Просяк влязъл в едно село и се приютил в църквата, която била стара и от дъжда вътре протекло. И просякът прогизнал напълно, и гладен бил, и облечен в дрипи, и измръзнал, и уморен от пътя. И влязъл в църквата свещеникът и започнал службата. Взел Евангелието и прочел това място, където било написано: "Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте ..." Чул това просякът и се зарадвал: "Това за мен е казано и скоро желанията ми ще се изпълнят". Но свещеникът отслужил службата и се прибрал вкъщи, без да се погрижи за него. И просякът казал: "Тази книга, която прочете той, лъже". И взел Евангелието, привързал камък към него и го хвърлил във водата. И свещеникът, идвайки в църквата, не намерил Евангелието и попитал просяка: "Къде е Евангелието?" И просякът казал на свещеника: "За какво ти е лъжливо Евангелие? Хвърлих го във водата." Свещеникът се разгневил и започнал да бие просяка. И просякът казал: "Защо ме биеш, безсъвестнико? Ако вярваш, че Евангелието е праведното слово Божие, то защо не изпълниш волята му? Та аз съм странник - не ме приехте, гол съм - не ме облякохте, гладен съм - не ми дадохте да ям, жажда ме мъчи - не ме напоихте. Да не би Бог, нуждаейки се от всичко това, да го е казал само за себе си?"

Вардан Айгекци

Авторът е живял XІІ -ХІІІ в., затова изказът е малко архаичен, но реших, че не е уместно да го променям.