Няма да крия, че една от мечтите ми е да се занимавам с журналистика на място – т.е. във военни зони, труднодостъпни райони, там, където животът струва колкото цената на един куршум. За един от тези региони става дума в следващите редове. На територията на скалистите планини, заемащи югозападната част на Пакистан, се намира най-голямата провинция в страната, Балуджистан. Далеч от оживените градове като Лахор, Карачи и Исламабад, този отдалечен район от 60 години е бойно поле за бунтовниците от етническото малцинство балуджи. От общо 15 милиона, 8 милиона живеят в Пакистан. Въпреки това те на се взети под внимание и са искрено дискриминирани от Пакистан. Продължаващият конфликт често е наричан “мръсната война на Пакистан”, заради множеството убийства, отвличания и безследно изчезнали от двете страни. Въстанието на балуджите срещу правителството на Пакистан не получава силен международен отзвук, дори е много скромен откъм реакции, коментари или кампании на солидарност. През последните години вниманието бе приковано към други райони на Пакистан, където се намират части на талибаните, граничните области с Афганистан, “войната срещу тероризма”… Верният съюзник на САЩ, какъв бе през повечето години Пакистан, не можеше да получава упреци, ако Вашингтон искаше да продължа съдружието срещу талибаните. Самата провинция Балуджистан граници с [...]

Обещах нещо ведро и Коледно, но се увлякохме в селски идилии и забравих. Затова – размисли за 2012: на какво в Отечеството да помагаме и кое да спрем? Един вид – наръчник на активиста.

Да спрем:
-    промените в Закона за горите, узаконяващи тяхното унищожаване от маймуни като Цеко Минев и Сие
-    напъните на висшите духовници да им бъдат скрити досиетата
-    склонността на държавата да протежира олигарси и монополисти за сметка на обикновените инициативни хора
-    окончателното затваряне на СДС и ДСБ в собствен огледален свят, нямащ нищо общо с реалността

уж всеки народ заслужава управниците си, но това днес вече преля всяка чаша и всяка наша заслуга. Радой Ралин писа мъдро навремето "Не ме е страх от Министъра на културата, а от културата на министъра!" сякаш е визирал Веждито ... или на България й е писано да има все прости ...

Въпреки че ликьорите за мен не са от предпочитаните напитки за пиене, шкафът ми е пълен с набор от разнообразни ароматни и сладки алкохоли. Използвам ги предимно в десерти и по-рядко за готвене, а напоследък започнах да откривам и сладките вина. Едно нещо обаче ми липсваше и това е въпросното лимончело. Не бих казала, че ще го пия или поне не много от него, а ако това се случи, то поводът вероятно ще бъде свързан с подходящ десерт, с много хора и разбира се приказки за Италия. И не на последно място изфукване с домашно приготвения ликьор.

След толкова години канене най-накрая си намирам добър повод да приготвя лимончело и това е коледната работилница, която се проведе в края на миналата година. Тъй като за всяка работилница приготвям подаръци от мен, точно за тази реших това да бъде лимонов ликьор. Прекрасен за съчетаване с коледните десерти или за добавянето му в тях. С това обаче, успях да задоволя и собственото си любопитство и мерак за лимончело.

След обстоен преглед на рецепти за домашно лимончело и факта, че нямах особено много време, изготвих рецепта, която мога да сложа в някаква измислена категория „по стечение на обстоятелствата“. Всъщност попадах на рецепти продължаващи от една седмица до два месеца и повече, така че нямаше какво да му мисля толкова - имах около един месец и хукнах за лимони.

Техниката по приготвяне на лимончело не е по-различна от всеки един домашно приготвен ликьор. Трябват алкохол, основните съставки за аромат и вкус (плодове, билки), захар и търпеливо прекарано време в чакане, но без суетня и баене. Просто забравяш за това, като го слагаш в някой тъмен ъгъл, но не забравяш да отбележиш на календара датата на триумфа. Повърхностно обяснено така може да се приготвят всякакви ликьори с всякакви съставки. Веднъж даже пробвах нещо като ликьор тути-фрути (каква дума само!) като използвах различни летни плодове. Беше много ароматен, а съдържанието на бутилката се изпразваше предимно в десерти и може би 1-2 пъти на момичешки партита. И като стана въпрос за това, прави впечатление, че ликьорите са предпочитани от нежния пол, особено от тези, които не пият много вино като мен алкохолни напитки.

Виното за мен си остава най-предпочитаният легален опият – за аперетив, по време на вечеря и след това. Но сега няма да говорим за това. Приготвих лимончело за да мога освен себе си да зарадвам и други, които биха могли да му се насладят добре изстудено в края на вечерта или да импровизират с някой десерт.

Лимончело

От посочените количества се получава около 3 литра лимончело.

Необходим е голям съд с вместимост 5-6 литра или два трилитрови буркана.

Продукти:

• 2 литра качествена водка (не е необходимо да се купува от най-скъпата, но по-евтините варианти биха оставили силен и натрапчив вкус на алкохол след екстракта)
• 20 лимона
• 800 гр. захар
• 1.250 мл. вода

Лимоните се измиват добре и се подсушават. С белачка за картофи или малко ножче се остъргва кората, като се внимава да не се засяга много от бялата част под кората.

Корите се поставят в голям стъклен съд с добре затварящ се капак. Върху тях се изсипва водката. Съдът се затваря и се оставя на хладно и тъмно място за 30 дни.

Когато това време мине се приготвя захарен сироп от захарта и водата. Захарта се изсипва в тенджера, добавя се водата и се загряват на умерен огън докато захарта се разтопи. Оставя се да се охлади на стайна температура и се добавя към водката и лимоновите кори. Съдът се затваря добре и се оставя на хладно и тъмно място за още около 1 седмица.

Когато това време мине, ликьорът се прецежда през фина цедка или тензух. Налива се в бутилки.

За пиене е препоръчително бутилка с лимончело да се остави във фризера докато се охлади добре и започне да се точи като олио.

За десерти, бутилка с лимончело може да се съхранява на стайна температура.

От останалите лимони пий на воля лимонада или си приготви лимонов крем.

Подложната салфетка и шнурчето с паейети са предоставена от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.

Как да си направя лимончело от Йоана Петрова - Кулинарно
За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

И така почти 4 години по-късно отново имам доста добри спомени и малко снимки, които да споделя с теб.

Преди да продължиш надолу нека само да припомня чешката следа до момента.

Kutná Hora, правилното място, на което да те побият готически тръпки. Буквално. Villa Tugendhat в Бърно, която трябва да се изучава в учебниците като едно архитектурно чудо, достатъчна модерна дори 80 години след построяването й. Чудесното моравско наследство под формата на замък- Špilberk.

На последно място малко общи снимки от китното градче Бърно, където шансът всеки пети да е българин е много голям.

Но нека да оставим всичко това на страна и да се върнем в Прага.

Красивите сгради ми бутат шапката всеки път. Не, че аз нося шапка, така че преносно.

Статуя на Franz Kafka

Всички табели на улици изглеждат така, жестоко – червен фон с бял шрифт.

Чехите уважават доброто месо и като видни месоядци консумират много месо. Не искаш да си пожелаваш да си вегетарианец и да попаднеш в Прага. Това представлява една голяма част от коледния базар на площада в стария град.

И все пак, ако си вегетарианец, може да се задоволиш с тези сладки въртели.

Зиме, лете, хората са масово навън.

Гледка от кулата с астрономическия часовник. Човекът, който продава билети беше българин, както и доста хората по базарите.

Красота – малки, тесни и криви улици.

Хората отгоре са като малки мравчици, гледката си заслужава. Входа е 100 крони. 25 крони са 1 евро.

Коледният базар на площада в стария град. Отгоре. Изглежда спокойно дори, но долу е война. Постоянен поток от туристи, щъкащ из всякакви посоки.

Church of Our Lady before Týn или Дева Мария пред Тин (църква).

Гледка от Карлов мост на път за Malá Strana (Lesser Town).

Готическата Powder Tower.

Качването в катедралата Свети Вит (St. Vitus Cathedral) също си заслужава. Трябва да знаеш, че витата стълба има 288 стъпала и няма асансьор. Цената – пак 100 крони.

Nativity scene или раждането на малкия Исус.

Така се проси в Прага. По-хитрите си постилат дунапрен под колената и картон, ако е мокро.

Ян Хус – легендарна личност за чешката история. Според моите чешки приятели, Ян вкарал страната в дълги граждански войно като резултат от действията си, но не отричат, че това е чешкия аналог на братята Кирил и Методий.

Според Уикипедия Ян Хус е автор на класическата фраза “О, свещена простота.”. Изрекъл е това, когато е бил обречен да изгори на кладата.

Изглед от стария град към двореца в Прага или Prazsky hrad.

Танцуващата къща.

Социализмът беше тук!

Интересно, обществена сауна, насред площада през зимата.

Вацлав Хавел. Пожелавам на всички наши политици да са толкова добри като него в политиката. Толкова, че като се преместят от този свят към един по-добър, хората да си ги спомнят както видях чехите да си спомнят за Хавел.

 

 

- Господине, защо искате да емигрирате от България? - Вижте, преди години хомосексуализмът се наказваше със затвор, после само с принудително лечение, после започнаха да го смятат за нормален, а напоследък започнаха рекламни гей паради. Искам да се махна, преди да е станал задължителен. Усмихни се, България! Министърът на културата Вежди Рашидов обяви, че гейовете са хибрид между най-лошите мъжки и женски черти. Рашидов очевидно споделя убеждението на кандидат-емигранта от вица. Като министър на културата обаче е по-добре вместо за сексуалната ориентация да се загрижи за масовото опростяване в страната. От което за съжаление няма къде да избягаме.

Докато слушах вечерните новини, съобщиха, че Хизбуллах готвели атентат на софийското летище срещу израелски граждани. Предполагам, че в този момент хора са изпаднали в ужас, някой се е изпотил, а друг е започнал да псува ислямистите. Първото нещо, което трябва да се каже е, че Хизбуллах няма практика, включваща атентати. Това е паравоенна организация, действаща с войници, а не със подмолни средства – самата организация Хизбуллах има въоръжени сили (важно – въоръжени сили, а не въоръжено крило, характерно за друг тип организации, към които Хизбуллах не принадлежи). Цялата информация, върху която гърмят медии, като bTV и “Дневник” се намира в този сайт – Izrus – в няколко реда: К годовщине ликвидации высокопоставленного чиновника “Хизбаллы” Имада Мораньи (12 февраля), ливанская группировка может готовить крупный теракт против израильтян в болгарской столице – Софии. Агентурная информация передана израильскими службами безопасности болгарским коллегам, сообщает Walla!. Самите Izrus цитират  израелски сайт на иврит (Izrus е също израелски, но на руски), където няма повече написано. По-късно “Дневник” обновиха информацията, като стана ясно, че спецслужбите нямат изобщо данни за подготвян атентат. Т.е. цялата новина се крепи на… няколко реда в израелски рускоезичен сайт с не много голяма посещаемост. Nice, a? Това, което можем да направим сега е [...]

Едни от най-хубавите хора, които познавам от пътувания, от Сирия и дори тук, са арменци. Този народ е просто необикновен, наистина различен и много, много приятелски. В сирийското общество арменците заемат много важно място. Както в Ливан, така и в Сирия, арменците са на голяма почит и техни големи общности и до днес живеят в тези държави. Спомням си, че преди година в Сирия, исках да взема Библия на арменски език, за мой приятел в София – арменец. Отидох със сестра ми до арменската църква и свещеника ни посрещна много добронамерено и приятелски. Няма да забравя, че той просто ни даде Библията (не бях свикнал да се дава безплатно) и прати поздрави на арменците в България, за които той знаеше наистина много. И така…Просто искам да честитя Коледа на арменците, които я отбелязват тези дни. Да са живи и здрави!

Да управляваш държавата е неблагодарна работа, която нищо не ти връща. По цял ден се занимаваш с журналисти, ходиш из телевизиите, четеш изказвания, които не си писал сам, и говориш пълни глупости на диалект. Измежду натоварения график на управляващия сигурно се налага и да взима някакви решения, но това не се случва чак толкова често. Забавно е обаче и се е превърнало в традиция тези, които ни управляват, да се държат така, сякаш знаят нещо, което ние изобщо не го знаем. Те със сигурност знаят нещо, което ние дори не го подозираме, но подозирам, че и претендират, че знаят неща, които съществуват само в техните глави. Номерът е да си даваш вид на много знаещ и най-важното да е налице: от думите ти няма никакви последствия. Но ние, обикновените хора, не летим във въздуха. Много добре разбираме мотивацията им и си ги знаем какви са маскари. В цивилизованата част на Европа може би все още се борят за някакви декларативни обяснения в любов от политиците си, но ние сме здраво...

След като от Acer опровергаха слуховете, че компанията планува постепенно да се оттегли от пазара за таблети и смартфони. Сега от компанията са решили, че в бъдеще ще се фокусират върху Windows-базирани модели, докато Asustek Computer ще продължат да произвеждат Android-базирани и за сега не смятат да създадат Windows-базирани модели, съобщиха източници, близки на двете компании. От Acer съобщиха, че по време на CES 2012 ще покажат 10.1-инчовия си Tegra 3-базиран таблет A700 с резолюция 1920x1080. Теглото на устройството е само 650г., а батерията му издържа до 10 часа. Същевременно, Asustek ще пуснат 7-инчов таблет базиран на Qualcomm чип и от компанията са възложили поръчките за устройството на Wistron, а Padfone на Asustek ще се появи рано през март като и двата модела ще са с операционна система Android. Доколкото за модела с Windows 8, поради големите разходи за Wintel платформа, Asustek предпочитат да правят таблети базирани на Windows - ARM (WoA) платформа, но тъй не се очаква Microsoft да намалят цената за лицензите си, Asustek все още е обмислят подхода си.

Макар че е германка по произход, Беа Нади е позната предимно на българските читатели, тъй като от години живее и твори у нас. Автор е на романите „Приказки за боговете”, „От светлина родени”, „Предупреждението” и „Диалог с мрака”, който се появи в книжарниците едва миналия месец. Специално за рубриката „Как четеш” Беа Нади се съгласи да сподели с читателите ни своите навици, тайни и малки ритуали, свързани с книгите.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Вече не. На млади години го правех. Най-много да хапна парченце шоколад и да оставя някое петънце на страницата, за съжаление. А, лъжа, понякога ям банан.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай, сок, зависи от сезона.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Хич не обичам да срещна във взета назаем книга подчертаване. Обикновено ти насочва мисълта към нещо, което на теб въобще не ти е интересно. Искам да чета само чисти книги, да преценя сама какво е важно, но никога не го подчертавам в самата книга. Освен това, когато ми трябва повторно някакъв пасаж, го намирам без затруднение по някакъв вълшебен начин.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Мразя да срещам прегънат ъгъл, веднага го изглаждам, но понякога оставям за малко книгата отворена. Обикновено само за да потърся някакъв разделител. За тази цел може да послужи почти всичко – от билетче до истински книгоразделител. Предпочитам последния, стига да намеря такъв.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Последно време отново започнах да чета за физика, обичам научно-популярната литература, стига да не е на много ниско ниво. Тези неща чета повече в интернет. А художествената литература предпочитам да чета на книга с хартиени страници.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Общо взето предпочитам да чета до края на главата. Но когато откривам, че вече чета със затворени очи (когато съм много уморена), оставям книгата и в средата на изречението.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да, но го правя рядко. Упорит читател съм. Най-много ме дразнят книги на самозвани автори – рядко успявам да ги прочета докрай. Може и аз да съм такъв – читателите ще преценят. Лошото е, че ми е съвестно да ги изхвърля, защото обикновено са с посвещение.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Да. В зависимост колко е интересно историята или спирам веднага, или търся думата по-късно в тълковен речник, речник на чуждите думи или в интернет.

Какво четеш в момента?
”Кваркът и ягуарът” – книга за теоретична физика, “Бедни Хора” от Достоевски и собствената си книга, която излезе току-що от печат и в която търся грешки. За съжаление вече намерих няколко.

Коя е последната книга, която си купи?
Я да помисля, отдавна не съм си купувала книга. Библиотеката ми е пълна, имам вкъщи над 2000 тома, няма място за нови. А, да – преди два месеца купих цял куп книги на български автори – “Рицарят на свещената книга” от Антон Дончев, “Мастиленият лабиринт” от Людмила Филипова, трите тома на “Знакът на Българина” на Димитър Недков. Българските романи стават все по-добри.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както се вижда от по-предния въпрос – мога да чета няколко книги наведнъж. Но когато попадам на много интересна книга, я гълтам от раз, дори да трябва да пожертвам съня си.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета, когато имам време и където мога. На път, когато чакам на опашка, пред телевизора. Не ми трябва тишина, успявам да се концентрирам. Но може би любимото ми място е все пак в леглото.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи. Обичам фентъзи – обикновено това са много големи романи и няма как да бъдат издадени в една книга. Но когато се стига до 4-ти, 5-ти том обикновено се отказвам. Има само една поредица която издържах да чета до 9-ти том. За другите жанрове ми стига по една.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да. Например старите фантастики – “Дюн”, “Замъкът на лорд Валентайн”. Но и “Живот сред Хималайските учители” на Свами Рама и “Космогонята на розекройцерите” на Макс Хайндл.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Най-вече по жанр, после и по автори. В библиотеката не ми остана място и започнах да нося книгите за “втора употреба”, когато преценя, че няма да ги чета повторно и няма на кого да ги подаря. За съжаление винаги изчезват само ценните книги.

Задача с повишаваща се с течение на времето трудност ( и без решение, поради липса на твърди величини): колко пъти в рамките на денонощие отговорните фактори в държавата могат да се опровергават помежду си?

За днешния ден, 5 януари 2012 г., преди да е приключило денонощието, верният отговор е: три пъти. Но има няколко часа, да не избързваме със заключенията…

Денят започна с доста сензационното изявление на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в полза на строителството на нов, 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, което означава автоматично отказ от проекта АЕЦ „Белене”. Последва обаче светкавична пресконференция на председателя на Агенцията за ядрено регулиране ( АЯР) Сергей Цочев, на която един от командирите на ядрения генерален щаб в България ( изразът е на ядрения ни дисидент Георги Котев) опроверга ресорния си министър със заявлението, че вероятно построяване на такъв блок в АЕЦ „Козлодуй” никога не е обсъждано. Иначе казано, той върна хипотезата за т.н. „втора атомна” в „играта” и само вкопчените в надпреварата лобита си знаят какво задкулисно ритане по кокалчетата пада. За публиката остава впечатлението за оспорван мач, в който бият шута на самата публика.

Не друг, а най-големият началник в държавата беше също така опроверган от свой подчинен. Това се случи с вчерашното обещание на премиера Бойко Борисов да направи посланик от Кирчо Киров, началника на разузнаването- Националната служба за сигурност. Министър-председтелят се обоснова с това, че човекът е работил дълго за държавата и му се полагал висш държавен пост и след като бъде сменен от върха на разузнаването ( ще спестя с каква обидна дума един американски посланик нарича заслужилият Киров, според един разсекретен доклад на посолството на САЩ в София). Днес обаче министърът на външните работи Николай Младенов категорично отказа да изпраща Киров на посланически пост и напомни, че е декларирал принципно край на назначенията на дипломати, работили за ДС в миналото.

Но и това не е всичко: председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян отхвърли възможността държавата да наложи намаляване на лихвите по кредитите, с което се противопостави на финансовия министър Симеон Дянков, лансирал така идея.Хампарцумян заяви пред БНР, че идеята на финансовия министър е опит за намеса на държавата в работата на банковата система. По този повод банкерът саркастично подхвърли, че Дянков не идва, все пак, от Северна Корея, а от Северна Америка.

Ако копнем още малко в разкаляния информационен терен, вероятно ще открием и други подобни находки. Но няма нужда. И това е достатъчно да се убедим какъв плурализъм цари в управлението на държавата- всеки опровергава началника и това се е превърнало в стил и характерна особеност на сегашното управление. Важното е обаче, че на опроверганите началници не им пука, че на практика биват обявявани за некомпетентни да се произнасят по въпроси, от които не разбират. Здравият непукизъм на изобличените е гаранция за експертния имидж на властта: тя разсъждава и действа толкова сложно, че даже сама не разбира, какво става. Как да не изпиташ респект към заплетените задачи, който властта (не)решава!

Share on Facebook

Проф. Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски”, доктор е на историческите науки. Работил е в Института по история при БАН. От 1975 г. преподава в СУ „Св. Климент Охридски”.Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. Специалист е и по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. Проф. Пантев е депутат от БСП. Той е един от интелектуалците, сложили подписа си под призива в защита на църквата. - Професор Пантев, какво точно искахте да кажете с обръщението в защита на църквата? - Сама го нарекохте обръщение в защита на църквата. Ако евентуално има митрополити с укорителни състояния и начин на живот, това не значи, че трябва да бъде атакувана църквата с нейната историческа и обществена роля. - От какво точно се опитахте да защитите църквата, проф. Пантев? - Защитаваме я от опита да се идентифицира Българската православна църква с някои не винаги подходящи...

Хакерът D35m0nd142 започна новата година с две операции, които са предназначени за доказване, че дори след множеството атаки, университети като Харвърд и Оксфорд не са повишили нивото на сигурност на сайтовете си. Страницата Begbroke Science Park на Оксфорд е съдържала уязвимост, която е позволила на хакера да проникне в базата данни на сайта и да публикува информацията от нея. Въпреки, че няма пароли или друга чувствителна информация във файловете, разпространени от хакера, те показват, че той e установил неоторизиран достъп до базата данни на сайта. А в случая на Харвард, D35m0nd142 е открил уязвимост от типа "cross-site scripting (XSS)" в една от страниците на сайта. В днешно време XSS уязвимостите са най-често срещани в сайтовете, но това не означава, че не са опасни. "Аз съм хакер, а не кибер-престъпник, аз проучвам и атакувам мрежата за да докажа на администраторите, че трябва да подобрят сигурността си. Моите атаки НЕ са злонамерени...", съобщи хакерът.

През следващите няколко седмици компанията Eastman Kodak ще подаде молба за защита от кредитори съгласно Глава 11 от Единния търговски кодекс на САЩ, или, иначе казано, ще обяви фалит. Това съобщени вестник The Wall Street Journal, позовавайки се на няколко анонимни свои източници. Според вестника, ръководството на фирмата все още има шанс да избегне процедурата по обявяване на фалит, но въпреки това в Kodak вече са започнали да се подготвят за работа под закрилата на Глава 11. В частност, компанията води преговори с няколко банки за финансиране на операции, докато е в състояние на фалит. Най-вероятно, пише The Wall Street Journal, официалното обявяване в несъстоятелност ще се състои в началото на февруари. От Kodak засега отказват да коментират тази информация. Под защитата на Глава 11 компанията ще може да работи и да изпълнява своите задължения пред клиентите си. WSJ отбелязва, че Kodak възнамерява да се съсредоточи върху продажбата на 1100 от своите патенти, което автоматично поставя под въпрос бъдещето на компанията, в която работят 19 хиляди души. От няколко години Kodak е губеща компания, поради което цената на акциите й на фондовата борса постоянно спада. През изминалата година тя се понижи с повече от 91 на сто, а само на 4 януари спадна с 28%. Това се случи, след като WSJ съобщи за предполагаемия банкрут на Kodak. Слуховете за финансови затруднения на компанията започнаха да се носят още в края на 2011 година. През октомври беше обявено, че Kodak се опитва да привлече екстрено финансиране в размер на 900 милиона долара. През осемдесетте години на миналия век компанията Kodak беше един от водещите производители на фотографски филми и фотоапарати. Kodak е компанията, която още през 1975 година изобрети цифровия фотоапарат, но не успя да реализира големи печалби от него. След като цифровите апарати започнаха масово да изместват лентовите, пазарният дял на Kodak започна да спада. Цената на акциите на компанията достигна своя максимум от повече от 92 долара през 1997 година. В момента стойността на ценните книжа на Kodak възлиза на 47 цента за брой.

Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. "Нашата Via Dolorosa". Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и паднал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с години, ала може и да е непоносима. Болката до такава степен може да стане част от всекидневието (на човека, на обществото, а и на нацията), че да престанем да я забелязваме. И внезапно идва ден, когато откриваш, че е оставила неизлечими последици. Нека хвърлим поглед върху живота ни през вековете. Да тръгнем от 14-и век, от времето, когато Балканският полуостров е завоюван от турците (по-дълбоката ни древност е прекалено далеч в миналото). Но от 14-и век до наши дни това са 7 века. 700 години, нали?...

Интернет корпорацията Yahoo! съобщи за назначаването за главен изпълнителен директор на компанията на Скот Томпсън, който преди това заемаше длъжността президент на платежната система PayPal, съобщава ресурсът Bloomberg. Освен това, Томпсън е назначен и за член на Борда на директорите на Yahoo!. В съобщението се отбелязва, че Тимъти Морс, който изпълняваше временно задълженията на ръководител на компанията, ще се върне на своя предишен пост като финансов директор. Той управляваше компанията от началото на септември, когато Карол Барц бе изпратена в оставка. Последната оглавяваше Yahoo! от 2009 година. Коментирайки своето назначение, Скот Томпсън заяви, че негов приоритет ще бъдат увеличаването на приходите на компанията и разработката на иновации с цел по-успешна конкуренция с Google и Facebook. Скот Томпсън ще встъпи официално в длъжност на 9 януари. Под негово ръководство PayPal укрепи значително своите позиция на глобалния пазар за онлайн плащания - броят на потребителите на ресурса се увеличи от 50 до 104 милиона души, а приходите на системата нараснаха от 1,8 до повече от 4 милиарда долара. Преди да се присъедини към PayPal, Томпсън последователно заемаше ръководни постове в дъщерната компания на Visa - Inovant, в Barclays Global Investors и Coopers & Lybrand. "Настоящото назначение прави по-малко възможна продажбата на Yahoo!", заяви Брет Харис, анализатор в Gabelli & Co. Назначаването на Томпсън на поста главен изпълнителен директор на Yahoo! е изненада. Редица експерти отбелязват, че той беше добър ръководител на платежната система, но няма опит в управлението на съдържание. Скот Томпсън

Компанията Quanta Computer, която е най-големият контрактен производител на преносими компютри в света, обвини AMD в продажба на дефектна продукция. Според Quanta, корпорацията AMD и нейното подразделение ATI Technologies са доставяли на производителя чипове, които не отговарят на изискванията за прегряване и са неподходящи за определени условия. Тайванската компания е подала иска с обвинението във Федералния съд в Сан Хосе, Калифорния. Микросхемите са били използвани в лаптопи, произведени от Quanta по поръчка NEC, и са станали причина за излизането на голям брой лаптопи от строя, се твърди в иска. В него фигурират и обвинения в нарушаване на гаранцията, умишлено изопачаване на условията на договора, измама и нарушаване на договора. Quanta очаква да получи финансово обезщетение за претърпените вреди. "AMD оспорва обвиненията на Quanta и ги счита за неоснователни", коментира ситуацията Майкъл Силвърман, представител на AMD. "На AMD не са известни други доклади за предполагаеми проблеми с чипове AMD, които Quanta е използвала и които AMD вече не продава. Всъщност, самата компания Quanta признава, че преди е използвала същите чипове в големи количества в друга компютърна платформа, произвеждана за NEC, без да е имало такива проблеми", завърши Силвърман.

Серия от четири клипа, част от обзорната емисия Новини на ТВ Враца, текст Моника Пенева и монтаж от мен.Повечето ужасно сговняват настроението, но куриозната хроника винаги ми го оправя и е задължителна за гледане:

Куриозна хроника:

Социално напрежение (черна хроника):

Полицейска хроника:

Съдебна хроника:

Анонсът:

И куриозната хроника на 2010:

Компанията Google бе уличена в подкупване на блогъри с цел реклама на браузъра Chrome, пише изданието The Daily Mail. Както се съобщава, блогът Search Engine Land е открил в интернет многобройни статии, съобщаващи за различни предимства на браузъра Chrome за малкия бизнес. В постовете в блоговете е бил поместен видеоклип от последната рекламна кампания на Google. Всяка такава публикация завършвала с фразата "Този пост е спонсориран от Google Chrome" ("This post is sponsored by Google Chrome"). В някои от публикациите бил поместена и следният текст: "Google Chrome помогна на тази компания от Върмонт да излезе на световния пазар. Какво може да направи Google Chrome за Вашето бъдеще?". ("Google Chrome helped this small business in Vermont go global. What can Google Chrome do for your future?"). При това някои от постовете били показвани на най-високи позиции в търсачката Google при търсене на ключови фрази като "преимущества на Google Chrome" ("Google Chrome benefits"). Както отбелязва изданието, след като сведенията за платените постове се появили в медиите, много от тях били премахнати. От своя страна, Google излезе с изявление, в което обвини за случилото се рекламна агенция, наета от компанията за други цели. Като наказание за нарушаване на собствената си политика за провеждане на рекламни кампании Google ще понижи изкуствено позициите на браузъра Google Chrome в търсачката си. Срокът на наказанието, което гигантът си налага, ще бъде 60 дни. Според съобщения в западната преса, Chrome действително е изчезнал от първите страници с резултати от търсене на ключови думи като "browser". В официално изявление от Google се казва, че "разбира се, нищо подобно не е било планирано". В него се отбелязва, че провежданата от компанията Unruly Media рекламна кампания е трябвало да включва само публикуването на стандартни платение съобщения, съобщава The Washington Post. Google бе принудена да наложи санкции срещу себе си, след като се появиха съобщения, че рекламата на браузъра Chrome се води по нелоялен начин, а именно чрез публикуване на платени статии в популярни блогове.

Дългосрочни лихвени проценти по държавния дълг

 

Симеон Дянков казва, че след като правителството е възстановило бюджетната дисциплина, сега е време лихвите по банковите кредити да паднат. Това е странно, защото лихвите по кредитите средно за банковата система вече са паднали до нивата от преди кризата (или близко до тях). Успоредно с постепенното намаление на дългосрочните лихви по държавния дълг постепенно са намалели и банковите лихви.

За да има още намаление на банковите лихви, правителството трябва да направи следващи стъпки в посока бюджетната дисциплина, така че лихвите по държавния дълг да продължат да намаляват, кредитният рейтинг да бъде отново повишен, а притокът на капитали да се увеличи. Да не забравяме – бюджетният дефицит е намален, но все още не е премахнат. Рейтингът е повишен, но все още е далеч от най-добрите нива в ЕС. Лихвите по държавния дълг са намалени, но са далеч от ниските нива в най-добрите страни от ЕС.

Лихвени проценти по салда по кредити на нефинансови предприятия

Лихвени проценти по салда по жилищни кредити

ГПР по новоотпуснати жилищни кредити

Източник: Българска народна банка

Блогът за икономика 2011

Както вече се осмелих смирено да предположа, яростта на левите интелектуалци, скочили да защитават БПЦ в момент, когато я излагат собствените й архиереи с поведение на мутрополити, всъщност е предизвикана от бумеранга, хвърлен от самата БСП с отварянето на досиетата. С извинение за не много възвишеното изразяване в контекста на такава величава тема, но моята баба казваше в такива случаи: „като те е яд, хапни се отзад”!

Да видим обаче какво стои „отзад”.

Над всички борци в защита на БПЦ без съмнение стои Велислава Дърева, която никога, при никакви обстоятелства не се представя в интервютата и статиите си като висш ръководител на БСП, а скромно се определя ( или бива щадящо определяна от интервюиращите я) като журналист. Макар д е избрана на 46-тия конгрес на БСП през декември 2005 г. (пак) за член на висшия ръководен орган на партията, Висшия съвет. Т.е. тя е сред 182-мата най-висши партийни функционери, които ръководят същата партия. А по отношение на църковната тема- направо е без конкуренция в публичното говорене сред съпартийците си, макар че, както се видя от подписката, хъс сред левите да бъдат адвокати на хилядолетната институция, не липсва и у други другари и другарки.

Държа да поясня: не нападам личността на Дърева. Дори напротив, позовавам се на нейния авторитет по темата. Тя е придобила забележителен капацитет да цитира по памет Светото писание и неговия светски аналог за една държава- Конституцията. Ето защо, без да проверявам верността на казаното от нея в интервюто й пред агенция „Фокус”, с пълно доверие цитирам казаното от нея. Ще видите , че е много интересно. Защото излиза, че Дърева, която е най-най-най-меродавната познавачка, всъщност атакува собствената си партия и дори ( о, „анатема”?- и свещения президент Първанов, когото обикновено брани по-войнствено и от БПЦ). Разбира се, Дърева не споменава поименно Първанов и партията си, управлявала и приела омразния й закон за досиетата, но всички знаем кой е бил президент, и кой е имал парламентарно мнозинство в сочения от нея период. Ето какво казва в интервюто си Велислава Дърева:

„Този закон беше приет на 6 декември 2006 г., Никулден. 111 депутати в 40-тото народно събрание гласуваха „за”, няма нито един „против”, има двама „въздържали се”. Изглежда депутатите са бързали към някакъв шаран, който ги е очаквал нейде”, заявява тя сакрастично в свойствения за нея стил, без да уточнява по кого хвърля бумеранга си. „Депутатите”! Та това са предимно нейните другарки и другари, мнозинството в ъв въпросното Народно събрание, които са бързали за шарана!

Партийно безадресното й възмущение обаче продължава:

„Минаха пет години, откакто е приет „Законът” за досиетата и никой до момента не е сезирал Конституционния съд – ни президент, ни депутати, ни главен прокурор, ни Върховен административен съд, ни Върховен касационен съд, ни омбудсман. Тяхното мълчание ги прави съучастници. За мен най-важното е – първо, че „Законът” за досиетата е противоконституционен в частта си за Църквата и вероизповеданията изобщо. И второ – всеки, който има право да сезира Конституционния съд, до сега би трябвало да го е направил, защото не може Църквата да плаща за нечие безразличие или гузна съвест. Тя не може да плаща чужди сметки”.

Разбрахте ли: в последните дни на своето управление президентът Първанов се оказва, според члена на ВС на БСП, съучастник в нарушаването на конституцията. Да не говорим за останалите, вкупом съгрешили, сред които избраният с подкрепата на БСП омбудсман Константитн Пенчев, бившият съветник на президента и, сочен за близък до БСП главен прокурор Борис Велчев и просто „депутати”…Е, пропуснала е да спомене самия премиер Станишев, който беше инициаторът, главният хитрец в упражнението с отварянето на досиетата. Правеше си кривите си сметки, че ще си сложи свой човек начело на комисията и ще контролира процеса, но се оказа „изненадан” от последиците на кадровото си решение: Евтим Костадинов излезе костелив орех и продължи да отваря досиета наред. Поради което сега за неговата комисия Дърева говори вече като за някаква богохулна институция – нима чак сега е „прозряла” нейната „противозаконност”?

Ето как тя обяснява противоречието в закона, предложено, гласувано, толерирано, търпяно и „съучастнически” оставено да действа от споменатите по-горе ( но –странно-неназовани конкретно ) злодеи:

„В този „закон” има половин изречение в прекия смисъл на думата в чл. 3, ал. 2, т. 6, и това полуизречение превръща „ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности”, в подопечни на фамозната Комисия по досиетата. Това полуизречение едва ли не задължава БПЦ и всички вероизповедния да паднат покорно в краката на един карикатурен Торквемада. Обаче! Чл. 13 на Конституцията на Република България повелява: „Вероизповеданията са свободни. Религиозните институции са отделени от държавата. Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание”, т.е. текстът в дългоабревиатурестия „Закон” за досиетата влиза в драстично противоречие с българската Конституция, защото чл. 13 е ясен. И още – в Закона за вероизповеданията пише „изразител и представител на източното православие е самоуправляващата се БПЦ”. Самоуправляващата се! Това е чл. 10. А чл. 2 гласи – „държавната намеса във вътрешната организация на религиозните институции е недопустима”. Следователно „Законът” за досиетата противоречи на Конституцията и на Закона за вероизповеданията. Църквата е отделена от държавата и държавата няма никакво право да се меси в нейните дела, както няма право да се меси в живота на всяко едно вероизповедание в България, което е регистрирано по Закона за вероизповеданията. Чувам много интересни аргументи, че след като държавата давала 1,5 млн. лв. на БПЦ, значи имала право да проверява”.

Предполагам, мнозина ще се съгласят с фактологията в думите на Дърева. Поради „причини” ( както би казал Мечо Пух) ви спестявам излиянията й срещу десните й политически опоненти, които залива с невъздържани епитети на омразата, прехвърляйки върху въпросната болна глава ( обявявайки, впрочем десницата за „починала” ) вината и отговорността за това разконспирирано от нея нарушаване на конституцията, макар да е ясно, че именно левицата, именно нейната партия, която Дърева солидарно ръководи, е вдъхновителката на цитирания от нея закон.

Така стигаме до логичния финал на упражнението:

„Фокус: С тази подписка какво конкретно може да се постигне?
Велислава Дърева: Основната цел на една такава позиция е да бъдат предизвикани тези институции, които имат правото, да сезират Конституционния съд, за да бъдат отмени тези текстове като противоконституционни и да се спре това издевателство на Църквата. Това е най-важното конкретно действие и това трябва да стане”.

А междувременно общественото възмущение от мракобесното изявление на Светия синод срещу изкуственото оплождане принуди един от висшите архиереи да „ревизира” донякъде скандалното становище на началниците си, без да е ясно, впрочем, доколко мнението му е меродавно. Очакваме Дърева, като говорител на БЛЦ и тълкувател на Словото божие, да ни съобщи- задава се 47-ми конгрес на БСП и от тази висока трибуна ще има възможност да ни сведе до знанието дали левите интелектуалци завиват обратно, заедно със становището на Светия синод или червените си остават по- синодалновидни от синодалните старци. Синодът е прав, дори и когато греши. Членовете на ВС на БСП няма как да не се съобразят с тази своя традиция, бликаща от недрата на партийната патетика, изразена от поета Христо Радевски за непогрешимостта на партията, която е права, дори и да греши.

Share on Facebook

Корпорацията Microsoft заведе съдебно дело срещу един от своите партньори - британската компания Comet, занимаваща се с продажба на потребителска електроника. Нейната мрежа наброява 248 магазина на територията на цяла Великобритания. Microsoft твърди, че чрез тях Comet е разпространявала нелицензирани копия на Windows и е успяла да продаде най-малко 94 000 пиратски диска с различни версии на операционната система. Записаните дискове са били предлагани на купувачите на компютри с предварително инсталирана операционна система и са били предназначени, според адвокатите на Comet, за възстановяването й в особено тежки случаи. Както посочват юристите на Microsoft, Comet е произвеждала дисковете в своя завод, разположен в Хемпшир, от месец март 2008 г. до декември 2009 година. Comet е предлагала въпросните дискове на нищо неподозиращите купувачи, при това срещу допълнително заплащане. "Постъпката на Comet е непочтена. Това е подло, а ние обикновено очакваме от нашите партньори повече от достойно поведение. Нашите клиенти заслужават най-високо качество на предлаганите услуги", заявиха от Microsoft. Доскоро Comet бе собственост на френския мултинационален концерн Kesa Electricals PLC, но през ноември беше обявена продажбата на Comet на инвестиционните посредници Hailey Holdings и Hailey Acquisitions. Обявената цена на сделката по придобиването на губещата компания беше само две лири стерлинги (около 3 щатски долара), но в бъдеще Comet ще се нуждае от многомилионни инвестиции.

Продукти:
1 пакет от 5бр. ръчно точени кори
6 яйца
3с.л. извара
250г сирене
3с.л. кисело мляко
1/2ч.ч. олио
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Яйцата се чукват в купа. Разбиват се с бъркалка. Добавят се изварата, натрошеното сирене и 3с.л. кисело мляко. Плънката се бърка непрекъснато до хомогенност. Взема се тава. Намазва се дъното и околния ръб с мазнина. Слага се първи лист. Поръсва се олио. Слага се равномерно от плънката. После втора тестена кора, олио, плънка. Най- отгоре трябва да завърши с плънка. Слагат се тук, там парченца краве масло. Пече се на умерена фурна 30 – 40 минути. Поръсва се с вода. Покрива се с кърпи и се оставя да изстине. Реже се на парчета.

Най-новото издание на Библията е изненадващият бестселър на годината в Норвегия, съобщава The Guardian. Само за 3 месеца книгата достига близо 80 000 продадени копия, като същевременно окупира седмичните класации и се превръща в абсолютен рекордьор в скандинавската държава.

Настоящото издание е първият превод на Библията на норвежки от 30 години насам, като пускането в продажба на книгата през октомври се съпътства от среднощни опашки пред книжарниците, подобни на тези за книгите на Джоан Роулинг от поредицата за Хари Потър.

"Първоначално публикувахме книгата с тираж едва 25 000 броя с очакването да се продадат за следващите 6-9 месеца, а сега в края на годината имаме продадени 79 000 копия. Това е невероятно!" съобщава Стайн Смемо Стахан, който участва в проекта от страна на Норвежката библейска общност.

30 консултант–преводачи, свещеници и университетски преподаватели са взели участие в превода на новото изданиие от гръцки и иврит. В проекта участие имат и 12 автори на художествена литература, чиято задача е да “омекотят” текста. "Очевидно беше изключително важно да имаме точния превод, но текстът също трябваше да бъде и четивен, да бъде написан на добър литературен език” подчертава Смемо Стахан и допълва, че никой от литературните консултанти-автори не е религиозен “Всички те са просто много добри писатели, а книгата беше един много интересен проект, в който да се включат”

“Литературният” вариант на Библията, без глави и стихове, който “се чете като роман”, също е публикуван и се продава много добре според неговия издател.

Според официалните данни 80% от населението на Норвегия (4,9 мил. души) са последователи на Норвежката църква, но по всяка вероятност новото издание не се купува единствено от строго религиозни, защото в противен случай нямаше да се достигнат подобни продажби.

По думите на г-н Смемо Стахан високият интерес към книгата не се дължи на масовото клане на остров Ютоя през лятото. "Трудно е да се каже: определено тези събития имаха огромно влияние върху държавата и хората тук, но успехът на тази Библия е по-скоро заради това, че на изданието се гледа като на културно събитие, a също и благодарение на фактa, че книгата е направена читаема.”

Фори се беше изгубил от известно време, но си признавам, че много се изкефих когато ми изпрати днешния пътепис. Слагаме ботушите и каските и газ по моторите! Заминаваме на зимна обиколка из Балканите :)   Приятно четене:

Балканкан

част първа:

Към Македония!

Бях се зарекал, че повече няма да напиша кьорав пътепис и понеже хич няма да се учудя някой да ми изрови написаните думи и да каже, че не държа на тях, започвам с уговорката, че това по-долу далеч не е пътепис, а по-скоро някои снимки от едно пътуване с малко прибавен текст между тях, без особена връзка и без художествена стойност! Приятно гледане/четене! ;) Ранната есен на 2010-та. Казано по-иначе- първият уикенд на септември... Времето е отвратително и аз се каня да направя една изтощителна и интересна обиколка на близките Балкани. За съжаление, както после се оказа, това ми беше последното сериозно каране за сезона... Странно... Странното е не друго, а че

ме влекат постоянно някакви твърде странни и некомерсиални дестинации.

Своего рода мазохизъм може би... Сега вместо да направя едни кебапи у близка Сърбия или още по-добре една шкембе чорба на Балач....ама айде това е тема на един друг разговор. Всъщност не, странното е, че има хора, които ми се връзват на акъла, не друго! Те нещата с това пътуване всъщност се получиха като естествен завършек на Гошовия Балкан Ноу Комерс, който тогава така и не можах да завърша с тях поради разни субективни причини. Някак остана нещо недоизказано и недоизживяно, което държах да си изживея сега, в този сезон, а не някога в някой друг живот... Ето я темата, в която бях обявил намеренията си, очаквайки стандартния вял интерес към подобен тип пътувания и дестинации http://bikerz.bg/viewtopic.php?f=15&t=25859 Маршрутът, който замислях беше нещо подобно: http://maps.google.bg/maps/ms?hl=bg&ie= ... 823c2b&z=8 Учудващо ми звънна Асен, който трябваше да ходи с някой друг някъде другаде, но поради лошото време бяха отложили ходенето за по-добри времена. Асен времето не го плашеше, мен също. Вече бях карал с него и бях сигурен, че ще спретнем едно чудесно и весело каране. Нямаше как да е другояче... Тръгването го мислихме за 15 часа в събота. В 12 Асен мина покрай мен в неуспешни опити да открие някъде нова задна гума, за да смени неговата. А неговата беше на галош. Класически галош... Съвсем като моята. Така и така казусът с гумата се оказа "мисията невъзможна", така и така и аз се чудех с какво да запълня работното време, та изтеглихме тръгването с час и половина по-рано. И така... Часът е 13.30. Зареждаме гориво на Лукойл-а на Черния кос. Споменах ли, че вали? Споменах... Тихичко си тананиках http://youtu.be/-uCTyC1FGLw докато си спомнях със съжаление как изхвърлих стария си дъждобран, а нов така и не успях да си купя... А някой беше казал, че няма нищо по-хубаво от лошото време.... Да бе да... Гледам, че и Асен нещо не беше очарован от пагодата, та тръгнахме с леко нежелание от бензинджийницата

[singlepic id=12770 w=500 h=395 float=center]

    Мислех си, че пътят до Благоевград ще е скучен, еднообразен и до болка познат, ноооо....бях пропуснал разкопките, пардон строежите на пътен възел Даскалово, а там колоната беше още от Владая. Мдаааа....Мапа Джингиз мислеха за нашето добро настроение. В тоя дъжд най-малкото ни трябваше да се тътрим час, час и нещо между колите в задръстването. Тъкмо се чудех какви да ги вършим, когато забелязах, че част от колите се мушат по едно пътче вдясно от главния път. Долу в ниското беше Драгичево, та беше логично пътят да води натам. А и щом имаше движение, значи пътят все някъде излизаше и заобикаляше задръстването. Интересно...5 години съм живял във Владая, а да не знам за тази алтернатива! Спуснахме се надолу и както завихме се натъкнахме на....познахте-задръстване:) А не! Време за чудене (и връщане) нямаше. Часът беше към два следобед, а нас ни чакаха 450 дъждовни километра до Охрид. Навих газта и се мушнах в насрещното. Тук таме отбивахме и чакахме, тук таме минавахме през тревата отстрани, тук таме ни псуваха, но за няма и десет минути бяхме на светофара на Драгичево. Ура! Измъкнахме се от обятията на Мордор!

Благоевград стигнахме неусетно

Движението беше рехаво и ние наваксвахме загубеното в задръстването време. Аз доволно мокър (бях заложил на някакъв импрегниращ спрей дето ...и....нали... Пълна глупост между другото, ама то човек се учи от грешките си, нали?). С нескрита завист гледах дъждобрана на Асен и най-вече странните военни "нахуйници", с които беше предпазил ботушите и ръкавиците си да не се мокрят. Мдаааа....а и аз бях тръгнал с "летните" ботуши, които вече бяха в пусково състояние за развъждане на рибки. Оооо, майната му! Подробности...

Свих в дясно по табелата Станке Лисичково

Истинското пътешествие можеше да започне:) Пътят беше доволно друсащ, с доволно дълбоки локви и пясък по завоите... А обстановката около нас ето такава:

  Освен тихият есенен дъжд дето ромоли по каската ми, малко преди границата се добави и прилична порция мъгла. Както се казва в добрите семейства: "Майната му!". Нас това не ни бъркаше...особено много. Визьорът ми се запотяваше зверски, ботушите ми джвакаха, якето беше попило солидно количество вода, но аз бях щастлив! Щастлив да видя ето тази табела:  

  Последни приготовления за минаване на границата – преразпределение на дрога, оръжие и фалшива валута, така че да минем безпрепятствено ГКПП-то :) Честно казано

предизвикахме леко учудване от страна на граничните власти,

защото първо бяхме избрали твърде немоторджийско време, второ минавахме по малко по-необичаен маршрут за пътуване между София и Охрид и трето...в Македония няма събор този уикенд, а както всички много добре знаем според повечето гранични власти единственият възможен мотив човек да пътува някъде зад граница е ако има събор, към който се е запътил...

Спускахме надолу към Делчево.

Небето сякаш се поразведри и обещаваше да поспре с валежите...поне за малко. Градчето го минахме транзит както обикновено и запрашихме по пътя за Велес. Това е един много моторджийски път (или поне аз много се кефя да карам по него, пък един Господ го знае дали е моторджийски). Пътя следва течението на някаква река, с множество плавни завои е, с добра настилка и рехаво движение. Пришпорих африката колкото и носи душата, хвърлях пръски навсякъде, а задната гума, която почти нямаше грайфер и беше много "подходяща" за дъжд, живееше свой собствен живот, но мен от това хич не ми пукаше! Беше ми кеф! Беше ми много кеф... Не знам защо, но нашата мила Родина ми действа адски потискащо (ще ме прощават родолюбците, но аз не съм от тях), а сега ми идеше да викам от радост в каската, докато дрифтирах по завоите, па макар и да траках със зъби от студения вятър, който ме пронизваше до мозъка на костите под мокрите дрехи... Постепенно планините се поотдръпнаха. Облаците също оредяха и останаха само ееееей там в далечината обвили планинските върхове.

    Мдааа... Добро беше темпото, а и настроението...Или поне моето:) Не бях минавал доста време по този маршрут и навивайки газта ми беше драго да преоткривам позабравени неща по пътя... Беше ми кеф да си спомням за първият ми сериозен "чужбински" преход с мотор, когато на връщане минах точно от тук и когато точно на Станке Лисичково гус'ин митничарят ми разпори подплатата на якето, за да дири баба си (предполагам) вътре, понеже съм се връщал от Албания, а тааааам току така не се ходило видиш ли! К'ъв туризъм, к'ви пет лева... В Албания се ходило за далавера някаква. Всъщност, има известен резон в този начин на мислене като се знаят балканските и в частност албанските реалности... Албания е страна пропита от корупция. Половината население се издържа от трафик на дрога, оръжие и жени, а другата половина са безработни, издържащи се с парите на свои роднини в чужбина, основно южна Италия естествено... Спомнях си и за мотора, с който обикалях тогава - една Ямаха FZ 250 от ерата на динозаврите, т.е. 1986 година, мотор, който бях купил за жена ми, но тя така и не го подкара, та си джитках аз с него насам-натам докато го продам. Мотор, който никой не беше сервизирал от сума време. Мотор, на който задната гума беше 13 годишна, а предната – девет... Мотор, на който веригата изписваше причудливи форми заради блокиралите звена по нея... Мотор, с който с огромен кеф и безгрижие обиколих близките Балкани съвсем сам, само с един спрей за гуми в раницата и 20 евро дълбок резерв в джоба извън прецизно сметнатия минимален бюджет.... Мдааа... Ама странно място за паркиране сме избрали ще кажете. Ами да, леко странно се явява-насред пътя, насред нищото, пък и насред платното!

    Оказа се, че и без това оскъдното ни време стана още по-оскъдно след чакане от рода на 30-40 минути докато измъкнат един камион обърнат по таван край пътя. Бяха затворили движението, докато кранът някак се опитваше да го придърпа към пътя и обърне пак на гумите му...  

      Отново на път... Посоката е Велес, а облаците окончателно ни отпуснаха фъндък (това пък как ли точно се пише?** Сигурно трябва да питам Данчето. Данчето Фа(ъ)ндъкова бре). Забавлявам се като правя снимки в движение (кога ли ще се измяткам някога с тоя си нездравословен навик). Пътят е прав като конец, скоростта прилична, а нашата скромна групичка наваксва след порцията принудителна почивка отпреди малко. Човекът бил човек, когато е на път... Кой го беше казал не помня, ама има ли и някакво значение. Когато бях дете всички си мечтаеха да станат я космонавти, я лекари, я инженери, а аз какво? Исках да стана шофьор, за да мога да обиколя света, което естествено хвърляше в потрес родителите ми, но... Каква я мислихме, каква стана:))) Не, че сега съм се реализирал в някаква интелектуална сфера, но уви мечтата ми за обикаляне на света си остана само една детска мечта. За сметка на това всяка отдала ми се възможност да избягам за няколко дни от Мордор (пардон, София), използвах с огромна наслада, за да се почувствам жив, та дори и за няколко дни. Излишно е да споменавам, че ме блазнеха точно най-некомерсиалните дестинации с най-шантавите (и истински-извън туристическото лустро) маршрути! Затова и предполагам никого не бих могъл да учудя с намерението си след Велес да сечем по онова криминално пътче директно през Горно Оризаре и Извор през планините, за да стигнем Прилеп по естествено най-нелогичния път, който можех да открия на картата.

  [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Велес ни посрещна сърдит, намръщен и дъждовен.

Не е лошо място всъщност. Апропо много са малко населените места в Македония, които истински да ме впечатляват, но Велес си заслужава... Заслужавва внимание по всичките ми вманиачени критерии за интересност...

  След традиционното за такива ситуации объркване и неяснота за посоката и спиране/питане тук таме и този онзи за "пут за Прилеп преко планине, преко Извор" започваме да се измъкваме от града от ето тук

  убедени, че точно тази е посоката и точно така би трябвало да изглежда "нашето" пътче. Да, ама не! Дърво! Само след 7-8 километра излизаме на магистралата Скопие-Гевгелия, или ако щете Белград-Атина, или глобално погледнато на магистралата Лондон-Калкута, като в оня филм за врабците през октомври на Стратиев... Е то хубаво ама първо аз до Лондон обикновенно не ходя с мотора, а до Калкута избягвам да пътувам, а и с цялото си старание и всичките си изкилиферчени планове точно тази магистрала съм се старал да избегна, но...съдба. А от съдбата си човек не може да избяга. След кратко съвещание с Асен решаваме, че нямаме времето да се връщаме обратно и отново да издирваме оня "пут преко планине", затова ще се пуснем по магистралата та хем да наваксаме малко от изгубеното време при оня обърнатия камион. Глледаме поне да не отпрашим за Скопие вместо на юг към Гевгелия и....ляв мигач и газ до дупка по пустата призрачна магистрала... На отбивката при

селото със звучното име Паликура

(чий к.р, защо го пали, коя го пали-неща, които оставям на лингвистите да разчепкват), отбиваме плътно по табелите Прилеп. Пътят е познат, с добра настилка и достатъчно завои, а шосето вече сухо и за нула време сме в

Прилеп

Усмивките са до ушите, а кефът от карането - неописуем! Спираме за кратко над града колкото да се полюбуваме на красивият залез и на светлинките на градът под нас и точно толкова, за да се разберем с половин дума, че преходът през планината Галичица ще го правим, ама някой друг път! Някакси и двамата нямахме огромно желание да акустираме в Охрид посред нощ, мокри и премръзнали, а още повече нямахме резервация за нощувка та трябваше и място да опънем морни тела да издирим. Пътят между Прилеп и Битоля е равен, широк и с добра настилка за незапознатите, та да не се чуди никой, че за нула време стигнахме до Битоля. Естествено вече се беше стъмнило напълно, а нас ни оставаха някакви си 70 км до крайната точка за деня. Естествено някак избутвах в периферията на съзнанието си "незначителната" подробност, че между Ресен и Охрид е планина и пътят е доста сериозно предизвикателство дори и на сухо и денем, та камо ли като сега - мокър и на тъмно... Естествено това за "ей сега за нула време сме там" дето си го говорихме с Асен нне се получи баш така... Сещам се и веднъж, когато със Стела пътувахме пак за Охрид, но не през септември, а през април и не през Битоля и Ресен, а от другата страна на планините - през Гостивар и Кичево. Тогава какво тракане със зъби сме тракали и как "ей сегато сме там" го пътувахме сума ти време и как първо стана студено, а после падна мъгла, а накрая стана и студено и мъгливо, че и сняг ни заваля, а ние пъплим ли пъплим нагоре из баирите с верния Еф Джей... Брррррр...стана ми студено и ме втресе. Ама да не помислите, че заради оня ми ти сняг дето ни валял тогава. Амииииии....някакъв си сняг ще ме плаши мене! Да бе да... Втресе ме, защото пътят беше отбит кой знае защо през някакви криминални чукари, без грам светлина наоколо и никакви следи от маркировка, а влагата и студът около нас постепенно ни обгръщаха... На всичкото отгоре и стрелките на часовника се въртяха неумолимо... Не в наша полза разбира се... Очаквайте продължението Автор: Златомир Попов Снимки: авторът * - заглавието е заимствано от небезизвестният филм на Дарко Митревски – бел.авт. ** - точно така се пише – с две Ъ-та  – бел.Ст.   Други разкази, свързани с Другата Македония – на картата:

В първия ден на новата година, прочетох и първата си книга за 2012-та. "Brand Failures: The Truth About the 100 Biggest Branding Mistakes Of All Time" на Мат Хейг е изключително увлекателно четиво, може би защото както сам авторът отбелязва в пролога хората обичат да четат за чуждите провали, може би по-този начин изживяваме един вид катарзис*.

Мат ни пресъздава условията, стъпките и очакванията на компаниите за брандовете, описани в книгата, и техния крах. А всеки един от стоте случая завършва с кратки поуки. Чете се леко и те грабва от първия ред.

Книгата е разделена на десет части, които ще ви представя с по няколко думи:

- Класически провали - тази глава започва силно с вероятно най-големия провал на всички времена - New Coke.

- Втора глава е посветена на идейните гафове - тук блестят Годзила, ребрандираният Кен ала гей и още 17 провалени бранда.

- Трета глава е за "extension" провалите - сещате се, парфюми с марката Harley Davidson, Virgin Cola, Virgin Vodka - the list goes on and on.

- Четвърта глава е за PR-провалите - случаят McLibel - когато McDonalds решава да съди двама безработни GreenPeace-активисти и се стига до изцепки като мнението на вицепрезидента на компанията за Великобритания, който заявява: "Coca Cola contains water, and I believe that water is part of а balanced diet".

- Пета глава е за културните провали и lost-in-translation-провалите, забавна е, съдържа много примери, които трябва да са родени от brain dead преводачи.

- Шеста глава е за персоналните провали. It's all personal in Business - success and failures are totally personal. Тук блестят шефовете на Enron и счетоводителите им от Arthur Andersen, златарят Ratner, който с плоска шега погубва компанията си.

- Седма глава е кратка, но за това пък с големи имена, and here come Lehman Brothers!

- Осма глава е за rebranding провалите. Tommy Hilfiger е по-познатият ни случай, а най-пресният British to... Global Airways.

- Девета глава е за Internet & Technology провалите. Главата започва с наивността на pets.com, че това да си първи в даден пазар ти гарантира лидерството. Главата завършва с boo.com, които се концентрирали повече на маркетинг, отколкото на технология.

- Последната глава е за "уморените" брандове - Oldsmobile, която така и си звучи, Pear's Soap и май всички сапуни освен Dove (тук се сетих че Teo хитро са се ориентирали и към душ геловете и към препаратите за миене на съдове). Любимците ми - Kodak, които така и не видяха the next big thing coming, a.k.a. цифрова фотография, и Polaroid, които освен че имаха същата слепота като Kodak, бяха твърде заети да контролират един цял пазар сами.

Книгата е подходяща, не, задължителна за рекламисти, бранд мениджъри, маркетинг директори и въобще за всеки, които иска да създава и популяризира продукт или услуга.

*На старогръцки κάθαρσης - пречистване

Всеки, който иска да прочете книгата, да остави коментар и ще я получи в .mobi формат.

много хора започват своя бизнес докато работят другаде. това е нормално. работят нещо, за да изкарват прехраната си, набират опит и знания, понякога не са достатъчно уверени, че наистина трябва да се захванат само с бизнеса си. често това е ок. но има едно голямо "но" ако работиш другаде на добра ...

Швейцария – ходещи елхи за щастие и здраве. Холандия – Новата 2012 година в леденото Северно море. Клуб на моржовете основан в 1903 година. Китайския фестивал на фенерите на връх Нова година. Огнен танц в Пекин в началото на 2012 година. Укротители на огъня в Стоунхевън, Шотландия. Йоханесбург, ЮАР – всеки ден е Нова Година. [...]