Християн, Васи и Марина чакат ред за снимки пред студиото на ТВ Враца.

Десетина дена нямах не само интернет, но и компютър. Младите (и неособено грамотните) не виждат разлика между двете - като нямаш фейсбук и замунда, за кво ти е компютър? По-"просветените" биха прибавили "и гугъл. като нямаш". В двета на масовия неграмотник - какъвто е средния копмютърен потребител, няма разлика между компютър и Интернет. Нито го заклеймявам, нито го обвинявам. Масовият потребител винаги е неграмотник.И разликата между маратноките и фейсбук като продукти на масовото общество и масовата култура - и, парадоксално звучи - в същото време негови производители - е никаква. Adidas е мода, сиреч виртуална потребност, създавана от проектанти на виртуалности; Facebook - също.

Те не са стоки, пазарни продукти в смисъла на класическата икономическа мисъл на Давид Рикардо и Адам Смит. Продължавайки тази идея, за чалга-икономистите е невъзможно да обяснят защо Adidas с производствена стойност около 3 долара се продават за 112 примерно, а маратонки със същото качество, но без думичката "Adidas" върху тях вървят  около 15-20.А тези (пък със същото качество), но с думичката "Adibas" -. по 60-70. Ще задълбоча пронципния проблем на чалга-икономистите: много често продуктите без името или с леко промененото име се произвеждат в същите фабрики.

Докато не обяснят това от гледна точка на теориите, с които ни облъчват, мисля, че Георги Ангелов и цялото котило на ИПИ (Институт за пазарна икономика) трява да се гръмнат. Да не говорим, че имам по-сложни въпроси към чалгаиконовическите проповедници: защо лявата политика на аржентинската военна хунта имаше катастрофален резултат н сравнение с лявата политика на шведите. Например. По-сложен въпрос: Две съседни страни, еднакви по липсата на природни ресурси - Зимбабве и Ботсуана, имат толкова различни икономически резултати. Защо?

Моят въпрос - защо дъно, каето купих преди 6 години, издъхна, на пръв поглед няма нищо общо с Adidas и Зимбамбве. На пръв. Ако нямаше цеховете в Тайланд и в Индонезия, производителите на Intel и AMD нямаше да имат тези си цени и да водят тези ценови войни. Днес цените на харддисковете са два пъти по-високи от тези преди година. Причината? Наводнениятяав Тайланд. Сега Вие, фейсбук стадото, разбирате ли каква дойна овца сте?

Вие, купувачите на на дънки "Masons" и прочие ала-бала модни реномирани марки. Но не вие сте квинтесенцията на тъпотата. Тя е паплачта, на която завиждате - ония с толковата пари, че не ги броят. За които чантата "Прада" е сезонен каприз, който същия сезон може да бъде хвърлена в гардеробиа поради друг каприз - а за вас е значимо ущипване от доходите. Кари Брадшоу съществува само в сериалите. Извън "Сексът и градът" няма журналистка-колумнистка без друг източник на доходи, която да може да си купува модни обувки като лечение за всеки депресивен момент.

Всичките реклами ви хипвотизират да сте Кари Брадшоу - да купувате нунежни неща, и да продължавате  да работите като нея, за да си купувате ненужни неща. Като Тайлър от Боен клуб". За тези, които имат съзнателни спомени отпреди Фейсбук, може да е интересно:

Почти универсален отговор
Вещите за еднократна употреба

Колкото повече купуваме ненужни неща, толкова повече ги произвеждат. Но не може да няма край на това безумие. Защото всяко нещо се произвежда от друго нещо. А всички неша имат край. Поне в наличната Земя. За фейсбук тъпанарите: ноутбуците, айпадите и всичките ви изгъзици ще са доста безполезни средносрочно. Когато в Близкия Изток ще се водят войни за вода. А при вас ще гръмне осигурителната система. Оставете старите и болните - вие ще ги оставите и без това, без да се прикривате зад сегашните си лъжи, вие ще оставите вас самите без никакво бъдеще. Вие израснахте в свят на растеж. Непрекъснат. Постоянен. Няма да има повече такъв. Край. Край и на потребителското ви благоденствие-.

Тръгвайки от дънната платка, която трябваше да сменя, се разприказвах за неща, които засягат всички, вкл. хората без дънни платки. Всички, които си купуваме нови маратонки, не защото старите са скъсани, а защото не са модерни; всички мацки, които всеки сезон си сменят гардероба, всички, които си купуват нова кола през 4-5 години - всички сме жертва на мощната индустрия за създаване на призраци. Призраци, с които ни зомбират. Те ни правят на призраци - зомбита, които искат безмислени неща, защото други хора ги искат; купуват неща, защото други хора искат да ги купят, харесват други неща, защото други зомбита ги харесват... Каквото и да е и да мислите, че харесвате, то е защото са ви зомбирали да се сравнявате с другите. Които са зомбирани като вас.

Сърцето на цялата индустрия за създаване на зомби потребности е нещо, за което и зомби създателите на си дават сметка. Защото по някакъв абсурден и трагичен начин те стават жертва на зомбоханизма, който създават. Едип не е приел предсказанието. И така го е реализирал.Пророкът му казва, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. И Едип напуска всичко, бяга - за да срещне като случайно баща си, когото убива в нелепа случайна свада; и по същия тъп начин след това се оженва - за майка си. Едип не знае, извършвайки греховете. Когато научава - се самоослепява.

Психоналатици, фирлософи и литературоведи са са изписали томове обяснения и тълкувания за трагедията на Едип. Колцина обаче се замислят, че всички сме едиповци? Съвъкупляваме се с майката-земя, произвеждайки безплодниу нефелни, отровни плодове. И даже не съзнаваме кощунството. Така се нарича трагичната вина на Едип - кощунство. Това е най-близкият превод на древногръцката дума хюбрис -  ὕβρις буквално предведено - кощунствена гордост. Когато се смяташ, че управляваш съдбата си и то канъчин се равняваш на боговете

Епилог: Имало едно човечество, което живеело на една хубава Земя. Обаче то решило, че тя е за еднократна употреба и като се свършила, се наложило и то да се свърши. Край на приказката.

Както медиите съобщиха, сирийското правителство подписа дълго чаканото споразумение с Арабската лига за допускане на наблюдатели в страната. Според очакванията, те би трябвало да обикалят различните райони, за които се казва, че има сблъсъци и убийства и след това, както си му е редът, ще бъде написан доклад със заключения. Но… как да си представим, че това ще се случи? Наистина ли наблюдатели ще бъдат допуснати в размирните райони, където бунтовници и армия се стрелят всеки ден, а дори в деня на подписването на споразумението загинаха над 100 души. Как ще бъдат допуснати хора отвън в райони вътре в страната? Много просто. Очаква се армията наистина да се прибере в казармите и улиците да бъдат освободени от танкове и бронирана техника. В същото време в действие ще влязат въоръжени цивилни. Те ще стрелят по замисляните от опозицията протести в страната и така ще бъде оправдано присъствието на армията в Хомс, Хама, Идлиб и други градове, където сблъсъците са ежедневие. Когато това – протести и стрелящи “терористи” по протестиращите – се случи по време на посещенията на международните наблюдатели, правителството ще докаже своята версия за събитията, а докладът на Арабската лига ще изглежда така, сякаш е излязъл изпод перото на чиновник [...]

До средата на 2013 г. в Сърбия трябва да бъде построена най-голямата слънчева електроцентрала в света, съобщават сръбските медии, цитирани от „НетПрес“. Тя ще бъде дело на люксембургската компания „Секурум еквити Партън“, която предвижда да похарчи за строителството около 3 милиарда долара.

Планира се панелите с обща инсталирана мощност от 1000 мегавата да бъдат поставени на около 3000 хектара в южната част на Сърбия, съобщава агенция КРОСС.

„Сигурно е, че такъв тип проект поставя Република Сърбия на първите места в световната енергийна карта. Освен това, голямата инвестицията може да привлече други чуждестранни инвестиции в сектора на възобновяемите източници на енергия и не само в този сектор“, смята Матеяк, представител на луксембургската компания.

Изграждането на целия комплекс ще започне в началото на следващата година, а свързването ѝ с енергийната система на Сърбия трябва да завърши до 2015 година.

Източник: solarnews.bg

В ЕКА продъжават работата над космическият апарат за многократно използване IXV. По инфомрация от сайта на агентството . Информация за проекта се появи още през 2009г, но след това нямаше никаква допълнителна информация.

От космодрума Сичан бе изстреляна успешно ракета носилте 'Чанчцен-3В' с полезен товар - нигерийски спътник за връзка.

За Intidar Мария Петкова, Кайро Прекалено често започнах да използвам алюзии към романа на Джордж Оруел „1984” в постовете за Египет, но военният съвет напоследък наистина се старае да напише продължението на тази книга. Седях вчера, гледах първи канал и се щипех, за да се събудя от този кошмар, наречен египетска хунта. С всяка изминала минута, пресконференцията на военния съвет, водена от ген. Адел Емара, потъваше по-дълбоко в някакъв умопомрачим сценарий на ужасите. Отчйващи бяха не само думите му, но и одобрителните кимания, който получаваше от много от журналистите в залата. За да не изгубя напълно надежда в египетските медии, поглеждах пред мен на масата, където беше разгърнат неделният брой на вестник „Тахрир”. На първата му страница с големи червени букви до снимката на пребито момиче със съдрани дрехи (никаб!!!) пишеше „лъжци”: Този вестник се превърна в оръжие в ръцете на журналистката от Ал-Джазира Надя Абд Ал-Магд, която го размаха от първия ред на залата  в лицето на Емара, когато той заяви, че не е имало никакво насилие срещу протестиращите. Той гневно ѝ заповяда да прибере вестника и продължи с лъжите: нямало заповеди да се разтурва протеста пред сградата на кабинета (значи е имало неподчинение?!); войниците били въоръжени само с палки (но ясно се вижда в [...]

Писмо на евродепутатите Илиана Иванова, Traian Ungureanu, Marian-Jean Marinescu и Elena Basescu до Комисар Laslo Andor във връзка с ограниченията за български и румънски работници в някои от страните-членки.

Коледна благотворителна изложба на кюстендилски художници ще с проведе в  читалище „Братство“ . Тя е съвместна инициатива на Европейски информационен център – Офис на Евродепутата Илиана Иванова и младежи ГЕРБ. Средствата от продадените картини ще бъдат дарени на Дома за деца лишени от родителски грижи от 3 до 7 г. в Хисарлъка. [...]

На 14 Декември от 17:00 ч. в Читалище „Братство“ в Кюстендил беше открита Коледна благотворителна изложба на художници от града. Сред тях са Иван Пенев, Стоян Стоянов, Иво Йорданов, Георги Гонев, Борис Борисов и Иво Борисов. Изложбата е доста пъстра с разнообразни жанрове и стилове. Икони, пейзажи, абстракции и натюрморти.Тя е съвместна инициатива на Европейски [...]

Явно на някой му е много смешно, за да си прави подобни шеги. Нормално ли е това!? Снимката я видях в страницата във Facebook We Fakt You. Фирмата SWEET+, която се държи явно от “Захарни изделия-Варна”, сигурно се ориентира към някаква идеология, като можем да очакваме скоро “Хитлерче”, “Луковче”, “Резняче” и подобни. В сайта на фирмата не видях продукт с подобно наименование, макар да има “негрита” и “негърче”, което си е пак расизъм. Дори да е някаква шега, авторът на това произведение с “чифутчето” има доста безвкусен хумор и “Захарни изделия” няма да са много доволни.

Криза ли бе да я опишеш? Имаме си магистрали, ленти се режат всеки ден, а чужди инвеститори идват, за да влеят парите си в растящата ни икономика. Хвалят ни и от рейтинговите агенции, докато всички останали в Европа пищят от тях. Страната ни е в цветущо състояние и онези лумпени от Европейския съюз могат само да духат супата и да се учат от нас – лидерите по бюджетен дефицит. Всичко това можеше да е прекрасно, ако гледахме света през очите на своя идол Бойко Борисов, но ние сме обикновени хора и нито ядем асфалт, нито се интересуваме от дефицита и оценките на някакви си рейтингови агенции. Искаме да живеем нормално и добре, но това някак си все ни се изплъзва. Според проучване на „Алфа рисърч” 2011 г. е оценена като най-лошата за българите от 1997 г. насам. Едва 10% я оценяват като по-добра от предишната. Само 14 на сто от сънародниците ни смятат, че страната ни върви към по-добро. Колко рязък контраст от бълвоча, с който всекидневно ни заливат родните управници. Може би...

Влязъл един гей в църква и седнал на пейка. През това време попът се разхождал насам-натам из храма и мятал кандилото. Геят го гледал, гледал, не се стърпял и му казал: - Сестро, не виждаш ли, че чантата ти гори? Усмихни се, България! Синдикалистите комай оправиха БДЖ, че сега искат и ревизия на църквата да спретнат. Дядо поп обаче само ще го засърби брадата. Не само защото има "връзки" и се отчита единствено на "оня горе", но и защото мрази да го бъркат с беден жепеец и да му проверяват тефтера. Колкото и да са изпосталели от поста отчетата, ревизор едва ли ще пуснат да прекрачи прага на Светия синод. Църквата си е голяма работа, а който реши да я дразни, и то в навечерието на Коледа, най-много да му пожелаят да ходи да си разхожда чантичката.

Докато Facebook пускат новия си дизайн специално за предстоящата 2012 година (Timeline), то Google решиха да ги изпреварят с подаръците. Социалната мрежа Google+ се сдоби нови функции като подарък за предстоящите коледни празници. Аудиторията ще се радва на опции за подобряване и редактиране на изображенията. Освен тов за потребителите се готви и нова система за известяване на събитията, случващи се в профилите им в Google+. Нововъведенията в Google+ ще бъдат интегрирани едно по едно и на различен етап от времето за различните държави в предстоящите няколко дни. Всички тези допълнителни празнични функции ще достигнат до потребителите най-късно до Коледа. Най-напред, клиентите на Googlе ще получат опцията за редуциране и регулиране на шума. След това на профилите им в социалната мрежа, управлявана от лидерите в областта на интернет търсачките, ще се появи и функцията за редактиране на снимките. Тази функция ще бъде достъпна под формата на безплатно приложение с множество опции и интересени ефекти, от които потребителите могат да се възползват, за да си направят атрактивни коледни изображения и колажи. Най-накрая в Google+ ще излезе и набор от инструменти за административното управление на Google+ страниците, както и системата за известяване. Филтърът за шум е опцията, която предоставя възможността на потребителя едновременно да качва даден файл – видео клип, новина, линк или изображения – и да следи какво става както на личния му профил, така и в тези на останалите. Всички тези събития ще бъдат отразявани в реално време под формата на слайд. Bradley Horowitz – вицепрезидентът на услугите в Google+ – разяснява пред аудиторията и медиите, че с тази опции всеки един потребители ще може да бъде сигурен, че няма и за минута да изпусне каквото и да е било, случващо се в Google+.

Анонимен автор твърди, че няма ефект от въвеждането на плосък данък от 10%. Как се обосновава? Разглежда растежа на приходите от данъка преди и след въвеждането му и също така чуждите инвестиции преди и след въвеждането му.

Обаче, има един сериозен проблем – кризата.

В края на 2008 започна световна финансова криза, която достигна и до България. Тя доведе води до влошаване икономическите условия, съответно до спад на инвестициите и данъчните приходи. Няма нищо учудващо - нормално е в добрите времена приходите от данъци и инвестициите да растат по-бързо отколкото в лошите. Това няма логическа връзка с плоския данък (освен ако не се твърди, че плоският данък в България е довел до световната криза).

Тогава как да измерим ефекта от плоския данък? 

1. Преди започването на кризата

В началото на 2007 беше въведен 10% данък върху фирмите – въпреки очакванията, това доведе не до спад, а до огромен растеж на приходите от този данък (40%). През 2007 беше достигнат и абсолютен рекорд в чуждите инвестиции към България.

2. След започване на кризата

Кризата очевидно пречи, но все пак не е невъзможно да видим някои ефекти дори в криза. За да видим приходния ефект от данъчната реформа без той да се изкривява от кризата, можем да сравним развитието на приходите от плоския данък върху доходите с развитието на приходите от други данъци (например ДДС). Между 2007 и 2010 година приходите от данъка върху доходите се увеличават с почти четвърт милиард лева, докато за същия период приходите от ДДС намаляват с над 330 милиона лева. И двата данъка са засегнати от кризата, но очевидно данъкът върху доходите се справя по-добре, т.е. ефектът от данъчната реформа е видим дори в криза. А в добри времена (когато те се върнат) ефектът само ще се увеличава, включително от гледна точка на инвестиции, работни места и икономически растеж – което в крайна сметка е целта.

 

Промяна в приходите от данък върху доходите и ДДС, 2007-2010, млн. лв. 

3. Ефект върху данъкоплатците

До момента, над 95% от данъкоплатците вече са на печалба от плоския данък от 10% (повечето от останалите също са спечелили, заради съпътстващи мерки). Причината е проста – преди въвеждането на 10% плосък данък пределните ставки на облагане варираха между 22 и 24% (всички доходи над 600 лева месечно се облагаха с 24% ставка). Човек лесно може да изчисли колко би плащал при предишните ставки и колко реално плаща в момента при 10% ставка. Отделно, за в бъдеще при всяко увеличение на заплатата само 10% отиват като данък, а не 24% колкото беше преди. В дългосрочен план, това е огромна разлика.

Блогът за икономика 2011

Гражданинът на САЩ Гилберто Санчес бе осъден на една година затвор заради незаконно разпространение на пиратско копие на филма X-Men Origins: Wolverine, съобщава The Hollywood Reporter. Според 48-годишния обвиняем, той купил диска с филма малко преди премиерата му в близост до дома си в нюйоркския квартал "Бронкс". Малко след това мъжът качил филма за свободно сваляне на няколко сайта. Въпреки че пиратското копие скоро било блокирано, милиони потребители успели да изтеглят филма. По тази причина Гилберто Санчес ще трябва да излежи една година във федерален затвор в САЩ. Министерството на правосъдието на САЩ изрази надежда, че случаят с пирата-неудачник ще послужи за пример на онези, които възнамеряват да нарушават правата върху интелектуалната собственост.

На територията на гр. Велико Търново и гр. Габрово беше проведена специализирана полицейска операция по широкообхватен контрол на правилата за движение с размяна на служители от двата града. Мащабната операция се проведе в рамките на обявената Седмица за пътна безопасност – 19-25 декември към кампанията “Всички ние на пътя – звездата си ти”. Това е [...]

Иновациите и технологичните продукти от ново поколение достигнаха до такова ниво, че вече трудно може да се изненадаме или дори шокираме от нещо. Какви ли не джаджи и други електронни принадлежности – полезни и не чак толкова полезни – заляха глобалния пазар. Тази тенденция пренасища търсеното на потребителите и същевременно те става още по-претенциозни в исканията и желанията си. Така например, наскоро и Apple представиха своята най-нова необикновена концепция. Става въпрос за компютър. В него необикновеното ще бъде това, че ще може да се носи на ръката. Продуктът, който е все още в процес на изработване и доусъвършенстване, се базира на интерфейса и дизайна на устройства като дигиталния часовник, смартфона iPhone и таблета. Това се разбира от наскоро публикувана статия по повод новия проект на Apple в New York Times. Според концепцията на компанията, управлявана доскоро от IT легендата Стив Джобс, уникалният компютър ще се появи под формата на гривна, която можем да носим постоянно със себе си – на ръката. Той ще представлява дигитално устройство, което е направено от извито стъкло, пасващо идеално на китката ви – най-вероятно с опцията за регулиране на това пасване. Управлението на ръчния компютър от Apple ще се поеме изцяло от гласовата услуга на компанията – Siri, която вече успешно се адаптира в бизнеса им със смартфони. Като цяло главен елемент на устройството ще представлява iPhone. Той ще бъде свързан с безжична връзка с дисплея, стоящ постоянно на ръката ви. Във връзка със стартиралия вече проект за ръчен компютър от Apple дадоха и кратко изявление пред журналистите на New York Times. Говорители на компанията споделиха, че доста малка част от екипа им работи върху концептуалното устройство. Проектът се ръководи от експерта Richard DeVaul. Той започва работата си в Apple през месец март на миналата 2010 година и заема пост на един от най-изявените компютърни учени сред екипа на Стив Джобс.

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Сега Пенчев е омбудсман на републиката. - Господин Пенчев, каква бе отминаващата си година за вас, известно е, че вие много активно участвахте в обществения живот, кое ви донесе радост и кое не можахте да постигнете? - Тази година беше наистина много динамична и за мен и за институцията, която представлявам. Самият факт, че получихме над 5000 жалби през годината, което е горе-долу два пъти повече от обикновените постъпления досега, показва, че доверието на хората към нас се е повишило и съответно нашата отговорност нараства. Ние би трябвало да отговорим на тези жалби, за да можем своевременно с малкото хора, които сме в тази...

Днес сутринта Seagate Technology официално обявиха пред медиите и аудиторията, че са успели да подпишат дълго дискутираното споразумение с партньорите си от Samsung. Според условията на сделката Seagate придобиват бизнеса за твърди дискове от Samsung. Малко преди това, сливането бе одобрено от Европейската комисия, Китай и Австралия. Seagate заявиха своето намерение за придобивката още през месец април тази година. Тогава стана ясно и, че, за да получат бизнеса за твърди дискове на Samsung, те ще трябва да заплатят солидната сума от 1,4 милиарда щатски долара. В споразумението се конкретизира, че Seagate Technology официано ще придобият права върху инфраструктурата, финансовите активи и служителите от тази това звено на Samsung. Освен това от корпорацията сподели и бъдещите си планове във връзка с новата им придобивка. Представители на компанията споделиха, че с финализирането на сделката ще стартира и кампанията за подобряването на портфолиото с продуктите, които се разпространяват с търговската марка на Seagate. Междувременно, другата страна на сделката – Samsung – също получават известни права и привилигеии. Според споразумението, южнокорейските производители получават близо 10% от акциите на Seagate. Освен това Samsung ще имат възможността в продължение на една година да поставят своето собствено лого върху създадените от бившото тяхно звено твърди дискове. През това време екипът, директорите и служителите на Seagate ще има достатъчно време да доразработи бъдещата си стратегия и да промени маркетинговата система на бизнеса с твърди дискове, управляван до момента от южмокорейските производители. По непотвърдена информация от Samsung преговарят усилено със Seagate за внедряване на свои кадри, най-вече мениджърите, които са работили за прехвърленото звено.

Прелитайки със зайчето Феликс до Северния полюс, на гости на дядо Коледа, разбрахме коя е Бефана. Според историите, разказвани в Италия, когато се родил Иисус, я викнали да му поднесе дарове и да му се поклони. Тя обаче искала да довърши работата, която била захванала. Разбира се, докато приключи, Витлеемската звезда била угаснала. Затова до ден днешен Бефана раздава на децата в Италия в нощта срещу 6. януари лакомства и подаръци, за да се утеши, че не е успяла да поздрави Божия син. Според Джани Родари обаче, Бефана има малко по-различна роля. Сега ще ви разкажа за „Синята стрела“…

Според книжката, Бефана е стара търговка на детски играчки, почти баронеса. Цяла година тя зарежда витрините на своето малко магазинче с прекрасни, блестящи и изкусителни детски играчки. Всички деца от града се тълпят да си харесат някоя, а родителите им после дават поръчката си на Бефана. Старата дама опакова подаръците и навръх 6. януари ги разнася на онези… чиито родители са си платили!

Естествено, не всички могат да си позволят лукса да купуват скъпи и лъскави играчки. Сред децата е и едно малко момче с кестеняв перчем – Франческо. Бедното дете зяпа всеки ден невероятното лъскаво влакче на витрината на Бефана, наречено „Синята стрела“. Разбира се, радва се и на седналия пилот, и на капитан Полубрада, но сърцето му бие за синьото влакче…

Ясно е, че Бефана няма да му донесе подарък, защото семейството на Франческо е изключително бедно. Дори и когато момчето си позволява да влезе и да попита почти баронесата дали случайно не е забравила адреса му, тя го гони, обяснявайки му колко пари й дължи майка му за подаръците от минали години 

Играчките на витрината обаче чуват всичко. Те вече са обикнали малкото момче с кестенявия перчем и решават да поправят несправедливостта, като… избягат. Малкото мълчаливо кученце измисля невероятен план за бягство и така индианците, капитанът, куклите, марионетките и Синята стрела поемат на дълго пътешествие в търсене на Франческо.

По пътя играчките установяват, че има много бедни и нещастни деца, които дори не смеят да мечтаят за подаръци от магазинчето на Бефана. Така една по една кукли, мечета, моливи, птичета слизат от Синята стрела, за да зарадват някого, който не ги очаква, но ги жадува.

Бефана примири ли се с бягството? Ами! Тръгна да преследва играчките, но когато делата са добри, несправедливостта удря на камък Проблемът обаче бе с Франческо! Той бе изчезнал!!! Малкото кученце преведе приятелите си из целия град, докато стигнаха до празната къща, в която до преди няколко дни бе живяло семейството на момчето. За кученцето май не остана нищо друго, освен да умре!

А за обира? Къде остана Синята стрела? Умря ли кученцето? Ами Франческо? Ще оставя на вас да се заредите с Коледна магия за настъпващите празници 

Защо включвам книжката в Коледния списък? Защото историята определено си заслужава. Майсторството на Джани Родари блести и тук, разпръсквайки надежда за по-добро, щастливо и… справедливо прекарване на светлите празници. Илюстрациите са страхотни и за мен бе истинско удоволствие да прочета историята за Франческо и кученцето. Дано хареса и на вас 

 

 

 

Държавата се тресе. От липса на пари. Стачка в БДЖ (няма пари за субсидия), блокади и протести на зърнопроизводителите (резнали са им субсидиите с 230 млн. лв.), национален протест на синдикатите – няма пари за пенсии, правителството иска да вдига пенсионната възраст, да маха добавките към заплатите на държавните служители за прослужено време и т.н., и т.н. Държавата “отръсква” и докрай “чувала” с т. нар. държавна собственост, изграждана с десетилетния труд на нашите родители (същите, за които няма пари за пенсии) и слага на тезгяха за приватизация последните апетитни парчета от опосканата държавна баница. Тук виждаме имоти на дипломатически мисии зад граница, сградата на Военното издателство (на пъпа на София), Аудио-видео “Орфей” (с имоти и сгради в София), но и с 500 дка. земи до Киноцентъра в кв. Бояна, Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (т.е. сгради – блокове и гаражи в най-хубавите и чисти части на София, като кв. „Изток”, на 2-3 минути път пеша до спирка на...

(Опит за събуждане) На Владимир Костов Понякога е прекрасно да си помечтаеш. Понякога животът е прекрасен. Понякога дори ти се иска да живееш – обикновено живеем поради инстинкта си да живеем, а не защото животът е толкова хубав, че ни се иска да се повтори, че и потрети този живот. Понякога дори ние сме способни да си го направим добър и нищо не зависи не само от околните, но и от Бог не зависи как го живеем този живот. Понякога животът е толкова хубав, че си мислим даже, че ние сме си го направили такъв. В такива моменти не ходим да палим свещи в църквата. Когато животът е прекрасен, ние не вярваме в Бог. Човек се сеща за Бог само когато има нужда от помощ. Може да се каже дори, че Бог е последната надежда. Когато дори съседът не ти даде пари на заем – брат ти със сигурност няма да даде – ти отиваш да помолиш Бог за това. Даже се учудваш като излезеш от църквата, че отгоре не валят пари, а най-обикновен дъжд... Пък пари нямаш да си платиш тока, че като се прибереш...

На прощаване раздавачът на ордени Първанов е сколасал да връчи един и на своята институционално дясна ръка, номинираният от левицата за поста му вицепрезидент Ангел Марин. За предстоящото събитие беше съобщено като намерение, но някак премина без фанфари. Едва днес от публикация в Държавен вестник става ясно, че деянието е консумирано.

УКАЗ № 252
На основание чл. 98, т. 8 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Награждавам о.р. генерал-майор Ангел Иванов Марин – вицепрезидент на Република България, с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България.
Издаден в София на 9 декември 2011 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Министър-председател: Бойко Борисов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Диана Ковачева“

Закичването на о.р. Марин, уволнен от предишния президент Стоянов за непочинение, е обосновано с това, че „ като офицер Марин е имал значителен принос за изграждането и
развитието на Сухопътните войски в Българската армия, а като вицепрезидент – и за работата с българите, живеещи извън пределите на страната. Той е един от инициаторите и активен участник в определянето и прилагането на новите приоритети в политиката на държавата и обществото за приобщаване на сънародниците ни зад граница, е един от мотивите за награждаването.”

Разжалваният за публична антинатовска агитация генерал Марин не само беше награден с вицепрезидентски пост след това в тандема си с Първанов, който се перчи със заслуги за присъединяването на България към пакта, но и получава от него орден. С мечове!

Морално харакири с мечове! От това по-символично умиране на последното съмнение за същността на президентското лицемерие, не може да се измисли.

Share on Facebook

Не е далеч мероприятието Consumer Electronics Show 2012, което ще се проведе в Лас Вегас от 10 до 13 януари 2012 година. На страниците на нашия сайт вече споделихме с вас информация за един от продуктите, които ще бъдат представени от производителите в рамките на CES 2012. Днес ние ще се опитаме да определим основните събития, които ще се случат по време на ИТ-шоуто. Уви, чуждестранните анализатори предричат, че CES 2012 едва ли ще бъде интересно. Каква е причината за тези предположения? Членовете на медиите смятат, че производителите на компютри няма да покажат кой знае какви иновативни решения. Нека се опитаме да опишем основните ситуации, които ще се случат на мероприятието. Софтуерният гигант Microsoft ще зарадва публиката с демонстрацията на първите устройства, работещи под управлението на операционната система Windows 8. С последния експонат на Microsoft ще бъдат представени и устройства от някои производители, например Samsung Electronics и Intel. Първият ще покаже някои таблетни компютри, смартфони и ултрабукове с Windows 8. А Intel, както лесно можете да се досетите, ще се фокусира върху 22-нанометровите процесори Ivy Bridge за настолния и мобилен сегмент. Големите играчи, като Asustek Computer, Acer, Lenovo, Toshiba и Hewlett-Packard ще покажат своите ултрабук решения, като някои от тях ще имат в качеството си на хардуерна основа, мобилните процесори Ivy Bridge. Разбира се, няма да остане на заден план и Tablet PC нишата. Например, компанията ASUS в допълнение към демонстрацията на Eee Pad Transformer Prime, възнамерява да анонсира и един 7-инчов таблет на стойност $300 с процесор на Qualcomm в основата.

Още снимки от последният снимачен ден на новогодишното предаване на ТВ Враца:

Не пропускайте да видите и тези.

 

AT&T се отказа от придобиването на конкурента си T-Mobile, съобщава компанията на официалния си сайт. Този ход ще струва 4 млрд. долара, които ще бъдат изплатени като неустойки на Deutsche Telekom. Според AT&T основната причина за провалената сделка е наложения съдебен запор от Министерството на правосъдието и Федералната комисия по комуникациите на САЩ. „АТ&T ще продължи развитието си в лидерството на мобилната Интернет революция“, коментира изпълнителният директор Рандъл Стивънсън. „През последните години ние инвестирахме в нашите мрежи повече от всяка друга компания в САЩ. Като резултат в момента предлагаме най-бързата мрежа за смартфони и таблети. И сме на път да предложим 4G LTE мрежа в национален мащаб.“ Сделката на стойност 39 млрд. долара с немския собственик на T-Mobile - Deutsche Telekom - бе тотално прекратена снощи. Бъдещето на двете компании остава неясно. T-Mobile ще получат свежи пари от неустойките по договора, но Deutsche Telekom не са заинтересовани в инвестирането на повече капитали в T-Mobile USA. AT&T от своя страна искат да изградят собствена 4G LTE мрежа, но скоро не се очакват търгове за повече честоти.

Още вчера стана ясно, че Apple спечелиха заведеното лично от тях патентно дело срещу тайванските производители на смартфони – HTC. След щателно разследване и събиране на доказателства International Trade Commission (ITC) – Международната търговска комисия – най-накрая изрази крайното си становище. Според него HTC нарушават патентните права на Apple в производствения си процес на смартфони. Като основна последица от края на делото, комисията наложи забрана на тайванската компания да внася мобилните си телефони, базирани на операционната система Android, на американския пазар. Причината е, че в тях неправомерно са дублирани и копирани някои от елементите на смартфона iPhone. Решението бе взето, след като близо два месеца администрацията на Обама се занимаваша със спора между Apple и HTC. Резултатът е поредната отбелязана победа на Apple над конкуренти в областта на смартфоните и над Google най-вече, чийто продукт Android се използва в повечето от тези смартфони. Припомняме ви, че тази стратегия беше желана и въведена още докато Стив Джобс беше жив. Лично той неведнъж се е заричал, че ще унищожи Android, защото е смятал, че най-използваната и продаваната мобилна операционна система е краден продукт. След решаването изхода на делото, от HTC веднага дадоха изявление по повод наложените мерки от страна на Международната търговска комисия. Говорител на тайванската компания сподели, че нередностите ще бъдат остранени в най-кратки срокове. Все пак според комисията HTC нарушават само един от многобройните патенти на Apple. Както сигурно си спомняте, в началото на спора между двете компании, което беше още през 2010 година, Apple твърдяха, че HTC нарушават два от техните патенти. Още в началото на тази година обаче Международната търговска комисия редуцира иска на производителите на iPhone до един нарушен патент.

Темата за хейтърите отдавна печели внимание от всички social media маркетолози и мениджъри на онлайн общности. Те са племе познато от зората на нета, но това ни най-малко не значи, че ги познаваме по-добре или че сме свикнали да им отвръщаме подобаващо. Наскоро обсъждахме темата в блога на Бисер, а днес ще ви опиша един конкретен пример за класически хейтър, който показва някои от най-често срещаните грешки в общуването с тях.

На фокус е Domino’s Pizza. Влязох в страницата да потърся конкретна информация, но се заседях от професионално любопитство. Страницата е поддържана добре, има много коментари и на всички тях от марката се отговаря навреме. Постовете на бранда са издържани в общ стил, което изгражда конкретна персона. Коментарите от фенове са както позитивни, така и негативни, а на всички тях е даден съответния отговор. Дотук добре. Но попадам на следното парче комуникация:

Очевидно тук си имаме работа с хейтър – издават го нездравословното количество удивителни и необоснованата теза. И каква е реакцията от страна на марката? Пълно и безапелационно покаяние. Това, разбира се, е добра стратегия – стига наистина да се е случило нещо неприятно по ваша вина. Освен ако уводът “не знаем какво е станало” е верен, то Domino’s не би трябвало да капитулира при първия крайно негативен коментар. Какво постига екипът с тази реакция:

• утвърждава позицията на хейтъра и по този начин придава на мнението му повече тежест;
• показва, че се съмнява в собствените си служители: ако клиент е недоволен, то дори и преди да бъдат получени повече детайли за ситуацията по презумпция служителите са в прегрешение;
• предлага непропорционална мярка за явно преувеличена реакция на клиент и вероятно отваря вратата пред още много други хейтъри. Щом реакцията при необосновано недоволство е безплатна пица, каква би била тя при обосновано такова? И дали няма този пример да утвърди хейтърстването като начин за изхранване с тестени изделия?

Независимо дали случката си е заслужавала безплатната пица или не, Domino’s не трябва да се превръща в толкова лесна плячка за хейтъри. Прибързаното решение в никакъв случай не помага на марката и напомня на поговорката “Гузен негонен бяга” – щом толкова лесно и без проверка се признава вина, то такава със сигурност, някъде, някога, има.

А вие бихте ли се постарали да елиминирате бързо негативното мнение на всяка цена или сте на мнение, че марката лесно може да си навреди, като се опита да изчисти негативно впечатление?

Още по темата:

1. 11 Божи заповеди за поведение в социалните мрежи
2. Трите етапа на маркетинг в социални мрежи: Дали? Как? Защо?
3. Годишният преглед на тенденциите в социалните мрежи

На 19 декември т.г. президентът на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Филип Мейстад представи пред евродепутатите годишния доклад за дейността на финансовата институция за 2010 г. Българският евродепутат Илиана Иванова от Групата на ЕНП(ГЕРБ), която беше избрана за докладчик по процедурата за 2010 г. в рамките на Комисията по бюджетен контрол, поздрави ЕИБ за желанието да бъде [...]

Преди няколко дни се случи историческо събитие. То премина без кой знае какъв отзвук – в суматохата от всякакви злободневности. Така не забелязваме как изгрява слънцето, докато си търсим чехлите под леглото. Току-що Америка напусна Ирак! Не напълно и не изцяло и не завинаги – но го напусна. И ето – край на една епоха, която започна в началото на деветдесетте. Сигурно и напускането на Виетнам не е било особено шумно. Не го помня. Но оттам американците все пак си тръгваха като победени, а от Ирак – като победители. Които са започнали „справедлива война”, за да унищожат оръжия за масово поразяване, а такива в последствие не бяха открити. Но пък бяха избити над сто хиляди иракчани. Със сигурност – предимно цивилни. Деца, жени и старци. Но това е друга тема. Господ вижда тия неща. Аз искам да говоря за нещо друго. За пацифизма. За свещеният пацифизъм и за неговите миролюбиви, безкръвни герои. Струва ми се, че той е на път да си отиде. И се питам със страх – да не би и той да е бил...

След като на 13 декември сайтът TorrentFreak разкри, че са изтегляни торенти от IP-адреси, принадлежащи на Sony Pictures Entertainment, Fox Entertainment и NBC Universal, а два дена по-късно, на 15 декември, в подобна дейност бяха уличени компютри, намиращи се в резиденцията на френския президент Никола Саркози, сега сайтът Youhavedownloaded.com показва, че торенти с музика, филми и програми са били сваляни от IP-адреси, принадлежащи на RIAA (браншова асоциация на звукозаписните компании в САЩ) и на американското министерство на вътрешната сигурност. Новината е оповестена отново от TorrentFreak. YouHaveDownloaded събира информация от публичните торент-тракери, както и предоставя такава за торенти, изтеглени от определен IP-адрес. В базите с данни на сайта се съдържа информация за 55 милиона потребители и 123 хиляди торента. Представители на TorrentFreak твърдят, че от RIAA и от Министерството на вътрешната сигурност са изтеглени албуми на Jay-Z и Kanye West, поредицата "Декстър", филма "Закон и ред" и програми за конвертиране на аудио и видео. Само IP-адресите на министерството, от които са били теглени торенти, са повече от 900. Засега версията, която е предоставена като обяснение на тези факти от официалните органи, е хакерска намеса. Надеждността на предоставената информация на сайта YouHaveDownloaded често е критикувана, и по-специално от потребителите на IT-общността "Habrahabr".

Най-безумните неща, с които хората са намерили блога през гугъл:

как да си построя колиба

елвира георгиева eroticni snimki

евреи масони и божествения огън

доган на младини

ексхибиционизъм пречи

какво е режисьор на дублажа

пънкари телевизионни водещи

великденски заек изгризва до смърт баща на три деца.

Коледа идва! Навсякъде ухае на ябълки и канела, на медени курабийки и джинджифилови сладкиши. Очичките на децата греят в очакване на подаръците под елхата, а магията на коледния дух е завладяла сърцата ни…

За да отбележа подобаващо настъпването на светлите празници, реших да ви разкажа за някои от най-хубавите коледни книжки. Те, разбира се, са изключително много, но ще се опитам да подбера онези, които ни вдъхновиха най-много с дъщеря ми Карин и които се надявам, че все още не сте чели.

Започваме нашето пътешествие с „Коледни писма от Феликс“. Този Феликс е плюшеното зайче на малко момиченце – Софи. Софи принципно си живее щастливо и доволно, докато един от съучениците й не започва да й се подиграва, че вярва в съществуването на дядо Коледа. Силно разстроена, Софи разказва всичко от игла до конец на Феликс, а той…

Една сутрин просто изчезва! Потегля с Николаус към Северния полюс, за да се увери, че дядо Коледа не е измислица. По време на пътуванията си Феликс изпраща писма на Софи, за да й разкаже как се разнасят милиони подаръци за една нощ, как празнуват в Швеция празникът на Света Лучия и коя е Бефана.

Връща ли се Феликс при Софи? Не мога да ви издам. Но…в края на книжката открихме истински подаръци – за Софи от Феликс. И понеже тя от радост напълно забрави за тях, с Карин си направихме чудесна украса за елхата :)

Защо включвам „Коледни писма от Феликс“ в коледния списък? От книжката научих не само кой е Николаус (ние с Карин почитаме тази традиция от няколко години и тя открива обувките си пълни с лакомства), но и как се подготвят за настъпването на светлите празници в други страни по света. За Света Лучия определено не знаех нищо, а рецептата за шафранени кифлички звучи невероятно! Узнах историята за италианската Бефана, за която ще ви разкажа по-нататък и се заредих с тонове добро настроение и коледен дух. Книжката ме впечатли изключително много със страхотните си илюстрации и не на последно място – с истинските писма в нея!

Вижте и мнението на Карин:

Продукти за 4 порции:
1 пакет от 500г Спагети
2- 3с.л. зехтин
1 глава лук
1 зелена чушка
1 морков
2ч.ч. доматен сок
1ч.л. сол
щипка червен пипер

Приготвяне:
Спагетите се варят в подсолена вода, според указанието на опаковката. Зеленчуците се почистват и измиват. Морковът и лукът се стържат на ренде. Чушката се реже на кръгове. Взема се тиган. Наливат се 2- 3с.л. зехтин и съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината, се добавят подготвените зеленчуци. Запържват се за 5 минути. После се добавя доматеният сок. Разбърква се с дървена лъжица. Поръсва се сол и червен пипер. Оставя се за 10- 15 минути да поври на тих огън. После съдът се оттегля. Спагетите се разпределят в 4 чинии. Отгоре се поливат с доматен сос. По желание порциите се поръсват с босилек.

Слуховете, че компания Apple ще представят телевизори под своята марка, се носят отдавна. Знае се, например, приблизителната дата за техния анонс - лятото на 2012 година. Сега Wall Street Journal разкрива някои детайли от новия проект на Apple. Позовавайки се на информирани източници, изданието съобщава, че ръководството на Apple е обсъждало новото направление на своята дейност с представители на медийната индустрия. Целта на Apple е да създаде собствен телевизор, който с помощта на безжична технология да осигурява достъп до телевизионни предавания, филми и друго съдържание. В допълнение, според слуховете, Apple ще научат устройството си да реагира на глас и жестове на собственика. Например, чрез гласова команда да можете да търсите или сменяте телевизионните канали. А с помощта на технологията Apple AirPlay ще може да се управлява устройството с iPhone или с iPad. Съобщават се и други интересни функции. Можете да започнете да гледате предаването на телевизора, а да продължите на iPhone или на iPad. Ще има и възможност за предаване на видео от мобилните устройства към телевизора без никакви кабели или необходимост от допълнително оборудване. Идеята за създаване на устройство, което напълно ще промени представата на хората за телевизора, принадлежеше на Стив Джобс и беше един от последните му проекти.

Биволъ представя новия сътрудник на сайта Райна Маркова. Инженер по образование, тя е автор на няколко книги и на множество статии на тема технологии, изкуство и ситуационизъм. Води колонката "мрежа/паяжина" в "Култура" от декември, 2006. От три години преподава творческо писане в магистърската програма на катедрата Славянски филологии в СУ. 

Много от нас не вярват в съществуването на паралелни светове, но истината е, че тях ги има! Най-ослепителния за който се сещам в момента е Огледалният свят из който Луис Карол разходи Алиса, за да ни разкрие прелестите на нонсенса, най-омразният - този, който виждаме всекидневно по екраните на телевизорите си и по страниците на печатните медии.

Подвластна на алисиния импулс, да изследвам химеричното и нелогичното, понякога се взирам прекалено дълго в света на масмедийните великденски зайци, луди шапкари, хъмпти-дъмптита, джаберуокита и говорещи карти за игра. Ето, в момента наблюдавам на едно видео със стара дата от сайта на BNwes как Чеширският Котарак (десен кандидат за кмет), се заканва, да обединява  Десницата и как ако тя не го приеме за обединител, той ще си направи нова, негова Десница. В Огледалният свят е така! Далеч по-интересен е обаче PR-ът на кандидат-кмета, шоуменът-политик Джаберуоки Дилов-син, с когото по стечение на обстоятелствата съм забъркана в една и съща литературна ситуация, явяваща се нещо като частен случай на политическата и поради това, също толкова обречена на неразгадаемост.
С рефлекса на някой, свикнал да се оправя в мъгливата област на предполагаемата връзка между езика и реалността обаче, аз си мисля, че ситуацията, колкото и да извиква усещането за нонсенс у нас, все пак подлежи на някакъв анализ. Най-малкото, нонсенсът е една напълно легитимна форма на съществуване на смисъла и при правилен подход, от него могат да се извлекат немалко блага.

И така: Любен Дилов-син... Кой е той и какви функции изпълнява в литературата, защото очевидно изпълнява някакви? От известно време се интересувам от отговора на този въпрос и търсейки го, не спирам да се удивлявам, колко трудно е, да се намери той по обичайния начин. "Сценарист и политик, син на известен български писател", четем на едни места. На други четем: „Писател”. Естествено, щом пише книги!
Но май по-скоро Дилов е бизнесмен. Това относително лесно може да се провери. Търговският регистър, например, съдържа информация, че Дилов-син е предприемач и съсобственик на вестник Новинар, а също така и на мистериозната „Брейн Къмпани" ООД, занимаваща се с „импресарски и рекламни услуги, сделки с интелектуална собственост , както и всички други сделки , за които няма законова забрана.”
Негови съдружници са все нашенци: Росен Петров Петров, Станислав Тодоров Трифонов, Ивайло Ванев Вълчев, Тошко Йорданов Тодоров, Драгомир Стефанов Петров. Фирмата обаче по някаква странна причина до този момент не е регистрирана по ДДС. И не че нещо, но член 96, алинея 1 от ЗДДС гласи: „Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.”
Не ми остава друго освен да се опитам, да разбера нещо за оборота на дружеството. Никой не очаква от „Брейн къмпани” да се занимават с глупости като финансови отчети, но все пак работата е там, че Търговският регистър наистина не съдържа подобна информация. Фирмата не развива никаква видима дейност. Един поглед в Дакси, за всеки случай, показва същото – бизнесът на Брейн къмпани просто хибернира или никога не го е имало. Другото предприятие, в което Дилов е съдружник, вестник Новинар, по едно време пък бе известно с това, че заплаща на журналистите си хонорари под формата на сирене и вино, та в тая връзка може би не следва изобщо да си губя времето, да проверявам Дилов като бизнесмен, защото той не е такъв, а е примерно... депутат. Окей, бивш депутат. Или дори бивш шоумен-депутат.
Или може би всъщност писател?
Тази година, при цялата си нечовешка заетост на предприемач, политик, шоумен, промоутър, редактор на списание и главен пиар на родината, Дилов-син посегна към респектиращия жанр на романа. Романът му, озаглавен TILT, е написан по сценарий на филм TILT! Вече се носи и мълвата за продължение, TILT-2? Това е много иновативно! Дори и в Холивуд не се случват подобни неща – романи писани по сценарии! Сигурно това изкушава издателите, да залагат на TILT, макар и елементарният усет и добър вкус биха подсказали, че TILT е провал, начинание, почти толкова трагично, колкото и Faceбуки, по-предишната му книга, някакъв компендиум от Facebook статуси, появил се по неизвестни причини и на хартия. И изобщо, колкото и да се старая, да запазя впечатленията си за Дилов като за остроумен и относително талантлив автор, илюзиите ми биват разбивани с безмилостна последователност!  Не би могло да е иначе! Правенето на литература изисква дистанция, време и покой на духа, а както вече стана дума, Дилов-син е свръх зает. Напоследък витае митът, че освен политик, бизнесмен и писател Дилов-син е пиар и литературен агент. Защо мит? Защото всички вярват в това, без да са го виждали. На кого точно е агент Дилов-син? На "бърза литература"? На Лили Иванова? На Червената Шапчица? Как може да бъде нает? Или той избира авторите? По какъв критерий ги избира? И при какви условия извършва услугата, ако изобщо я извършва? И все пак, да, той непрекъснато го прави! Пред очите на всички. Здравият разум ни казва, че литературни агенти съществуват само в условията на добре развит литературен пазар и те живеят от процентите от авторовия хонорар. При положение, че хонорарът за книга в България рядко надвишава 1000 лева, пита се колко автора на месец трябва да пробута литературният агент, за да си докара поне минималната работна заплата. Тази професия е невъзможна в България. Поне не и да се упражнява по честен начин. Ето защо в търсене на отговор на въпроса "какво значи, да си литературен агент у нас?" единственият правилен подход би бил като към нонсенс, логикофилософски, а именно:
„ За неща, за които не може да се говори, следва да се мълчи!” 
Литературният агент у нас е роднина на Великденския заек!
Ако подходим емпирично и преровим медиите от последните няколко години за имената на авторите, намиращи се в корелация с името "Дилов" и „медия”, ще открием обаче друга една закономерност. Ще открием „бърза литература”, Л. Филипова, М. Фучеджиева, В. Щерева и десетки още, знайни и незнайни. И това, което ще видим със сигурност е, че така образувалото се множество, не се пресича никъде с малобройното множество на талантливите. Бидейки винаги много ентусиазиран, Дилов-син никога не е достатъчно разпален. Винаги ироничен, винаги скептичен и винаги с едно наум, той все пак е достатъчно последователен в лошия си избор, в агресивната си тактика на пробутване, (не на предлагане) на некачествени автори на пазара. Въпросът „Защо го прави?” е излишен. Защото така! 

„Аз често споря с ужасно талантливи, умни, готини хора, които са заседнали в позицията на лузъри. – каза за в-к „Култура” през ноември, 2009 Дилов-син. - И моят спор с тях винаги е бил следният: като си умен, си длъжен да успяваш. Просто си длъжен – за да можеш пред обществото да защитиш позицията, която защитаваш пред мен – че има смисъл от образование, има смисъл да знаеш езици, има смисъл да четеш книги; ти си длъжен да успяваш.” Броени седмици (а дали не и дни) преди кризата, Дилов-син направи опит, да говори за невидимата, но справедлива ръка на пазара с устата на своя бизнес-ипостас. Както вече стана ясно, материални следи от неговата бизнес-дейност трудно могат да бъдат открити, та за нея щем не щем съдим от ежедневните си сблъсъци с хора, имали „късмета”, да работят за Диловия "бизнес". Или може би „този свободен пазар” в който сме се озовали не е точно „онзи пазар” от който Дилов има. Като че ли забравя, че е не по-малко длъжен, да успява на него от всичките тези така наречени „лузъри”. Нима компромисите с добрия вкус се оказват недоходоносни?
Напоследък чета из медиите и „книжните” блогове за някакви невероятни неща, дето се били случвали в литературата ни! Били се появили сюрии нови и талантливи автори, бил се създал невиждан интерес, възпитала се била публика, а книгите били вече най-модния и желан аксесоар и признак за престиж. Четенето било модна хранителна добавка, бисквитка към кафето, мезе към алкохола, средство за отказване на цигарите, дижестив, пургатив и средство за разхубавяване едновременно. И поради тази си новооткрита всестранна полезност, то било вече способно да направи авторите на текстове почти заможни.

В същото време очите ни тази година видяха толкова слаб пролетен панаир на книгата, колкото не е имало никога досега! Сигурно Дилов-син няма изобщо пръст в това разминаване между рекламно оживление и литературно псевдо-обновление, но бидейки свързан със ситуацията, няма как се да отрече от делата си и заслугите си за пробутването на лошия вкус на пазара. Тези видими и осезаеми дела, съчетани с думите на интелектуалеца Дилов–син за моралната пустота напоследък са просто зашеметяващи за хората с нормална логика! Ето още един откъс от ноемврийското интервю:

„Важна е голямата морална пустота, която ни заля заедно със свободата. Важен е внезапният залез на елементарни морални категории и репери на публично поведение.

Репери на поведение? Докъде стига упражняването на влияние, на репутация и упражняването на власт? Каквото и да говори този господин за неподкупността и морала, по делата му ще го познаем. Той направи много за налагането на чалгата на пазара, на литературната чалга, на кино-чалгата, на чалга-журналистиката и чалга-политиката. Направи го с оправданието, че са най-желаното от нашата публиката и поради това легитимно. Това обаче не му пречи, да каже в интервюто си и следното: „В началото имаше не малка група хора, които бяха припознати като занимаващи се с това да казват кое е добро и кое лошо – в един добър, умен, интелигентен смисъл на думата. Те буквално бяха пометени от политическите апаратчици... Вече не знам дали във времето на Азис, Слави и Юлиян Вучков някой ще ги чуе, ако кажат нещо.”

В какви точно отношения е с жълтото и с чалгата интелектуалецът Дилов-син? Ако „пожълтяването на вестниците през годините и в същото време пожълтяването на останалите медии, радиа и телевизии” се получи заради „фалшивия език”, който хората не искаха да слушат”, не се ли видяха вече пределно ясно ефектите от това „разкрепостяване” на езика? Как може, да се направи разлика между чалгата, помитаща и заглушаваща интелигентните гласове и чалгата-бунт срещу статуквото? А между „лузърите”, тези „скунксове, миришещи на лавандула”, недоосъзнали, че трябва да оцелеят на всяка цена и пометените от чалгата репери на доброто? И не заглъхнаха ли точно в този сблъсък между чалга-сленга и чиновническия сленг истински интелигентни гласове, за които Дилов рони крокодилски сълзи? Всъщност, какъв проблем би било за PR-а Дилов-син изчезването на тези гласове? Нали след като те най-сетне изчезнат, той лесно, по „пиарски”, ще измисли нови, истински интелигентни гласове, такива, каквито хората ще искат да чуват непрекъснато.

Ето, нека вземем „бърза литература”. Тя трябваше да мине за бунт. Да не си кривим душата – „бързата литература” се оказа провал. И като бунт, и като стока на пазара. И никой не се учуди от това. Напоследък обаче виждаме, че „бързата” се опитва, да мимикрира в „бавна”, сериозна литература. То е като да гледаш политик в процес на пребоядисване – отвратително е! Дилов-син, PR-ът дали има пръст в този отчаян опит за чистене на имиджа? Няма ли да е по-честно (спрямо пазара и купувачите), провалът, да си остане провал, лузърите – лузъри и те, пък били те изстреляни в медийната орбита с негова помощ, просто да изчезнат от сцената и да я освободят за по-последователни в граденето на репутацията си творци?

Знаете ли, аз не съм критик, нито „пиар”, но си мисля, че назоваването на истински новото и маркирането на тенденции в литературата е отговорност. Съхраняването на литературната памет е единствена гаранция срещу подмени и фалшификации и това не е работа за PR-и и търговци, а за литературни критици и историци. Вместо критика обаче си имаме конюнктура, една много долнопробна и епигонска, крайно примитивна и неактуална от гледна точка на световните тенденции айн-рандовщина! Нямаме литературен процес, но си имаме литературен маркетинг, нямаме автори, но си имаме авторско право. Имаме си и един господин, хибриден образ някакъв, който се обявява за писател, мисли като идеолог на неолиберализма и действа като шеф на корпорация, разигравайки някакви нещастни полуписатели с изтърканото суеверие, че бедните сами са си виновни, понеже са мързеливи. И това се случва не къде да е, а в най-бедната страна на Европа, в общество, което е традиционно неморално и където дори и да се появи възможност за честно забогатяване, тя тутакси ще бъде опорочена, но не и да бъде унищожена докрай, защото все пак трябва нещо да остане за крадене и за подмяна.

В заключение: мисля си напоследък доста често за литературната ситуация в която се намирам. Мисля си за всичките тези години в които като автор съм концентрирала вниманието си върху ролята на критиката в нея. Може би е било напълно субективно това мое усещане за непочтителност от страна на критиката към творците, както и на творците към критиката, съпротивляващи се на клишетата й... Та, мисля си, докато автори и критици са се вкопчили помежду си и воюват за право над смисъла (или пък безсмислието), за правото на неадекватност и на засукано самодостатъчно шикалкавене, на тепиха неусетно се появи един трети играч. Не, не е пазарът, както може би ще си помислите. Пазар у нас никога не е имало. Появи се „пиарът”, дори не PR-ът, за да въведе свои правила в играта като подмени играчите.

Всичко показва как едни безцветни зелени идеи ще продължат и занапред да спят яростно.*

___

"Colorless green ideas sleep furiously"* - изречение съставено от Ноам Чомски в неговите Синтактични структури през 1957, като пример за изречение, което е граматически правилно (логично) но семантически е безсмислено. Терминът е бил първоначално използван през 1955 в неговите Логически структури на лингвистичната теория.

Снимка: @Kmeron Бен Пар вероятно е най-познат на българската аудитория като журналист и редатор на технологичния блог Mashable. Преди няколко седмици пътищата им се разделиха и Бен сега, както и преди Mashable, се е върнал към предприемачеството. В работата си като журналист и изследващ индустрията, той е разговарял с много предприемачи, ...

Какво, мислите, че не можете да хванете един кораб на кораб-стоп ли? Можете и още как! Вижте как го е направила Мария, пък аз искрено я съжалявам, че е изпълнила една то детските си мечти ;)  Приятно четене:  

На стоп из Адриатика

Току - що сме се върнали от морската ни почивка - първа и единствена за мен през лятото на 2011 - та. Усещам полъха на идващата есен и, стоплена в уюта на сайтовете за пътувания , премрежвам поглед в предложенията за следващата година, когато...О, не! На това предложение не мога да устоя - седем дни с кораб из Хърватия и Корфу. Още седем дни слънце и море в края на октомври? Цената е направо смешна, каквито са и повечето цени last minute. Да, ама е петък вечер и на фирмените телефони за контакт никой не вдига. Купуваме спешно билетите за Wizz air до Венеция, същата вечер съм намерила и хотел в Местре, в който ще трябва да преспим една нощ преди обратния полет за България и зачакваме понеделника, когато ще се опитаме да си купим и круиза.

    Пет телефонни разговора, безсмислени обсъждания на вида кабина - ще ви го спестя. Три дни преди отпътуването получаваме потвърждението и ваучера, и питаме нашенския туроператор - А как да стигнем от летището до пристанището? Отговорът както обикновено изкърти всички мивки вкъщи. "Знаете ли, аз съм ходил веднъж във Венеция, хич не е сложно, навсякъде има табели, ще се оправите".Добре, че са форумите на пътешественици, та да придобием наистина представа.

    От "Леонардо да Винчи" , което е по - голямото летище на Венеция, има автобуси на всеки 20 минути до Piazale Roma- площад - автогара във Венеция, в близост до жп гарата. Оттам се тръгва в посока противоположна на центъра, по булеварда, от който току- що сте дошли и по втората, повтарям - втората пресечка вляво, се спускате по едно локално шосе с ширина на тротоара около 45 см към

пристанището

Навлизайки в неговата зона ви остава наистина да се ориентирате сами по табелите, указващи кой кораб къде е акостирал. Намираме и нашият след 25 минути ходене относително в стегнат ритъм с багажа пеша.

    Чекирането става почти мигновено, пристигнали сме в последния момент заради задръстването от летището покрай венецианския маратон точно в този ден, снимат ни за добре дошли, почти на бегом се изнасяме до кабината, съпровождани от човек от персонала, който непрекъснато ни пита за кой път пътуваме и досега били ли сме на "техен" кораб. Сигурно този факт е от съществено значение, защото първопроходците поне 2 -3 дни са леко дезориентирани, шашнати и притеснени, и е част от фирмената политика на всяка круизна компания това начално безпокойство да бъде уравновесено с повече внимание и грижа. Леко съм ядосана на българската фирма още, очаквам най - забутаната каюта или направо отказ да ни настанят, когато ахвам от нашата - настанени сме с изглед към носа на кораба, точно под капитанския мостик и ще "порим вълните". Настава буйна радост  и това е повод да се почерпим набързо на палубата на най - високия дек при басейните. Първи ден - събужда ме възглас: "Маро, ставай и гледай - паркирали сме на булеварда!" Да, точно на булеварда сме,

на главния крайморски булевард на Триест :)

  Програмата на пътуването с кораб следва логика - пътува се през нощта, а сутрин акостирате в различните градове или острови от програмата. Индивидуалната ни програма също има своя логика и идентичност - бърза разходка из историческия център на съответното място, което наричам "потапяне в атмосферата" , изкачване до най - високата точка, където обикновено е замъкът , крепостта или останките от такава, което съм кръстила "малко история" , избягване на туристическите маршрути и шляене по малки обиколни улички, с карта в ръка, което почти винаги завършва в пресечка без изход, нечий частен дувар или табела със задрасканото име на града. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]      В този момент от обиколката за "напояване с впечатления от първа ръка и щракане на папарашки пози за Фейсбук" , сме почти изтощени, с мускулна треска, глух тътен на недоволство от тесни обувки и лек глад. Започва трескавато търсене на място за кафепитие и лениво отброяване на час - два, докато се качим обратно на кораба. За аромата, вкуса и силата на италианското еспресо е излишно да говоря. Както е излишно да споменавам какъв балсам се оказва за душите и телата ни кампари- оринджа, пак италианско откритие, което в собствената ни туристическа скала е съизмеримо с откриването на Америка.

  За градовете и островите, които посетихме по пътя си - Триест, Сплит, Корфу, Закинтос и Котор има писани хиляди страници. От себе си бих допълнила, че Италия за мен е великолепна държава, независимо в коя част от нея сте попаднали, Хърватска за сетен път ме изненадва със спокойствието и красотата на крайбрежието си (ах, тези хърватски острови!), а Гърция оставя усещането, че нищо не е помръднало хилядолетия. Там очаквах да видя всеки момент Одисей или Аристотел. Кипарисите, песъчливите хълмове, малките къщички, обрамчени с разцъфнали бугенвилии от партера до третия етаж в червено и портокалово - златисто, заливите с изумрудените води и кристалнопланинска чистота не подлежат на преразказ.

На Корфу попадаме твърде рано по гръцкия часовник.

Едва 8,30 сутринта е, което за гърците е малко след полунощ. Няма жива душа на крайбрежната, нито по площадчетата. Кафенетата и магазините са затворени, само една лавка за сувенири работи, Собственикът ни заговаря- откъде сте, що сте, заповядайте! Не беше грък, сигурна съм!

  След близо двучасово зяпане и обикаляне по тесните квартални улички, видели три църкви и безброй таверни (затворени, разбира се), се промъкваме по Главната, която, както във всеки уважаващ себе си град е и пешеходна зона, и се натъкваме на симпатичната гледка на седнали на спокойно кафепитие и клюки местни мъже. Гледат ни с леко и едва прикрито отегчение. Така, де! Всеки ден по един кораб "изхвърля" 2 000 човека, да им вдигат шум и да им се разхождат около къщите, щракайки с фотоапарати и търсейки къде да оставят поне едно евро за някое фрапе или поредния китайски сувенир. Е, завидях им на местните, признавам! Държавата във фалит, пенсиите и заплатите непрекъснато намаляват, а те с достолепие като на Омир се присмиват отстрани и продължават да живеят без стрес и посока. Същата картинка се повтори в Закинтос. Красота, красота, ама нали все нещо трябва да се яде?!

А Черна гора си е приказка.

Хората са красиви, дружелюбни и спокойни. И какво друго да очакваш от народ, приел еврото като законно платежно средство преди да е поканен дори за член на Евросъюза?

  Цъкахме от удивление пред красотата на старинните къщи в Котор и църквите. Но всеизвестният вам мой спътник, именуван др. Беров, се прехласна и онемя пред красотата на местните девойки и умно заключи, че "дотук е стигал Иван - Асен с войската си, няма друго обяснение за тази неземна красота!"

  Да ви говоря за красотата на залива на Пераст с изкуствения остров по средата, специално издигнат насред морето от местните хора, за да построят там църквата "Богородица на скалата" е излишно. Всъщност , островите са два, върху другия е бенедиктинско абатство, заобиколено от висока стена и почти горичка кипариси.

И най - после идва денят, в който съм на път да изпълня една почти необикновена доскоро за мен мечта -

да премина покрай площада "Сан Марко" във Венеция с кораб. Сбъднах я!

Скачах по палубата и снимах ли, снимах!

 

  Венеция за мен не е реална, този остров, с толкова много дворци, църкви, тесни улички, безбройните канали и мостчета връз тях, частните лодки, с които местните ходят на работа или на пазар, линейката- скутер на "Бърза помощ", гондолиерите с поглед на Челентано,  гълъбите, макар и десеторно намалели, залезът и...онази сладникава за някои, но за мен изключително примамлива романтика, лъхаща отвсякъде и денем, и нощем, във всички сезони и всички години. Как да не загубиш усет за реалност и да се потопиш, да се разтвориш в тази прелест?

Сега стоя до радиатора, потънала в сладки спомени, усмихвам се и ви каня : Хванете на стоп който и да е кораб! Опънете платна, дайте живот на мечтите и потегляйте! Цените са спаднали главоломно, а Италия е на две крачки! Успех! :)

Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани с Острови и пустини – на картата:

Започна сезонът на снежинките. Почти всяко момиченце ще трябва да танцува танцът на снежинките и се нуждае от специално облекло за него:). Ето и нашето предложение  - лесна да направите пола – туту от тюл и панделка, без изобщо да се налага да се шие. Само навръзвате на панделката ленти от тюл ( 60-70 см дълги и около 20 см широки) една до друга.

Имате нужда от 3 парчета с тези размери: 2м /1 м ( за по-малка поличка  може и две) и една по-широка  панделка. Нарежете всяко парче тюл на 18 ленти, като спазвате схемата. Първо разделете парчето на три и след това всяко едно на 6 дълги ленти. Отбележете средата на всяка лента и започнете да ги навръзвате върху панделка по показаният по-горе начин.

Вижте още идеи за Коледа:

”Замъкът на лорд Валънтайн” се смята за едно от най-популярните произведения на небезизвестния Робърт Силвърбърг. Също така, излязло през далечната 1987 в два тома библиотека “Галактика”, се води за едно от първите фентъзита на българския пазар. Проходилка на много фенове, “Замъкът на лорд Валънтайн” се нарежда в класациите до големи имена като Толкин, Едингс, Робърт Джордан и други. Макар и с много продължения, тук ще говорим за едноименния роман, който може да се чете абсолютно самостоятелно. 

Млад мъж се свестява в покрайнините на огромен град, изведнъж осъзнавайки, че спомените му са изтрити, а същността му – заличена. В главата му се върти само името му – Валънтайн. Загубил паметта си, той се оставя на произвола на съдбата, а именно тя го среща с жонгльорската група на Залзан Кавол (не, не е “кавал”). Оказвайки се бърз и сръчен, Валънтайн бързо става част от трупата и се сприятелява с хората в нея.

И тогава всичко се обърква. Приятелите му започват да сънуват, че именно новият им другар е легендарният Коронал на Минджипур – съименника му лорд Валънтайн, станал жертва на предатели, затворили душата му в друго тяло, отнели паметта му и го оставили на произвола на съдбата. А нашите герои не могат да оставят нещата просто така, законният монарх трябва да бъде възцарен, за да бъде предотвратена огромната катастрофа застрашаваща цялата планета. И така пътешествието започва…

Това е един роман, който може да бъде определен само с една дума – епичен. Но не в онзи смисъл. Ако очаквате колосални битки, могъщи магьосници, велики герои и обилни кръвопролития, то абстрахирайте се от тях, за да не останете разочаровани. Защото в тази книга, в рамките на неколкостотин страници, почти не се наблюдава смърт или убийства. Тук няма да намерите всемогъщи злодеи и непобедими воини, няма да станете свидетели на епохални обрати и зрелищни сблъсъци. В този роман акцентът е другаде, а именно върху героите и тяхното пътуване през няколко континента на един от най-мащабните и епични светове, създавани някога в историята на фентъзито.

Действието се развива на огромната планета Минджипур, почти три пъти по-голяма от Земята и с население от над 20 милиарда души, съставено от няколко различни раси. На няколко пъти е споменато за създаването на това общество, заселило се преди хиляди години на планетата и съставящо се от отшелници на свръхразвити раси, омръзнало им да живея сред модерна технология и решили да се върнат към време, силно напомнящо по технологично отношения и архитектура на средновековието. Въпреки това “Замъкът на лорд Валънтайн” си е чисто фентъзи, като фантастичните мотиви са едва леко загатнати. При това в много подходящи дози и с логични обяснения.

По време на пътешествието си нашите герои се сблъскват с един напълно непознат и огромен свят, който бива постепенно опознаван от читателя. Учудващо е огромното въображение на автора, който изгражда сетинг достоен единствено за възхвала. Силвърбър успява в рамките на няколкостотин страници да ни запознае с над четиринадесет хилядолетната история на една планета, да опише всичките й континенти, да ни срещне с безбройните й причудливи форми на живот и флора, да ни сблъска с бита на няколко коренно различни раси, да ни разкаже за легендите им, да ни информира за структурата им на управление и да ни разходи из многомилионните градове, способни да засрамят всеки съвременен мегаполис. За миг не можеш да възприемеш как някой би могъл да си измисли нещо подобно и да го направи толкова реално. Сякаш Силвърбърг до преди малко се е разхождал из Минджипур и се е върнал да напише едно романче, описващо колорита на един свят, само, за да ни подразни. 

Интересно е описан и битът на многобройните раси, които живеят на планетата и въпреки огромните се различия, успяват да съжителстват заедно. В мир. Защото в този свят войната се намира само в учебниците по история. Забравена от хиляди години, за милиардите хора (и не само) по света тя е само един мит. Това се постига благодарение на структурата на управление и… сънищата. Да, именно на бляновете, които са изключително важна част от живота и битието на всички народи. Защото всеки сън съдържа послание и показва това, което е било, е и ще бъде. Минало, настояще, бъдеще – всичко се съдържа в сънищата, които са реални и действителни. Всяка нощ, всяко едно същество получава послание, на което не може да не се подчини и което води целия му живот. Именно заради това огромна роля в управлението играят Господарката на острова, която изпраща бляновете на всяко едно разумно същество, и Кралят на сънищата, който навестява всеки дръзнал да убива, краде или мами. И го наказва до края на живота му. А това е по-лошо и от смъртта.

Абсолютно цялата власт в този свят е насочена в ръцете на Понтифекс (предшественик на сегашния лорд), който управлява чрез своя Коронал (действителният монарх). Но тук няма ламтене за власт, дворски интриги и огромни войски. Тук на трона сяда този, който е най-подходящ, умен и достоен. Този, който няма да управлява, а ще служи на над 20 милярда разумни същества. Или поне така е било в продължение на четиринадесет хилядолетия. Защото цялата хармония изграждана в течение на десетки векове е застрашена от едно предателство…

Въпреки че в този роман няма особено много битки, бойни сцени, магии и мечове, забравете скуката, защото екшън има в изобилие. Героите, влюбването в които е неизбежно, пътуват из един чуден и необятен свят, преживявайки невероятни приключения, всяко от което ни помага да ги опознаем, а и да се превържем към тях. Това, което Силвърбърг успява да събуди у читателя, е онова забравено чувство за приказност и…лекота. Но не става въпрос за плиткост и липса не сериозност. “Замъкът на лорд Валънтайн” е една книга, която, макар и написано зряло, няма да ви натовари, а напротив – ще ви накара да се потопите в един необятен свят, отмъквайки ви, поне за малко, от реалността. А това вече е постижение.

Оценка: 9/10

София се превърна в най-опорочения от реклами град. съсипаха я. то не бе коледни украси, брендирани с имена на лекарства, то не бе елхи, неделикатно окичени със силно натрапчиви знаменити брендове, то не са билборди, улични реклами и какво ли още не. последното изцепление смразява кръвта и на най-големия непукист - ...