С мирис на човешко печено

На Тибет дорога прямо, Слева спонсор, справа лама, Одинокий, одинокий путь. Мимо древнего Икстлана, От "Агдама" до Баяна, Напиши мне, мама, как-нибудь По дороге в Непал... (Машина времени)

 

Попадам в Катманду

през изключително мирен за непалската столица период - няма разстрели в кралския двор, няма преврати, няма режими на пълномощията, няма барикади, няма мирни революции. Кралят се е примирил с ролята си на обиден и разочарован от народа си пишман диктатор и не му е останало нищо друго освен да се спотайва в двореца. Физиономията му вече е заменена върху книжните пари с връх Еверест. Още няколко месеца и ще го изпратят по живо по здраво и от двореца. Но той така или иначе ми е последната грижа. Едва стъпил в Катманду, душата ми почва да мърка от удоволствие. Подмладявам се с 10 години. Сероизно!

  Изпадам в съвсем искрен възторг, като начинаещ бакпакер, от шарения свят от спонсори, лами, туристи в gore-tex, кришнаити в бели и оранжеви раса, живи богини, вършачи на ориз, хамали, свети аскети, свещени крави, велорикшаджии, крадливи манстирски маймуни, монархисти, маоисти ... Не е ясно кои точно са маоистите, но със сигурност са някъде тук. А свещените крави, май са по-свещени е Непал, отколкото в Индия, защото тук попадаш по най-строгите удари на наказателния кодекс, ако ги нараниш, докато в Индия рискуваш не повече от обикновен уличен линч.

    Във въздуха се смесват

ароматите на сафрон, на къри, на говежда тор, на маймунска тор, на човешко печено

(от погребалните клади на хиндуисткия храм Пашупатинах).

В звуковата картина се опитва да надделее дънещата от всяко кьоше мантра "Ом мани падме хум" (звучи кощунствено да асоциираш вглъбена будистка мантра с глагола "дъня", но само ако не си я чул на място от надута на "max" третокачествена куче марка стереуредба), но в моите уши я заглушава превъртащия се като на развален грамофон рефрен на класическата песеничка на Машина времени за пътя към Непал, спонсора и ламата. Макар и техният път да идва от малко по-различна посока. По следите на Прежевалски. През Средна Азия и Тибет. А и за мене Непал даже не е крайна цел. Напротив - спирка по пътя към Бутан.  

  Добре е да се вметне, че за де се барикадира столицата Катманду, не е нужно да има революция. Достатъчно е да е 6 следобед, когато хората си тръгват от работа. Улиците не са толкова широки, че две коли/рикши да могат да се разминат, но затова пък никоя не е пешеходна, а всички са двупосочни.

    Но пък да се заобиколи касата за билети на

Дворцовия (Дърбар, неп.) площад,

в който и да е от трита съперничили си столетия наред града в долината - Катманду, Патан и Бактапур - е от лесно по-лесно. Касите са врати в полето.

В Бактапур

от кумува срама доброволно се явявам на касата, колкото да науча, че тук билетът е 3 пъти по-скъп от в другите два града. Защото имали не един, а цели 4 площада - тоест ми давали намаление, колкото за цял площад. Няма проблеми - и историческите центрове и на трите града са толкова чаровни и като архитектура, и като атмосфера, че напълно си заслужават рупиите, за да се съхранят.

Отметнах

гледка на Еверест от самолетче на Buddha Air.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Може би не е съвсем същото усещане като да го изкачиш пеша, но щом и затова дават сертификат - Видял Еверест, подпис и печат - явно е сравнимо постижение! [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Връх Еверест"][/caption] Д.'07 Очаквайте продължението Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът Илюстрации:

Nepal 2007

Други разкази свързани с Катманду – на картата: