Приспособимостта към промените е еволюционна дарба

Текст на Румен Петров

Промяната е процес, който съчетава едновременно загуба (на нещо, което имаме или познаваме) и неизвестност (пред лицето на онова, което идва). В чистия си вид промяната е чист ужас, а най-радикалната промяна е смъртта. За щастие в живота, промените са малко по-поносими. Но и тогава можем да отличим желани от нас състояния, които не сме достигнали - например да сме гладни, но още не сме се нахранили или нежелани състояния – като да сме обичани, но да дойде ден когато сме разлюбени и сами. И така нататък…

С други думи има желани и нежелани промени. Важно е да не забравяме, че желаните промени за едни от нас са нежелани за други хора, които също са от нас. Това значи, че промяната може да доведе до отделяне на онези, които я искат от онези, които не я искат. И тук смъртта е наблизо. В момента в Камбоджа започва съдебен процес срещу едни хора, които са заповядвали убийства на около два милиона души, които не са били дотам съгласни с промените.

Промяната е противоречива. Тя е опасна и желана, животворна и смъртоносна. Емоциите, които тя предизвиква са както тревога, яд и скръб, така и радост, игра и любопитство. Промените заемат основна част от живота ни. Другото име на този опит е учене. Ученето, значи, е процес изпълнен с много конфликтни емоции (страх, срам, яд, безпoмощност и т.н.) много от които затрудняват научаването. Добрите учители знаят това и внимават много да не причиняват страх, срам, вина и безпомощност у учениците. Но науките за промените казват, че лошите учители са изпълнени със страх, яд, срам и вина също както всички нормални хора пред лицето на промяната. Задачата, тогава е да помогнем на изплашените, ядосаните, оскърбените и унижените да са по-малко под властта на тези състояния. Това може да стане по два начина – с химикали (опиати, лекарства, стимуланти и др.) или с отношения. Вторият начин е за предпочитане – по-траен е. Първият е с много по-бърз, но нетраен ефект.

В известна степен можем да кажем, че хората са най-приспособимите към промени същества, населяващи Слънчевата система. Но за да осъществяват тази своя еволюционна дарба те се нуждаят от едно единствено нещо – от други хора, в отношенията с които да предвиждат, да посрещат и да се приспособяват към промените. Това е повод за надежда.

. . .

Прочети цялата новина

Свързани новини: