Замъкът на лорд Валънтайн

”Замъкът на лорд Валънтайн” се смята за едно от най-популярните произведения на небезизвестния Робърт Силвърбърг. Също така, излязло през далечната 1987 в два тома библиотека “Галактика”, се води за едно от първите фентъзита на българския пазар. Проходилка на много фенове, “Замъкът на лорд Валънтайн” се нарежда в класациите до големи имена като Толкин, Едингс, Робърт Джордан и други. Макар и с много продължения, тук ще говорим за едноименния роман, който може да се чете абсолютно самостоятелно. 

Млад мъж се свестява в покрайнините на огромен град, изведнъж осъзнавайки, че спомените му са изтрити, а същността му – заличена. В главата му се върти само името му – Валънтайн. Загубил паметта си, той се оставя на произвола на съдбата, а именно тя го среща с жонгльорската група на Залзан Кавол (не, не е “кавал”). Оказвайки се бърз и сръчен, Валънтайн бързо става част от трупата и се сприятелява с хората в нея.

И тогава всичко се обърква. Приятелите му започват да сънуват, че именно новият им другар е легендарният Коронал на Минджипур – съименника му лорд Валънтайн, станал жертва на предатели, затворили душата му в друго тяло, отнели паметта му и го оставили на произвола на съдбата. А нашите герои не могат да оставят нещата просто така, законният монарх трябва да бъде възцарен, за да бъде предотвратена огромната катастрофа застрашаваща цялата планета. И така пътешествието започва…

Това е един роман, който може да бъде определен само с една дума – епичен. Но не в онзи смисъл. Ако очаквате колосални битки, могъщи магьосници, велики герои и обилни кръвопролития, то абстрахирайте се от тях, за да не останете разочаровани. Защото в тази книга, в рамките на неколкостотин страници, почти не се наблюдава смърт или убийства. Тук няма да намерите всемогъщи злодеи и непобедими воини, няма да станете свидетели на епохални обрати и зрелищни сблъсъци. В този роман акцентът е другаде, а именно върху героите и тяхното пътуване през няколко континента на един от най-мащабните и епични светове, създавани някога в историята на фентъзито.

Действието се развива на огромната планета Минджипур, почти три пъти по-голяма от Земята и с население от над 20 милиарда души, съставено от няколко различни раси. На няколко пъти е споменато за създаването на това общество, заселило се преди хиляди години на планетата и съставящо се от отшелници на свръхразвити раси, омръзнало им да живея сред модерна технология и решили да се върнат към време, силно напомнящо по технологично отношения и архитектура на средновековието. Въпреки това “Замъкът на лорд Валънтайн” си е чисто фентъзи, като фантастичните мотиви са едва леко загатнати. При това в много подходящи дози и с логични обяснения.

По време на пътешествието си нашите герои се сблъскват с един напълно непознат и огромен свят, който бива постепенно опознаван от читателя. Учудващо е огромното въображение на автора, който изгражда сетинг достоен единствено за възхвала. Силвърбър успява в рамките на няколкостотин страници да ни запознае с над четиринадесет хилядолетната история на една планета, да опише всичките й континенти, да ни срещне с безбройните й причудливи форми на живот и флора, да ни сблъска с бита на няколко коренно различни раси, да ни разкаже за легендите им, да ни информира за структурата им на управление и да ни разходи из многомилионните градове, способни да засрамят всеки съвременен мегаполис. За миг не можеш да възприемеш как някой би могъл да си измисли нещо подобно и да го направи толкова реално. Сякаш Силвърбърг до преди малко се е разхождал из Минджипур и се е върнал да напише едно романче, описващо колорита на един свят, само, за да ни подразни. 

Интересно е описан и битът на многобройните раси, които живеят на планетата и въпреки огромните се различия, успяват да съжителстват заедно. В мир. Защото в този свят войната се намира само в учебниците по история. Забравена от хиляди години, за милиардите хора (и не само) по света тя е само един мит. Това се постига благодарение на структурата на управление и… сънищата. Да, именно на бляновете, които са изключително важна част от живота и битието на всички народи. Защото всеки сън съдържа послание и показва това, което е било, е и ще бъде. Минало, настояще, бъдеще – всичко се съдържа в сънищата, които са реални и действителни. Всяка нощ, всяко едно същество получава послание, на което не може да не се подчини и което води целия му живот. Именно заради това огромна роля в управлението играят Господарката на острова, която изпраща бляновете на всяко едно разумно същество, и Кралят на сънищата, който навестява всеки дръзнал да убива, краде или мами. И го наказва до края на живота му. А това е по-лошо и от смъртта.

Абсолютно цялата власт в този свят е насочена в ръцете на Понтифекс (предшественик на сегашния лорд), който управлява чрез своя Коронал (действителният монарх). Но тук няма ламтене за власт, дворски интриги и огромни войски. Тук на трона сяда този, който е най-подходящ, умен и достоен. Този, който няма да управлява, а ще служи на над 20 милярда разумни същества. Или поне така е било в продължение на четиринадесет хилядолетия. Защото цялата хармония изграждана в течение на десетки векове е застрашена от едно предателство…

Въпреки че в този роман няма особено много битки, бойни сцени, магии и мечове, забравете скуката, защото екшън има в изобилие. Героите, влюбването в които е неизбежно, пътуват из един чуден и необятен свят, преживявайки невероятни приключения, всяко от което ни помага да ги опознаем, а и да се превържем към тях. Това, което Силвърбърг успява да събуди у читателя, е онова забравено чувство за приказност и…лекота. Но не става въпрос за плиткост и липса не сериозност. “Замъкът на лорд Валънтайн” е една книга, която, макар и написано зряло, няма да ви натовари, а напротив – ще ви накара да се потопите в един необятен свят, отмъквайки ви, поне за малко, от реалността. А това вече е постижение.

Оценка: 9/10

Прочети цялата новина

Свързани новини: