Dell’Arte

Dell’Arte е жанр в театрално изкуство, основаващо се на импровизацията и директния контакт с публиката. Какво се случва, обаче, когато това изкуство е свързано с храна? Случва се ресторант Dell’Arte. А там именно се залага на импровизацията върху индивидуалните предпочитания на посетителя. Звучи много добре. Не се ограничаваш само от предложенията в менюто или пък винената листа. Нека ти разкажа повече.

Испанският тапас ресторант Торо, с подчертаната авторска кухня в модерен стил (заменям думата гурме с модерен, защото не ми харесва), номиниран от списание Бакхус в категорията „авторска кухня“ се обнови с нов кулинарен стил начело с италианския шеф Серджо Бертолучи.

Интериорът на ресторанта си остава изчистен, с премерено количество акценти, на които няма как да не се възхитиш или поне да не забележиш. Не видях окачени картини на стената, които да се продават, както беше в Торо и това ми хареса. Колкото и да свързваме храната с изкуството, все пак не отиваме в картинна галерия, нали? Ако искам да си купя картина ще посетя други места. Това, което също ми харесва (и се запазва от Торо), е че светлината е приглушена, но не до толкова, че да не виждаш какво ти се сервира. Атмосферата предразполага към отпускане и приятно изживяване.

На дегустационното меню опитах телешко карпачо, сервирано подобаващо с пармезан, а включената зелена салата допринесе за повече лекота и свежест. Последва ястие със звучното италианско име „Креспеле Качо ди Норча с трюфели“, което много ми хареса. Състои се от тънка тестена кора, запечена със сирена и поръсена с тънко нарязан трюфел. Препоръчвам го.

Основното бе патешко магре, приготвено точно по мой вкус – нито прекалено сурово, нито много запечено. Към патешкото имаше сладък сос, за който някои възразиха, но добавените свежи филенца от портокал и грейпфрут, според мен уравновесяват вкусовете. С други думи – хареса ми комбинацията. Много се зарадвах и на предложената сира към основното.

Последва игра, в която трябваше да предизвикаме въображението на готвача или по-точно да изберем тема, върху която шеф Бертолучи да импровизира. Вече бяхме приключили с основното и предстоеше десертът. Тогава ми хрумна той да предложи нещо със сирене, което да бъде подходящо преливане от основното към десерта. Така и така имахме хубаво вино за допиване преди да се гмурнем в сладките предложения.

Не останах възхитена от импровизацията, но не изключвам вероятността, че преводът може да е объркал нещата. Очаквах повече. Но не е ли затова личния контакт и лично споделените предпочитания? Някои може и да са останали доволни. Обаче портвайнът се разля точно навреме към предложеното синьото сирене със сладък сос и плодове. Всъщност в комбинацията присъстваше и ситно нарязано червено зеле, което признавам ме изненада приятно, дори и само като цвят.

Дойде и най-вълнуващата част за мен – десертът. В дегустационното меню се предложи шоколадов мус. Да, беше вкусен. Но не е ли време да избягаме от „вълшебната четворка“ десерти (така ги наричам аз) – шоколадов мус или суфле, крем Брюле, чийзкейк и бисквитена торта? Скука се крие зад всички тези имена. Затова проявихме любопитсво към десерт с име „Сантандер с фин млечен крем, мариновани сушени плодове и бадемов марципан“. О, това вече е нещо ново! Прекрасен десерт! Семпъл, но носещ толкова много вкус и аромат. Също като италианската кухня. Изядох си го целия, не можах да устоя. А и прекрасно ми се съчета с портвайна.

Това за което мога да съжалявам, е че винаги се случва да посещавам мястото в студен сезон. Бих искала да се отпусна в градината, в лятна привечер и спокойно да се наслаждавам на чаша вино и импровизациите на шеф Серджо Бертолучи. И следващият път наистина бих искала да се изненадам от импровизацията.

Като стана въпрос за вино, винената листа е все още в процес на обновяване. Идеята е да бъде кратка, да не затруднява гостите. С добре подбрани вина, които да отговорят на очакванията му, предполагаме и на предложената в менюто храна. И не на последно място, ако някой се почувства отегчен от бъдещетите предложения, то ще има и такива извън винената листа. Отново изненада.

Обичам изненадите. Свързвам ги с приятни емоции. Още повече когато те са преживявания от кулинарни дегустации, вино и среща със съмишленици. В изненадите се крие и известна доза от жанра Dell’Arte. Не мислиш ли?

Ресторант Dell’Arte се намира в комплекс Casa Viva Изток, ул. Д-р Любен Русен 6.

Dell’Arte от Йоана Петрова - Кулинарно
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: