Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Колкото и странно да звучи, най-лесният начин да получите информация в музеите- аудио гидовете- се радва на изключително нисък интерес от страна на посетителите. Всъщност, масата популярни смартфони имат много по-полезни или развлекателни функции от тези на съвременните аудио гидове. Изглежда все пак и тези електронни устройства трябва да претърпят промяна за да привлекат потребителите. Ежегодно в Лувъра, най-посещаваният музей в света, влизат над 8,5 млн. туристи, но много малка част от тях търсят средства за допълнителна информация, като само 4% заплащат за употребата на аудио гид. Според служителите на известния музей, електронните устройства са наистина полезни, ако искате да разберете любопитните факти зад художествените експонати. За да направят преживяването по-добро, те ще заменят стандартните аудио гидове с коноли Nintendo 3DS. За целта от Nintendo ще разработят специализирано съдържание за употреба в залите на Лувъра, а ръководителите на музея ще бъдат преки редактори. Тъч устройствата ще привлекат интереса на посетителите, които ще имат възможността да избират определени маршрути из музея в зависимост от експонатите, които искат да видят. Ще бъдат разработени специализирани маршрути за отделните възрасти. Според източниците, от Лувъра смятат да предложат нововъведението през март месец следващата година.

Изглежда, че Droid RAZR, популярния смартфон, който Motorola представиха преди един месец, изглежда вече има и нов вариант. Възможно е, споменатият в документацията на Verizon, американски мобилен оператор, смартфон да е просто другото име на HD Droid RAZR, който се появи в Китай и се очаква също да бъде доставен на други пазари по света. Мистериозният модел, отбелязан с името Droid RAZR Maxx, вероятно скоро ще се появи в търговската мрежа на Verizon. Ако това всъщност представлява HD Droid RAZR, но с друго име, тогава можем да очакваме камера за снимки от 13MP и 4,5-инчов LCD дисплей с резолюция 720р (1280×720). Освен това и звукът на новия телефон е много по-добър в сравнение с оригиналния RAZR. Останалите характеристики, включително 1,2-гигахерцов процесор, 1GB RAM и 16 GB пространство за съхранение на съдържание. Очаква се въпросният модел да разполага и с LTE функционалност, като ще попадне в гамата 4G предложения на Verizon. Също така се предполага, че този модел може да бъде малко по-дебел от обикновения RAZR, като ще разполага с по-голяма батерия. Въпреки по-големия си напречен размер, който би се оказал минус за ново поколение Droid RAZR, по-силната камера определено би спечелила лесно сърцата на потребителите.

В момента презареждащите батерии, които използваме за електронните си устройства не съдържат безвредни вещества и по тази причина не трябва да се изхвърлят в контейнерите за отпадъци. Те трябва да бъдат рециклирани в специален център за преработка. Би било много по екологично, обаче, ако можехме да генерираме енергия от самия отпадък в собствените си домове. Добрата новина е, че Sony вече имат разработка в тази сфера, която демонстрираха по врема на изложението Eco-Products 2011. Идеята на Sony e да създаде батерия, за чиято енергия потребителите би трябвало сами да набавят горивото си, като най-добре би било да се използват отпадъчни материали. Тяхната концепция е да се използват ензими, които да разграждат отпадъчната хартия до целулоза. Втора серия ензими разграждат целулозата до захар, а захарта се използва след това за производство на водородни йони и електрони. Най-накрая, тези електрони създават необходимото електричество през интегрална схема, докато водородните йони образуват вода, след свързването си с кислорода във въздуха. Ако тази батерия се произвежда масово, тя би спомогнала за по-лесното рециклиране на отпадъците, тъй като няма да се налага да се извозва боклукът от домовете на хората. Разбира се, засега тя работи само с хартия. Освен това, за да бъде произведена тя ще трябва да покаже по-високи нива на ефективност. Тя все още не произвежда достатъчно енергия, и трябва да се подобри и стабилността на самата система. Сегашният продукт е следствие на седемгодишна разработка, но може би Sony са вече близо до окончателния вариант.

След като в мрежата се появи дизайнът на ново лого на Hewlett Packard, се появиха слухове, че американската компания ще предприеме фундаментални промени в организацията си. Говорител на HP, обаче, съобщи, че въпросният дизайн датира от 2008г, когато компанията си партнира с Moving Brands за разработка на нова маркетингова стратегия, създаването на нова идентичност и допълнителни елементи на марката като лого, графики и шрифтове. Компанията използва някои от разработените дизайни, но съобщи, че няма никакво намерение да използва логото на Moving Brands. Ако HP бяха решили да използват новият дизайн, те щяха да променят не само логото си, но и продуктите си, тъй като предложената система през 2008г. обхваща както марката, така и философията на HP. Въпреки това се забелязва, че производителят използва някои от предложенията, видни при разработката на индустриалния дизайн на ноутбуците Envy. Hewlett Packard през последните няколко години загубиха част от авторитета си на пазара, заради нарастващата конкуренция. Компанията, осъществила над 50 присъединявания през последните пет години, днес не представлява същия интерес за потребителите, както преди. Предложенията на Moving Brands се опитаха да възвърнат реномето на HP, които бяха водещи във всеки един сектор на пазара, където участваха.

Qualcomm разкриха плановете си да модифицират процесорите си Snapdragon S2 и S3, които се използват при разработката на смартфони от среден клас. В момента чиповете използват GPS мрежа от 24 сателита за да определят местоположението на смартфона. Съвсем скоро, обаче, те ще започнат да използват и допълнителните 27 сателита от руската мрежа ГЛОНАСС. Днешните смартфони се нуждаят от връзка с няколко сателита за да определят по-точно местоположението си на глобалната карта. Сателитите са разположени в орбита на планетата и непрекъснато се придвижват, което затруднява улавянето на сигнали, особено в градската среда, където сигналите често се объркват. С помощта на новите 27 сателита от руската мрежа, определянето на координатите ще бъде значително по-точно и много по-бързо. С използването на две мрежи, локацията на смартфона може да бъде определена с точност до два метра. Друго предимство е щаденето на живота на батерията. Режимът на търсене чрез ГЛОНАСС ще се активира, само при условие, че процесорът не може да открие определено място със стандартната GPS мрежа. Това ще означава по-бързо и по-качествено търсене. Сериите S2 и S3 на Snapdragon вече поддържат двойна сателитна мрежа. Чиповете от висок клас, Snapdragon S4, също имат тази функционалност и ще бъдат скоро доставени за производство на смартфони. Сателитите, участващи в ГЛОНАСС са под управлението на руските космически сили и са едни от най-точните в света, когато става въпрос за навигация и намиране на различни локации.

След като Research In Motion намалиха цената на таблета PlayBook, устройството започна да се продава значително по-добре, като магазините на компанията се нуждат от често презареждане. Един от камионите, пренасящи поредната пратка таблети към магазин в Онтарио, Канада, обаче е бил откраднат, след като шофьорът му го оставил на паркинг за няколко минути. Стойността на открадната стока е $1,7 млн., споделя канадския производител. Нито от RIM, нито от американските власти не могат да потвърдят къде точно се намира откраднатия камион, поради проблем с неговия GPS. След като навигационната система не работи, превозното средство не може да бъде проследено. То все още се намира на територията на САЩ и според представители на ФБР, крадците вероятно са се отправили към Маями. През последното четиримесечие, което приключи през ноември, RIM отчетоха известни проблеми с доставките на таблета. Компанията успя да продаде само 150 хиляди екземпляра и не успя да постигне очакваната цел, оставяйки голяма част от произведените устройства за следващия месец. Намалението на цената на PlayBook почти наполовина също не успя да помогне на RIM да осъществи очакваните продажби. Откраднатите таблети няма да окажат решаващо въздействие върху резултатите за този месец, но ще бъдат в тежест на производствените фабрики на компанията.

Една година по-късно. На 17 декември 2010 година започна политическата година за арабския свят. Бе поставена от акта на отчаяние на един младеж – Мохамед Буазизи. Момчето, стартирало вълната от протести в арабските страни. Акт на отчаяние, дал повод за надежда… Почивай в мир, Буазизи!  

10-годишната Александрина Балабанска от Благоевград се оказа най-големият късметлия в националната кампания Читателска щафета с героите на Роалд Дал, организирана от Аз чета. Тя ще получи голямата награда на надпреварата - електронен четец Pocketbook 360, предоставен от БГкнига и Аз чета.

Вижте и обаждането, с което Вал Стоева я информира, че е избрана да получи наградата.

Нейната форма за участие бе изтеглена сред общо 332 изпратени по пощата читателски формуляра в присъствието на родители и деца по време на последното за годината издание на литературния клуб "Аз чета детски книжки" в Столична библиотека в събота.

Включилите се в щафетата деца, които присъстваха лично на сесиите на клуба, получиха на място своите значки от лимитираната серия "Читателска щафета Роалд Дал: Супер читател". Останалите участници в щафетата ще получат своите значки по пощата в рамките на месец.

Много снимки и най-интересните видеоклипове от дискусиите в днешния клуб можете да видите много скоро на сайта на "Читателската щафета с героите на Роалд Дал".

На фона на случващото се, не сме забравили за изборите. Ето набързо какви са резултатите за момента. Напомням, че третият и последен етап на изборите за долна камара предстои. Както може би сте го чули/чели, засега Партията за Свобода и Права (FJP, сформирана от Мюсюлманските Братя) е печеливша, следвана отблизо от Ел-Нур (Светлина). Последната е “салафистка”, т.е. ислямистка, за разлика от FJP, която е считана за умерена. Според Ал-Ахрам в сътрудничество с Jadaliyya (независим онлайн информационен бюлетин от Института за Арабски изследвания), резултатите от първия етап на парламентарните избори са: FJP засега печели 49%; Ел-Нур: 20%; Египетския блок: 10%; Уафд: 7%; Революцията продължава: 4%. Според частични преброявания, FJP е начело в говернората Гиза, следвана от Ел-Нур и Египетския блок. По отношение на водещите две позиции, подобно е положението и в говерноратите Шаркия (FJP води с 45% от гласовете, Ел-Нур следва с 19%), Исмаилия, Менофия и Бехейра. Голямата изненада май ще дойде от Суез, където Ел-Нур води с почти 50% от гласовете. Внимание: държа да подчертая, въпреки че тенденцията изглежда ясна, че тези резултати са частични. Първо, гласовете от втория етап не са приведени към глобалните преброявания. Второ, някои части от досега гласувалите провинции трябва да проведат избори тепърва (някъде към [...]

„Трябва много голяма грешка да сме направили, ако Росен Плевнелиев наложи вето на някой наш закон”. Заяви пред Дарик радио министър-председателят Бойко Борисов, изявявайки се като говорител и гадач ( по израза на Симеон Сакскобургготски) на новоизбрания президент на България.

Това е първото изявление на Борисов от името на победителя на президентските избори след изборната нощ през октомври, когато обясни пред телевизионните камери, че никой нямаше да го знае Плевнелиев, ако не беше го издигнал ГЕРБ. А кажем ли ГЕРБ,разбираме Бойко Борисов – обратното също, но не само, защото Борисов е много повече от ГЕРБ. Той просто е всичко накуп, що се отнася до реалната власт в страната. Ето защо всяко негово изявление има стойността на декрет за подчинените му по веригата и на предупреждение накъде вървим по отношение на всички останали граждани и селяни ( наречени „развилняла се пасмина” от протежето на Борисов в телевизионния бранш Бареков, вбесен, че някой си позволява да протестира срещу неговия кумир).

В същото радиопредаване Борисов обаче изпадна в противоречие, заявявайки същевременно, че вицепремиерът Попова и Плевнелиев „са много независими хора, принципни, експерти и могат много добре да си вършат работата”.

Като са много независими, защо предопределя действията им още преди да са стъпили в длъжност? Отговорът е очевиден: Борисов просто не може да се сдържи да не си каже това, което мисли. Мнозина да го харесват, смятайки, че това е признак на прямота, а не на изпускане по теми, по които би било доста по-тактични и политично да запази поне малко дистанция и достойнството на онези, които тъпче без да му мисли много.

Същата тази невъздържаност се прояви и в нещо типично за раздразнения ни властелин. Точно както се чу вчера да отвръща с опакото на ръката си на въпроса на някаква репортерка къде ще кара Коледа „защо питате, с мен ли искате да прекарате?”- така и днес се сопна. На доста стандартния и напълно безобиден въпрос на Дарик дали ще се кандидатира за президент, Борисов изръмжа: „Това си е лично моя работа, каква ви е работата да ме питате какво ще става след 5 години“.

Ами такава им е работата- да питат и то не само онова, което благоволява да позволи интервюирания. И въобще не е вярно, че си и лично негова работа дали иска да става (и) президент, още повече, че така отваря наново вратата на интригата по въпроса, която уж беше затръшнал с твърдението, че нямало да се кандидатира след Плевнелиев, издигнат по путински да му топли мястото. Имаме право да знаем до каква степен се е путинизирал в намеренията си да ни оглавява до пенсия. Но на самозабравилия се властник в тази държава явно всичко му е позволено: когато иска се лигави със свои любимци пред камерите и поверените им от него микрофони, а когато му се ще , унижава наред: от водещия на предаването, до новоизбрания президент!

Share on Facebook

Изт: sofreshandsogreen.com

Желая ви, още тази сутрин, да постъпите с недоволството според закона на любовта, да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия.

/Учителят Петър Дънов, „За постоянната благодарност“/

Светът определено не се нуждае от ремонт. Ние също сме в покой, но…има две неща, които ни пречат да го усетим този покой. Това са умът и емоциите. Големият „куфар“ и голямото сърце! Пречат не, защото има схема, в която трябва да ни е зле, а защото има схема, в която притежаваме съвършени инструменти, които използваме като диваци.

В крайна сметка, как би реагирал един дивак, ако намери скалпел? Би го забил в окото на съседния дивак или би прерязал гърлото му, за да присвои колибата, добитъка и дивачката, ето как. Докато опитният хирург би извършил прецизна операция.

Цялата драма идва от там, че инструментите, които са ни дадени, са перфектни по подразбиране. И еволюцията от „дивака“ до „хирурга“ отнема малко повече време. Но инструментите няма да станат по-тъпи, за да паснат на нашето развитие. Ние трябва да се развием до там, че да ги използваме по предназначение.

Такива инструменти са големият ум и голямото сърце. Мислите и чувствата. Същите, които ни пречат да видим, че светът не се нуждае от ремонт, че всичко си е по местата.

Добре, ама когато започнеш да раздаваш подобни идеи, отчаяни хора започват да те питат: КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ЗАЖИВЕЯ В ПОКОЙ? И първото нещо, което забелязваш, първото наистина неприятно нещо е, че тези хора, освен отчаяни, са и доста АГРЕСИВНИ. Ако не им кажеш КАКВО ТОЧНО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ. Почти като дивака с острия скалпел в ръка.

Виж, аз не те смятам за дивак, нито мисля, че имаш скалпел, с който възнамеряваш да нараниш някого. Но ще ти кажа какво трябва (или по-скоро можеш) да направиш, за да почувстваш комфорта още сега – на нивото, на което се намираш в момента. То не е по-високо или по-ниско от моето. И аз съм въоръжен с остър, прецизен скалпел, който не зная какво да го правя. И аз живея в същата епоха. Но мога да „изрежа“ някои заблуди, ей така – за удоволствие. Освен това смятам, че комфортът е възможен и на нашето ниво, преди да сме станали „хирурзи“. Особено ако клъцнем внимателно тук-таме. Все пак, хирург се става с кълцане. Само учебниците не стигат. Нещата са много прости:

Големият куфар върху раменете ни има само две честоти, на които може да работи. Това са честотата на изобилието и честотата на оскъдицата. Условно ще ги нарека така. Това са две форми на багаж, които могат да се съберат в един и същ куфар, но по различно време. Налага се да избираш между тях. Във всеки отделен момент. А изборът сериозно влияе върху качеството ти на живот. Момент по момент го променя. „Капка по капка вир става“. Във всеки отделен момент ти правиш избор дали да се настроиш на честотата на оскъдицата или на честотата на изобилието.

Какво побира куфарът на оскъдицата?

Дори да се събуди върху планина от пари, той пак може да се почувства беден. Един-два милиона сигурно ви оправят като парички за цял живот, но може да срещнете Ричард Брансън на някой коктейл и да прецените, че ви трябват милиарди. Или просто да го гледате по телевизията…Така е, когато си настроен на честотата на оскъдицата. Така е, когато си бедняк по душа. Парите не могат да те „оправят“. Оскъдицата е твоята природа. Съсредоточаваш се върху нещата, които нямаш, върху тези, които ти липсват, а не върху онези, които притежаваш в изобилие.

И няма измъкване, братче! Винаги ще има нещо, което да ти липсва. Даже да го компенсираш, веднага ще се появи друго, което да го замести. Може да поискаш да си абсолютен монарх, примерно, ако притежаваш милиардите на Брансън. Може да поискаш личен остров. А защо не континент? Та човекът си има дирижабли и космически кораби! Защо да ги нямаш и ти? Защо не? Обаче акцентът е върху НЯМАШ. И там е грешката. Все нещо няма да е наред, докато си на тази честота!

Всъщност, излъгах, ще бъде, но когато умреш. Номерът е да го постигнеш преди това.

Става въпрос за честотата на изобилието. Въпрос на съзнателен избор е. Във всеки отделен момент. Момент по момент, цял живот. „Капка по капка вир става“.

Какво побира куфарът на изобилието?

Ами, той се събужда в бидон-вила и все пак оценява, че му е останала една цигара от снощи. Знам, това е доста демотивиращ пример, затова ще използвам себе си. Събуждам се в легло персон и половина и не са ми останали никакви цигари от снощи. Обаче се радвам, че все пак съм жив. Това е първото нещо, което мога да регистрирам, докато си търся очилата. Те, както винаги, са или под гърба ми, или под радиатора. И в двата случая съм благодарен, че ги намирам здрави, защото отново мога да виждам ясно наоколо. После се обличам, мия си зъбите (имам зъби, не е ли прекрасно? други хора си нямат!) и тичам към магазина за Camel.
Чудесно, магазинът е толкова близо до нас, а продавачката е толкова усмихната днес! Даже имам пари да си купя цигари! Други хора си нямат. На тях им се налага да ходят по десет часа на ден във фабриката за 500 лв на месец, а аз мога да изкарам същите пари като си седя на топло пред лаптопа и пия уиски със сода.

И, все пак, мога да съжалявам, че не съм женен за фотомодел. Примерно. Че нямам трилиони, че пред къщата ми не е спряно Мазерати, хеликоптер или друг вид екстраваганца на транспортната индустрия.

Схващате ли накъде бия?

Да забелязваш само нещата, които имаш и да ги регистрираш. Да си признателен за тях, не непрекъснато да циклиш върху нещата, които нямаш. Да не се вживяваш в липсите, един вид. Ми, вживей се в наличностите по-добре! Къде по-култивирано поведение е това. Не като „дивака“ в началото. Но пак трябва да внимаваш със скалпела, защото си остава остър. Във всеки един момент. Почнеш ли да измисляш причини, за да се оплакваш, почнеш ли да негодуваш, веднага ще се порежеш. Може да порежеш и някой друг.

Знаете ли колко много причини имам аз да се оплаквам? Десет прераждания няма да ми стигнат, за да ви ги изброя всичките…

Ще започна с най-елементарните: не съм женен за азиатски супер модел, нито една от книгите ми не е световен бестселър и не съм ултра богат. Пред входа ми липсва праркирано Мазерати. Дори не притежавам собствен самолет! И още не съм обиколил света! А това е само началото…Следващите 800 години в оплаквания мисля да ви ги спестя, защото вие сигурно си имате по-сериозни проблеми от мен. Може, примерно, да нямате зъби. И вашият скалпел да е по-остър от моя. Внимавайте само да не си го забиете в окото. Защото съществува и друг фактор, който определя качеството на живот:

Това е голямото сърце. При него светът също е дуалистичен: ЛЮБОВ и СТРАХ. Всички останали емоции са деривати на Любовта и на Страха. Например: радостта, веселието, ентусиазмът, вдъхновението, това са деривати на Любовта. Не на онази любов, тип „нуждая се от теб“, а на Любовта тип „изобилие“, в която имам всичко, от което се нуждая в момента, напълно задоволен съм и мога само да раздавам. Искам само да раздавам, без нищо да променям. Такава Любов движи композиторите на великите произведения, откривателите на великите изобретения и най-устойчиво забогатяващите хора в света.

Примери за деривати на Страха са: завистта, стремежът към оцеляване, новините по телевизията, песимизмът, усещането, че трябва да се махнеш от тук на всяка цена, недоволството, притеснението за утрешния ден, въобще – нещата, които оставят горчилка в устата и не те карат да се чувстваш точно добре – обратното на ентусиазма, на радостта, на вдъхновението, на оптимизма, на лекото сърце…Това са дериватите на страха. Страхът е липса на Любов.

Как действа вибрацията на Любовта?

Мотивира те с ентусиазъм, с радост, с вдъхновение, с останалите деривати. Кара те да се чувстваш добре. Правиш нещата за удоволствие, а не по принуда, от страх, че ще оцелееш трудно…Например, ако работиш нещо, което презираш, но с него ще изкараш достатъчно кинти, за да си платиш ипотеката  (наема, ще изхраниш семейството, ще вържеш двата края) това е дериват на страха. Страхуваш се за твоето оцеляване! И много лесно ще се провалиш. В тази сфера със сигурност ще срещнеш хора, които са десет пъти по-добри от теб, защото правят нещата с желание, действат със замах, мотивира ги радостта, имат хъс, демек – много повече ги кефи да се занимават от теб. Знам го от личен опит. Просто няма как да се състезаваш с тях.

Винаги, каквито и решения да взимате, моля ви, правете си безплатна консултация със сърцето и с главата преди това. Какви мисли произвежда умът ми и от какво са мотивирани те? Какви емоции стоят зад тях? Дали е Любов или Страх? А някой от многобройните им деривати? Дали мислите ви са насочени към признателност за нещата, които вече имате или страдат от липса на неща, които все още нямате? Недостигът ли ви ръководи или сте „чирак“ на изобилието? Драпате ли за нещо?

Ако все още имате два крака и се чудите какво значи „изобилие“ при положение, че живеете под световния праг не бедността, отрежете си двата крака и сравнете десетте разлики! Просто има един милиард неща, за които да сте признателни, ако решите, дори да сте най-изпадналият човек на света! И точно това е пътят за измъкване от блатото. Вижте, светът е КЕФ. Природата е доста богата. Личи й отвсякъде. Всичко в нея е създадено с кеф, с размах, с умопомрачителна щедрост. Затова естествен закон е, че стойностните неща се постигат със спокойствие и радост. Можете да променяте само когато сте абсолютно центрирани в спокойствието и радостта, иначе казано – в Любовта. Изнервеният човек не може да променя нищо. Не и към по-добро.

Гарантирам ви, че всички начинания, които са мотивирани от страха (и многобройните му деривати) са обречени на провал в дългосрочен план! Просто това е вибрацията на страха. Тя не може да генерира успехи в дългосрочен план. Може, но тези успехи винаги са свързани със страдание и имат само временен характер. Страхът винаги иска още страх, а оскъдицата търси своите недоимъци. Тя има нужда от липси. Страхът и оскъдицата не могат да се „хранят“ с изобилие и радост, защото вибрацията им е различна. Misery likes company.

Знам, цял живот са ви учили как оцеляването е най-голямата ви грижа, но съм убеден, че с такава нагласа най-много да постигнете „панелка“ и „москвич“ в съвременния им вариант, при това – на изплащане. Просто УСПЯВАНЕТО включва в себе си и ОЦЕЛЯВАНЕТО по подразбиране, а обратното съвсем не е вярно. Ако ще си поставяте някаква цел, нека тя да е „успяването“ вместо „оцеляването“, моля ви! Нека то да ви бъде цел. Постигането на целта „оцеляване“ включва само това – оцеляване и нищо повече.

Дългосрочни успехи се постигат по-лесно с любов, страст, радост, ентусиазъм и леко сърце. При това се постигат с кеф. Краткосрочно оцеляване е възможно да се постигне единствено с робство на Страха и неговите деривати. Как ще надминеш онзи, който лети върху крилете на радостта, докато ти пълзиш след него, окован във веригите на страха? Така не действа емоцията на любовта. Така не работи съзнанието за просперитет.

Сега вече имате начин да си правите безплатна диагностика всеки път, когато помислите, че светът се нуждае от ремонт. Спрете и си задайте следните въпроси: Страхът ли мотивира моите действия (емоции) или Любовта (и многобройните й деривати)? От позицията на изобилието ли разсъждавам в момента или от позицията на липсата, на недостига взимам своето решение? Признателен ли съм? В чия „армия“ служа? В армията на Любовта или в армията на Страха? Страхът за оцеляването ли е моят пряк командир или радостта от самото начинание? Виждам ли милионите неща, за които мога да благодаря или виждам само тези, за които мога да страдам и да се оплаквам, че ми липсват? Накратко, обръщам ли повече вниамние на нещата, които имам, отколкото на нещата, които нямам?

Това важи за всеки отделен момент. Няма лош момент за безплатна диагностика по тези въпроси. „Капка по капка вир става“. Момент по момент – цял живот.

Да избереш да служиш на Любовта като емоция (и нейните деривати) и на изобилието като мисъл (и неговите деривати) означава да подобриш сериозно качеството си на живот, особено ако го превърнеш в навик. Означава да извършиш прецизна операция с инструментите, които са ти дадени. Светът не се нуждае от ремонт. Ти и аз се нуждаем от ремонт. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре!

Тихомир Димитров

Изт: sofreshandsogreen.com

Светът определено не се нуждае от ремонт. Ние също сме в покой, но…има две неща, които ни пречат да го усетим този покой. Това са умът и емоциите. Големият „куфар“ и голямото сърце! Пречат не, защото има схема, в която трябва да ни е зле, а защото има схема, в която притежаваме съвършени инструменти, които използваме като диваци.

В крайна сметка, как би реагирал един дивак, ако намери скалпел? Би го забил в окото на съседния дивак или би прерязал гърлото му, за да присвои колибата, добитъка и дивачката, ето как. Докато опитният хирург би извършил прецизна операция.

Цялата драма идва от там, че инструментите, които са ни дадени, са перфектни по подразбиране. И еволюцията от „дивака“ до „хирурга“ отнема малко повече време. Но инструментите няма да станат по-тъпи, за да паснат на нашето развитие. Ние трябва да се развием до там, че да ги използваме по предназначение.

Такива инструменти са големият ум и голямото сърце. Мислите и чувствата. Същите, които ни пречат да видим, че светът не се нуждае от ремонт, че всичко си е по местата.

Добре, ама когато започнеш да раздаваш подобни идеи, отчаяни хора започват да те питат: КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ЗАЖИВЕЯ В ПОКОЙ? И първото нещо, което забелязваш, първото наистина неприятно нещо е, че тези хора, освен отчаяни, са и доста АГРЕСИВНИ. Ако не им кажеш КАКВО ТОЧНО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ. Почти като дивака с острия скалпел в ръка.

Виж, аз не те смятам за дивак, нито мисля, че имаш скалпел, с който възнамеряваш да нараниш някого. Но ще ти кажа какво трябва (или по-скоро можеш) да направиш, за да почувстваш комфорта още сега – на нивото, на което се намираш в момента. То не е по-високо или по-ниско от моето. И аз съм въоръжен с остър, прецизен скалпел, който не зная какво да го правя. И аз живея в същата епоха. Но мога да „изрежа“ някои заблуди, ей така – за удоволствие. Освен това смятам, че комфортът е възможен и на нашето ниво, преди да сме станали „хирурзи“. Особено ако клъцнем внимателно тук-таме. Все пак, хирург се става с кълцане. Само учебниците не стигат. Нещата са много прости:

Големият куфар върху раменете ни има само две честоти, на които може да работи. Това са честотата на изобилието и честотата на оскъдицата. Условно ще ги нарека така. Това са две форми на багаж, които могат да се съберат в един и същ куфар, но по различно време. Налага се да избираш между тях. Във всеки отделен момент. А изборът сериозно влияе върху качеството ти на живот. Момент по момент го променя. „Капка по капка вир става“. Във всеки отделен момент ти правиш избор дали да се настроиш на честотата на оскъдицата или на честотата на изобилието.

Какво побира куфарът на оскъдицата?

Дори да се събуди върху планина от пари, той пак може да се почувства беден. Един-два милиона сигурно ви оправят като парички за цял живот, но може да срещнете Ричард Брансън на някой коктейл и да прецените, че ви трябват милиарди. Или просто да го гледате по телевизията…Така е, когато си настроен на честотата на оскъдицата. Така е, когато си бедняк по душа. Парите не могат да те „оправят“. Оскъдицата е твоята природа. Съсредоточаваш се върху нещата, които нямаш, върху тези, които ти липсват, а не върху онези, които притежаваш в изобилие.

И няма измъкване, братче! Винаги ще има нещо, което да ти липсва. Даже да го компенсираш, веднага ще се появи друго, което да го замести. Може да поискаш да си абсолютен монарх, примерно, ако притежаваш милиардите на Брансън. Може да поискаш личен остров. А защо не континент? Та човекът си има дирижабли и космически кораби! Защо да ги нямаш и ти? Защо не? Обаче акцентът е върху НЯМАШ. И там е грешката. Все нещо няма да е наред, докато си на тази честота!

Всъщност, излъгах, ще бъде, но когато умреш. Номерът е да го постигнеш преди това.

Става въпрос за честотата на изобилието. Въпрос на съзнателен избор е. Във всеки отделен момент. Момент по момент, цял живот. „Капка по капка вир става“.

Какво побира куфарът на изобилието?

Ами, той се събужда в бидон-вила и все пак оценява, че му е останала една цигара от снощи. Знам, това е доста демотивиращ пример, затова ще използвам себе си. Събуждам се в легло персон и половина и не са ми останали никакви цигари от снощи. Обаче се радвам, че все пак съм жив. Това е първото нещо, което мога да регистрирам, докато си търся очилата. Те, както винаги, са или под гърба ми, или под радиатора. И в двата случая съм благодарен, че ги намирам здрави, защото отново мога да виждам ясно наоколо. После се обличам, мия си зъбите (имам зъби, не е ли прекрасно? други хора си нямат!) и тичам към магазина за Camel.
Чудесно, магазинът е толкова близо до нас, а продавачката е толкова усмихната днес! Даже имам пари да си купя цигари! Други хора си нямат. На тях им се налага да ходят по десет часа на ден във фабриката за 500 лв на месец, а аз мога да изкарам същите пари като си седя на топло пред лаптопа и пия уиски със сода.

И, все пак, мога да съжалявам, че не съм женен за фотомодел. Примерно. Че нямам трилиони, че пред къщата ми не е спряно Мазерати, хеликоптер или друг вид екстраваганца на транспортната индустрия.

Схващате ли накъде бия?

Да забелязваш само нещата, които имаш и да ги регистрираш. Да си признателен за тях, не непрекъснато да циклиш върху нещата, които нямаш. Да не се вживяваш в липсите, един вид. Ми, вживей се в наличностите по-добре! Къде по-култивирано поведение е това. Не като „дивака“ в началото. Но пак трябва да внимаваш със скалпела, защото си остава остър. Във всеки един момент. Почнеш ли да измисляш причини, за да се оплакваш, почнеш ли да негодуваш, веднага ще се порежеш. Може да порежеш и някой друг.

Знаете ли колко много причини имам аз да се оплаквам? Десет прераждания няма да ми стигнат, за да ви ги изброя всичките…

Ще започна с най-елементарните: не съм женен за азиатски супер модел, нито една от книгите ми не е световен бестселър и не съм ултра богат. Пред входа ми липсва праркирано Мазерати. Дори не притежавам собствен самолет! И още не съм обиколил света! А това е само началото…Следващите 800 години в оплаквания мисля да ви ги спестя, защото вие сигурно си имате по-сериозни проблеми от мен. Може, примерно, да нямате зъби. И вашият скалпел да е по-остър от моя. Внимавайте само да не си го забиете в окото. Защото съществува и друг фактор, който определя качеството на живот:

Това е голямото сърце. При него светът също е дуалистичен: ЛЮБОВ и СТРАХ. Всички останали емоции са деривати на Любовта и на Страха. Например: радостта, веселието, ентусиазмът, вдъхновението, това са деривати на Любовта. Не на онази любов, тип „нуждая се от теб“, а на Любовта тип „изобилие“, в която имам всичко, от което се нуждая в момента, напълно задоволен съм и мога само да раздавам. Искам само да раздавам, без нищо да променям. Такава Любов движи композиторите на великите произведения, откривателите на великите изобретения и най-устойчиво забогатяващите хора в света.

Примери за деривати на Страха са: завистта, стремежът към оцеляване, новините по телевизията, песимизмът, усещането, че трябва да се махнеш от тук на всяка цена, недоволството, притеснението за утрешния ден, въобще – нещата, които оставят горчилка в устата и не те карат да се чувстваш точно добре – обратното на ентусиазма, на радостта, на вдъхновението, на оптимизма, на лекото сърце…Това са дериватите на страха. Страхът е липса на Любов.

Как действа вибрацията на Любовта?

Мотивира те с ентусиазъм, с радост, с вдъхновение, с останалите деривати. Кара те да се чувстваш добре. Правиш нещата за удоволствие, а не по принуда, от страх, че ще оцелееш трудно…Например, ако работиш нещо, което презираш, но с него ще изкараш достатъчно кинти, за да си платиш ипотеката  (наема, ще изхраниш семейството, ще вържеш двата края) това е дериват на страха. Страхуваш се за твоето оцеляване! И много лесно ще се провалиш. В тази сфера със сигурност ще срещнеш хора, които са десет пъти по-добри от теб, защото правят нещата с желание, действат със замах, мотивира ги радостта, имат хъс, демек – много повече ги кефи да се занимават от теб. Знам го от личен опит. Просто няма как да се състезаваш с тях.

Винаги, каквито и решения да взимате, моля ви, правете си безплатна консултация със сърцето и с главата преди това. Какви мисли произвежда умът ми и от какво са мотивирани те? Какви емоции стоят зад тях? Дали е Любов или Страх? А някой от многобройните им деривати? Дали мислите ви са насочени към признателност за нещата, които вече имате или страдат от липса на неща, които все още нямате? Недостигът ли ви ръководи или сте „чирак“ на изобилието? Драпате ли за нещо?

Ако все още имате два крака и се чудите какво значи „изобилие“ при положение, че живеете под световния праг не бедността, отрежете си двата крака и сравнете десетте разлики! Просто има един милиард неща, за които да сте признателни, ако решите, дори да сте най-изпадналият човек на света! И точно това е пътят за измъкване от блатото. Вижте, светът е КЕФ. Природата е доста богата. Личи й отвсякъде. Всичко в нея е създадено с кеф, с размах, с умопомрачителна щедрост. Затова естествен закон е, че стойностните неща се постигат със спокойствие и радост. Можете да променяте само когато сте абсолютно центрирани в спокойствието и радостта, иначе казано – в Любовта. Изнервеният човек не може да променя нищо. Не и към по-добро.

Гарантирам ви, че всички начинания, които са мотивирани от страха (и многобройните му деривати) са обречени на провал в дългосрочен план! Просто това е вибрацията на страха. Тя не може да генерира успехи в дългосрочен план. Може, но тези успехи винаги са свързани със страдание и имат само временен характер. Страхът винаги иска още страх, а оскъдицата търси своите недоимъци. Тя има нужда от липси. Страхът и оскъдицата не могат да се „хранят“ с изобилие и радост, защото вибрацията им е различна. Misery likes company.

Знам, цял живот са ви учили как оцеляването е най-голямата ви грижа, но съм убеден, че с такава нагласа най-много да постигнете „панелка“ и „москвич“ в съвременния им вариант, при това – на изплащане. Просто УСПЯВАНЕТО включва в себе си и ОЦЕЛЯВАНЕТО по подразбиране, а обратното съвсем не е вярно. Ако ще си поставяте някаква цел, нека тя да е „успяването“ вместо „оцеляването“, моля ви! Нека то да ви бъде цел. Постигането на целта „оцеляване“ включва само това – оцеляване и нищо повече.

Дългосрочни успехи се постигат по-лесно с любов, страст, радост, ентусиазъм и леко сърце. При това се постигат с кеф. Краткосрочно оцеляване е възможно да се постигне единствено с робство на Страха и неговите деривати. Как ще надминеш онзи, който лети върху крилете на радостта, докато ти пълзиш след него, окован във веригите на страха? Така не действа емоцията на любовта. Така не работи съзнанието за просперитет.

Сега вече имате начин да си правите безплатна диагностика всеки път, когато помислите, че светът се нуждае от ремонт. Спрете и си задайте следните въпроси: Страхът ли мотивира моите действия (емоции) или Любовта (и многобройните й деривати)? От позицията на изобилието ли разсъждавам в момента или от позицията на липсата, на недостига взимам своето решение? Признателен ли съм? В чия „армия“ служа? В армията на Любовта или в армията на Страха? Страхът за оцеляването ли е моят пряк командир или радостта от самото начинание? Виждам ли милионите неща, за които мога да благодаря или виждам само тези, за които мога да страдам и да се оплаквам, че ми липсват? Накратко, обръщам ли повече вниамние на нещата, които имам, отколкото на нещата, които нямам?

Това важи за всеки отделен момент. Няма лош момент за безплатна диагностика по тези въпроси. „Капка по капка вир става“. Момент по момент – цял живот.

Да избереш да служиш на Любовта като емоция (и нейните деривати) и на изобилието като мисъл (и неговите деривати) означава да подобриш сериозно качеството си на живот, особено ако го превърнеш в навик. Означава да извършиш прецизна операция с инструментите, които са ти дадени. Светът не се нуждае от ремонт. Ти и аз се нуждаем от ремонт. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре!

Тихомир Димитров

Спешно: сблъсъците в Кайро пак започнаха. Премиерът Ганзури направи изявление, в което най-хладнокръвно излъга, че армята не е употребявала насилие срещу протестиращите. И само няколко минути след като свърши да говори, армията атакува Тахрир: изгоря палатки и започна да бие всихко дето малко или много мърда… Безсъзнателни тела лежат там, както се вижда по-долу.   Междувременно, армията започна да сезира всички камери. Влизат в апартаментите  и хотелите около Тахрир и изземват камерите на телевизиите. Медиен блацк-оут в момента. Може би и интернет блацк-оут след малко, както в минали дни…

От години се боря да обясня, че в журналистиката има различни жанрове и че публицистиката, за разлика от други инструменти в тази публична професия, не може да бъде безпристрастна. В нея основното е позицията на автора, ако му стиска да се „скара” с несъгласните , а не се стреми да се хареса на всички ( както обикновено се прави у нас под мотото на „безпристрастността”). Безпристрастната журналистика е като водка без алкохол и цигари без никотин.

Та да си дойдем на думата: пристрастен съм и съм на страната на правото на хората да не бъдат тровени от околните, на които им е кеф да се тровят с цигари. Винаги съм го заявявал. Като млад репортер съм изпадал в конфликти с началници заради това, че пушат и инквизират непушачите в затворено помещение. Ставал съм посред зима да отворя широко прозорец по време на летучка ( както на съветски език наричаме у нас работното съвещание в една медия) в кабинета на началството без да му искам разрешението. Веднъж поисках и от члена на ЦК на БКП, председател на СБЖ и току-що назначен за директор на БТА мой пряк началник да загаси цигарата. Беше на среща на младите журналисти в Стара Загора. После стана скандал по този повод, защо бях обвинен, че съм се правил на „интересен”. Самият Трайков обаче беше толкова смаян от нахалството ми, че не можа да каже нищо, само ме изгледа като питон зайче…

Правя това предисловие, за да подчертая, че борбата срещу терора на цигарения дим е стара моя кауза и си позволявам на правата на човек, който никога не е пушил, да я отстоявам и днес повече от всякога, без да се подмазвам на пушачите, мнозина от които смятам всъщност за жертви ( аз си имам други лоши навици и знам колко е трудно да се бориш със себе си).

Дотук-нищо изненадващо. Но трябваше да го припомня, за да ви изненадам с похвалата си за …Бойко Борисов, заради следните му документирани думи ( само не бързайте да ме обвинявате сега пък в подмазвачество и обръщане на критичната ми позиция, която следва след цитатите).

Ето най-новите съображения на премиера Борисов (иначе стари за „старите борци” срещу пушачеството) в полза на забраната на тютюнопушенето на публични места, показва стенограмата от заседанието на Министерския съвет в сряда.
„От Америка през Бразилия до Европа тенденциите са такива, че все повече тютюнопушенето е признак и на лошо възпитание, на недобросъвестно отношение към здравето,“ заявил премиерът Бойко Борисов пред министрите при обсъждането на точката за пълна забрана на тютюнопушенето на обществени места от 1 юни 2012 г., стана ясно от стенограмата от заседанието на Министерски съвет в сряда в Пловдив.
„И не на последно място, неуважение към околните. Ако искаш да пушиш, ще излезеш пред сградата да пушиш – никой не ти пречи, може да седнеш в градината на ресторанта – ако не пречиш на никого там, в къщи на терасата може да си пушиш, в хола можеш да си пуши, ако искаш да си тровиш жената и децата, това си е право на всеки един. Но в обществените места аз мисля, че е крайно време… Не че съм мислил различно преди две години, когато започнахме тази тема,“ обяснил премиерът.
„Дойдоха при нас с доводите, че ще фалират ресторантите, ще фалират хотелите, ще настане ужас. Как не е настанал в Америка, как не е настанал в Бразилия, как не е настанал в цяла Европа? Само при нас веднага настава ужас. От всяко нещо, което тръгне да се прави, настава ужас изведнъж,“ казал още Борисов.
„Знам, че да, много хора ще бъдат против, но аз затова и считам, че от 1 юни като символ в деня на детето, а и започва летния сезон. Тогава времето е хубаво, може да се пуши навън и постепенно хората за два-три месеца ще свикнат с всички тези усилия. Аз съм убеден, че всички вие, които ходите в Брюксел, виждате, че когато отивате там, пушите по-малко. Защо пушите по-малко Дончев? Защото няма къде да се пуши,“ подчертал Борисов в защита на новата мярка.( Novinite.bg )

Обърнахте ли внимание на твърдението на Борисов, че и преди е мислел така? Излиза, че е унизил против собствената си убеденост депутатите си, които накара като безгласни слуги да прегласуват вече веднъж гласувания закон за забраната на пушенето на публични места. И защо, заради единия „бонус” за кръчмарското лоби ли? Не беше ли това грозна демонстрация на пренареждане на приоритетите под натиска на някакви пари, пред които никакви аргументи за здравето на хората явно не предяха. Ставаше дума за следното:

„Кой не пуши е червен!
Иво Инджев ⋅ април 28, 2010
Кой не пуши е червен!
Този лозунг е подходящ за събитието с ревизията на вече веднъж взетото решение България да направи своя цивилизационен избор ( както заяви министърът на здравеопазването проф. Анна – Мария Борисова). Сега най-после изпреварихме останалите страни от ЕС. Ставаме единствената страна, отметнала се от собственото си, гласувано веднъж законодателно намерение да бъде забранено тютюнопушенето на обществени места.
Против това гласуваха червените и всеки, който също е против, автоматично попада в техния сектор. Ето защо казвам, че се появява възможност за лозунг “кой не пуши е червен”. Може и “син”, защото и сините бяха против. Както и “турчин”, нали и от ДПС се противопоставиха. Аз си избирам да стана турчин, защото никой не може да ме убеди в ползата от цигарите – ако ще “турско да стане”. Щом няма полза, а само вреда за здравето, то къде отива грижата за човешкия живот?
Абе кой не пуши направо не е гербер, не е цвете за мирисане. Уникални сме в Европа, най-после. Доказахме, че когато искаме да сме наопаки, нямаме равни. Стига да има келепирец в тая работа за онези, които са в състояние за деня на детето 1 юни (когато трябваше да влезе в сила забраната) да обявят и майчината (си) кърма за по-вредна от цигарите.
“Моя страна, моя България”, пееше Емил Димитров. Сега Емил Димитров, главният лобист на кръчмарската ползица от цигарите в НС, наистина доказа, че си е негова.
По – грозна демонстрация на самата философия за предимството на парите над живота (на невинни хора) не знам да е имало нито в този, нито в предишните парламенти.”

Ако си спомняте, във връзка с указанията на лидера си да преобърнат логиката на самата мотивация за ограничаване на вредния ефект от цигарите с акцент върху здравето на хората, партийни емисари от ГЕРБ плъзнаха из телевизионните студиа да обясняват с гузен гърч на физиономиите, че здравето на туризма било не по-малко важно за същите хора, който биват тровени. Оказва се, че Борисов бил против тази „логика”, но едва сега ни го съобщава ( да не мислите, че подобна стенограма случайно се появява и че Борисов е говорил спонтанно без идея за публичното разгласяване на думите му?!).

Няма да правя предположение какви пари са „играли” тогава, защото наистина няма как да знам. Но сценката е толкова вулгарна, че нямам съмнение за механизмите, които движат тази вбесяваща със своето очевидно лицемерие игра. Няма и да питам какви пари сега пък липсват под масата, за да се окаже изведнъж възможно да бъде прескочено кръчмарското лоби и премиерът най-после да заговори като нормален човек, а не като закрилник на меркантилните търгаши с човешкия живот. Питам обаче друго: няма ли най-после да се ядосат измамените плащачи, които биват прелъстявани, а след това изоставяни?

Същият феномен наблюдавахме със зърнопроизводителите. Обещали им преди изборите големи пари, а след изборите се оказало, че вече не може да стане. И те хем ронят горчиви сълзи, хем стискат зъби и мълчат, вместо да изобличат виновните за подвеждането. Ясно е, че когато си се полакомил, си се изложил и после е трудно да си го признаеш. Ясно е също, че когато си платил „на когото трябва” за разиграването на българския парламент, принуден да прегласува собственото си решение, си солидарно виновен с подкупения от теб. И все пак: във всяка професионална гилдия, могат да се намерят поне шепа хора с достойнство и с визия за нещо повече, от егоистичния интерес на бранша. Ще бъде интересно да ги чуем да разкажат как стават тези толкова очевидни, но безнаказани престъпления от мащаб, в сравнение с които палежът на автомобили изглежда като безобидна заря на пияни хулигани навръх кроткия празник Коледа.

Престъпната среда, в която се къпе българската политика, е мръсна именно със своята недосегаема циничност. Тя явно няма да бъде разобличена от органите на властта, които са част от нея. Надеждата за пробив в този порочен кръг е в „прелъстените и изоставените”. Само публичният прочит на тази драма чрез проговаряне на някои от героите би помогнал за разобличаване на непробиваемата схема от зависимости, която трови обществения живот и икономиката като заклет пушач, който пет пари не дава за децата, болните и бременните.

Share on Facebook

Илюстрация от Юлиус Шнор фон Каролсфелд Източник на изображението: barnascha.narod.ru

На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха.
И каза царят на Даниила: „няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се“.
Даниил каза: „на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив.
Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга“. Царят рече: „давам ти“.
Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и, като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече Даниил: „ето вашите светини!“
Когато пък вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: „царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците предаде на смърт“;
и, като дойдоха при царя, казаха: „предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти“.
И когато царят видя, че те силно настояват, принуден биде да им предаде Даниила;
и те го хвърлиха в лъвовата яма, дето той преседя шест дена.
В ямата имаше седем лъва, и даваше им се всекидневно по две тела и по две овци; в това време не им ги даваха, за да изядат Даниила.
В Иудея имаше един пророк, на име Авакум, който, като бе сварил чорба и надробил хляб в паница, отиваше на нивата, за да занесе това на жетварите.
Но Ангел Господен каза на Авакума: „занеси тоя обяд, който е у тебе, във Вавилон на Даниила, в лъвовата яма“.
Авакум каза: „господине, аз никога не съм виждал Вавилон и не зная ямата“.
Тогава Ангел Господен го улови за темето и, като го подигна за косата на главата му, постави го във Вавилон над ямата със силата на своя дух.
И Авакум извика и каза: „Данииле, Данииле! вземи обяда, който Бог ти проводи“.
Даниил рече: „спомнил си Си за мене, Боже, и не си оставил ония, които Те обичат“.
И стана Даниил и яде; а Ангел Божий в миг постави Авакума на мястото му.
На седмия ден дойде царят, за да потъжи за Даниила и, като приближи до ямата, погледна в нея, и ето, Даниил седи.
И викна царят с висок глас и каза: „велик си Ти, Господи, Боже Даниилов, и няма друг освен Тебе!“
И заповяда да извадят Даниила, а виновниците на неговата погуба да хвърлят в ямата, — и те в същия час бидоха изядени в негово присъствие.

из Стария завет, Книга на пророк Даниил, гл.14

Честит празник на всички именници!

Завърши поредното издание на дарителската програма на Мото-Пфое, за която ви разказахме в края на октомври. Тя финансира проекти за опазване на природното многообразие и културно-историческата идентичност на страната ни. Наградите бяха връчени на победителите  по време на официална церемония през изминалата сряда в Софийска Градска Художествена Галерия.

Победителят

Проектът на дирекцията на Природен парк „Персина” - Спасяването на Пеликана, с автор Стела Божинова беше фаворит на журито. Целта на проекта е осигуряването на нови местообитания за гнездене на пеликаните по Дунавското поречие, каквито са възстановените блата на о. Персин. Наградата за него беше в размер на 12 000 лв.

. . .

Другите победители

Картография на изчезващата памет на Изследователски център по социални науки към СУ „Св. Климент Охридски”, с автори Невена Германова и Вероника Димитрова. Идеята на проекта е да запази рушащите се сгради и да създаде публично онлайн пространство за дискутиране на проблемите, свързани с опазването на културно-историческото наследство на Стара София. Проектът получи награда в размер на 5 000 лв.

. . .

Детската градина, семейството и празниците „Коледа” и „Кукеровден” - ЦДГ „Биляна”, Ямбол. Проектът е насочен към съхраняване и популяризиране сред децата на българските традиции, свързани със зимно-пролетните народни обичаи и възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание чрез непреходното българско песенно и танцово фолклорно наследство. Присъдената награда беше в размер на 3 000 лв.

. . .

Следващата година ще отбележи 15-то издание на дарителската програмата.

Повече информация: тук

Днес (16 срещу 17 декември) ситуацията в Кайро беше много хаотична и напрегната… Да, пак. Защо? Армията реши да разгони мирната седяща стачка, стартирала на 25-ти ноември в знак на протест срещу назначаването на Камал Ганзури за министър-председател. Тази мирна стачка – никакви инциденти не е имало от началото досега – е известна с хаш-тага в Twitter #OccupyCabinet. Авторката ни Мария Петкова е в Кайро в момента и се надяваме да е добре! За да придобиете поне минимална представа за случващото се по улиците на Кайро, ето една доста изчерпателна сбирка от “най-говорещите” снимки от днес. الجيش و الشرطة ايد وسخة, скандираха манифестантите: “Армията и полицията – мръсни ръце”. Внимание: последните 5-6 снимки не се препоръчват на много чувствителни лица…                                       Извори: elbadil.net; галерия Twittpic на @Ali_Hisham; галерия Facebook на движението “6-ти Април”; галерия Facebook на Мохамед Солиман; галерия YFrog на Beltrew; тук и там.