Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Скъпи приятели, Да ни е честита Нова Година! Нека тя ви донесе здраве, щастие и успех за вас и за фирмите ви. Всички заедно можем да постигнем много повече.
Още докато бяха по-малки дъщерите ми се опитвах да им обяснявам какво е това Животът. Първото сравнение дойде, когато ги виждах, че се захласваха по дрънкулките и възможностите, които имат приятелите им. Тогава приложих „ П...
В края на годината се отбих до мол-а. Пълно с народ в паркинга, по ескалаторите, пред киното. В самите магазини нямаше толкова много хора. Изненада ме че в книжарницата беше доста препълнено. В тесните коридори покрай книгите от лавиците бе трудно да се разминеш. Надявам се българите да продължават с интереса си към книгите… Книгата, [...]
Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл ...
За нас изминалата година беше повече от успешна - надяваме се и вие да го усещате така. За следващата сме ви подготвили много изненади, коя от коя по-големи. Надяваме се да бъдем заедно, за да се радваме на успехите. Успешна 2012-та!
Българският абсурд за 2010-та година, от гледна точка на тенденцията, обратна на европейската и световната, беше прегласуването на вече гласувания веднъж закон за забрана на тютюнопушеното с цел да се угоди на кръчмарското лоби. За 2011 година същото може да се каже за реакцията на ядреното лоби в България. Светът се ужаси от катастрофата във Фукушима, но в България пропагандата в полза на „мирния атом” рязко се засили, сякаш е станало нещо прекрасно, окуражаващо човешкия авантюризъм и лакомия в овладяването на атомния бяс.
Вече си мислех, че годината ще приключи с този „рекорд” по абсурдизъм, но за пореден път бях опроверган от реалността у нас. В момент, когато по силата на някаква елементарна логика можеше да се очаква най-после Българската православна църква да намери сили да се разграничи поне от недостойните прояви на светски материализъм от страна на видни архиерей, Светият синод избра да заклейми…науката.
“Синодът е крайно резервиран спрямо всяка противоречаща на Божията воля човешка намеса в основополагащите екзистенциални аспекти на човешкия живот”, се казва в становището на БПЦ във връзка с методите на асистирана репродукция и заместващото майчинство.
“Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство са израз на безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците. С тяхното прилагане донорите на човешки биологичен материал, лекарите и най-вече бездетните съпрузи показват, че не са познали или че са изгубили християнската надежда, което представлява тежка форма на безбожие, униние или богохулство”, заявяват от Светия синод.
Както виждате, заклеймени са не само науката и лекарите, но и бездетните съпрузи „най-вече”, които правят възможното да населят тази земя с миряни, за да има кой да слуша анатемите на синодалните ни старци.
Къде го чукаш, къде се пука, казва народът. Само че кой ти слуша някакъв си народ – зад стъклата на луксозните автомобили и сред заслепението от златото и диамантите по парвенюшките им часовници явно няма чуваемост.
В епиграмата на Радой Ралин се казваше:
„Качете се на тротоарите-
Минават чайките на другарите”!
Днес за покойния морал на архиереите може да се добави:
„Пазете тишина за висшия клир-
почива моралът му по време на пир”!
Произведеният в "хонорис кауза" футболист Христо Стоичков беше издигнат във "величие" от Цеко Минев, собственик на ски курорта Банско.
Стоичков, както и други "величия" от света на спорта ще правят компания на принца на Монако Албер II в ски отбор, който ще проведе демонстративни състезания по слалом и биатлон и благотворителна акция за деца с увреждания.
Освен Стоичков и принц Албер, "почти сигурно ще огрее Зимното княжество на Изтока" и ослепителната съпруга на принца - бившата плувкиня от ЮАР Чарлийн Уитсток, съобщават организаторите в комюнике предадено от БТА.
От българска страна зимното княжество ще бъде огрято от "добрата приятелка на принца и първа дама на БОК Стефка Костадинова".
Кризисен пиар на ПИБ
Тази блага вест, която е вид кризисен пиар, идва ден след като еколозите обявиха, че ще протестират пред европейските институции срещу новия проектозакон за горите, който дава право да се строят ски-съоръжения в природните паркове Витоша и Пирин. Това може да се тълкува и като непозволена държавна помощ, подобно на заменките на предишното правителство, заради които страната е дадена на съд от ЕК.
Проектозаконът беше одобрен ударно от правителството след натиск на офшорните собственици на "Витоша ски", които тази година не пуснаха лифтовете и провалиха ски сезона за столичани.
Офшорките зад "Витоша ски" и "Юлен" всъщност прикриват реалните собственици, свързани с Първа инвестициона банка.
Рейтингът на банката наскоро беше поставен под наблюдение от международната кредитна агенция Фич, тъй като: "съществува риск от кредитиране на свързани лица с оглед на непълното оповестяване на акционерната структура", "другите интереси на мажоритарните собственици са в капиталоемки бизнеси (по-конкретно туристическа инфраструктура)". Отбелязани са и "слабостите в корпоративното управление и относително високорисковия характер на някои от кредитните експозиции".
Много по-сурова е оценката на американския посланик Джон Байърли в таен дипломатически доклад от 2006 г. В него се казва, че ПИБ е банка с непрозрачни офшорни собственици, занимаваща се с пране на пари и раздаване на кредити на свързани лица, стъпила с единия крак в легалния бизнес, а с другия "в най-тъмните сфери на престъпния свят".
Снимка от архива на Маня |
Тони Филипов, д-р
Искаше ми се да ви честитя Коледа и Нова година по малко по-различен начин. С някакъв текст, в който няма политици, депутати, попове и цялата останала фарисейщина… Текст, в който да ни има само нас, обикновените хора. Няколко думи, които да ни дадат сила да решим по нов начин християнската теодицея на родна почва, пък и извън нея… Защото тук и днес злото изглежда е спечелило пълна победа. Злото тържествува и ние все по-малко искаме да вярваме в нашия «всемогъщ, безкрайно добър и безкрайно мъдър бог”. Защо той не иска, или не може, да победи злото? Защо нечестните изживяват мечтите на честните, защо крадците раздават морал, защо подлеците изпълзяват до върха, защо…
Има много защо и твърде малко защото…
И докато се опитвах да напиша такъв текст, се сетих, че, всъщност, той вече е написан, че съм го чел някъде… Оставаше да си припомня къде… Спомних си една дума, която ме отведе при него – тимшел.
В „На изток от рая” има един много интересен образ – китаецът Ли. Веднъж Ли и Самюъл (друг, достоен за Оскар за второстепенна роля, герой) водят дълъг спор върху 16-те стиха от Четвърта глава на Битие. И по-специално върху стих 7, където Йехова попитал Каин защо е разгневен: „Нямаше ли да те приемат, ако беше постъпил добре? Но ако не си постъпил добре, грях ще легне на твоя праг и ще иска да вървиш по волята му, но ти трябва да го победиш.“
«Порази ме, разказва Ли на Самюел, именно това „ти трябва“, защото е като обещание, че Каин ще надвие греха.”
Това «ти трябва» засяда дълбоко в конфуцианския мир на Ли и той започва да изучава Библията. Сравнява „версия на крал Джеймс“ (превод на Библията, напревен през 1611 г. и посветен на крал Джеймс) с Американската стандартна Библия (превод от 1901 г.) Във втория превод вече е казано „Победи го!“
«Разликата е значителна. Това вече не е обещание, а заповед. И взех тогава да разсъждавам. Каква ли е била първоначалната дума в най-първия текст, та са били направени два съвсем различни превода?»
В българските преводи на Библията (поне в тези три, които имам) този пасаж е преведен по-близо до заповедта: «Но ти владей над него…»
След това Ли се допитва до четирима престарели и мъдри китайци, най-младият от които е над деветдесетте. За да решат загадката, те се заемат да изучават староеврейски. И стигат до древноеврейската дума „тимшел” – „ти можеш“.
«Дума, казва Ли, която предлага избор, защото „ти можеш“ е равносилно на „ти не можеш“… Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека…»
„Ти можеш“, „Ти можеш да надвиеш греха“…
„Съществуват милиони, в различни секти и църкви, които приемат заповедта „Победи го!“ и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в „ти трябва“. Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но „ти можеш“! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си, той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи.”
„Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: „Нищо не можах да сторя, така било писано.“ Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято.”
«Тези старци вярват на истинските истории, още като ги чуят, и познават какви са. Те са тълкуватели на истината. Знаят, че шестнайсетте стиха представляват една история на човечеството от всяка епоха, от всяка култура или раса. Те не вярват, че човек може да напише петнайсет стиха и три четвърти истини и същевременно да излъже с един глагол. Конфуций съветва хората как трябва да живеят, за да мине животът им добре и ползотворно. Но тук, тук имаме стълба, по която можем да се изкачим до звездите. И не можем никога да я изгубим, тя откъсва нозете ни от слабостта, от страха и от леността…»
«И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем…»
И от тогава човекът катери тази стълба до звездите, пада и пак тръгва, и пак пада… И само с това не съм съгласен, че може да се изкачи до звездите. Смисълът не е в това, смисълът е да се стреми към звездите. Когато се изкачи, това вероятно ще е краят, поне в сегашния, земен смисъл…
Чел съм, че прасетата например не могат да видят небето и звездите. Просто Бог така е направил шийните им прешлени, че те не могат да си вдигнат толкова главата. И за това гледат надолу и ровят в калта…
А човекът може. Тимшел! Ти можеш!
Трябва само да си повярваш. Да си повярваме.
Разни лидери, разни идеали…И по думите им в последния ден на годината ще ги познаете: кой за какво си мисли и какво си може!
В Германия телевизионното новогодишно обръщение на канцлера Меркел няма нищо общо със сладникавите общи приказки на сиропената традиция, която по стар комунистически навик се излива от екрана в последните минути на година от устата на президента Първанов. В предварително разгласена реч Меркел се концентрира върху прагматичния въпрос от най-голяма важност: единството на Европа около единната валута.
В Русия протежето на Путин на президентския пост Дмитрий Медведев си пази „изненадата” за новогодишната си пропаганда, която е всъщност прототипът на българската „традиция” с шампанското да се става на крака пред декламиращия държавен глава. Но този път май има изненада и за МедвеПутина ( както наричат тандема в Русия).Руската телевизионна водеща Татяна Лазарева призова в блога си да се бойкотира новогодишното приветствие на президента Дмитрий Медведев, предаде Би Би Си.
Лазарева призова зрителите да изключат телевизорите си, след като започне речта на Медведев.
„Едно от най-рейтинговите предавания през годината е словото на президента… Обикновени речта се предава по всички канали и всички я гледат. Но времената се менят.“ – коментира водещата.
Татяна Лазарева участва в митингите в Москва и Екатеринбург против фалшификацията на резултатите от парламентарните избори в Русия. /DarikNews.bg
Така е, в Русия времената се менят, но още няма разрешение за същото у нас. И тук имаше масово възмущение от нередностите на изборите и самите телевизии се надпреварваха да ловят със скрити камери търгаши на гласове. Ако е имало волнодумци сред водещите, които биха се одързостили да призоват гражданите да бойкотират управниците си, селекцията междувременно си е свършила работата –години наред именно президентът Първанов имаше водеща задкулисна роля в този процес, преди да преотстъпи първенството на напористия си конкурент по овладяване на медиите , премиера Борисов. Ето защо днес българският телевизионен екран не търпи отклонения от определените им граници – факт, отчитан редовно от организации, като „Репортери без граници”. Така че Първанов ще си ходи след последното си триумфално нищонеказване, полято с евтиното шампанско на скъпо струващото на България традиционното примирение.
За обединена Европа обаче се изказа и българският премиер Борисов – почти като Меркел.Тя говори за единната валута, а Борисов се обяви революционно за обединение на военните и полицаите от ЕС. Щяло да бъде по-ефективно. Това е положението: кой каквото му е на сърце.
„Наздраве”, както си пожелаваме при всяко кихане! Дано не съм засегнал някого (с опасен вирус) в това нездраво време.
Преди близо година си пожелах единствено книги за рождения ден, получих страхотни подаръци както на хартия, така и в електронен вариант. Срам не срам, едва днес успях да прочета подаръка на Поли, страхотен съотборник в StartUP фондацията.
Книгата на Ричард Брансън 'Losing My Virginity' ("Как изгубих наивността си") е увлекателно и динамично четиво, особено до момента на продажбата на Virgin Music. След продажбата на музикалния си лейбъл и исторически една от първите си компании сър Ричард Брансън уляга и започва да "мъти" все по-големи идеи и благотворителни каузи, спокойно седнал върху почти милиард в банката. Преди това обаче му се налага да лавира между различни банкови институции, за да финансира начинанията си, като е силно зависим от тях и бъдещото на авиокомпанията му се определя от настроението на банкерите му. Тази първа, изпълнена с несигурност и стартиращи компании първа част на книгата ми беше и далеч по интересна.
Предвид обема на четивото, спокойно може да четете само до продажбата на Virgin Music и да затворите кориците. Няма да издавам повече spoilers, само ще кажа, че ще останете очаровани от подходите и отношението на Брансън към бизнеса, рекламата, потребителското изживяване и конкуренцията. Книгата си струва времето, което ще и отделите. Преведена е на български, но ако ви се чете оригинал (в електронен вид) си го пожелайте с един коментар.
Пожелавам ви през новата година да имате времето да прочетете тази и страшно много други книги, reading is cool!
* Заглавието е на редакцията
Хареса ми идеята на Крокодила за равносметка какво прочетох през годината. Май е по-добре да е в 1 пост, отколкото в 31.
2011-та четох главно фентъзи, фантастика и крими – за промиване на мозъците. Четенето е сравнително добър метод да се приспиш, когато си се занимавал твърде много с програмиране.
Майкъл Конъли пише просто и прочетох няколко негови книги в оригинал, за да си подобрявам езика. Препоръчвам, стига да не заорете твърде надълбоко в многологията за Хари Бош. Аз стигнах до номер 5 и започнах да му губя края.
3-те части на Смъртоносен свят на Хари Харисън и Кукувиците от Мидуич на Джон Уиндъм бяха най-забавните книги, които прочетох за годината. Най-доброто фентъзи – 3-те части на “Първият закон” от Джо Абъркромби. Напреднах с още 4 тома в Малазанската книга на мъртвите. Намирам я за скапано четиво, но влиза под кожата и вероятно ще се опитам да я довърша през следващата година.
Прочетох Атлас изправи рамене, както и някакъв сборник на Томас Соуъл, препоръчан ми от Лонганлон. Почнах да схващам идеите на американските консерватори и това как те виждат демократите. Надявам се 2012 година да прочета още нещо по темата. Може пък да намеря отговор на въпроса защо обществото мрази докторите, учителите, адвокатите, инженерите и тн.
Колкото повече чета за Северна Корея, толкова повече се чудя как още съществува. Соц книгите за източния блок са по-леко четиво – от тях лъха на щастлив край. Тази година прочетох 2 от тази категория, следващата ще видим.
2004 - 2018 Gramophon.com