кучета, плувнали в пот. От там до в къщо оставаха някакви си 160 км, които пропътувахме на автопилот. Прибрахме се по тъмно. Посрещащата агитка бяха майка ми, баща ми и … котаракът Манчо – нашият домашен любимец, който ни се радваше по своему. Няма такъв кеф – да се прибереш жив и здрав у дома след дълго пътуване, изпълнено с всякакви преживявания. В такъв момент осъзнаваш значението на думичката ДОМ. Край Автор: Иван Тенекеджиев Други разкази свързани с обиколка из цяла Европа – на картата:

Винаги съм харесвал разказите на Боян Биолчев. В тях има нещо скрито, което изненадва, което се появява в най-неочаквания момент. Книгата му "Летен сняг", която купих заедно с още няколко миналата Коледа, прочетох едва наскоро, точно когато отново започна да застудява навън и да се усеща дъха на снега...

Както и очаквах, марката "Биолчев" отново нито ме излъга, нито успя да ме отегчи чак до самия край. Просто прекрасно! Лично у мен разказите на професора предизвикаха леко чувство на носталгия за “приятелските времена”, тъй като във вече забързания ден и покрай злободневните проблеми не успявам да намеря време за някои от приятелите си. А така ми се иска... И книгата сякаш ме срещна с тях – с абсурдните разговори и сатиричното отношение помежду ни.

У самия Биолчев има малка нотка на меланхолия, която отчасти си проличава. Традиционни за българските нрави места - кръчмата, гората, се описват в разказите, а хората са от онези българи, които се вълнуват, когато започнат да говорят за младините си. Ако Маркес пише “странстващи разкази”, то Биолчев ги е закрепостил на едно място, където всичко се случва в момента - без предистория на героите, без излишни обяснения - "тук и сега".

"Летен сняг" е за зимата. Разказите вътре топлят. Загряват така, както и горяща цял ден камина не би го направила. Описаните вече рядко срещани хора сгряват душата и сърцето, а летният сняг не е просто оксиморон, а истинско чувство, но – уви – мимолетно.

По-емоционалните читатели, които плачат дори когато четат Георги Господинов, струва ми се, тук няма да имат много поводи да изваждат кърпичките. Но пък със сигурност ще останат много развълнувани. За пореден път се убеждавам, че Боян Биолчев може много умело да предаде тежка атмосфера, като той я описва хем в действителния й мащаб, хем с мараня около нея, за да се възприеме по-лесно. И да вълнува.