2011 – НАВЪТРЕ И НАВЪН

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ С какво българите ще запомнят отминаващата 2011-та година? Основното събитие бяха проведените президентски и местни избори, резултатите от които ще определят развитията в страната не само до парламентарния вот след две години, а и доста след това. Какво толкова се промени с тези избори във вътрешната политика – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Първата и най-важна промяна, свързана с изборите, беше фактът, че партия ГЕРБ, която иначе управлява дори без самостоятелно мнозинство в Парламента, спечели и президентския пост, и ключови позиции в много общини. Тоест, за разлика от всички други правителства на прехода, ГЕРБ в средата на мандата си има повече обществено доверие, отколкото в началото и така българската политика се намира в нова ситуация. ГЕРБ вече не просто държи цялата власт в страната, а има и повече възможности да я реализира в обща полза. Новите възможности обаче означават и нови отговорности. Готови ли са за тях водещите политици от ГЕРБ? Това в момента, а и занапред, ще е един от основните въпроси в България. Съмненията идват от факта, че, въпреки заявката да е дясно-центристки проект, ГЕРБ влезе в българската политика като партия от лидерски тип с типично популистко поведение – впечатление, затвърдено от твърде хаотичните действия през двете години управление на кабинета Борисов. И все пак, обнадеждаващи сигнали има, при това именно през последните месец-два, веднага след изборите. Сега  предприетите от ГЕРБ по-решителни, а, трябва да се отбележи също – по-обмислени и последователни – стъпки към реформи в разни сфери от обществения живот наистина вдъхват надежди. Колкото повече те се задълбочават и колкото повече ефектите от тях стават видими, толкова по-реалистични ще стават и очакванията ГЕРБ да спечели втори мандат на парламентарните избори през 2013 година.

Другият стратегически важен политически резултат през тази година беше пълният  провал на тъй наречените „традиционни десни партии” – СДС и ДСБ. И то провал, свързан не само с катастрофалните резултати от последните избори, но и с тяхната способност да генерират идеи, да се държат като истински европейски десни партии. Всъщност рухването на класическата десница от началото на прехода, беше факт още през 2001-ва, но цели 10 години отминаха в напразни усилия за реанимация. Сега обаче възможното развитие е едно, реализирано в две посоки – вливане на части от СДС и ДСБ в проекта ГЕРБ, което ще подсили десния и намали центристкия елемент в него, и създаването на нова, малка, но влиятелна с принципите си, консервативна формация. Раздялата със спомена за синята мечта ще е трудна, но очевидно сегашната реалност на десница, която живее в безтегловност, повече не може да продължава.

Политическите развития през 2011-та година повдигнаха сериозни въпроси и около бъдещето на БСП – най-голямата лява формация в България. Социалистите също се събудиха с усещането за сериозна загуба по време на последните избори, но, освен това, над тях стои като Дамоклев меч и дилемата за мястото и ролята на президента  Първанов след края на мандата му през януари. Неговите амбиции да се върне начело на партията са очевидни, но очевидно е и нежеланието на сегашният лидер Сергей Станишев да отстъпи поста. Очертава се сблъсък и макар че той ще е по-скоро сблъсък между политически джуджета, отколкото между политически титани, ефектите от него могат да бъдат титанично неприятни за българските социалисти.

/Фили/ С какво българите ще запомнят отминаващата 2011-та година? Във външно-политически план страната няма големи успехи, с които да се похвали и нищо чудно наистина, както смята нашият политически коментатор Пламен Асенов, от последните 12 месеца в паметта ни да останат повече спомени за това, което не се случи, отколкото за онова, което се случи. Слушаме Пламен Асенов.

През 2011-та година България, въпреки приетия година по-рано Национален план за действие и въпреки че покри основната част от техническите изисквания, не стана член на тъй нареченото „шенгенско пространство”. Терминът обозначава онази вътрешна за Европейския съюз общност от държави, чиито граждани не само пътуват свободно от една страна в друга, но могат да живеят и работят навсякъде без ограничения, докато в същото време прилагат единна визова и гранична политика, която повече или по-малко ограничава възможностите за това на всички останали. Като казвам, че страната „покри техническите изисквания” имам предвид буквално дори изисквания като смяна на счупените прозорци или привеждането в приличен вид на тоалетните по българските гранични пунктове. Разбира се – и други важни неща като въвеждането на документи с биометрични данни, засилване на мерките за по-добро административно обслужване, включително намаляване на корупцията по митници и граници и други подобни. Но все пак България, заедно с Румъния, не влезе в Шенген през тази година, както се очакваше! Това стана заради упоритите, но, трябва да се признае – справедливи, възражения на Холандия, Франция, Германия и Финландия. Те възразиха на влизането ни в Шенген заради високото ниво на корупция тук, заради състоянието на българската съдебна система, която се стреми сякаш да улеснява престъпниците и да затруднява нормалните хора, а не обратно, заради  високото ниво на организираната престъпност, оплела и съдебната, и административната, и политическата система на страната в лапите на своите тъмни икономически и други интереси.

Другото важно нещо във външен план, което не се случи с България през отминаващата година, бе да се превъзмогне натрупаното сред европейските партньори недоверие. То е свързано с проруското поведение на предишните две правителства, които съвсем не се смущаваха от широко споделяното мнение, че сме „руски троянски кон в Европейския съюз”, както и с колебливото поведение по тази тема на сегашното управление през първите две години от мандата. Така или иначе, президентът Георги Първанов, който се смята за основен стълб на руското влияние тук, остана, както и досега, изолиран от европейската политическа сцена, а това саботира и част от усилията на външния министър Николай Младенов да промени нещо. За повече европейско доверие към България никак не помогна и сценката, разиграла се, след като комисията по досиетата изнесе информация, че над половината действащи български посланици и консули са бивши служители или агенти на ДС. Намерението на кабинета веднага да ги отзове срещна не просто съпротива, а категоричен отказ от президента Първанов, който по Конституция има правомощията за отзоваването. На практика всички действия по тези теми сега са парализирани, поне докато новоизбраният президент от ГЕРБ встъпи в длъжност. Но така или иначе, върху лицето на активната и достойна външна политика на европейска България и през 2011, както и през последните поне пет години, беше хвърляна дълбока сянка, бръчките от която не е никак лесно да се заличат.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: