Reading comics while female – 4

12/26/11 19:24
(http://eneya.wordpress.com/)

Reading comics while female – 4

Опитах се, повече или по-малко успешно да покажа, че мъжките и женските персонажи се различат като третиране и отношение, като костюми и позиране, като основи на т.нар. им мощ, контрол и сила, защото те (и костюмите им) не съществуеат във вакуум, те са основани на идеали, фантазии и представи идващи от нашия свят, съответно те отразяват стереотипи, идеали и представи, каквито съществуват в нашето общество. Държа да подчертая, че повечето герои също така са измислени и развивани от мъже сценаристи, което си има своето влияние, защото така виждаме как мъже (отгледани в своята култура), смятат, че мъжете и жените изглеждат, общуват и начините, по които мислят. Мисля, че това е една от причините, заради които повечето женски персонажи основават своето самочувствие и отхвърляне на табурата на обществото, чрез сваляне на дрехи. Много често женски персонажи, които са развивани и рисувани от жени сценаристи стават далеч по-малко карикатурни и стават далеч по-пълнокръвни персонажи (не винаги, все пак).

Както вече казах, порнография из инетернет – бол, комиксите не им е това целта и историите само печелят от по-интересни и разнобразни персонажи, в каквито се превръщат персонажите, които не са просто купчина стереотипи нацупили сластно устни.

Интересното е, че при мъжките и женските персонажи в комиксите причините да навлекат спандекса също са различни. Контекстът е, че начините, по които са побеждавани и отнемането на способностите и властта им също се различава често на база пол.

А, разбира се, да вметна много сериозна разлика между мъжките и женските персонажи, които направо не мога да повярвам, че пропуснах в предните текстове – мускулатурата. Макар да имаме много жени супергерои, повечето нямат почти никаква мускулатура. Всъщност повечето са откъм кльощавата крайност. Докато мъжете са толкова мускулести, че са пародии, жените често изглеждат направо слаботелесни. И нищо чудно, в нашата култура женствеността включва дълга коса, явни форми, изрязани дрешки, почи и липса на видима мускулатура. Отново, липса на разнообразие, но също така и налагане на прекалено досадно ограничение как изглеждат героите. И докато има достатъчно мъжки персонажи, които се отклоняват от този стереотип, при женските персонажи е по-скоро липсващ.

Начините, по които се запознаваме с нови персонажи е винаги изключително интересен. Държа да ви запозная с един от моите най-любими и класически примери за онова, което най-общо влиза в дефиницията „сексизъм’.

O, здравейте, аз съм жената-котка. На корицата, която трябва да ви дръпне вниманието, съм успяла да съм полугола, изпъчила дупе и цици, сутиенът ми се отъркалил около мен, имате щедра гледка към гърдите ми и аз съм с полуотворена уста. Сещате се... първата асоциация, когато чуете суепергерой, нали? Еманципацията е второто ми име.

O, здравейте, аз съм Батман. Точно в момента съм зает и се бия с един куп чудовищни индвиди, може би зомбита или нещо подобно. Забележете, че съм в активна позиция и не гледам страстно към зрителя, бельото ми не се търкаля наоколо, а за разголени гърди и дума не може да става.

О, здравейте, аз съм Batwoman... ето това е яка и дърпаща вниманието корица... забележете, че не е било нужно да се съблека полугола, за да дръпна вниманието ви. Това е, защото ме е рисувал добър художник. Разликата я има, а? Факт, успяла съм да кривна ханш, но също така впечтлението е, че мога да наритам нечии задник без много зор и съм заплашителна, активна И това не ми пречи и да съм секси.

Често причините да се превърне в герой е след насилие (както е и обичайното за много мъжки персонажи), но насилието при жените е някак… прекалено специфично (може би съм само аз, но не се сещам дори за един мъж супегерой, който да е бил изнасилен и това да му е водеща причина да стане супергерой, някой да се сеща?).
Иначе казано, почти всичките са изнасилени и/или са насилвани в един или друг момент. Което е доста… как да кажа, дразнещо. Сексуализираното насилие си е проблем във всички сфери на изкуството, но постоянното повторение като причина за супер-геройстването да е сексуално насилие е доста прекалено. Факт, сексуалното насилие е нещо, което се случва, освен това е травмиращо преживяване, но прекалено често не им позволяват да го надраснат, а си остава вечна драма и спусък за емоционално съсипване, с което се злоупотребява. А и начинът, по който е демонстрирано за самото насилие и техните реакции са прекалено… аммм, как да кажа, идентични.

Друг досадно повтарящ се елемент е начинът, по който са убивани, измъчвани и/или способностите им са отнемани и прекалено често тези събития изглеждат… по-скоро секси. Което е проблематичен начин на представяне на насилие, особено при реалните цифри, в които то се случва в реалния свят, на реални и живи жени. Изкуството е отражение на реалния свят, наистина.

Това е Стефани Браун, а това, което й се случва се нарича сексуализирано мъчение. Вниманието, което е обърнато на очертаването на формите й, при положение, че се предполага, че ние трябва да се ужасени от това, което й се случва го прави крайно проблематично. Особено в култура, която има прекалена склонност към torture porn и си измисля основания, за да показва в детайл и подорбности били, измъчвани, изнасилвани жени, изглеждащи секси в процеса. Ако можете да ми покажете ПЕТ такива примера с мъже, ще се изненадам много. Защото аз мога да цитирам поне десетина без много замисляне още сега и веднага.

Не знам колко от вас са чели The Green Lantern, но в един момент той намира писмо на масата и убитата си приятелка натикана в хладилника.

Alex Dewitt, the woman in the literal refrigerator

О, да и причината Кайл Рейнър да има цяла серия приключения, в които той мъсти за своята приятелка и ужасната й смърт. За съжаление в един момент смъртта на любимата достига до такава злоупотреба, че се превръща в тропа. В не една и две истории имаме убиване на женски персонажи просто, за да се антагонизира главния герой и да му се даде основание да бъде циничен, мрачен и мачо-агресивен. За съжаление това достига съвсем до крайността, в която действащи, активни супергероини започват да бъдат убивани ПРОСТО и само единствено заради тази цел, превръщани простро в атрибут на мъжките истории.
Много често дамите са убивани по буквално нелеп начин:
Голямата Барда е намерена на собствения си под, в собствената й кухня.

Мда, аз съм могъщ супергерой... която е намерена мъртва в собствената си кухня от съпруга си. Не, не мога да се сетя за последния мъж супергерой намерен мъртъв на кухненския под от съпругата му и то без да има особено много разрушения, докато той е умирал геройски в бой.

През 1999 Гейл Симон създава уебсайта „жените в хладилника“ със стабилен списък с женски персонажи, които да са сполетяни от тази съдба.
Почти веднага отпорът е, че изключително често мъжки персонажи са убивани и че критиките на Симон са необосновани. Само че на практика мъжките персонажи са много по-често съживявани и връщани в историята, дори и по-силни от преди. Съотношението убити/върнати персонажи все още е много към малко по отношение на мъже/жени, особено при положение, че има далеч повече мъжки персонажи като цяло, съответно убиването на главни мъжки персонажи не е толкова повтарящ се мотив. Можете да разгледате списъкът в „мъртви, размразяващи се мъже„.

Един от най-класическите примери, които всеки ще разпознае са Барбара Гордън (Batwoman) и Брус Уейн (Batman). Когато Бейн чупи гърба на Batman, последния прави пълно възстановяване. Когато Жокера прострелва Барбара, тя е парализирана, завинаги и Batwoman костюма и личността биват заемани от нов персонаж, а Барбара е прикована в инвалидна количка и създава новата си самоличност Oracle (докато всъщност DC не си рестартираха Вселената поне). Всъщност Oracle ми е един от любимите персонажи и DC получаат много червени точки, че имат герой в инвалидна количка, но за съжаление Барбара е просто сполучлив и положителен пример от дълъг лист от героини, които веднъж с отнети способности, остават така за постоянно или за много, много дълго време.