Нашата Via Dolorosa*

Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. "Нашата Via Dolorosa". Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и паднал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с години, ала може и да е непоносима. Болката до такава степен може да стане част от всекидневието (на човека, на обществото, а и на нацията), че да престанем да я забелязваме. И внезапно идва ден, когато откриваш, че е оставила неизлечими последици. Нека хвърлим поглед върху живота ни през вековете. Да тръгнем от 14-и век, от времето, когато Балканският полуостров е завоюван от турците (по-дълбоката ни древност е прекалено далеч в миналото). Но от 14-и век до наши дни това са 7 века. 700 години, нали?...

Прочети цялата новина

Свързани новини: