Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Clerodendrum trichotomum (клеродендрум или клеродендрон) е храст, идващ от Япония и достигащ 3-4 метра височина. Цветовете, които се появяват през август и септември, излъчват приятен аромат, но големите листа миришат ужасно, когато ги смачкате. Плодовете са звездовидни и приличат на човешки фигури.

Aristolochia arborea е застрашено растение, което се среща много рядко (предимно в дъждовните гори на Колумбия). Цветовете му са месести, на пипане са нещо средно между гъба и чушка, но имат отвратителен аромат – миришат на мърша.

Taxus canadensis (Канадски тис) е разпространен в Северна Америка, близо до реки и заблатени месности. Листата, клоните и плодовете му са токсични. Древните племена обаче са варели чай срещу ревматизъм. Екстрактът от канадски тис се ползва за производство на паклитаксел, един от основните инхибитори при химиотерапия с цел лечение на рак.

Victoria cruziana е една от най-големите водни лилии в света и расте предимно в Парагвай, Бразилия и Аржентина. Листата ѝ са толкова нежни, че ако пуснете сламка перпендикулярно от 30-тина сантиметра, тя най-вероятно ще ги пробие. В същото време, ако теглото е равномерно поставено върху такова листо, то може да издържи до 50 кг. Така малко дете спокойно би могло да седне в средата на лилията:

Снимка: http://fuckyeahbabies.tumblr.com/

Цветовете си Victoria cruziana показва само по тъмно, така че можете да ги видите единствено през нощта, в ранно утро или в късен здрач.

Всички тези растения, както и още 10 000 вида, разположени на 11,5 хектара площ, можете да видите в Ботаническата градина на Кьолн.
Ботаническата градина е отворена всеки ден от 8:00 докато се стъмни, а закритите площи можете да посетите от 10 до 16 ч. ежедневно (от април до септември работното време е удължено до 18 ч.). Входът е безплатен.

Управата на Кьолн се е заела с цялостно модернизиране на ботаническата градина, планирано да приключи чак в края на 2013 г. Ето защо очаквайте някои части на ботаническата градина да са временно недостъпни (централната сграда Flora) или не точно такива, каквито са по брошурите. Ето сравнение на централния вход, заснет на брошурата и от нашия апарат през октомври:

Напролет обаче очакваме всичко отново да цъфти и ухае…

Ако искате да изпробвате макро-функцията на фотоапарата си, това е перфектното място. Ето някои от нашите попадения:

Може да уловите и други интересни неща – например около водните лилии щъкаха огромни рибоци:

В оранжериите реално попадате в тропическа дъждовна гора:

Ако обективът ви не се изпоти, може да щракнете бананите, които между другото са тревисто растение:

Само с преминаването на две врати се озовавате от дъждовните гори в пустинята:

Така може и да не ви изглежда впечатляващо, затова ще сравним тия „малки“ кактусчета долу с Вики:

Накратко – силно препоръчваме! Градината е чудесно място за разходка (особено с бебета), почивка, дори пикник! Можете да си направите чудесни снимки, да научите интересни факти и… да стигнете дотам с S-Bahn 16 и 18, както и с автобус 140. Намира се в непосредствена близост до зоопарка и лифта над река Рейн. Пеш от центъра по брега на реката се стига за по-малко от час.

Подобни публикации

• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (9)
• 27.09.2009 -- Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 01.11.2011 -- Катедралата в Кьолн (0)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (2)
• 07.11.2011 -- Музеят на шоколада в Кьолн (8)
• 12.04.2011 -- Един реален вторник… (9)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)
• 15.04.2009 -- Рим – подробна карта и 160 забележителности на италианската столица! (13)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (7)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (20)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (12)
• 17.04.2009 -- Фонтанът Ди Треви (Рим, Италия) (5)
• 27.07.2011 -- Пещерата „Изворите на река Ангитис“ до Драма, Гърция (4)
• 19.07.2011 -- Гърците са го измислили! (6)
• 09.02.2011 -- Араповски манастир „Св. Неделя“ (6)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 04.12.2010 -- Ефектът на пеперудата (3)
• 11.09.2010 -- Лукойл: Да заредим на осма колонка! (8)
• 01.08.2010 -- Анкета: Кой ще стане шампион? (0)

Петима политически активисти бяха осъдени в Обединените арабски емирства между две и три години, заради обида към лидерите на Емирствата.   След няколко месеца протакане на делото (от юни до днес, а арестите са от април) съдът се произнесе публично: обвиняемият Ахмед Мансур ще бъде наказан с лишаване от свобода за три години, по обвиненията срещу него. Мансур, който е инженер и поет, чиито произведения са публикувани и в Abu Dhabi Authority for Culture and Heritage, е обвинен за поддържането на блог, който предоставя възможност на останалите четирима подсъдими да изразят своето мнение срещу правителството. Останалите четирима, осъдени на по две години затвор са: Насър бин Гайт, Фахад Салим Далк, Хасан Али ал-Хамис и Ахмед Абдул Халек. Съдът разпореди и затваряне на сайта. Насър бин Гайт е професор по икономика, работил като юрисконсулт на въоръжените сили на ОАЕ до ареста му през април. ОАЕ не са свидетели на протести, подобни на тези в други арабски страни, отчасти заради стимулите, предоставени на гражданите.  Един от осъдените написва есе, в което описва този подход като купуване на гражданите да избягват желанието и търсенето на реформи. През октомври пък един от активистите публикува петиция, призоваваща към бойкот на изборите за консултативен съвет, както и, че [...]

Малки роботи, които изглеждат като насекоми са разработени отдавна. Те летят, бягат, пълзят ... Въпреки това, насекомите могат да служат не само като модели за инженерите, те могат, например, да генерират електричество, за да подават енергия към сензори, разположени върху самите тях. На учените от Мичиганския държавен университет им е хрумнала идеята да облепят насекомите, в случая обикновени бръмбари, със сензори и да ги използват за наблюдение на условията на околната среда след големи аварии. Тъй като не винаги е ясно, дали е възможно да се изпращат хора на такива места, дори и да са квалифицирани работници. Електронната система се захранва от самия носител. За целта учените са създали спирален пиезоелектричен генератор, достатъчно компактен, който превръща кинетичната енергия от движението на крилата на бръмбарите в електрическа. Тя ще се използва за удължаване живота на батерията на устройствата, имплантирани в насекомото. Какви устройства? Например, малка камера, микрофон или сензор за газ, а също различни комуникационни елементи, необходими за изпълнение на задачата. Друг въпрос е, как ще се накарат насекомите да летят там, където е необходимо. С това се занимават в момента учените, по поръчка и с финансиране от DARPA (служба на Пентагона за академични изследвания). Те патентоват всяка ключова идея и имат намерение да доразработят технологията.

В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога: - Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза. За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда: - Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя... Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал: - На ти сто марки и стига си занимавал Господа с глупости! Усмихни се, България! Социалният министър Тотю Младенов успоки, че увеличаването на възрастта за пенсиониране няма да се отрази тежко на работещите. И сигурно е прав - на фона на настоящата икономическа ситуация в страната, на работещите българи пенсионирането им изглежда като последна грижа.

Безспорно

гвоздеят на изминалата седмица

бе забит от решението на Съда на Европейския съюз по делото Scarlet Extended vs SABAM. Първа по темата писа проф. Нели Огнянова, а Дневник излезе с почти революционното заглавие “Блокирането на торенти е нарушение на човешки права”.

Моя милост пусна чак днес един материал на български , чиято задача бе да представи решението от гледните точки на трите замесени страни: правоносители, интернет доставчици и потребители.

В тази връзка The 1709 Blog прави интересен паралел между решнието в Scarlet vs SABAM и английския казус Twentieth Century Fox Film Corporation and others vs Newzbin Ltd.

Но колкото и да е важно, споделянето на съдържнание не ще остане единствената тема в тази неделна поща, защото и защитата на личната неприкосновеност не бива да бъде неглижирана.

В познатия си

маниер на куриозност

американски съдилища в Пенсилвания и Кънектикът са постановили предоставянето на пароли за Facebook като доказателства по дела, с чието решеаване са били натоварени.

Дори пътят над Атлантика да е дълъг, не е безкраен, така че – мислете му каква дигитална хигиена поддържате в социалната мрежа!

И така на финала: завършвам с резкия завой към тресящата българския медиен ландшафт

стачка на БДЖ

която (има си хас) ангажира и представители на блогосферата.

Както по екраните на сутрешните блокове, така и в блоговете мненията се разминаваха в типичната за тези дискусии амплитуда помежду Осанна и Разпни го.

Весела и успешна седмица!

Related posts:

1. Линковете в неделя

Имало едно време в една далечна периферия на Европейския къюз двама велики джедая. И се чудело населението на периферията кой от двамата е по-велик....

[видео]

[край на видеото]

Великото премерване започнало с анкетата "Футболист №1 на България". Тъй като резултатите й традиционно ставали причина за люти спорове между феновете, подозиращи спортните журналисти в пристрастия, да не кажем нещо по-лошо, собствениците на анкетата решили да я демократизират. Речено-сторено. Отворили специален сайт - http://futbolist1.bg/, където всеки фен можел да заяви играч, за когото да се гласува. Но започнали премеждия.

Неизвестен злосторник регистрирал двама третодивизионни футболисти - Васил Лукаев от "Шипка Дагор" и Бойко Борисов от "Витоша Бистрица". Много фенове били недоволни от българските играчи, понеже били пияници и курвари и ги мързяло да ритат. Те започнали да давят гласа си за Васко и се надявали, че след като той спИчели, трябва "да се изтрие целият български жмутбол".

Организаторите - фирмата на един недозастрелян президентски съветник Манол Велев, за когото в периферията се говорело, че е разбойник - решили да спасят жълтичките от спонсорите и махнали Васко от анкетата. Но станало страшно.

Ядосаните фенове започнали да дават гласовете си на единствения останал третодивизионник, който получил и друга мощна подкрепа. Във форума на електронния вестник "Дневник" отдавна не обичали аматьора Борисов, който по съвместителство бил министър-председател на периферията. Тоест те нямали нищо против аматьора-футболист, но не искали аматьор за министър-председател и решили да скроят номер на втория - да го направят Футболист №1, та белким освободи другото място.

Организаторите се видели в чудо, защото за по-малко от ден Борисов стигнал второто място и вече дишал във врата на самия Димитър Бербатов, но не смеели да го задраскат като Васко. Зер знае ли се какво ще стане после...


През това време обаче други облаци се появили над джедайската глава. Сайтът Биволъ коварно изнесъл данни от затънтения Шуменски съд, че Борисов правел алъш-вериш със забранените амфетамини и имал-вземане със страшните разбойници Сретен Йосич и Бай Миле, а хайдушката дружина на сикаджиите му купила воеводското място в периферийното МВР. Медиите в периферията героично премълчали непатриотичните разкрития на Бивола, но злите сили Интернет и Фейсбук ги разнесли по света.

Любопитна снимка видях в албума на Стефан Бъчваров:

Лозунгите сочат, че снимката е от голямо комсомолско мероприятие, а лентичките на реверите - че може би е конгрес на ДКМС. Залата е "Универсиада", а девойката в кръгчето - вицепрезидентът Маргарита Попова, според Стефан Бъчваров.

П.С. За младите, които не помнят: Манифестациите бяха задължителни, но сборищата на ДКМС, а най-паче конгресите - не. Активни комсомолци бяха най-големите натегачи и кариеристи, повечето след 1989 г. бързо се преквалифицираха в демократи..

Твърдят, че големите надежди и очаквания са едно от най-ценните неща у хората. Напоследък този велик подтик все повече се превръща в пакет с голяма панделка. Дори и най-хуманните стремления на човечеството са опаковани в луксозна хартия и облепени с блестящи дантелки и финтифлюшки. Прекрасното изживяване да имаш дете също консуматорски е оваляно в брокат и накичено с електриковорозови фигурки. Раждането вместо родилни мъки, сякаш е заместено с шопинг разходка из молове, битаци и сергии. Вместо майчин инстинкт, започваме да се държим като хиени, надушващи разпродажби и промоции. Преди да тръгнем да пазаруваме, разбира се, правим списък. Така става вече и с бебетата – „Искам бебе със сини очи, прави крака, розови бузи и бенка на дясното рамо. Искам да стане милионер и да притежава пет къщи”. Ако това не се случи на милата родилка, тя ще намери спасение в замяната. Като всяка стока, която ни стиска или ни убивам и детето може да бъде сменено. Никой няма да признае за тези свои...

Image: Windstorm Thomas by NASA via Wikimedia Commons

Искрено се извинявам, че заради по-напрегнатия ритъм на последните няколко дни пускам със закъснение тук тази така значайна тема. Но нали се казва “по-добре късно, отколкото никога”, а и блог, който претендира да се занимава с правото и свободата в дигиталните технологии, не бива да я подминава в никой случай.

Та, по същество.

Виждате ли снимката в началото на статията?

Горе-долу със скоростта и вихъра на този циклон Съдът на европейския съюз

отнесе домогванията

на носители на авторски и сродни права да задължават интернет доставчици да филтрират мрежовия си трафик и да блокират достъпа на своите клиенти до (музикални) произведения, върху които правоносителите твърдят, че имат права.

В основата на казуса Scarlet vs SABAM (C-70/10) е залегналото желанието за свободно споделяне на съдържание и в тази връзка препоръчвам горещо на онези, които искат да се запознаят с неговата конкретика и предистория  да прочетат този постинг на Нели Огнянова (на български) или този и този мои постинги (на английски).

Какво всъщност е решил Съдът?

Принципно, Съдът подкрепя заключението на генералния адвокат Cruz Villalon и приема, че

1. дори и правото на интелектуална собственост да е изрично упоменато в член 17 (2) от Хартата на основните права на Европейския съюз (“Хартата”), тo не се наслаждава на абсолютна защита;

2. националните органи и съдилища, когато предприемат мерки за защита на носителите на авторски права, трябва да се стремят към справедлив баланс между защитата на авторското право от една страна, и защитата на основните човешки права на лицата, засегнати от тези мерки плюс защитата на свободата на стопанска инициатива, от която се ползват доставчиците на интернет услуги като Scarlet, от друга;

3. задължаването на интернет доставчиците (като Scarlet), да инсталират и поддържат сложна, скъпа и постоянна система за филтриране в интерес на носителите на авторски права (като SABAM), насочена към всички бъдещи нарушения и с цел да защити не само съществуващи, но също така и бъдещи произведения, е в разрез, както със свободата на стопанската инициатива на интернет доставчиците, така и с основните права на техните клиенти, а именно тяхното право за защита на лични данни и свобода на мнение и информация, гарантирани от членове 8 и 11 от Хартата.

Така погледнато решението на Съда е направо епохално, но предвид някои публикации по медиите бих желал да разясня неговото значение.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите определено са губещите по това дело. Те за пореден път чуват, че не може да става дума за приоритет между отделните права, гарантирани от Хартата или от други документи, които имат конституционален характер за Европейския съюз.

На практика правото върху интелектуална собственост тежи точно толкова, колкото и правата върху защитата на лични данни или свободното упражняване на стопанска инициатива.

Милионите наляти в лобинг за сега не дават очаквания резултат.

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Тук е много важно да се каже, че решението на Съда не дава картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитеното съдържание. Напротив, Съдът изтъква особения статут на правото върху интелектуална собственост, но и подчертава, че неговата защита не е абсолютна.

Като непробиваем Персеев щит пред потребителите се явява основното им право на защита на лични данни. То ги предпазва от вкаменяващите оръжия на правоносителите, а именно искане на информация, филтриране и блокиране на трафично съдържание.

Към деншна дата потребителите на интернет са едни от печелившите от делото.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Особеността на казуса Scarlet vs SABAM се изразява в това, че той очертава взаимовръзките в триъгълника правоносители-интернет доставчици-потребители. Решението на Съда за пръв път изправя основното право на стопанска инициатива на интернет доставчиците като ефективна бариера пред зачестилите още от края на деведесетте години домогвания на правоносителите да разширят отговорността за нарушения над правата им и върху доставчиците на услуги на информационното общество.

Може да се каже, че към днешна дата и доставчиците на интернет услуги са между печелившите от делото.

Те разбира се не бива да забравят едно: в частта си отнасяща се до тях, решението на Съда черпи аргументите си от член 15 от Директива 2000/31/ЕО, според който доставчикът е защитен само, ако не филтрира или променя своя мрежов трафик. В случай, че доставчикът – бил и той мотивиран от прекомерното си съобразяване с натиск от държавни институции или от някаква (криворазбрана) саморегулация – започне да филтрира или блокира трафика си, то той ще загуби привилегиите, гарантирани му от настоящото решение.

Това има особена валидност за българските интернет доставчици, които или се подават на (неправомерен) натиск от страна на, да кажеме, ГДБОП, или сами си налагат някакви ограничения.

В такъв случай те биха били отговорни, но не към правоносителите, а към предадените от тях потребители.

Заключение

Настоящото решение маркира поредния крайъгълен камък в борбата за свободно (или от позицията на правоносителите – нерегламентирано) споделяне на съдържание. Решението поставя правоносителите в патова ситуация, която те биха могли да превъзмогнат само чрез законодателни промени.

Дали такива промени биха се реализирали, зависи до много голяма степен от нас – европейските гласоподаватели. Особено ако не желаем ние да бъдем отнесени от вихъра.

Related posts:

1. SABAM обмисля въвеждането на “плосък” интернет данък?

За един ден в Америка се публикуват средно между 700-800 книги. Сред тях са стари и нови заглавия, но неизменно тенденциите са бройката да расте, а да не пада. Всеки ден се пишат стотици книги по целия свят, а колко от тях се... губят? Интересен е въпросът колко от написаните книги никога не виждат бял свят. Някои от тях се губят по случайност, или изгарят в неочакван пожар, или просто се изоставят и забравят. И тъй като са в категорията "изгубени" ние сигурно никога няма да успеем да разберем колко книги на ден спадат в този раздел. Но има 10, за чиято липса знаем. Списание Smithsonian Mag предлагаме да научим кои са те.

1. Омировият “Маргит”
Преди да се появят шедьоврите “Илиада” и “Одисея”, е имало и “Маргит”. Малко се знае за сюжета на комедийния епос, който е първата творба на Омир, написана около 700 г. пр. Хр. Единствената информация, която дават няколкото оцелели реда, е описанието на глуповатия герой на поемата – Маргит. Платон пише за героя, че той бил запознат с много неща, но всичко правел като с две леви ръце, а в Никомаховата етика на Аристотел Маргит е описан така: “Боговете не го научили нито да копае, нито да оре, нито на други умения. Затова той се провалял във всеки занаят”.

2. Изгубените книги от Библията
24 са книгите, които съдържа Танахът – еврейската Библия, а между 66 и 84, разделени на Стар и Нов завет, са при различните християнски деноминации. “Изгубените книги” наричаме тези, които липсват в откритите ръкописи. Знаем, че са изгубени, защото се споменават единствено по име в част от другите книги на Библията. В книга Числа например се споменава “Книга за битките на Йехова”, от която няма оцелял дори ред. Оказва се, че повече от 20 са споменатите само по заглавие книги, които всъщност липсват.

3. “Карденио” от Шекспир
Изгубената пиеса “Карденио” е наречена “Светият Граал” от изследователите на Шекспир. Съществува доказателство, че Шекспировата трупа “Хората на края” е играла на сцена пиесата за крал Джеймс І през май 1613 г. Сигурно е още, че самият Шекспир и Джон Флечър, неговият сътрудник за “Хенри VІІІ” и “Двамата благородни родственици”, са написали “Карденио”. Но... самата пиеса все още не може да бъде намерена. От заглавието учените заключват, че сюжетът има нещо общо със сцена от Сервантесовия “Дон Кихот”, включваща герой с името Карденио. Това е напълно възможно, защото английски превод на прословутия испански роман е публикуван още през 1612 г. и е бил достъпен за Шекспир.

4. Inventio Fortunata
През 14. век францискански монах от Оксфорд, чието име остава неизвестно за историята, пътувал в Северна Америка. Той описал географията на Северния полюс, включвайки и личните си предварителни предположения – какво според него представлява, в книга, наречена “Inventio Fortunata” или “Откриването на късметлийските острови”. Той дал копие от пътеписа на крал Едуард ІІ през 1360 г., а някои твърдят, че още пет екземпляра се носели в Европа, преди ръкописът да изчезне. 
Но това има продължение... През 1364 г. фламандският автор Якоб Кнойен издал книгата “Itinerarium”, в която описал по памет съдържанието на изгубения пътепис. Новата книга също била на път да изчезне, преди да я намери Джерард Меркатор – един от най-реномираните картографи през 16. век. За да публикува своята карта на света през 1569 г., той използвал описанието от “Itinerarium” като източник при илюстрирането на Северния полюс.

Хенрик М. Бродер, Die Welt

От седмици в Германия една тема измества от заглавията на медиите всички други кризисни съобщения за ронещата се репутация на еврото, за заплашително надвисващите евробондове и мрачната съдба на гръцките яхтени капитани.

Темата са скандалните разкрития за десетилетно прикрито и нелегално съществуване на група десни екстремисти, обиращи безнаказано банки и избиващи последователно редови мигранти и полицаи. Всичко това посред мирни германски провинциални градчета и може би пред очите на специалните служби на Федералната република.

Следствието е в разгара си, назначават се парламентарни и граждански комисии за изясняване на незапомнената афера, за осветяване на неонацистките и деснорадикални мрежи, оплели преди всичко източногерманската провинция.

Не закъсня и обичайният лов на политически дивиденти. Докато консервативно-либералното правителство сочи, че заделя годишно повече средства за борба с десния екстремизъм, отколкото всички свои предшественици, то отляво, преди всичко от Зелените и Левицата се отправят остри критики, че борбата с левия екстремизъм и с някаква въображаема ислямска опасност били изкуствено раздути за сметка на толерирането на десните екстремисти.

На ожесточена канонада е подложена младата министърка от ХДС, отговорна за работата с младежите, Шрьодер. На нея й се вменява във вина, че е въвела изискването при финансирането на обществена дейност с антинацистка насоченост да се изисква от участващите неправителствени организации (главно с лява насоченост) да подписват декларация за лоялност към обществения ред и Конституцията на ФР Германия. Левицата и Зелените се жалват пронизително, че това било дискриминация и работят усилено за подронване имиджа на министърката.

Кристина Шрьодер проявява твърдост и заяви, че няма да се откаже от искането си като условие за получаване на финансова помощ от държавата. Дебатът в медиите става все по-изнервен, но тенденцията, още по-конкретна от времето след норвежкото масово убийство на Бревик, е еднозначна: недопустимост на сравняването на леви и десни екстремисти, на съпоставяне на антихуманната същност и на двете политически девиации.

Нещо повече, поставят се под въпрос основни постулати на политическата теория от последните десетилетия. С презрение едно от водещи издания констатира, че Ангела Меркел била – о, ужас! – „привърженик на теорията за тоталитаризма“ и че за нея „левият екстремизъм е равен на десния екстремизъм“…

Както обикновено в подобни случаи гласът на публициста Хенрик М. Бродер, колкото и самотно да звучи, носи успокоение и връщане към здравия човешки разум:

Милен Радев

---

„Някой смятат, че няма раздика межлу дяво и лясно. Но те се забдужлават!“
Ернст Яндл

Не ни е известно дали оригиналният австрийски поет Ернст Яндл, автор на горния афоризъм, е бил читател на достопочтения седмичник Die Zeit. Ако да, той със сигурност щеше да изпита лъдбока ралост от един текст, появил се тези дни на страниците на хамбургския седмичник.

Там става дума за леви и десни екстремисти и за това дали е оправдано те да бъдат сравнявани или дори приравнявани един с друг. По никой начин, смята авторът на Die Zeit. Според него трябвало грижливо да се диференцира.

Левият екстремист пише авторът, иска „да преразпредели радикално“ обществените блага – пари, полезни изкопаеми, работна сила. Той може да е „догматик“ или „мечтател“, но в никакъв случай левият екстремист не е „нехуманен, нито опасен за съгражданите си“.

Десните екстремисти или неонацистите напротив „дисквалифицират хората преди всичко по вродените им признаци: етнос, цвят на кожата, пол“. Техният мироглед бил – пише авторът – „дори тогава нехуманен, когато не проявяват насилие“, ето защо той призовава „да не опаковаме десния и ляв екстремизъм в един и същ кашон“…
Авторът проявява завидна способност за „диференциране“ до дупка. До пълно замъгляване. Само дето му липсват елементарни аритметични способности.

Той цитира „150 загинали жертви на дясно-екстремистко насилие след Обединението“, цифра, което вероятно е дори занижена. На нея се противопоставя едно единствено „ляво-екстремно убийство“, извършено от „междувременно саморазпусналата се RAF (Фракция на Червената армия)“. Ако разширим мъничко периода обаче балансът изглежда доста по-различно.

„Междувременно саморазпусналата се“ RAF бе отговорна за поне 34 убийства. Убити бяха генералният прокурор Бубак и банкерите Понто и Херхаузен, президентът на работодателите Шлайер. Но и никому непознати хора като холандският полицай Ари Краненбург.

Или 20-годишният американски войник Едуард Пиментал, „екзекутиран“ с изстрел в тила, защото на една от бойните групи на RAF бе нужно удостоверението му за да проникне във въздушната база Райн-Майн, да постави там бомба, от чиито взрив бяха убити двама души, а 11 осакатени.

Само на сметката на междувременно пуснатия на свобода Кристиян Клар се водят съучастия в девет особено тежки убийства и 11 опита за извършването на други. Може естествено да се твърди, че RAF просто е имала намерение радикално да преразпределя обществени блага – пари, полезни изкопаеми, работна сила.

Но да се пише за тях, че може би били „догматици“ или „мечтатели“, но в никакъв случай „нехуманни или вредни за други“ е просто пожелателно мислене. Дори само идеята да се броят труповете и да се съпоставят убитите от десните терористи с онези от RAF е безсрамна наглост. Впрочем – популярно упражнение в Германия.

Дебатът дали националсоциалистите са подложили на „финално решение“ шест милиона евреи или само три или четири милиона не се води само от неонацисти, но и от сериозни историци. Сигурно защото масовото убийство на три или четири милиона души трябва да се оценява коренно различно отколкото на шест милиона…

Обратно – малцината осъдени извършители се възползваха от т.н. „отстъпка за количество“: колкото повече хора бяха избили, толкова по-ниско бе наказанието, пресметнато на глава от пострадалите. Броят на жертвите играе също така важна роля в разправиите около турския геноцид над арменците през 1915/1916: бива ли, питат някои да се говори за геноцид при „само“ милион и половина жертви?

Германската публична среда (т.е. културните раздели на медиите и академичните кръгове) междувременно с мъки се споразумя да нарича престъпленията на националсоциалистите уникални и с нищо несъпоставими. Това вдига планката много високо.

Геноцидът започва от шест милиона и толкоз. Всичко по-долу по скáлата са просто колатерални щети. И осемте хиляди жертви в Сребреница, също както и приблизително милион и половината жертви на социалистическите утопии на Пол Пот.

Ако пък извършители са още и леви или левичари, тогава медиите и академичните специалисти моментално стартират процеса на релативиране и романтизиране: ама те са имали само най-благородни намерения, не са искали да се самообогатяват, целта им е била просто преразпределение на обществените блага…

Но не искаха ли същото и националсоциалистите? Завладяването на „жизненото пространство“ на Изток бе именно гигантски плячкаджийски поход, от чиято плячка – както доказа историкът Гьотц Али – се финансира социалната държава на благоденствието у дома.

Разбира се, че има разлики между десния и левия терор, също така както е имало разлики между СС и СА, които обаче не са интересували кой знае колко жертвите на тези банди, когато са лежали окървавени или умиращи на тротоара.

Днес нещата са още по-объркващи. Външно демонстрациите на автономните антифашисти не се отличават от онези на неонацистите, освен по цвета на ширитите на „кубинките“. Често самите полицаи не разбират по време на акция с коя от двете разновидности се сблъскват.

Склонността към насилие не се мери само по броя на жертвите. Докато десните екстремисти нямат скрупули да стоварят някой тупаник, левите екстремисти пък с още по-малко скрупули се самоидентифицират с убийци.

Те носят например образите на Че Гевара като хоругви по шествията си и не се колебаят да се жалват пред административните съдилища, ако полицията им забрани да демонстрират със символите на Хамас.

Шефката на партията Левица (наследницата на източно-германските комунисти) неуморно заявява, че „идеята на комунизма“ просто била злоупотребена и гледа винаги да допълва, че и християнството било оставило кървава диря в историята.

„Недиференцираното отхвърляне на цели човешки групи не по политически или по социални причини, а заради вродени признаци“ пише колегата в Die Zeit „е една уникална, концептуална бруталност“.

Значи обратно излиза че ако се отхвърлят цели човешки групи по политически или по социални причини, това не е концептуална бруталност, а отговаря на нечия политическа концепция…

Добре дошли в лудницата на релативизма.

---

Превод: © Милен Радев

За да си създадете реална представа за действителността и да имате шанс за информирания си избор през няколко години, когато, макар и за миг, се оказвате важен фактор с бюлетината пред урната, има едно много важно условие: не консумирайте новини в нетрезво или сънено състояние. Защото можете да объркате имена, държави и себе си. Внимавайте! [...]

„Напред, науката е слънце, което във душите грей“

Нямам никакви спомени от първия път, когато посетих Националния природонаучен музей. Мисля, че съм била на 8 или 9. Вчера реших, че няма да е лоша идея да го разгледам, току виж си припомня нещо от тогава и да сравня.

Когато отидох ми стана ясно защо нищо не помня. Всички дребни животни (насекоми от всякакъв тип) са на едни високи шкафове. Поне 110 см. над земята. Никакъв шанс едно 8 годишно дете да види нещо. Освен че са ред, след ред, след ред, след ред буболечки на клечка, за много трябва да предполагаш какви са, къде се срещат и какво правят, защото нямат табелки или ако имат, са забити на височина 170 плюс, написани с дребен шрифт на пишеща машина. Рядко информацията надхвърля една страница, а и заради изминалото време, мастилото е избеляло. На всяка буба има надпис на латински, с красив почерк на ръка (също избелял), което е много интересно, но цялата тази история прави секцията абсолютно недостъпна за деца… или хора, които не разбират латински.

А е ужасно тъжно, защото музеят е страхотен. На мен насекомите са ми ужасно интересни, но освен, че видях на живо няколко вида пеперуди, каквито бях виждала само на картинка до този момент, не научих абсолютно нищо ново. А изчетох всички налични табелки.
Всъщнст да отбележа, имаше секция, в която в зависимост от уговорките „имам хоботче, но само две двойки крила, хоботчето ми не пробива“ и буквичка, може да се разгледа конкретна секция с представители на тази конкретна комбинация. Горе долу това беше.

Огромна част от надписиъе са „съ“ това и „отъ“ онова. Което е като надничане през прозорец в миналото. Също така са и невероятен пример откога не е подновявана информацията и базата. Не знам кой се грижи и чия отговорност е, но е изключително разочароващо в какво състояние е един от най-интересните музей в София по отношение на посетителите. Разбира се, рекламите са страхотни. Пъстри, ярки, разлепени навсякъде…. само че в сравнение с реалността… ммм, има какво да се желае.

Личи си, че много труд е хвърлен в музея…. някога. Само че не се развива и не се променя. Няма информация, няма опит за достигане и привличане на интереса на подрастващи. Има много животни във формаделхид… и ако вече са ти интересни тези неща, прекрасно, но със сигурност не дава кой знае колко нова информация на зрителя.

Споделиха ми, че освен всичко, на много деца им става лошо, заради липсата на вентилация. Нямам идея, но пък в ретроспекция, няма място, където да седнеш, ако наистина се замаеш, което си е проблем.

Изобщо…. със смесени чувства съм от посещението. На първия етаж има изложба на картини, на втория има ужасно много препарирани животни, които са аранжирани сред естествена среда, в естествени за тях дейности, много от тях са демонстрирани и с малки. В големи, стъклени аквариуми са, така че може да бъдат разгледани отблизо и отвсякъде. За съжаление информация за средата им, навиците им и пр. липсват.
Има страхотни секции с минерали и си заслужават разглеждането.
Разнообразието от птици е впечатляващо, наистина.

Накратко… музеят е чудесен… ако вече сте запознати с тези животни, минерали и прочие и просто искате да ги видите и наживо. Но има какво да се желае, ако не сте запознати.
Препоръчвам… посетете го… наистина си заслужава.

Filed under: култура уж Tagged: България, музеи, национален природонаучен музей, обазование, софия

„Напред, науката е слънце, което във душите грей“

Нямам никакви спомени от първия път, когато посетих Националния природонаучен музей. Мисля, че съм била на 8 или 9. Вчера реших, че няма да е лоша идея да го разгледам, току виж си припомня нещо от тогава и да сравня.

Когато отидох ми стана ясно защо нищо не помня. Всички дребни животни (насекоми от всякакъв тип) са на едни високи шкафове. Поне 110 см. над земята. Никакъв шанс едно 8 годишно дете да види нещо. Освен че са ред, след ред, след ред, след ред буболечки на клечка, за много трябва да предполагаш какви са, къде се срещат и какво правят, защото нямат табелки или ако имат, са забити на височина 170 плюс, написани с дребен шрифт на пишеща машина. Рядко информацията надхвърля една страница, а и заради изминалото време, мастилото е избеляло. На всяка буба има надпис на латински, с красив почерк на ръка (също избелял), което е много интересно, но цялата тази история прави секцията абсолютно недостъпна за деца… или хора, които не разбират латински.

А е ужасно тъжно, защото музеят е страхотен. На мен насекомите са ми ужасно интересни, но освен, че видях на живо няколко вида пеперуди, каквито бях виждала само на картинка до този момент, не научих абсолютно нищо ново. А изчетох всички налични табелки.
Всъщнст да отбележа, имаше секция, в която в зависимост от уговорките „имам хоботче, но само две двойки крила, хоботчето ми не пробива“ и буквичка, може да се разгледа конкретна секция с представители на тази конкретна комбинация. Горе долу това беше.

Огромна част от надписиъе са „съ“ това и „отъ“ онова. Което е като надничане през прозорец в миналото. Също така са и невероятен пример откога не е подновявана информацията и базата. Не знам кой се грижи и чия отговорност е, но е изключително разочароващо в какво състояние е един от най-интересните музей в София по отношение на посетителите. Разбира се, рекламите са страхотни. Пъстри, ярки, разлепени навсякъде…. само че в сравнение с реалността… ммм, има какво да се желае.

Личи си, че много труд е хвърлен в музея…. някога. Само че не се развива и не се променя. Няма информация, няма опит за достигане и привличане на интереса на подрастващи. Има много животни във формаделхид… и ако вече са ти интересни тези неща, прекрасно, но със сигурност не дава кой знае колко нова информация на зрителя.

Споделиха ми, че освен всичко, на много деца им става лошо, заради липсата на вентилация. Нямам идея, но пък в ретроспекция, няма място, където да седнеш, ако наистина се замаеш, което си е проблем.

Изобщо…. със смесени чувства съм от посещението. На първия етаж има изложба на картини, на втория има ужасно много препарирани животни, които са аранжирани сред естествена среда, в естествени за тях дейности, много от тях са демонстрирани и с малки. В големи, стъклени аквариуми са, така че може да бъдат разгледани отблизо и отвсякъде. За съжаление информация за средата им, навиците им и пр. липсват.
Има страхотни секции с минерали и си заслужават разглеждането.
Разнообразието от птици е впечатляващо, наистина.

Накратко… музеят е чудесен… ако вече сте запознати с тези животни, минерали и прочие и просто искате да ги видите и наживо. Но има какво да се желае, ако не сте запознати.
Препоръчвам… посетете го… наистина си заслужава.

Filed under: култура уж Tagged: България, музеи, национален природонаучен музей, обазование, софия

Всички книги на Роалд Дал в детския отдел на ловешката библиотека са изчезнали, съобщава сайтът на националната кампания "Читателска щафета с героите на Роалд Дал". Книгите обаче не са откраднати, а са взети за четене от деца, които са пожелали да се включат в щафетата.

"Щафетата ни толкова се е харесала на учениците в Ловеч, че те са иззели всички книжки от градската библиотека, за да ги прочетат и да участват в нашата томбола с чудна награда-изненада", пише още на roalddahl.azcheta.com.

Читателската щафета е проект на "Аз чета" за насърчаване на четенето, в който до момента са се включили близо 150 деца от цялата страна. Те са прочели поне по 3 книги на Роалд Дал, попълнили са специалната форма-читателски дневник и са я изпратили по пощата с подписа на родител или библиотекар.

Надпреварата продължава до 9 декември, когато трябва да бъдат изпратени последните писма на участниците. Победителят ще бъде изтеглен на специално събитие в средата на декември.

Повече за Читателската щафета с героите на Роалд Дал можете да откриете на roalddahl.azcheta.com.

Хорхе Букай отново ще посети българия през 2012 година, този слух потвърдиха от издателство "Хермес" по време на срещата с друг гостуващ техен автор у нас - Александра Маринина.

"Имаме официално потвърждение за гостуването на Букай през май следващата година", заяви мениджърът връзки с обществеността на издателството - Десислава Добрева. Поводът за посещението ще бъде премиерата на новата книга на автора, която ще бъде издадена през май 2012 г. и у нас. Името й за сега остава в тайна, но успяхме да научим, че тя ще бъде сборник с разкази и притчи, подбрани специално от психотерапевта.

Писателят, чиито книги се продават в повече от два милиона копия по целия свят, е посещавал страната ни през 2010 и през 2011 година. Поводът за последното му посещение беше премиерата на четвъртата му книга – „Да се обичаме с отворени очи”, както и литературният фестивал „Пловдив чете”, на който световноизвестният автор беше специален гост.

Ако някоя от книгите на Букай все още липсва в колекцията ти, можеш да я добавиш през "Книга за теб".

Камен Петков е роден в София на 17 юли 1977 г. в семейството на дипломати. Завършил е висше образование в УНСС със специалност "Международни икономически отношения". Специализирал е икономика в Италия. Владее 5 езика. Собственик и управител е на три фирми, занимаващи се с инвестиции в строителството. Той бе депутат от партия „Атака”, но я напусна след скандали със записи на заповеди за стотици хиляди лева, които лидерът Волен Сидеров е принуждавал депутатите да подписват за лоялност. Сега е независим депутат. - Господин Петков, само омразата към шистовия газ ли сроди независимите депутати, напуснали „Атака”, с Яне Янев? - Този въпрос е неуместно да го задавате към мен. Аз какво общо имам с шистовия газ? - Знае се, че трима от вас са изразили съгласие с Ред, законност и справедливост срещу опитите за проучване за шистов газ, затова ви попитах. А имате ли информация за тримата ви колеги, те ще преминат ли в групата на Яне Янев? - Не, нямам информация какво става, но...

Директорът на АЕЦ "Козлодуй" бе бит пред дома си. Твърди се, че са му търсили ухото дълго време на мястото на престъплението, за да му го зашият. Твърди се също, че ухото му не е било откъснато или разкъсано вследствие на побоя, а е било отрязано. Отрязано и захвърлено. Но не е в това въпросът. Въпросът е в това, че АЕЦ е стратегически обект не само в икономическо отношение, но е стратегически във всяко едно отношение. Дори ако щете, е стратегически по отношение на сигурността на страната ни, която се нарича България, която от своя страна е част от Балканския полуостров, който пък се намира в Европа. И една ядрена авария, предизвикана тука, няма да мине по тънката лайсна… Защо се замислих за това? Ами защото директорът на един такъв обект, твърде интересен както в икономическо, така и във военно отношение, си ходи без охрана в един от най-смутните райони на Европа – Балканите… Не съм сигурен дали президентът на републиката трябва да бъде пазен от Националните служби за...

На 25 ноември 2011 , в 22:10 от космодрума Байконур стартира ракета носител 'Протон' с ускорителен блок 'Бриз-М' и космическият апарат 'АзиаСат-7' - по информация от Роскосмос.

Предполагам, че всички свързвате името Шърли Маклен с киното и ролите й  в емблематични ленти като „Проблемът с Хари” на Хичкок и „Апартаментът”, режисиран от Бен Уайлдър.

Днес Маклейн е вече 77-годишна дама, отдала се на спокойния живот, който никога преди не е имала. И тъй като е разполагала с достатъчно време, за да преживее много и да се наслади на редица удоволствия, актрисата е решила да ни сподели всичко, което се върти в главата й. Ето защо издава книгата „Това, без което (не) мога и други изповеди”.

Звездата ни отвежда на пътешествие из снимките, красящи стената на живота й, за да ни разкрие кои са нещата, които са я направили такава, каквато е днес. И ако мислите, че на страниците се говори само за кино, сериозно грешите.

Естествено, филмовото изкуство заема ключово място, но в живота на Шърли има още толкова много неща, като славата, влиянието, властта, парите, пътешествията, мъжете и приятелите. Не отсъстват и важни теми като политиката и тайния живот на хората, които стоят зад нея, тероризма и страха от оръжията за масово унищожение.

Макар и не много успешно, Маклейн се опитва да докаже, че се е преборила със звездоманията си, че славата не е толкова важен елемент от съществуването й и че предпочита да води по-прост, усамотен живот. В съзнанието на читателите обаче се запечатва образът на успялата жена, която, въпреки годините си, е изпълнена с дух и ентусиазъм. Факт е, че тя никога няма да може да излезе от Холивуд, защото всъщност той е истинският й дом.

Шърли Маклейн е посветила доста голяма част от книгата си на проучванията, които прави, и на разбиранията си за живота след смъртта и прераждането на душата. Тя изказва мнението си по теми като настъпването на края на света на 12 декември 2012 г. и търси отговори на въпроса дали наистина има извънземни и какво трябва да е отношението ни към тях.

Не е нужно да сте ужасно търпеливи, за да прочетете „Това, без което (не) мога и други изповеди”, защото стилът е наистина лек и страниците се изплъзват неусетно. Просто се подгответе да стъпите на една земя, населявана едновременно от известни личности, политици, извънземни и лутащи се човешки души.

Кога ще има спектакъл на новата театрална зала в Перник? Този въпрос си задават много перничани, но вицепремиерът Симеон Дянков играе "Няма да платим" - не по Дарио Фо, а по Борисов и ГЕРБ.

Ремонтът на театралната зала в Перник е завършен. Строителният контрол издаде разрешително за ползването й. Всичко това е известно на публиката от медиите, но Пернишкият театър продължава да играе спектаклите си в залата на бившия пионерски дом – сега Обединен детски комплекс(ОДК).

Очакваше се отдавна планираното представление на пиесата „За мишките и хората” за 26 ноември да е в новата зала, но и това няма да стане. Даже предвидената за новия сезон премиера на пиесата „Да готвиш с Елвис” също ще се играе в салона на ОДК – на 15 декември.

Наскоро в един сутрешен телевезионен блок премиерът Бойко Борисов обяви с половин уста, че залата била открита, но това изглежда е само според него. Впрочем той не веднъж повтори, че за Перник е направил театър. Да ама не!

Налага се да бъде припомнена историята как на 21 януари 2010 г. премиерът Борисов беше в Перник и обеща пари от бюджета за ремонта на залата. Тогава той даже с очите си видя как изглежда опожарения театрален салон.

Договорът на стойност 3.1 млн. лв за ремонта е подписан още през септември 2005 г. с фирма „Димел”, като в него се предвижда и проектиране, а количествено-стойностната сметка не е прецизирана и допуска оскъпяване в зависимост от извършената работа. през м. февруари 2010 г. През февруари 2010 г. Община Перник е подписала анекс към договора, съгласно който общата стойност на договорените за изпълнение видове работи е около 3.7 млн. лв. Премиерът Бойко Борисов насърчава ремонта, хвали се с помоща от държавния бюджет - театралната зала е единственият проект, финансиран изцяло с държавни средства, идва на проверки.



През май 2011 г. народният представител от ГЕРБ Владислав Димитров внася питане към финансовия министър Симеон Дянков докъде е стигнал процесът на финансиране и какви са възможностите перничани отново да се радват на голямата театрална сцена.
Тогава по време на парламентарния контрол вицепремиерът Дянков обяснява, че за 2010 г. от държавата са изплатени 700 хил. лв, а за първите 5 месеца на 2011 г. от държавния бюджет за обекта са предоставени над 1 млн. 100 хил. лв. „До края на годината предстоят още две плащания, за да може обектът да бъде напълно завършен. Целта е до края на м. ноември 2011 г. да се завърши реконструкцията на обекта и театърът в града отново да отвори врати.”, казва през май министър Дянков.


През септември той беше в Перник под претекст да провери какво става с театъра, но тогава пи кафе на „Търговска” с активисти на ГЕРБ и не се разбра дали е проверявал ремонтните работи. За всеки случай тогава репортер на Градски вестник го попита ще бъде ли изплатено известно оскъпяване на ремонта и той отговори утвърдително.

После изведнъж се появиха упреци, че Общината и фирмата изпълнител поискали половин милион повече и това като новина обиколи доста медии, без да е ясно какво точно значи. Официална справка от Община Перник показва, че финансовото министерство дължи още 630 173 лв., за да бъде разплатен докрай ремонта на театралната зала и да се гледат театрални постановки в нея.

СПРАВКА



ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 27 май 2011 г.Открито в 9,04 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Владислав Димитров относно ремонт на опожарения централен салон на Общински театър „Боян Дановски”.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! На 17 декември 2004 г., поради късо съединение и остаряла електроинсталация, се самозапали и изгоря големият театрален салон в Двореца на културата „Боян Дановски” – гр. Перник. Театралният салон и самият Дворец на културата са емблема на града ни, а опожаряването и седемгодишното неглижиране на проблема на национално и общинско ниво съсипват възможността жителите на града, и най-вече младото поколение, да се наслаждават на големи театрални постановки.
През 2010 г. при гостуване на Вас и премиера Борисов в Перник Ви запознахме с този огромен за града ни проблем, съзнавайки, че помощта, която искахме, е от националния бюджет да бъде финансиран общинският обект.
Моля да ни запознаете с това докъде е стигнал процесът на финансиране и какви са възможностите перничани отново да се радват на голямата театрална сцена.



ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за отговор на въпроса, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! През м. септември 2005 г. община Перник е подписала договор за изпълнение проектирането и изграждането на обект „Възстановяване на опожарения Драматичен театър „Боян Дановски”, разположен в сградата на Двореца на културата, гр. Перник. Договорът е на стойност около 3 млн. 100 хил. лв. Общо за периода 2007-2009 г. обаче община Перник е финансирала обекта със собствени средства в размер едва на около 220 хил. лв. През м. февруари 2010 г., както Вие казахте, имаше разговори между премиера Борисов, народните представители от гр. Перник и общината относно продължаването и завършването най-после на този проект на фона и обещанието от страна на правителството да го финансира напълно.
На базата на този разговор община Перник още през м. февруари 2010 г. е подписала анекс към договора, съгласно който общата стойност на договорените за изпълнение видове работи е около 3 млн. 700 хил. лв. От началото на 2010 г. до настоящия момент обектът е финансиран изцяло от държавата с целева субсидия за капиталови разходи. Общо за 2010 г. от държавата са изплатени 700 хил. лв. През 2011 г. досега от държавния бюджет за обекта са предоставени над 1 млн. 100 хил. лв. До края на годината предстоят още две плащания, за да може обектът да бъде напълно завършен.
Уважаеми народни представители, община Перник е получила значителна подкрепа от държавния бюджет за възстановяването на общинския драматичен театър. Целта е до края на м. ноември 2011 г. да се завърши реконструкцията на обекта и театърът в града отново да отвори врати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за реплика.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Господин вицепремиер, искам да изкажа благодарността си – от името на народните представители от Перник, както и на обществеността на града, а също и на актьорите, които в момента са в изключително тежки условия и са принудени да правят постановките си в доста малки зали. Надявам се през есента да можем да се наслаждаваме на хубавите театрални постановки в напълно обновена зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика? Не.

Новият марсоход на НАСА , на 26 ноември 2011, успешно стартира към Марс на борда на ракета носител Атлас-5. Стартът на апарата MSL ( Curiosity - 'Любопитство' ) бе транслиран в пряк ефир на сайта на амриканското космическо агентство.