Reading comics while female

Това е текст от няколко части, започвам с интрото, защото иначе ще стане прекалено тежко. Причината е една дискусия, която се заформи в блога на Лонги по отношение на неговото мнение, че голотата е символ на сила, контрол, власт, отхвърляне на ограничения и норми и полуголите мацки в комиксите, с безумните пози, облекла, обувки и прочие не са сексизъм, а са напротив, триумф на еманципацията. Понеже не съм съгласна с него, а да обяснявам надълго и нашироко по темата е тясно в коментарите му, направо ще са серия постове, като се опитам поне отгоре, отгоре да нахвърлям основни проблеми, които той игнорира, пренебрегва или напълно не знае за съществуването им.

Чета комикси вече може би повече от 10 години. До преди пет, шест години основно четях Marvel, DC, Vertigo, Dark Horse… и горе долу това беше. Доста трудно беше да докопаш каквото и да е друго така или иначе.

Днес вече има доста повече опции и възможности, Amazon най-малкото, както и множеството сайтове, форуми, блогове и прочие места, на които човек може да попадне на комикси.

Все пак, мисля че има какво да коментирам като читател.
По една или друга случайност съм жена. Което е довеждало до много смешни/безумни/неловки/гадни ситуации, ако това се разбере или аз не го крия умишлено. Държа да подчертая, че повечето лице в лице неприятни преживявания бяха във Великобритания, а не тук, тук предимно бяха виртуалните  сблъсъци и то малко по-назад в миналото. Още, да спомена, че повечето случки бяха преди да започна активно да се идентифицирам като феминист, така че моите феминистки наклонности нямат нищо общо.

Основното е, че да четеш комикси все още се смята за основно мъжко занимание и то специфично изглеждащи мъже. И на мен ми се е случвало да ме препращат към манга (НЕ, МЕРСИ!) ако питам за комикс секции в книжарници или да ми препоръчват някакви абсолютни бози (точно в „Здрач“ манията, в момента, в който казах „комикси“ ме хванаха за ръката и ме заведоха до цяла секция посветени на темата… когато споменах че търся съвсем различни заглавия ме изгледаха доста странно) или ме питат дали не търся за подарък или което е било най-досадно, захващат се да ми препоръчват по-“женски“ комикси или започват да ми разясняват историята. Виртуално пък при спорове мнението ми често е било игнорирано или в няколко фрапиращи случая… приписвано на гаджето ми, за мое най-голямо изумление.
В другата крайност беше буквално безумното зяпане, коментиране, прехласване, канени по срещи и като цяло, беше също толкова неловко, колкото и първия тип реакции. В единия случай малко или повече се получаваше отхвърлянето ми заради пола ми, а в другия, екзотицирането ми заради това, с почти пълен игнор на това за какво говоря и какво дискутираме.

Когато споделя, че чета комикси кара доста хора да реагират странно. Четенето ми на „Бяс“ на Сибила Коритарева в работно време (т.е. през деня, в работата, в обедната почивка) обра доста погледи и коментари. Което не че ми беше неприятно, но се почувствах неловко, че нещо толкова просто като четене на комикс привлича толкова много внимание.

Светът е доста специфично настроен към жени четящи комикси. Познавам умерено голям кръг от млади хора, които четат комикси, в България и навън и макар моят опит да е такъв, е възможно при други да не е така. Това е малко или повече дежурна реплика май, защото почти не съм чувала за алтернативни преживявания, но не е невъзможно да има все пак.
Като цяло, опитвам се да кажа, че отношението към жените в индустрията, които четат комикси не е особено дружелюбно.

И това е ИЗВЪН комиксите.
Самите комикси са съвсем различна бира, която също е много специфична.

Какво представлява комикс – това са серия от свързани по един или друг начин картинки разказващи някаква история. Като цяло на комиксите се гледа повече като на нещо детинско или несериозно, нереално и измислено, незаслужаващо сериозен размисъл, критика или дори внимание. Логично, истината се различава стабилно от това отношение, но мното често дискутирането на комиксите и проблемите им се сблъскват с този аргумент. Затова държа да го изясня още в началото. Това, че нещо е нарисувано или анимирано не го прави автоматично маловажно или безсмислено. Напротив. Дисни започва работа като прави пропагандни анимации, които ИЗОБЩО не са насочени към деца. Има не един и два анимационни филми (като например Валс с Башир и Персеполис), които са всичко друго, но не и насочени към деца или подходящи за деца.
Комиксите могат да бъдат социално активни, комплексни, страшни, не само насочени към деца. Също така могат да имат сложни и страхотни послания.

Комиксите (пък и анимацията) дават свобода, която игралните филми и изцяло художествената литература не позволяват, а именно абсолютният контрол над визуализацията.
Накратко – комиксите са изкуство, те никак не са лесни за създаване и като всяко друго изкуство, те са отражение на света, на идеите в него, стереотипите, проблемите, идеите и прочие, не заслужават да бъдат пренебрегвани, игнорирани, генерализирани и сбутвани под черджето.

Как работи изкуството – накратко, на нас ни се представя дадена история. Персонажите трябва да са ни поне малко симпатични/идентифицируеми, за да ни пука какво се случва с тях и да ги следваме. Много често комиксите са просто wish fulfilment fantasies или стари истории разказани по нов начин и нов ъгъл, но хич не са рядкост и доста по-различни комикси.

Тъй като съм от женски пол, още в самото начало се нацепвам в един проблем, който е типично женски. А именно героите.
Като цяло в комиксите съоношението на жени/мъже герои все още е много към малко. Има далеч по-малко истории с главни герои жени или разказвани от женска гледна точка.
Това е следствие на идеята, че с мъжете може да се идентифицира всеки (мъже, жени), докато с жени могат да се идентифицират САМО други жени. И понеже все още комиксите се смятат за основно мъжка среда, женските персонажи са доста малко (погледнато в мащаб). И като читател, аз обичам да се идентифицирам с интересни персонажи, по възможност, от моя пол (но не задължително, горе долу по равно са ми любимите персонажи при полов коефициент).

Липсата на разнообразие от женски персонажи е проблем, който лека, полека върви сам към собственото си разрешаване, защото талантливи артисти бол, както мъже, така и жени и много от негативните стереотипи като идеята, че жените не се интересуват от комикси са доказвани като неверни лека, полека. С миши стъпки към победа, наистина.

(край на първа част, във втора мисля да коментирам мъжки персонажи, женски персонажи и разликите им и защо тези разлики са важни)

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: Dark Horse, DC, Вертиго, дискусия, дс, жени, комикси, марвъл, мъже, обективизация, Marver, сексизъм, сексуализация, сексуалност, стереотипи, Vertigo

Прочети цялата новина

Свързани новини: